вторник, 7 септември 2010 г.

Тетевен, Тетевенските водопади, с. Бабинци, вр. Острич, вр. Червен, Гложенски манастир, пещера Съевата дупка

   Пролетната разходка по Тетевенския край ни плени с красотите, които видяхме за двата дена свободно време, с които разполагахме и решихме да повторим посещението си в края на лятото. Пристигаме рано в градчето, което още спеше, заобиколено от планински върхове. Над централната част на града мернахме интересна църква, а на фона на огряните скали отсреща, щеше да си е пропуск да не я снимаме.

   За сравнение ще постна снимка и от утрешния ден, в която скалите бяха скрити от надвисналите облаци.

   Помотахме се по празните съботни улици, под така наречените слънчеви скали, кръстени така от местните хора. Двете камбани на църквата 'Всях Светих' са излети в Москва, амвонът е украсен с дебърски дърворезби, а иконостасът – с тетевенски. Много интересни неща научавам покрай фотографията, а местата които откривам, като ходим из България, ме карат да се гордея. Чувствам се щастлив, че открих това прекрасно хоби, което ме промени изцяло. След кафе в едно от местните барчета, в което бяхме единствените клиенти, се запътихме към квартирата, където щяхме да нощуваме. Колкото и пъти да идвам тук, толкова пъти ще откривам нови неща. Гледките по тетевенския край са безброй.

   Пообиколихме екопътека 'Под пръските на водопада'. Нямаше място за сравнение спрямо буйните води на реката и водопадите по нея през пролетта!

   Водата беше малко, но за сметка на това зеленината носеше настроение.

   Стигаме и до Скока, който мързелуваше в жегата,...

   ... за разлика от пролетта.

   Разходката беше приятна и ни отведе до познатото ни вече село Бабинци над Тетевен, откъдето ще се насладим на уханните купи със сено, разхвърляни небрежно по пасища и поляни.

   В повечето случаи природата ми действа по някакъв начин и правя странни неща :). Този път не направи изключение.
   1,2,3,4,5, 6,7 овце :).
   1,2,3,4 :).




   Тук съм опитал да пресъздам значението на думата свобода.
   Ароматът на билки и цветя опиянява.


   Камбанен звън се чува между купите със сено.


   Красотата е навсякъде, чакаща да я открием.

   Село Гложене се намира на близо и решихме да минем и през Гложенския манастир. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор, отколкото до съседното с. Гложене. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък. Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски. Тук все още се пази скривалището му. Манастирът му е бил като централно място на действие. В близост се намира и село Голям извор, където е бил учреден и първият революционен комитет. Дяконът тук е идвал при тогавашния игумен на Гложенския манастир Хаджи Евтимий Симеонов, с когото са били приятели от Сопот.

   На паркинга отпред беше пълно с джипове, а в изградената в двора кръчма със съмнителни субекти. Какво ли разбират те от вяра, отишли да се натъпчат там с кюфтета и кебапчета, крещейки с пълните си усти, но това е друга тема на разговор. С обиколките си из България се убеждавам, че светите и непокътнати места се броят на пръсти! Не искам по никакъв начин да налагам мнението си! Това видях и останах разочарован! Между впрочем този манастир се води най-романтичният в България. Там се организират сватби.
Не след дълго се върнахме в Тетевен, а дъжда който заваля, ни затвори по барчетата на кафе. Почивка и сън в уютната квартира...

   Плановете за следващия ден бяха, ако не вали, да се качим пак до връх Червен-1222 метра, около с. Бабинци. Така и стана. Изпаренията след дъжда ни донесоха и хубави снимки, които с минаващите по пътеката конници станаха дори мистични.



   И аз реших да се подвижа, докато апарата снима на ниска скорост в призрачната гора.

   И връх Острич в далечината, на който бяхме вчера.

   А ето и гледките от връх Червен.



   След почивка заслизахме по пътеките и право към пещера Съевата дупка, която за мен е една от най-красивите посетени до момента.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127