понеделник, 28 април 2014 г.

Водопад Скока. Водопадите по Кюйдере.

   Маршрутите през резерват Соколна в началото на пролетта  са обещаващи, винаги. Дебрите планински са царство на мечки, непристъпни ждрела, мистични мъгли витаещи над тях и свежестта на раждащия се наоколо свят в края на месец април.

От село Асен има черен (офроуд) пътр извеждащ в подножието на планината и началото на величественото Кюйдере, съхранило в себе си голямо разнообразие от животински и растителни видове. Вековната букова гора, в съчетание с невъзможното придвижване в нея с подход по дерето, ни понесе в пролетната приказка и ни примами да навлезем все по-навътре и по-навътре в мъгливата гора.....

С подход през местност Барата покрай Курудере в резерват Соколна сме правили планински преход до водопад Скока в Кюйдере, по което поехме сега. Този път обаче сметнахме, че ще има мегдан за интересни пролетни снимки със зеленина в мъгливата гора, а и ни беше любопитно какви ли красоти се скатават от любопитните ни погледи по самата река... 

Непристъпните каскади занадничаха във фотообектива след всеки следващ завой.

Вировете са безброй, преминават през скални участъци и крият красотите на резервата.

На места подходът наистина беше много труден. Камъните се свличаха, пързаляше се, а и отдалечеността на мястото ни държеше постоянно нащрек. Само корените, за които се хващахме на моменти, ни предпазваха да не се изтърсим в дълбокото ждрело! :)

Разширенията по реката ни срещаха на места с непристъпни скали, налагаше се постоянното и пресичане, десетки пъти. Тук някъде и закусихме до този дълбок вир. Естествено, имаше и мегдан за интересни снимки в студената вода и приказните вирове. 

Ето, нагледно как се случваше това... :)

Естествено, това не пречеше да се държим и по-прилично, преминавайки по естествени мостове направени от природата и поставени на точните места.


От цветето родопски Силивряк имаше в изобилие навсякъде по скалите. 

Поредното хлъзгаво предизвикателство по маршрута, което се вписа безупречно с мечтаната за подобни снимки пролетна мъгла! :)

Преминаването от тук седмица по-рано би било невъзможно с буйните води от снеготопенето и напоителните дъждове, които валяха тогава. Сега природата бе по-благосклонна, снегът по високото почти се е стопил.


Водопад Скока неусетно изникна като призрак от мъглата, след изкатерване отдясно на склона по почти отвесен улей. Там вече се засякохме и с официалната от преди години туристическа пътека в червено и синьо, идваща от село Скобелево. Сега тя е затворена и не се поддържа.

Водопад Скока. По информация, около 30м. водопад, който ни напълни очите с носещата се на талази мъгла. Росен и Катя позират за мащаб... :)



Катя и дойдоха малко водопадите и газенето на реката до тук, реши и да се изкъпе. Няма лошо! :)


През Асенова поляна за час бяхме при колата след запълване на енергийните липси, до тук издрапахме за пет часа. Подхода през дерето си е рискован, има доста мечки, нужна е пълна импровизация и внимание при забавата по хлъзгавия камънак. :) Оказа се, че сме изминали 11,2км. На връщане Росен си набра Челъдинки за супа.  Присетих се, че общите ни интереси свързани с преходи по диви места и водопади в миналото реализираха доста продуктивни преходи, за които съм описвал Тук , Тук , Тук.

Често се случва да мрънкам за щяло и нещяло, но тази пролет се отчете повече от доволно! Посетихме девет водопада хванати в пълното им пролетно величие, седем манастира в различни части на страната, а като бонус изкачихме и два интересни планински върха! :) Очакваме месец май и тихо се надяваме на приключенията в него. До скоро! :)

четвъртък, 24 април 2014 г.

Врачешки манастир, Зелински манастир, Кобилини стени


   Врачешки манастир "Свети Четиридесет Мъченици" по Великден ни посрещна навъсено - с дъжд, облаци и гръмотевичното настроение на част от персонала там.

