вторник, 30 април 2013 г.

Акция "ВиК" - Водопади и Каньонинг

   Месец април започна толкова ударно, че неусетно ме повлече във водната стихия на топящите се снегове и ме помете с масирана серия от посещения на множество трудностъпни и красиви водопади. Последните дни от месеца не предвещаваха кроткия му завършек! Напротив! Преддесертно повторихме водопад Тъжанско Пръскало над село Тъжа, с откриване на палатковия сезон, както и допълнихме графата "опасни занимания" в дружеството, което на майтап основахме от лаф на лаф - "Водопади и Каньонинг"! :) По картите, както огледахме, имаше някои напълно девствени дерета, а информацията за тях в Гугъл не отчиташе нищо. Така с "колегата" Росен се набутахме в едно от тях в ранното утро. Целта беше да извършим малко каньонинг и водопадинг. Това неизменно е съпроводено и от трънинг, и глиганинг! :) За да не бъдат обхождани и снимани, дадени дерета са определимо труднодостъпни и очарователно диви. Каскада след каскада, завой след завой, планината ни повежда нагоре в дебрите на един див, неподправен и стряскащо суров свят. Свят на диви животни, каменни полета, свличащи опасно всяка стъпка върху нестабилните камъни, почти отвесни склонове, необезопасени с корени, за които да се хване човек. Всяко едно падане от невнимание може да струва доста скъпо.

   Началото, още с първото вирче беше ясно едно, ще се гази! :)

   Рекичката в началото с нищо не показа суровия нрав на следващите участъци.

   Камъните са големи, вировете ледено студени, прохладата в горещината на априлското утро е гарантирана.

   Кристалната вода действа зареждащо по напечения терен.

   Поредното предизвикателство, в най-общи линии дотук беше и по-лесната част, въпреки страничния наклон - придвижвахме се някак.

   По-можещите катерят 80 процентов наклон - Роската включи демултипликатора в действие, аз стоейки отдолу поех един голям камък, който се откъсна от склона и ме удари по коляното, беше време да спазвам по-голяма дистанция, както споменах - всяка малка грешка тук може да затрие човек.

   Изчаквам Роската да ми пусне въжето, с което да се осигуря и се наслаждавах на неподправената красота.

   Магичните вирове ме обладаха, бях като хипнотизиран.

   Каньонът ни предложи и един от любимите ми напоследък елементи от неконвенционалния туризъм - газене в дълбока и студена планинска река. Водопадите се подават зад всеки завой и даряват с наслада всички сетива. :)

   Над всеки водопад също се случваха интересни сюжети. Водите политат стремглаво в непокорната клисура и образуват феерична приказка от замазана вода.

   Да се самозадържа човек, снимайки и да се катери по хлъзгавите камъни - абе, хич не е лесно. :)


   Каскада след каскада навлязохме в дебрите на планината.

   Пейзажът не преставаше да се изменя секунда след секунда.

   Този кадър спрямо горния, но с леко изместване показва разликата. На метри гледните точки подновяват композицията, изникват нови и нови вирове. А сега откъде?! :)

   И над тях.




   След четири часова борба се измъкнахме от каньона, имаше отвесни скали завършващи с  четирикаскадно разположен водопад, поне стотина метра! Замисляхме движение по левия му бряг, но жегата и предстоящият преход ни изпратиха към билото. Долните две каскади остават извън кадър.

   И ако всичко това ви се стори прекалено скучно, на влизане във съседната горичка може да станете свидетели на това как фауната унищожава флората... Наблюдавахме десетина минути от разстояние 30-40 метра. Не ни усетиха, вятърът беше срещу нас, хрупаха си необезпокоявани.

   Първо беше една.

   Плахо след нея се появи и втората, а третата, както установихме, ни е наблюдавала от скалите, без да я забележим и след като ни усетиха я видяхме...

   С това завършихме един динамичен, труден и изпълнен с много приключения месец. Местата, които посетихме запълниха доста дупки в набъбващата ни колекция от труднодостъпни водопади. Надявам се месец май да предложи силно начало и запомнящо-еуфоричен край. :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
До скоро! :)

Нощем в Тъжанското ждрело

  Резерват Тъжанско ждрело е известен със стряскащата си красота, живописните проломи, дълбоките и непристъпни каньони, образувани с хиляди години от непокорния рев на реки и притоци. Обитателите му, мечките - 300 на брой по статистика, не внасяха яснота и логика в идеята за откриване на палатковия сезон точно там, но лунната нощ, която се очертаваше, топлият и слънчев ден, както и напиращото вече до неудържимост желание за откриване на палатковия сезон, взимаха превес.

   Дивото присъствие и красивите скални отвеси в пролетното утро - очертаваше се колабираща жега.

   Катя с новата раница, в подножието на връх Каракачански Егрек на полянката Голямата Папратлива, над която в последствие разпънахме палатката.

   След къдравото пресичане на двата улея с останал априлски сняг и запълване на водния дисбаланс, се озовахме в подножието на Пръскалото - 65м. Замисляхме да се покачим по Ели дере и да разпънем палатката там, но в последствие сметнахме за по-разумно да се паркираме в подножието му на полянката преди "Селския завой". Движението по интересния терен с претъпкани раници не е особено забавно занимание, а и жегата сцепваше камъни и дърво :).

