вторник, 30 април 2013 г.

Акция "ВиК" - Водопади и Каньонинг

   Месец април започна толкова ударно, че неусетно ме повлече във водната стихия на топящите се снегове и ме помете с масирана серия от посещения на множество трудностъпни и красиви водопади. Последните дни от месеца не предвещаваха кроткия му завършек! Напротив! Преддесертно повторихме водопад Тъжанско Пръскало над село Тъжа, с откриване на палатковия сезон, както и допълнихме графата 'опасни занимания' в дружеството, което на майтап основахме от лаф на лаф - "Водопади и Каньонинг"! :) По картите, както огледахме имаше някои напълно девствени дерета, а информацията за тях в Гугъл не отчиташе нищо. Така с колегата Росен се набутахме в едно от тях в ранното утро. Целта беше да извършим малко каньонинг и водопадинг. Това неизменно е съпроводено и от трънинг, и глиганинг! :) За да не бъдат обхождани и снимани, дадени дерета са определимо труднодостъпни и очарователно диви. Каскада след каскада, завой след завой, планината ни повежда нагоре в дебрите на един див, неподправен и стряскащо суров свят. Свят на диви животни, каменни полета свличащи опасно всяка стъпка върху нестабилните камъни, почти отвесни склонове необезопасени с корени, за които да се хване човек. Всяко едно падане от невнимание може да струва доста скъпо.

Началото, още с първото вирче беше ясно едно, ще се гази! :)

Рекичката в началото с нищо не показа суровия нрав на следващите участъци.

Камъните са големи, вировете ледено студени, прохладата в горещината на априлското утро е гарантирана.

Кристалната вода действа зареждащо по напечения терен.

Поредното предизвикателство, в най-общи линии дотук беше и по-лесната част, въпреки страничния наклон - придвижвахме се някак.

По-можещите катерят 80 процентов наклон - Роската включи демултипликатора в действие, аз стоейки отдолу поех един голям камък, който се откъсна от склона и ме удари по коляното, беше време да спазвам по-голяма дистанция, както споменах всяка малка грешка тук може да затрие човек.

Изчаквам Роската да ми пусне въжето, с което да се осигуря и се наслаждавах на неподправената красота.

Магичните вирове ме обладаха, бях като хипнотизиран.

Каньонът ни предложи и един от любимите ми напоследък елементи от неконвенционалния туризъм - газене в дълбока и студена планинска река. Водопадите се подават зад всеки завой и даряват с наслада всички сетива.

Над всеки водопад също се случваха интересни сюжети. Водите политат стремглаво в непокорната клисура и образуват феерична приказка от замазана вода.

Да се самозадържа човек снимайки и да се катери по хлъзгавите камъни - абе, хич не е лесно.


Каскада след каскада навлязохме в дебрите на планината.

Пейзажът не преставаше да се изменя секунда след секунда.

Този кадър спрямо горния с леко изместване показва разликата. На метри гледните точки подновяват композицията, изникват нови и нови вирове. А сега откъде?! :)

И над тях.




След четири часова борба се измъкнахме от каньона, имаше отвесни скали завършващи с  четирикаскадно разположен водопад, поне стотина метра! Замисляхме движение по левия му бряг, но жегата и предстоящият преход ни изпратиха към билото. Долните две каскади остават извън кадър.

И ако всичко това ви се стори прекалено скучно, на влизане във съседната горичка може да станете свидетели на това как фауната унищожава флората... Наблюдавахме десетина минути от разстояние 30-40 метра. Не ни усетиха, вятърът беше срещу нас, хрупаха си необезпокоявани.

Първо беше една.

Плахо след нея се появи и втората, а третата, както установихме ни е наблюдавала от скалите, без да я забележим и след като ни усетиха я видяхме...

С това завършихме един динамичен, труден и изпълнен с много приключения месец. Местата, които посетихме запълниха доста дупки в набъбващата ни колекция от труднодостъпни водопади. Надявам се месец май да предложи силно начало и запомнящо-еуфоричен край.

До скоро! :)

Нощем в Тъжанското ждрело

  Резерват Тъжанско ждрело е известен със стряскащата си красота, живописните проломи, дълбоките и непристъпни каньони, образувани с хиляди години от непокорният рев на реки и притоци. Обитателите му, мечките - 300 на брой по статистика, не внасяха яснота и логика в идеята за откриване на палатковия сезон точно там, но лунната нощ, която се очертаваше, топлият и слънчев ден, както и напиращото вече до неудържимост желание за откриване на палатковия сезон взимаха превес.

Дивото присъствие и красивите скални отвеси в пролетното утро - очертаваше се колабираща жега.

Катя с новата раница, в подножието на връх Каракачански Егрек на полянката Голямата Папратлива, над която в последствие разпънахме палатката.

След къдравото пресичане на двата улея с останал априлски сняг и запълване на водният дисбаланс, се озовахме в подножието на Пръскалото - 65м. Замисляхме да се покачим по Ели дере и да разпънем палатката там, но в последствие сметнахме за по-разумно да се паркираме в подножието му на полянката преди "Селския завой". Движението по интересния терен с претъпкани раници не е особено забавно занимание, а и жегата сцепваше камъни и дърво :).

Ситуацията и прохладата до бушуващите пръски на водопад Пръскалото обаче освежаваха препечените ни тела и действаха като мехлем на душата. 

Скалните отвеси обграждат величествено долината.

