неделя, 28 декември 2014 г.

Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара

   Гранични Родопи. Златоград, водопадите Ливадитис и водопад св. Варвара.

   Пограничните райони в Гърция са естествено продължение на магнетичната планина Родопи. Хиляди километри разбит асвалт и черни пътища там, водят в непристъпните гънки на планината. Селца, градчета, хора и животни посрещат залези и изгреви, всички живеят в синхрон с природата, чистият въздух и немодифицираната  храна. Така е в българската част на Родопите, зад границата всичко прелива и следва същият път. Остава само мисловната линия начертана на картата, която „разделя” планината и граничните КПП. На връх Коледа решихме да се отдадем на безкраен, като че ли автомобилен поход и да се опитаме в късият декемврийски ден да посетим три от граничните села и водопадите там – водопадите Ливадитис, водопад св. Варвара и водопад Лепида. С много ранно тръгване по тъмно от град Крумово, където оставих колата на жп гарата ни взе Жоро. Поехме към Златоград. ГКПП Златоград е ненатоварен малък планински граничен пункт поради разположението си, тесен асвалтов път от и след КПП-то с безброй завои, изкачвания и спускания не са сред предпочитаните от масата.


   Тъй като Жоро имаше да отбележи няколко музея в Златоград спряхме първо там.


   Златоградските котаци веднага надушиха Катя! J

   Минахме ГКПП Златоград и се запътихме към Ливадитис и водопадите Ливадитис. До тях и всички останали изброени тук, се стига по тесни пътища навлизащи дълбоко в планината, които в определено време на годината дори са непроходими при липса на опесъчаване и почистването им. В ранният следобед пристигнахме до наченките на пътеката. Знаехме, че денят ще се изпари скоро и се затичахме по нея. Четири километровата отсечка, която в началото е черен път преминаващ в последствие в стръмна пътека през гора покрита с кални листа и усойни серпентини, взехме за час. На гпс трака, съм цъкнал водопадите, както и подхода до селата прилежащи към тях, което май е по-важно от откриването на самите водопади, а именно да се ориентирате по нечленоразделните знаци на гърците изписани по крайпътните табели. Имам някаква що-годе детайлна карта на Гърция, ама в менюто на приемника набора езици е кирилица и латиница, а наименованията в картата са изписани с такива букви, че да им завиди човек на езиците и шаренията………

   Една от множеството табели със стрелки за водопада по пътеката, такива има и по пътя до село Ливадитис!

   Както и пейка с опознавателна табела на района.

   Скоро се ориентирахме в каньона и чухме падащите води. Водопадите са два, ако не знаете това, бихте се озовали само на панорамната площадка с първият, който не снимах от нея заради лошата светлина, а на връщане слязохме и до него, него съм обозначил на гпс следата като водопад Ливадитис 2. И двата водопада са много красиви, хванахме ги в изключително пълноводие, но Ливадитис 1 определено влезе в класацията ми и топ десет, без компромиси и суета.

   Минавате мостчето над реката и след минута пред вас в блясък и мощ се разкрива той. Намира се зад скален завой и ако не са табелите обозначаващи наличието му, надали някога бихте и предполагали за съществуването му! J

   Водопада Ливадитис. Около 40 метра на водния пад, изливащ се отвесно от стените на наглед непристъпния каньон.

   Жоро в подножието на водопада Ливадитис.

   Катя в подножието на водопада Ливадитис.

   Скалните зъбери вляво над водопада.

   Водопадът отгоре до долу в пълния му блясък. Гърция се слави с ненормални водопади и силно развита каньонинг култура (екипирани каньони, групи извършващи организирано спускане на рапели по водопади и ждрела, клубове). Все скъпи и екстремни до краен предел занимания… Следя с интерес поредица от гръцки блогове, на които попаднах в годините, в които са представени интересните, непристъпни и оборудвани  места.