   Ситуацията и прохладата до бушуващите пръски на водопад Пръскалото обаче освежаваха препечените ни тела и действаха като мехлем на душата. 

   Скалните отвеси обграждат величествено долината.

   Така пълноводно не си и представяхме да го видим. Въпреки, че се намирахме на сериозно разстояние от бушуващата горна каскада, която вдигаше неописуем рев, нямаше сухо място по нас и техниката. Катя направи грубо сефте на новия Канон, здрава машинка. :)

   В предното посещение пресякох езерцето под малкия воден пад на каскадата, сега обаче, тя се изливаше на 2-3 метра от скалата и стоварваше значително количество засилени водни маси, позамислих се и не рискувах, което не беше особено разумно. Миг по-късно се радвах на гледката и от другата му страна, откъдето горният красавец остава в сянка. :) Ясно си личи и водната завеса, образуваща мъгла в обсега на горния водопад.

   Наиграхме се децата, около скалите и заслизахме. Беше толкова рано, имаше време и за фото сесия в подножието на Пръскалото, а равната полянка и липсващите по нея коне, които обикновено са тук, ни обнадеждиха за безаварийното нощуване. :) За мечките не споменах, за тях пък цяра беше гръмогласния транзистор (Лакардия, научих още една дума), който придвидливо взехме, радио Хоризонт и обзорното предаване на тема Метал. Нямаше начин при тази гюрлутия, всичко живо да не се изпокрие. :)

   Палатката (закъснявахме с откриването на сезона, е все пак по-добре късно, отколкото по-късно), погледа към Пръскалото, скалните отвеси - Красота. Очакваше се и почти пълна луна в гръб към скалите - още по-голяма Красота. :)

   Привечер след вечеря излезе свеж полъх, Розовата долина си беше постлала за сън. Ние пък за метал по радио Хоризонт. Ракията, както се казва в извадката е враг на нощната фотография и скоро се понесохме в страната на сънищата. Метал вълната по транзистора внасяше смут в сладката дрямка, докато най-накрая ми писна и не го изключих. Казах си, по-добре мечки да ме ядат, отколкото да слушам предаването "рева на обезумелите" :). 

   Тъкмо задрямах и в полунощ се събудих от светлината в палатката. Реших, че е твърде рано за снимки на изгрев, докато не осъзнах, че изгревът е лунен. :) Почти пълна и то не каква да е, а оранжева луна, се блещеше откъм Розовата долина. Скалите и водопад Пръскалото бяха озарени, горските масиви хвърляха контрастни и зловещи сенки. Балансът на бялото претърпя основни корекции след оранжевите лунни забавления. Полъхваше ветрец, Пръскалото се чуваше в далечината, сенките на скалите зловещо обграждаха долината на Елидере.

   Направих и една звездна врътка, кеф си е. :) После заспах бързо...

   Така открихме палатковото лагеруване за тази година, имаше емоция, звезди... :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

До скоро! :)

вторник, 23 април 2013 г.

Дряновските водопади през пролетта

   Има една приказка - "двама са малко, а трима идват в плюс", че и с мен така. Амбициозните ми пролетни планове да отчета четирите северозападни водопада - Шопката, Под Камико, Добравишка Скакля и Реселешкият Скок, оставиха отново дупка в душевния ми мир. Още по път стана ясно, че не съм в никаква кондиция, а и желанието явно не настъпваше да завия към Плевенския път и да поема в посока северозападна България. Идея бе да реализирам и първото за тази година палаткуване. Спрях да се освежа с разтворимо кафе на една отбивка към 3 часът през нощта и към 5ч. по тъмно бях пред Дряновския манастир и екопътеката водеща до Дряновските водопади - Андъка. Поне беше нещо, да не пропилея чудесното облачно утро и пролетната динамика на шумната река там.

   Трудното придвижване на челник покрай бурните води не беше никак лесно. Исках да съм се установил с гледна точка и определена композиция, преди настъпването на утрото. Лонгозната растителност хич не ми помагаше. Даже на моменти си мислех, че точно тази приятна пътека покрай реката ще ми вземе здравето. :) Все пак успях.

   И в по-близък план към копринения воал на приятния пролетен вир Андъка.

   Спуснах още по-надолу по течението да снимам разни камъни, които вписах за преден план, а после се придвижих и нагоре, да се полюбувам на водопада от близо.

Магична вода.

   Коприненият воал на водата се вписа прилично и през раззеленените вече клонки на дръвчетата.

   Бях като омагьосан и от идеята да прекося на другия бряг, откъдето да снимам само водопада. Водите обаче бяха прекалено мътни и бързи, а опипването на дъното с разпънатия статив, никак не ми вдъхваше доверие.

   Нямаше разумно обяснение в идеята  да се откажа и скоро се радвах на гледката над водопада. :) Преди малко бях на островчето долу в ляво на кадъра.


   Малкият скок, нагоре по пътеката също ромолеше приятно, около отвесните скали наоколо и мостчето над него, откъдето започва Дряновската екопътека.


Последва казанлъшко кафе в офиса на Пламен К и офроуд покрай язовир Копринка. Не беше от най-скучните дни, колкото-толкова. :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127