неделя, 28 декември 2014 г.

Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара

   Гранични Родопи. Златоград, водопадите Ливадитис и водопад св. Варвара.

   Пограничните райони в Гърция са естествено продължение на магнетичната планина Родопи. Хиляди километри разбит асвалт и черни пътища там, водят в непристъпните гънки на планината. Селца, градчета, хора и животни посрещат залези и изгреви, всички живеят в синхрон с природата, чистият въздух и немодифицираната  храна. Така е в българската част на Родопите, зад границата всичко прелива и следва същият път. Остава само мисловната линия начертана на картата, която „разделя” планината и граничните КПП. На връх Коледа решихме да се отдадем на безкраен, като че ли автомобилен поход и да се опитаме в късият декемврийски ден да посетим три от граничните села и водопадите там – водопадите Ливадитис, водопад св. Варвара и водопад Лепида. С много ранно тръгване по тъмно от град Крумово, където оставих колата на жп гарата ни взе Жоро. Поехме към Златоград. ГКПП Златоград е ненатоварен малък планински граничен пункт поради разположението си, тесен асвалтов път от и след КПП-то с безброй завои, изкачвания и спускания не са сред предпочитаните от масата.


Тъй като Жоро имаше да отбележи няколко музея в Златоград спряхме първо там.


Златоградските котаци веднага надушиха Катя! J

Минахме ГКПП Златоград и се запътихме към Ливадитис и водопадите Ливадитис. До тях и всички останали изброени тук, се стига по тесни пътища навлизащи дълбоко в планината, които в определено време на годината дори са непроходими при липса на опесъчаване и почистването им. В ранният следобед пристигнахме до наченките на пътеката. Знаехме, че денят ще се изпари скоро и се затичахме по нея. Четири километровата отсечка, която в началото е черен път преминаващ в последствие в стръмна пътека през гора покрита с кални листа и усойни серпентини, взехме за час. На гпс трака, съм цъкнал водопадите, както и подхода до селата прилежащи към тях, което май е по-важно от откриването на самите водопади, а именно да се ориентирате по нечленоразделните знаци на гърците изписани по крайпътните табели. Имам някаква що-годе детайлна карта на Гърция, ама в менюто на приемника набора езици е кирилица и латиница, а наименованията в картата са изписани с такива букви, че да им завиди човек на езиците и шаренията………

Една от множеството табели със стрелки за водопада по пътеката, такива има и по пътя до село Ливадитис!

Както и пейка с опознавателна табела на района.

Скоро се ориентирахме в каньона и чухме падащите води. Водопадите са два, ако не знаете това, бихте се озовали само на панорамната площадка с първият, който не снимах от нея заради лошата светлина, а на връщане слязохме и до него, него съм обозначил на гпс следата като водопад Ливадитис 2. И двата водопада са много красиви, хванахме ги в изключително пълноводие, но Ливадитис 1 определено влезе в класацията ми и топ десет, без компромиси и суета.

Минавате мостчето над реката и след минута пред вас в блясък и мощ се разкрива той. Намира се зад скален завой и ако не са табелите обозначаващи наличието му, надали някога бихте и предполагали за съществуването му! J

Водопадът Ливадитис. Около 40 метра на водния пад, изливащ се отвесно от стените на наглед непристъпният каньон.

Жоро в подножието на водопада Ливадитис.

Катя в подножието на водопада Ливадитис.

Скалните зъбери вляво над водопада.

Водопадът отгоре до долу в пълния му блясък. Гърция се слави с ненормални водопади и силно развита каньонинг култура (екипирани каньони, групи извършващи организирано спускане на рапели по водопади и ждрела, клубове). Все скъпи и екстремни до краен предел занимания… Следя с интерес поредица от гръцки блогове, на които попаднах в годините, в които са представени интересните, непристъпни и оборудвани  места.