В църковния двор освен, че е тихо, свежо и красиво, витае и духът на студенокръвни, съскащи за щяло и нещяло. Одежди, а и маски са лицата на вярата... В дворът е забранено почти всичко, освен да се върви над земята и да не се диша въздуха там (учудващо интересни и позитивни коментари са писали хората ТУК)! Ясно и точно в огромен списък са подредени забрани на табла за това, което не трябва да се прави, а аз само това и чакам. Е хубаво, в манастир сме все пак ще каже някой, но няма как грубото отношение на персонала да не направи впечатление на мирните посетители... Снимането е забранено, това гласи най-голямата илюстрация, метната кичозно на луксозната табела на входа! Съмнява ме дори в затворите и концлагерите по времето на Райха да е било така, въпреки че и тогава е имало фотоапарати. На изчезване са хората като баба Дана в Зелениковски манастир (бившата хижарка на хижа Амбарица), която ни посрещна с кафе и усмивка на лице, отвори ни църквата и ни разказа от историите си! Потъваме безследно като танковете на Райха в Украинската кал, изгубени от суета и крах...

С много пари и поддръжка се определят настроенията и вярата. Колкото по-близо до големи градове като София и Пловдив, и властимащи епархии са манастирите в България, толкова по-осезаеми са и забраните, и негативното отношение!

Иначе изключително поддържано и чисто място, Господ здраве да им дава, че успяват да го поддържат в това му състояние!

Входа към двора.


Зелински манастир "Рождество на пресвета Богородица" в Ботевград също ни посрещна с дъжд и облаци. Чист и тих двор, нямаше го неприязъна от присъствието ни. Сякаш животът бе спрял.

Пролетта е обагрила всички цветя, които се вписваха свежо в дъждовния ден.


Изглед към храма.


 И пътечката в двора.




Разнообразната духовна разходка ни извежда от манастирите към Врачанските Кобилини стени и природата над хижа Пършевица.

Най-високата непресъхваща локва във Врачански Балкан, заоградена с цел опазване на местните обитатели в нея - изчезващ вид Саламандри, от конета, които ги поглъщали пиейки вода.


Изглед към Искърското дефиле.


Кобилини стени над хижа Пършевица във Врачански Балкан.




Кобилини стени в близък план. Царство на орли и диви кози.

вторник, 22 април 2014 г.

Водопадите във Врачански Балкан

 
    Отдавна, да не кажа от години си мечтая за подобна публикация, снимки и емоциите, които сякаш с всеки опит и провал в сухия Врачански Балкан се оказваха мит след мит. Специфичният терен на Врачански Балкан в съчетание със скални форми, отвеси и ждрела е способствал за образуването на 176 красиви водопада. Повече информация има на официалния сайт на Врачански Балкан. От множеството водопади в парка наблегнахме на седем от тях, които са черешката на тортата. Пролетният блясък и обилните дъждове в страната дни преди това реализираха уникалното водно шоу, на което станахме свидетели. Не може да се опише с думи грохота на падащите от отвесите хиляди литри води, хлъзгавите и свличащи се пътеки, адреналина подсилван от ледения непрестанен душ в бясната гонитба с капризите на времето и неподходящата светлина, за малкото часове скътани в диапазона от два почивни дни! 7/48 - седем водопада за четиридесет и осем часа. :)

Водопад Шопката - 77м. С него стартирахме богатата серия, в която всичко се случваше с нереална точност и лекота. :)

В подножието му, където преминаването е повече от рисковано! От стотиците кадри във водната завеса и невъзможното снимане-криене-бърсане на лещи и филтри, успях да се добера до едва 2-3 кадъра, а можеше да си остана и без тях. Милионите пръски от водопада криеха тайните на това красиво място.

Ето един от тях, от цялата серия 80 снимки излезе едва един що-годе читав кадър от тази интересна позиция. Секунда след това мъгливата завеса опорочи следващите опити. Притесненията ми относно здравословното състояние на фотоапарата се потвърдиха малко по-късно, тъй като от дъното на фото чантата буквално течеше вода.

Водопад Шопката. Изглед покрай скалните отвеси до него.

С изглед от съседното дере и скалните безкраи, нещата с мащаба се подредиха.


Катя и Мариана, благодарение на която се озовахме тук, след късо следене на прогнозите за времето и точната информация за някои от "скритите места".



Следващия водопад - малък Крушовски водопад-26м. Не беше толкова пълноводен, но криеше в себе си определено очарование. След него се запътихме към един водопад - "Женската вода", който също ме дразнеше от години насам.

