понеделник, 28 април 2014 г.

Водопад Скока. Водопадите по Кюйдере.

   Маршрутите през резерват Соколна в началото на пролетта  са обещаващи, винаги. Дебрите планински са царство на мечки, непристъпни ждрела, мистични мъгли витаещи над тях и свежестта на раждащия се наоколо свят в края на месец април.

От село Асен има черен (офроуд) пътр извеждащ в подножието на планината и началото на величественото Кюйдере, съхранило в себе си голямо разнообразие от животински и растителни видове. Вековната букова гора, в съчетание с невъзможното придвижване в нея с подход по дерето, ни понесе в пролетната приказка и ни примами да навлезем все по-навътре и по-навътре в мъгливата гора.....

С подход през местност Барата покрай Курудере в резерват Соколна сме правили планински преход до водопад Скока в Кюйдере, по което поехме сега. Този път обаче сметнахме, че ще има мегдан за интересни пролетни снимки със зеленина в мъгливата гора, а и ни беше любопитно какви ли красоти се скатават от любопитните ни погледи по самата река... 

Непристъпните каскади занадничаха във фотообектива след всеки следващ завой.

Вировете са безброй, преминават през скални участъци и крият красотите на резервата.

На места подходът наистина беше много труден. Камъните се свличаха, пързаляше се, а и отдалечеността на мястото ни държеше постоянно нащрек. Само корените, за които се хващахме на моменти, ни предпазваха да не се изтърсим в дълбокото ждрело! :)

Разширенията по реката ни срещаха на места с непристъпни скали, налагаше се постоянното и пресичане, десетки пъти. Тук някъде и закусихме до този дълбок вир. Естествено, имаше и мегдан за интересни снимки в студената вода и приказните вирове. 

Ето, нагледно как се случваше това... :)

Естествено, това не пречеше да се държим и по-прилично, преминавайки по естествени мостове направени от природата и поставени на точните места.


От цветето родопски Силивряк имаше в изобилие навсякъде по скалите. 

Поредното хлъзгаво предизвикателство по маршрута, което се вписа безупречно с мечтаната за подобни снимки пролетна мъгла! :)

Преминаването от тук седмица по-рано би било невъзможно с буйните води от снеготопенето и напоителните дъждове, които валяха тогава. Сега природата бе по-благосклонна, снегът по високото почти се е стопил.


Водопад Скока неусетно изникна като призрак от мъглата, след изкатерване отдясно на склона по почти отвесен улей. Там вече се засякохме и с официалната от преди години туристическа пътека в червено и синьо, идваща от село Скобелево. Сега тя е затворена и не се поддържа.

Водопад Скока. По информация, около 30м. водопад, който ни напълни очите с носещата се на талази мъгла. Росен и Катя позират за мащаб... :)



Катя и дойдоха малко водопадите и газенето на реката до тук, реши и да се изкъпе. Няма лошо! :)


През Асенова поляна за час бяхме при колата след запълване на енергийните липси, до тук издрапахме за пет часа. Подхода през дерето си е рискован, има доста мечки, нужна е пълна импровизация и внимание при забавата по хлъзгавия камънак. :) Оказа се, че сме изминали 11,2км. На връщане Росен си набра Челъдинки за супа.  Присетих се, че общите ни интереси свързани с преходи по диви места и водопади в миналото реализираха доста продуктивни преходи, за които съм описвал Тук , Тук , Тук.

Често се случва да мрънкам за щяло и нещяло, но тази пролет се отчете повече от доволно! Посетихме девет водопада хванати в пълното им пролетно величие, седем манастира в различни части на страната, а като бонус изкачихме и два интересни планински върха! :) Очакваме месец май и тихо се надяваме на приключенията в него. До скоро! :)

четвъртък, 24 април 2014 г.

Врачешки манастир, Зелински манастир, Кобилини стени


   Врачешки манастир "Свети Четиридесет Мъченици" по Великден ни посрещна навъсено - с дъжд, облаци и гръмотевичното настроение на част от персонала там.