Лоша светлина, тъмно дере със светли участъци в небето, липса на статив, който в последните горски гонки с Жоро и Катя в късите зимни дни оставям умишлено в моята кола. Отпуснал съм се, а и времето далеч не е от най-подходящите за снимане на водопади, но каквото е, колекцията с гпс тракове и места за посещение в близко бъдеще набъбна значително. Когато човек цял ден е пътувал, бързал, гладувал, потил се е в гонитба с природата и малкото светлина, губил се е по пътища и пътеки, и се озове на подобно място тръпките неизменно полазват приятно по гърба. Погледах минута падащите с мощ води и мисловно се спуснах на рапел по него… Лигите ми потекоха, продължаваме напред… J

До горният водопад от панорамната площадка до подножието му се стига за минути. А до площадката бягахме 900 метра по стръмните серпентини нагоре. Оставаше час и половина светлина, а ни чакаха 80 километра със завои по планински пътища до водопад св. Варвара.

Водопадът Ливадитис 2. Около 30 метра водна ивица по почти отвесна скала. Дерето е обрасло, не намерих интересна за снимка позиция.


Със силни води и мощ ни приветства и той.

А на Катя, която тръгна към колата за да не се бавим, се отчитахме по радиостанцията. С роуминг тарифи и липса на обхват в чужди държави, радиостанциите са неизменен помощник, когато групата се разпокъса!

Както споменах, оставаше по-малко от час до смрачаване. Огнен залез с хиляди завои ни изпрати към последните светлини в подножието на 12 метровият водопад св. Варвара. Пълноводен, шумен, мощен, заслужен! Това е той! Водопадът св. Варвара се намира и излива в извита като подкова скала. Наподобява българският Момин скок в каньонът на река Негованка до село Емен.

Въпреки, че събудих всички тролове, сиви джуджета, орки и т.н. горски същества с мрънкането си, че само се гоним и нищо не снимаме, останах доволен от следващото попадение. Подпрях фотоапарата, а мощният фенер на Жоро свърши останалата работа. Далеч не беше толкова тъмно, колкото изглежда на кадъра, но матрицата извади това в последствие с късата експонация на високо Исо. Минути светлина докато погледаме към все още виждащият се водопад св. Варвара и гората потъна в непрогледна тъмнина. 

Изскочихме на една беседка в близкото селце, където да вечеряме. Бяхме съсипани от умора и глад, а идеята не беше да оставаме тук, а да поемем по дългият, изпълнен с хиляди завои път към България. Повярвайте, направих всичко възможно да убедя Жоро да останем тук и да извършим утре плануваният и бленуван от мен преход до водопад Лепида. Уви, не ми се получи, не и този път, а Жоро беше пред инфаркт от мрънкането ми… Ей това ако не му кажем Коледа, няма какво друго да е. Черно/бяла котка до беседката отстояща на 700 метра от водопад Лепида-40м. също посрещна богато нагостена Коледа. Нахранихме животното с промишлено количество храна, (сърми, боб, чушки – постно, но от сърце) да усети и то празника. От Гърция до Белинташ, в районът на който нощувахме, срещнахме едва няколко коли. Всички хора се бяха изпокрили в кръчми и под маси, а ние по завои, завои, завои и водопади разбира се. Рано сутринта, малко след 2ч., след поредица от смени зад шофьорското място, стигнахме. С Катя разпънахме палатката, а Жоро преоткри удобството на седалките в колата. Въздухът буквално се врязваше в белите ни дробове сред иглолистните гиганти. Весела Коледа! J


Тъй като Изгубените Родопи предлагат несметни съкровища, следващият ден ни разкри много от тях. Махалите Три могили, Бор и кралство Мумджидам с единственият си жител – учителят Тунджер Шабан Саид, неговите стада и свобода, незапомнена свобода, богат е той... Оазиси сред непристъпни дерета дълбоко в гънките на Родопа планина, за които незнам как да намеря думи. Избор ли е човек да живее по тези места или е съдба... Трудно е да се напише или нарисува животът там. В тези откъснати кътчета реалностите са чужди. До скоро! J

Гпс тракове по маршрута с пътищата и пътеките до водопадите Ливадитис и водопад св. Варвара. Ценни, лично за мен - представям ви ги най-любезно, да откриете по свой начин красотите на Родопа планина! J

Няма коментари:

Публикуване на коментар