Водопад Женската вода - 45м. Водопад, до подножието на който не препоръчвам копиране на нашия подход в състоянието на природата, в което се представи, а и по принцип. Реката е много буйна, както се вижда по снимката, а тъй като реки течаха и по "пътеката" се наложиха инфарктни импровизации по хлъзгавите скали наоколо. :)

Силен рев, водна завеса и безкрайни опити за снимане-бърсане на филтри-криене............ Катя се появи едва половин час след мен в подножието на Женската вода, беше се замотала/загубила "пътеката".

Предполагам седмица по-късно, с раззеленено дърво, водопадът не би бил удобен за снимане от тази позиция, в която се разкри сега изключително добре. С изглед и снимки отгоре може да се насладите на една публикация ТУК. Именно тези снимки преди години не ми даваха мира, докато най-накрая и аз се добрах до тук. :)



Не знаех къде се намирам от кеф. Определено това бе водопадът, на който се канех от години.

Екопътека Боров камък. Нереално красиво място, а в началото и традиционно правим палатки от години насам. Сега открихме сезона и за тази година.

Мостчета и стълби пресичат непристъпни участъци в реката, без направата на които подхода към водопад Боров камък оттук, би се оказал мит.

Мостчетата се хлъзгат и трябва да се внимава, вечерта се наложи по тъмно да окажем помощ на пострадал човек от група тръгнала по пътеката без челници и подходящи обувки. Беше се свечерило, забавили се поради контузия и в тъмните часове не бяха слезли от екстремната пътека...

Естествено, водопадите по реката преливаха доволно, а по склоновете макар и срамежливо също се долавяха приятни къдрици течаща вода.

Ето го и него - водопад Боров камък - 66м. Награда за сетивата на всеки положил труд да се пребори с хлъзгавите капани по пътеката и денивелацията, която се преодолява (екопътеката с най-голяма денивелация в България). Такова пързаляне падна на връщане, че се майтапихме постоянно как днес закриваме ски сезона. 

Отново мокрежи и почти невъзможно за снимане отблизо място. Пътеката минава точно зад водопада, над който се излиза по мостчета и стълби. Не минахме, нямаше време! С приятно време и пълноводни водопади ТУК сме се засичали и по-рано в годините.


Изглед от склона до водопада, където с много опити успях да се добера до изходна за снимане позиция.



След кратък разговор с Мариана и пране на дрехи от калта се разбра, че водопад Врачанска Скакля, който тече само когато си поиска, днес бил в настроение и имал какво да предложи. :) Естествено, час по-късно бяхме в подножието му.

Водопад Врачанска Скакля - 141м. Най-високият, но непостоянен водопад в България.

Над водопада, където с подход извън маркировки и пътеки се крие още един интересен Врачански водопад - Медковско Рипало - 37м. ( Рипалото ).

Скалната ниша/пещера, с която съжителства водопада. Кончетата над Врачанска Скакля са като мравки... Трудно се долавят ако човек не се загледа внимателно.



Ето го и Рипалото в съседно дере, след малко трънинг и глиганинг. 
Водопад Медковско Рипало - 37м. 


Катя под водопада.

Определено бяхме приятно изненадани. Водопадът беше особено пленителен и пълноводен. Пълноводието в района е като игра на руска ролетка. Колкото и да дебне човек, винаги може да има неприятни изненади. Част от водопадите са каптирани, изворите на друга част са по-слаби. Нацели ли обаче човек момента с дъждовете и дните на раззеленяване на дърветата, местата са нарицателни за думата приказка!

На другия ден се качихме до Кобилини стени от хижа Пършевица, а после затворихме кръга край един слабо известен водопад, подходът до който преминава през красиви поляни, от които свирепи пазачи дебнат с пушки и гонят посетителите незаконно и безнаказано.

Водопад Песопин камък ( Бигорен конус ).

Водата пропада от скалите и се излива по тях по-късно излизайки от скална пещера.

Реката под Песопин камък. Варовикови скални образувания слизат десетки метри надолу покрити със стъпала от зелен мъх.

С това завърши нашата разходка из дивия Северозапад, в който има много какво да се види стига да умеете да шофирате луноход по коварните улици на Враца и зеещите под тях ями! :) Оказа се, че на гпс следата се е събрала доста полезна информация в тези два дни, а и пълните две осем гигабайтови карти памет със снимки догатваха за това с условията, в които ни посрещна Враца! Остава да се молим на Чак-Моол, бога на дъжда на маите и да налазваме отново местността. :)