Така пълноводно не си и представяхме да го видим. Въпреки, че се намирахме на сериозно разстояние от бушуващата горна каскада, която вдигаше неописуем рев, нямаше сухо място по нас и техниката. Катя направи грубо сефте на новият Канон, здрава машинка. :)

В предното посещение пресякох езерцето под малкият воден пад на каскадата, сега обаче тя се изливаше на 2-3 метра от скалата и стоварваше значително количество засилени водни маси, позамислих се и не рискувах, което не беше особено разумно. Миг по-късно се радвах на гледката и от другата му страна, откъдето горният красавец остава в сянка. :) Ясно си личи и водната завеса образуваща мъгла в обсега на горният водопад.

Наиграхме се децата, около скалите и заслизахме. Беше толкова рано, имаше време и за фото сесия в подножието на Пръскалото, а равната полянка и липсващите по нея коне, които обикновено са тук ни обнадеждиха за безаварийното нощуване. :) За мечките не споменах, за тях пък цяра беше гръмогласния транзистор (Лакардия, научих още една дума), който придвидливо взехме, радио Хоризонт и обзорното предаване на тема Метал. Нямаше начин при тази гюрлутия всичко живо да не се изпокрие. :)

Палатката (закъснявахме с откриването на сезона, е все пак по-добре късно, отколкото по-късно), погледа към Пръскалото, скалните отвеси - Красота. Очакваше се и почти пълна луна в гръб към скалите, още по-голяма Красота. :)

Привечер след вечеря излезе свеж полъх, Розовата долина си беше постлала за сън. Ние пък за метал по радио Хоризонт. Ракията, както се казва в извадката е враг на нощната фотография и скоро се понесохме в страната на сънищата. Метал вълната по транзистора внасяше смут в сладката дрямка, докато най-накрая ми писна и не го изключих. Казах си, по-добре мечки да ме ядат, отколкото да слушам предаването "рева на обезумелите" :). 

Тъкмо задрямах и в полунощ се събудих от светлината в палатката. Реших, че е твърде рано за снимки на изгрев, докато не осъзнах, че изгрева е лунен. :) Почти пълна оранжева луна се блещеше откъм Розовата долина. Скалите и водопад Пръскалото бяха озарени, горските масиви хвърляха контрастни и зловещи сенки. Баланса на бялото претърпя основни корекции след оранжевите лунни забавления. Полъхваше ветрец, Пръскалото се чуваше в далечината, сенките на скалите зловещо обграждаха долината на Елидере.

Направих и една звездна врътка, кеф си е. :) После заспах бързо...

Така открихме палатковото лагеруване за тази година, имаше емоция, звезди.....

вторник, 23 април 2013 г.

Дряновските водопади през пролетта

   Има една приказка - "двама са малко, а трима идват в плюс", че и с мен така. Амбициозните ми пролетни планове да отчета четирите северозападни водопада - Шопката, Под Камико, Добравишка Скакля и Реселешкият Скок, оставиха отново дупка в душевния ми мир. Още по път стана ясно, че не съм в никаква кондиция, а и желанието явно не настъпваше да завия към Плевенския път и да поема в посока северозападна България. Идея бе да реализирам и първото за тази година палаткуване. Спрях да се освежа с разтворимо кафе на една отбивка към 3 часът през нощта и към 5ч. по тъмно бях пред Дряновския манастир и екопътеката водеща до Дряновските водопади - Андъка. Поне беше нещо, да не пропилея чудесното облачно утро и пролетната динамика на шумната река там.

Трудното придвижване на челник покрай бурните води не беше никак лесно. Исках да съм се установил с гледна точка и определена композиция, преди настъпването на утрото. Лонгозната растителност хич не ми помагаше. Даже на моменти си мислех, че точно тази приятна пътека покрай реката ще ми вземе здравето. :) Все пак успях.

И в по-близък план към копринения воал на приятния пролетен вир Андъка.

Спуснах още по-надолу по течението да снимам разни камъни, които вписах за преден план, а после се придвижих и нагоре, да се полюбувам на водопада от близо.

Магична вода.

Коприненият воал на водата се вписа прилично и през раззеленените вече клонки на дръвчетата.

Бях като омагьосан и от идеята да прекося на другия бряг, от където да снимам само водопада. Водите обаче бяха прекалено мътни и бързи, а опипването на дъното с разпънатия статив, никак не ми вдъхваше доверие.

Нямаше разумно обяснение в идеята  да се откажа и скоро се радвах на гледката над водопада. :) Преди малко бях на островчето долу в ляво на кадъра.


Малкият скок, нагоре по пътеката също ромолеше приятно, около отвесните скали наоколо и мостчето над него, откъдето започва Дряновската екопътека.


Последва казанлъшко кафе в офиса на Пламен К и офроуд покрай язовир Копринка. Не беше от най-скучните дни, колкото толкова. :)

неделя, 21 април 2013 г.

Аладжа манастир

   България съчетава  много и разнообразно богатство, съхранено в природа, географско разположение и скални манастири.  Аладжа манастир и възстановката там са едни от тях. Скътани в източна България, скалните ниши на Аладжа манастир са подходящ кът за разходка и бягство от динамиката в големите градове наоколо.

Музейна възстановка на Аладжа манастир, изобразяваща:

-скалните помещения в манастира - килии и ниши

 -бита и ежедневието

 - скромните вечери

 -молитвените ритуали

 -труда за оцеляването на хората в миналото


-скалните помещения и складове

-поминъка

От музейната експонация и възстановка до скалните ниши отвежда приятна пътека сред зеленината на поддържан двор, в подножието на скалите, където са стенописите, скалните ниши (килии) и миналото.

Скална ниша.


 Скална килия.

Стена в скалните килии.

Стълбище в Аладжа манастир.