В църковния двор освен, че е тихо, свежо и красиво, витае и духът на студенокръвни, съскащи за щяло и нещяло. Одежди, а и маски са лицата на вярата... В дворът е забранено почти всичко, освен да се върви над земята и да не се диша въздуха там (учудващо интересни и позитивни коментари са писали хората ТУК)! Ясно и точно в огромен списък са подредени забрани на табла за това, което не трябва да се прави, а аз само това и чакам. Е хубаво, в манастир сме все пак ще каже някой, но няма как грубото отношение на персонала да не направи впечатление на мирните посетители... Снимането е забранено, това гласи най-голямата илюстрация, метната кичозно на луксозната табела на входа! Съмнява ме дори в затворите и концлагерите по времето на Райха да е било така, въпреки че и тогава е имало фотоапарати. На изчезване са хората като баба Дана в Зелениковски манастир (бившата хижарка на хижа Амбарица), която ни посрещна с кафе и усмивка на лице, отвори ни църквата и ни разказа от историите си! Потъваме безследно като танковете на Райха в Украинската кал, изгубени от суета и крах...

С много пари и поддръжка се определят настроенията и вярата. Колкото по-близо до големи градове като София и Пловдив, и властимащи епархии са манастирите в България, толкова по-осезаеми са и забраните, и негативното отношение!

Иначе изключително поддържано и чисто място, Господ здраве да им дава, че успяват да го поддържат в това му състояние!

Входа към двора.


Зелински манастир "Рождество на пресвета Богородица" в Ботевград също ни посрещна с дъжд и облаци. Чист и тих двор, нямаше го неприязъна от присъствието ни. Сякаш животът бе спрял.

Пролетта е обагрила всички цветя, които се вписваха свежо в дъждовния ден.


Изглед към храма.


 И пътечката в двора.




Разнообразната духовна разходка ни извежда от манастирите към Врачанските Кобилини стени и природата над хижа Пършевица.

Най-високата непресъхваща локва във Врачански Балкан, заоградена с цел опазване на местните обитатели в нея - изчезващ вид Саламандри, от конета, които ги поглъщали пиейки вода.


Изглед към Искърското дефиле.


Кобилини стени над хижа Пършевица във Врачански Балкан.




Кобилини стени в близък план. Царство на орли и диви кози.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Там няма пътища и сувенири. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК,Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил",ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

вторник, 22 април 2014 г.

Водопадите във Врачански Балкан

 
    Отдавна, да не кажа от години си мечтая за подобна публикация, снимки и емоциите, които сякаш с всеки опит и провал в сухия Врачански Балкан се оказваха мит след мит. Специфичният терен на Врачански Балкан в съчетание със скални форми, отвеси и ждрела е способствал за образуването на 176 красиви водопада. Повече информация има на официалния сайт на Врачански Балкан. От множеството водопади в парка наблегнахме на седем от тях, които са черешката на тортата. Пролетният блясък и обилните дъждове в страната дни преди това реализираха уникалното водно шоу, на което станахме свидетели. Не може да се опише с думи грохота на падащите от отвесите хиляди литри води, хлъзгавите и свличащи се пътеки, адреналина подсилван от ледения непрестанен душ в бясната гонитба с капризите на времето и неподходящата светлина, за малкото часове скътани в диапазона от два почивни дни! 7/48 - седем водопада за четиридесет и осем часа. :)

Водопад Шопката - 77м. С него стартирахме богатата серия, в която всичко се случваше с нереална точност и лекота. :)

В подножието му, където преминаването е повече от рисковано! От стотиците кадри във водната завеса и невъзможното снимане-криене-бърсане на лещи и филтри, успях да се добера до едва 2-3 кадъра, а можеше да си остана и без тях. Милионите пръски от водопада криеха тайните на това красиво място.

Ето един от тях, от цялата серия 80 снимки излезе едва един що-годе читав кадър от тази интересна позиция. Секунда след това мъгливата завеса опорочи следващите опити. Притесненията ми относно здравословното състояние на фотоапарата се потвърдиха малко по-късно, тъй като от дъното на фото чантата буквално течеше вода.

Водопад Шопката. Изглед покрай скалните отвеси до него.

С изглед от съседното дере и скалните безкраи, нещата с мащаба се подредиха.


Катя и Мариана, благодарение на която се озовахме тук, след късо следене на прогнозите за времето и точната информация за някои от "скритите места".



Следващия водопад - малък Крушовски водопад-26м. Не беше толкова пълноводен, но криеше в себе си определено очарование. След него се запътихме към един водопад - "Женската вода", който също ме дразнеше от години насам.

Водопад Женската вода - 45м. Водопад, до подножието на който не препоръчвам копиране на нашия подход в състоянието на природата, в което се представи, а и по принцип. Реката е много буйна, както се вижда по снимката, а тъй като реки течаха и по "пътеката" се наложиха инфарктни импровизации по хлъзгавите скали наоколо. :)

Силен рев, водна завеса и безкрайни опити за снимане-бърсане на филтри-криене............ Катя се появи едва половин час след мен в подножието на Женската вода, беше се замотала/загубила "пътеката".

Предполагам седмица по-късно, с раззеленено дърво, водопадът не би бил удобен за снимане от тази позиция, в която се разкри сега изключително добре. С изглед и снимки отгоре може да се насладите на една публикация ТУК. Именно тези снимки преди години не ми даваха мира, докато най-накрая и аз се добрах до тук. :)



Не знаех къде се намирам от кеф. Определено това бе водопадът, на който се канех от години.

Екопътека Боров камък. Нереално красиво място, а в началото и традиционно правим палатки от години насам. Сега открихме сезона и за тази година.

Мостчета и стълби пресичат непристъпни участъци в реката, без направата на които подхода към водопад Боров камък оттук, би се оказал мит.

Мостчетата се хлъзгат и трябва да се внимава, вечерта се наложи по тъмно да окажем помощ на пострадал човек от група тръгнала по пътеката без челници и подходящи обувки. Беше се свечерило, забавили се поради контузия и в тъмните часове не бяха слезли от екстремната пътека...

Естествено, водопадите по реката преливаха доволно, а по склоновете макар и срамежливо също се долавяха приятни къдрици течаща вода.

Ето го и него - водопад Боров камък - 66м. Награда за сетивата на всеки положил труд да се пребори с хлъзгавите капани по пътеката и денивелацията, която се преодолява (екопътеката с най-голяма денивелация в България). Такова пързаляне падна на връщане, че се майтапихме постоянно как днес закриваме ски сезона. 

Отново мокрежи и почти невъзможно за снимане отблизо място. Пътеката минава точно зад водопада, над който се излиза по мостчета и стълби. Не минахме, нямаше време! С приятно време и пълноводни водопади ТУК сме се засичали и по-рано в годините.


Изглед от склона до водопада, където с много опити успях да се добера до изходна за снимане позиция.



След кратък разговор с Мариана и пране на дрехи от калта се разбра, че водопад Врачанска Скакля, който тече само когато си поиска, днес бил в настроение и имал какво да предложи. :) Естествено, час по-късно бяхме в подножието му.

Водопад Врачанска Скакля - 141м. Най-високият, но непостоянен водопад в България.

Над водопада, където с подход извън маркировки и пътеки се крие още един интересен Врачански водопад - Медковско Рипало - 37м. ( Рипалото ).

Скалната ниша/пещера, с която съжителства водопада. Кончетата над Врачанска Скакля са като мравки... Трудно се долавят ако човек не се загледа внимателно.



Ето го и Рипалото в съседно дере, след малко трънинг и глиганинг. 
Водопад Медковско Рипало - 37м. 


Катя под водопада.

Определено бяхме приятно изненадани. Водопадът беше особено пленителен и пълноводен. Пълноводието в района е като игра на руска ролетка. Колкото и да дебне човек, винаги може да има неприятни изненади. Част от водопадите са каптирани, изворите на друга част са по-слаби. Нацели ли обаче човек момента с дъждовете и дните на раззеленяване на дърветата, местата са нарицателни за думата приказка!

На другия ден се качихме до Кобилини стени от хижа Пършевица, а после затворихме кръга край един слабо известен водопад, подходът до който преминава през красиви поляни, от които свирепи пазачи дебнат с пушки и гонят посетителите незаконно и безнаказано.

Водопад Песопин камък ( Бигорен конус ).

Водата пропада от скалите и се излива по тях по-късно излизайки от скална пещера.

Реката под Песопин камък. Варовикови скални образувания слизат десетки метри надолу покрити със стъпала от зелен мъх.

С това завърши нашата разходка из дивия Северозапад, в който има много какво да се види стига да умеете да шофирате луноход по коварните улици на Враца и зеещите под тях ями! :) Оказа се, че на гпс следата се е събрала доста полезна информация в тези два дни, а и пълните две осем гигабайтови карти памет със снимки догатваха за това с условията, в които ни посрещна Враца! Остава да се молим на Чак-Моол, бога на дъжда на маите и да налазваме отново местността. :)