   Лоша светлина, тъмно дере със светли участъци в небето, липса на статив, който в последните горски гонки с Жоро и Катя в късите зимни дни оставям умишлено в моята кола. Отпуснал съм се, а и времето далеч не е от най-подходящите за снимане на водопади, но каквото е, колекцията с гпс тракове и места за посещение в близко бъдеще набъбна значително. Когато човек цял ден е пътувал, бързал, гладувал, потил се е в гонитба с природата и малкото светлина, губил се е по пътища и пътеки, и се озове на подобно място тръпките неизменно полазват приятно по гърба. Погледах минута падащите с мощ води и мисловно се спуснах на рапел по него… Лигите ми потекоха, продължаваме напред… J

   До горния водопад от панорамната площадка до подножието му се стига за минути. А до площадката бягахме 900 метра по стръмните серпентини нагоре. Оставаше час и половина светлина, а ни чакаха 80 километра със завои по планински пътища до водопад св. Варвара.

   Водопада Ливадитис 2. Около 30 метра водна ивица по почти отвесна скала. Дерето е обрасло, не намерих интересна за снимка позиция.


   Със силни води и мощ ни приветства и той.

   А на Катя, която тръгна към колата за да не се бавим, се отчитахме по радиостанцията. С роуминг тарифи и липса на обхват в чужди държави, радиостанциите са неизменен помощник, когато групата се разпокъса!

   Както споменах, оставаше по-малко от час до смрачаване. Огнен залез с хиляди завои ни изпрати към последните светлини в подножието на 12 метровият водопад св. Варвара. Пълноводен, шумен, мощен, заслужен! Това е той! Водопадът св. Варвара се намира и излива в извита като подкова скала. Наподобява българският Момин скок в каньонът на река Негованка до село Емен.

   Въпреки, че събудих всички тролове, сиви джуджета, орки и т.н. горски същества с мрънкането си, че само се гоним и нищо не снимаме, останах доволен от следващото попадение. Подпрях фотоапарата, а мощният фенер на Жоро свърши останалата работа. Далеч не беше толкова тъмно, колкото изглежда на кадъра, но матрицата извади това в последствие с късата експонация на високо Исо. Минути светлина докато погледаме към все още виждащият се водопад св. Варвара и гората потъна в непрогледна тъмнина. 

   Изскочихме на една беседка в близкото селце, където да вечеряме. Бяхме съсипани от умора и глад, а идеята не беше да оставаме тук, а да поемем по дългият, изпълнен с хиляди завои път към България. Повярвайте, направих всичко възможно да убедя Жоро да останем тук и да извършим утре плануваният и бленуван от мен преход до водопад Лепида. Уви, не ми се получи, не и този път, а Жоро беше пред инфаркт от мрънкането ми… Ей това ако не му кажем Коледа, няма какво друго да е. Черно/бяла котка до беседката отстояща на 700 метра от водопад Лепида-40м. също посрещна богато нагостена Коледа. Нахранихме животното с промишлено количество храна, (сърми, боб, чушки – постно, но от сърце) да усети и то празника. От Гърция до Белинташ, в районът на който нощувахме, срещнахме едва няколко коли. Всички хора се бяха изпокрили в кръчми и под маси, а ние по завои, завои, завои и водопади разбира се. Рано сутринта, малко след 2ч., след поредица от смени зад шофьорското място, стигнахме. С Катя разпънахме палатката, а Жоро преоткри удобството на седалките в колата. Въздухът буквално се врязваше в белите ни дробове сред иглолистните гиганти. Весела Коледа! J


   Тъй като Изгубените Родопи предлагат несметни съкровища, следващият ден ни разкри много от тях. Махалите Три могили, Бор и кралство Мумджидам с единственият си жител – учителят Тунджер Шабан Саид, неговите стада и свобода, незапомнена свобода, богат е той... Оазиси сред непристъпни дерета дълбоко в гънките на Родопа планина, за които незнам как да намеря думи. Избор ли е човек да живее по тези места или е съдба... Трудно е да се напише или нарисува животът там. В тези откъснати кътчета реалностите са чужди. До скоро! J

   Гпс тракове по маршрута с пътищата и пътеките до водопадите Ливадитис и водопад св. Варвара. Ценни, лично за мен - представям ви ги най-любезно, да откриете по свой начин красотите на Родопа планина! J
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар