понеделник, 30 ноември 2015 г.

Бачковски манастир - село Косово - връх Снежанка - екопътека Невястата - Смолянски водопад - екопътека Казанджи дере - село Мугла - село Чамла

   Дълго, километрично дълго заглавие се получи, но това бяха местата, които посетихме в уикенда... между другото... Казвам между другото, защото май повече храна, сладкиши и вино изнесохме в тези дни нагоре по баирите, отколкото ходихме, но с Иван и с Катя не може да не се получи така (забавно и наводнително)! :) То не е било да не ни и завали, така че с Ванката винаги си имам поне едно на ум като приготвяме големите раници. Слагам къде някое наилонче, сапунчето винаги е на леснодостъпно място! И се случи така, че отново цял ден яко ни валя, а вечерта ни остави да си направим мохабета! :) Направихме уговорката бързо, предложението беше мое - да се качим "плавно" на връх Голяма Сюткя - родопски двухилядник над град Ракитово. То веднага се отхвърли след щателен оглед на картите и жокер, че денивелацията с тежките багажи ще ни ощети! :) Веднага извадих жокер, тъй като неведнъж съм предлагал Мугла и Чамла. Диво е, има какво да се снима, а измамните стотина километра до там от Пловдив са си цяла одисея...

Стартирахме рано сутринта по обезлюдената все още пътека с Бакочвски манастир "Успение Богородично". Ако не ви хванат, че снимате, панаирът там може и да ви се размине. Няколко пъти неуспешно съм се въртял там, сега дойде моментът да закова някое кадро. Не, че е нещо кой знае какво - манастирът е втори по големина след Рилски манастир, но нали си ги колекционирам и дългият ми списък все още не беше удостоен от тук! Наоколо е пълно с кръчми, сергии, дебели типове без вратове, списъци със забрани, солидни ценоразписи, от които ще забравите, че сте в манастирски двор и ще се телепортирате набързо в мол...

Бачковски манастир "Успение Богородично":

Поехме към връх Снежанка да сефтосаме чисто новия сняг, но крайпътно се отбихме до село Косово. Преваляваше, но с някакви импровизации от чадър и бърсане на челни лещи се записахме там.

Село Косово е уютно място в западни Родопи, където човек може да си почине и въпреки, че е близо до пътя Пловдив-Смолян, комерсът не го е завладял все още напълно...



Неусетно в смесица от дъжд и сняг, паркирахме на хотелите под връх Снежанка. Нагоре рискувахме да не успеем в дълбоките коловози с тежката кола, а и да се поразходим, докато ни вали първия за сезона сняг (първия поне за нас)... :)

Връх Снежанка и кулата там:

Не може да се добие представа колко всъщност е внушителна тази постройка, само падащите от високо парчета лед, разбиващи се с трясък и предупреждаващите табели за това, догатваха да не се мотаем много много тук...

Разходихме се в свежестта на чистата белота и скоро отново поехме по пътя към Смолян.

Преди Смолян е наскоро изградения луксозен манастир Великомъченик Пантелеймон (доизгражда се, чисто новичък е) и екопътека Невястата. Отбихме се до манастира. Хубави и големи табла! С червени букви са забраните, безчет... Шмугнахме се да поснимаме, докато лютите люде вътре ни разглеждаха под око. Красиво място, в което са влети много евро пари, но душевността не усетихме там...

Манастир Великомъченик Пантелеймон. Чисто нов е. Изграден с много ресурси, но...

От паркинга тръгват няколко пътеки в различни посоки. Едната води до манастира - втората, по която поехме до екопътека Невястата и къмпинг, и третата до Смолянската крепост. Наоколо има стена за катерене, Виа Ферата и всякакви джаджи за изкарване на пари. Силно комерсиализирано място само на метри от пътя...

Екопътека Невястата извежда до непристъпен скален масив, от който в хубаво време се открива приказна гледка към Смолян и Смолянските езера. Днес нямахме късмет с гледка тук, но засега всичко вървеше по план и нямаше повод за оплакване. Иван извади дежурните кулинарни изобретения, с които да се подсилим. Каза, че са палачинки, които е правил собственоръчно, спомена за някаква палачинка, която паднала на земята у тях..... Винаги ни вали дъжд. Формулата е една винаги - кулинарен фал = дъждовно време! Ще му скъсаме дипломата за готвач! :)

Около скалните отвеси по екопътека Невястата:

Самотно дърво в мъглата, снимка колкото да ни подразни какво се разкрива при ясно време тук:

Времето ни притискаше. В плоска светлина отчетохме доволно преливащия Смолянски водопад, от който ме е срам да покажа каквото и да било... :) Идеята да се спи в обезлюденото село Чамла беше на път да претърпи провал. Разстояние от няколко километра пеш, с немалка денивелация и тежък багаж в дъждовната гора, не беше сред най-приятните сценарий привечер, затова ударихме бонус, попадайки на новооткритата екопътека с водопади - Казанджи дере в село Мугла.

Пътят от Смолян до село Мугла е едва 20-а км. Състоянието му е плачевно, остатъците от асвалт минават през ерозиралите склонове на планината, която е като жива и изсипва тонове скална маса, вода и дървета върху него всеки ден, докато Мугленска река в дълбокото дере реве с пълна мощ. Преминаването с ниски автомобили е силно непрепоръчително. Отсечката ни отне малко над час и се озовахме там. Железен е дизеловият локомотив на Иван! :)

Екопътеката ни се яви бонус. Скоро отново ще завали и ще се стъмни. С немалко усилия се добрах с Катя до края и, и водопад Казанджи дере. Високите ми обувки бяха пълни с вода, вечерта щеше да е изпитание за мен, тъй като огънят беше високо в изграденото огнище и комфорт липсваше! Личи си, че неопитни хора са конструирали и изпълнили екопътеката за да се усвоят парите. Точно по пътеката минава река Казанджи дере и хора без опит и много мокри крака, е почти сигурно, че няма да стигнат водопада, освен в 1-2 месеца през годината, когато дерето пресъхне. Пътеката е с дължина 700м. от края на селото. Денивелацията е нищожна. Ако може да се вярва на изписаното, усвоени са 45000 евро за няколко малки мостчета с тънки дъски, десетина по-големи табелки по дърветата и дървената беседка с огнище. Срамота за подобни главозамайващи кражби! До село Мугла пътят е тежък, за високо проходими автомобили и-или джипове. Най-вероятно по тази екопътека ще се минава инцидентно, а който се наеме да стигне тук, да си прецени възможностите на автомобила.

Долу до перфектната беседка ни чакаше Иван. Беше си организирал бивака, бързо изравних резултата и скоро Лафумата беше в готовност за отрицателните температури през нощта! :)

Реките изливащи се по екопътеката след напоителните дъждове от предните дни не му се понравиха и се беше заел с цепенето на дърва за огъня. Последваха няколко кулинарни часа. Беседката е 4 звезди - прясно лакирана и изолирана!  Подслони ни уютно от дъждовните серии, които се редуваха с ярко звездно небе. Изграденото огнище с висок комин оприличаваше декор за ТЕЦ тази вечер, бълвайки пушек като триглавия змей. Ще огладнея ако изпадна в подробности как протече тази вечер. Прекалихме с кулинарните изяви. Няколко вида салати - печени чушки, зеле с моркови и майонеза, а наоколо постоянно чакаха ред наденички, които Ванката грижливо завиваше с беконче, на шиша, за да не прегорели... Пихме кметска ракия, хапнахме и от прочулите се с дъждовни прогнози палачинки с Мавруд! :)

През нощта температурите отидоха бая под нулата, затова сутринта се подсилихме сериозно с останалите палачинки и ябълковия пай на Катя. Предстоеше разходката до обезлюденото село Чамла. Идеята на цялото това пътуване. Трудна цел си бяхме задали с всички "пречки" до тук! :)

Много снимах в тези два дни и в Мугла, и в Чамла, но не върви да покажа всичко. Все пак няколко кадъра ми грабнаха вниманието. Човек трябва да усети атмосферата с присъствието си по тези забутани на г... на географията, изчезващи села.

Село Мугла:

Обезлюденото село Чамла, направо си заслужава да му отделя една публикация:

Селото е възникнало в началото на 19 век. Съдейки по архитектурата - липса на санитарни възли, големината на сградите, (тип общежитие) най-вероятно селото и районът са използвани за подслон и дърводобив. Всичко се руши ден след ден и само намесата на човека с разхвърляните наоколо дървени трупи, туби моторно масло за моторните триони и други боклуци, сочат наличието на присъствие за няколко месеца през годината, в които е възможно да се стои тук. Зимите в тази пустош са жестоки. Има изградена електрическа мрежа, но никъде не видяхме следи от канализация, което доказва за примитивния и труден живот. В част от постройките са направени импровизирани биваци, с легла, маси и календари. Пътят от село Мугла е черен, за високопроходими машини, а пътеката през гората, по която дойдохме, е с денивелация 400м. Ако на човек му писне от всичко, тук може да намери покой за няколко дни. В годините назад не един авантюрист е живял в летата тук, в уединение. Сградите са потенциално опасни за живота. Всичко е изгнило и пропада под стъпките...






На връщане в мъглата. Излезе силен и студен вятър, напомнящ за предстоящия декември.

Изцедихме уикенда, получи се повече от отлично! Парното в колата беше на почит в останалите няколко часа, бяхме се смръзнали! Публикацията отново се получи кулинарна, но защо ли? Като гледам, Ванката се е отчел в "по-духовен" и задълбочен вид, разделяйки разходката на две! Във втората част е компенсирал с кулинария - оценка отличен! :) До скоро! :)

вторник, 17 ноември 2015 г.

Водопадите в Беласица планина

   Петък 13-и е! Каква по-хубава дата за път към неизвестното в пограничните райони на планината Беласица. Есента там не беше отминала, прогнозите за времето бяха чудесни и с нощния влак за София, рано сутринта бях на уреченото място, където ме чакаше Велислав и компания. Всъщност идеята за водопадите от заглавието подхвърли той, а мен направо лиги ми потекоха като чух и видях как се подготвя предварително с карти, тракове и разпечатан план в няколко подробни копия. И така - Вели, Васко, Ирена, Марко и аз, поехме с виещ лагер на автомобила към Беласица, който сякаш умишлено ни напомняше за датата със зловещия си звук. Петък 13-и е, дано всичко върви по план! :)

Скоро бяхме на границата, където овълчените македонски митничари ни чакаха в засада, за да изкарат някой лев. Намериха за какво да се заяждат, тършуваха ни в раниците и като видяха с колко гпс-и сме и броя фотоапарати направо се поклащаха, като в транс. Не ни се размина и си поискаха рушвет гладните цигани. Трябваше да минем границата обаче, защото там ни чакаха няколко водопада в близките села и деретата над тях. Най-високият водопад в Македония е Смоларския водопад над село Смолари. Както тук, така и в другите села в съседката ни, пътеките бяха добре обозначени, маркирани, със здрави мостчета, изградени парапети и, абе кеф е човек да пощъка. Бързо ни минаха ядовете от преди малко и налазихме есенните гори на Беласица. Кой знае ако тези гладници бяха в евросъюза как щеше да е устроено всичко... с лифтове... :)

Смоларски водопад над село Смолари, Македония. Намерихме го лесно, информацията е повече от подробна, както споменах! :)

Тук е момента, в който да вмъкна, че всички тези забавни и хубави хора в компанията, на които беше чудесно, изповядваха едно общо и много интересно хоби - геокешинг. Това се състои в криене-откриване на "съкровища" - дребни предмети затворени и скрити в кутии, шишета, дори на места в буркани за компот, около определени места (по избор) и съответно качени като гпс координати в сайт. Имаше няколко кеша, около 2-3 водопада и останалите, общо 14 водопада според мен, които видяхме, бяха удостоени по скалите с кутии геокеш. Човек като гледа с какъв ентусиазъм, мания и всеотдайност вършат тези неща, направо му пламват фитилите. В това време аз естествено бях зает с моите си лудости, чистих реките от наилони и подреждах кадър след кадър.

Преместихме се и в съседното дере над село Колешино в подножието на следващия водопад. А той, въпреки ниския си разлят пад не отстъпваше по хубост. Есента в Беласица, за разлика от Балкана не е преминала и имаше какво да се изцеди в тъмните дерета, за които не таях много поради слънчевите прогнози.

Колешински водопад:

В Бърлен дере над село Габрово са следващите три водопада преди да поемем обратно към България.

Първия водопад на Бърлен дере:

Втори водопад по Бърлен дере:

И третия, най-впечатлил ме от поредицата. Тук се залагаха геокешове, докато аз изпадах в транс гледайки как се движат от вятъра неокапалите последни жълти листа. Дни по-късно всичко ще посивее и зимата ще настъпи, замразявайки красивите водопади на Беласица планина...

Влизаме бързо в България, (след отбивка за Скопско пиво в местната кръчма) търси се кеш до Самуиловата крепост (намират го бързо, все пак имат опит в тези начинания) и газ към Яворнишки водопад. :)

Яворнишки водопад над село Яворница:

Вече се смрачаваше и светлината стана плоска. Самият водопад не е висок, но се разлива приятно по скали и цветове наоколо. Вальо Янкиш ни очакваше в къщата си за гости в село Самуилово. Направихме хубава маса там! Гостоприемен е Вальо! Начерта ни карта с водопадите за утрешния ден, почерпи ни ракия, всъщност опитахме от поне четири вида ракия и всички те бяха еднакво примамващи, за да се полъжем да опитваме отново и отново, и така до полунощ. Жената на Янкиш беше озурпирала телевизора, така че влязохме яко и в света на сериалите. Скоро се оттеглих в двора на къщата, където си разпънах палатката.

След богата закуска с пържени филии и сладко от зелени смокини налазихме местността над село Камена. Денят щеше да е труден, натоварващ, с неясни маркировки и липсата им, губене-намиране. Всички бяхме с гпс-и. Сладка картинка отстрани как се лутаме, но без подробна информация, човек влиза яко във филма над селата Камена и Самуилово. Таях големи надежди за тази река и втория ден от ползотворната "Беласишка серия"! :)

Пръв е Камешнишки водопад по пътеката. Невзрачен и с нищо недогатващ за красотите, които ни посрещнаха в този топъл ноемврийски ден. Времето никога не стига, денят ни срещна с много трудности и гледах да извлека максимума от ситуацията! Факт е, че трудно ще се организирам пак в Беласица - планината е гранична, отдалечена е и всичко дойде като бонус с хубавото време в тези дни! :)

Още един водопад съвсем извън пътеката в каньона на река Камешница. Извоювах си го с нелек трънинг по склона. Аха човек да захапе с грайферите на обувките си склона и се хлъзга надолу. А наоколо остри тръни, дебнат в засада да ги хване човек и да озвучи гората: :)

Следва водопад Срамежливеца, отново от поредицата Камешнишки водопади (корекция от темата ми във форума планина е-псилон):

И групата върху водопада. Изненадани бяхме от дебита на водопадите!

От тук без пътека през сечища, се озовахме в подножието на водопад Чатала, който тече по приток на река Камешница:

Този водопад го кръстихме Сълзата:

А водопадът под хижа Лопово беше под въпрос, пред вид осезаема грешка в картите. Но все пак го открихме.

Водопада под хижа Лопово. Според Вальо Янкиш цялата поредица от каскади била, около 60 метра. Вероятно е да е така.

Надолу всички гпс-и прегряха. С моят изхабих поне два комплекта батерии и въпреки, че всеки път се измъчвам с тези стари батерии, не вадя чисто новите, които имам вече от половин година! :) Доста се лутахме и изведнъж не щеш ли, попаднахме на фургон с маса, а на масата цяла група ловджии. Поканиха ни, е не отказахме! Такива срещи не се случват всеки ден! :) Наляха ни червено вино и така няколко пъти, имаше касапски мезета. :) По тъмно бяхме при колата...почти опиянени, да не повярва човек! :)

За третия ден лежерно оставихме водопадите над село Скрът - Дъбицата и Мангъро и се преместихме да нощуваме в Пирин на хижа Попови Ливади, където "течеше" як купон! :) Всичко течеше здраво в тези дни! :)

Водопад Мангъро. Спасих скучните кадри с вятърът люлеещ папратовите листа на преден план:

Водопад Дъбицата. Отново приятна каскада, че и с центрофуга от есенни листа:

Заредени и доволни поехме към реалността. Получи се повече от добре - 14 водопада за три дни. Имаше вода и цветове. Беласица е дива и красива планина, оказа се и богата на водопади, както знаехме. Има множество дерета в тази планина. Гледахме ги в движение от колата, повечето са непроучени, от което следва, че вероятно в тях се спотайват много красоти! Има сметки за разчистване! :) А зимата и обзорния преход в билните части с върховете Конгур, Радомир, Тумба (над 40км. разглобяващо ходене). Завършихме с разбор на събитието в Долна Градешница, а и колата не се предаде. До скоро! :)

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Есен по Манастирска река

Сопотски водопад и Сопотски манастир Свети Спас

  По Манастирска река, в ниските части на Стара планина имаше шанс да заловим някой друг кадър. Силните ветрове предния ден и това, че месец ноември отиваше стремглаво към средата, не гарантираха нищо, освен евентуална разходка, но на място нещата изглеждаха съвсем приемливи. Приятна и щадяща сили е пътеката до водопада на Манастирска река.

Около Сопотски водопад природата предложи в плюс. Водопадът течеше доволно, а наоколо се въртяха тонове есенни листа.



И Сопотски манастир Свети Спас.

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Водопад Кадемлийско пръскало, водопад Пенчовско пръскало и Петкановите водопади

   Листата в средния горски пояс в Централна Стара планина окапаха за каквито и да е планове в началото на ноември, но  пък се оформяше седмица с хубави слънчеви дни в Балкана и трябваше да се запълни някак. И къде, ако не по познатите пътеки в Тъжанското ждрело с водопадите там - Пенчовско пръскало, Кадемлийско пръскало и Петкановите водопади. Два кадъра от ръка и яко ходене. Времето слънчево, топло, само за преход. Като изключим недружелюбните крави и биковете в местност Паниците, които за малко да ми съсипят палатката и температурата, която вдигнах през нощта, всичко мина повече от добре, че даже и както споменах, два кадъра от ръка успях да направя! :)

Водопад Кадемлийско пръскало:

И Петкановите водопади:

На Пенчовско пръскало бяхме по обяд и не бе удостоено с кадри, но както споменах в туристически план се получи повече от добре! :) Централен Балкан тази година сервира цветове с голямата лъжица, да видим какво още ще успеем да извлачим по на юг и толкова от тук! До скоро! :)

сряда, 4 ноември 2015 г.

Копренските водопади

Есен в полите на Копрен. Водопадите Дуршин скок, Ланжин скок, Воден скок.

   В района на връх Копрен в северозападна България, се намира едно от най-живописните места в Стара планина. Природата е толкова красива, че неведнъж съм оставал без дъх поемайки по пътеките там. Копренските водопади Дуршин скок, Ланжин скок и Воден скок се изливат в полите на Копрен, под едноименния връх. С цветове и бодра крачка, ранното утро ме благослови там. Денят, макар и слънчев, обещаваше приятна и неповторима разходка, с магичните цветове на гората и приятно количество вода в реките там. И тъй като в предишни посещения водопад Воден скок на река Графска оставаше в сянка поради незнание и липса на време, сега просто нямаше какво да се обърка и да му се размине. :) 

   Водопад Дуршин скок. Слънчевите лъчи озаряващи скалите в гората подсказаха да се действа експедитивно.

   Бърза крачка и не след дълго река Милина попадна на фото прицел. Пикът на есента е! Апаратът днес прегря! 

   Показа се и срамежливецът - водопад Ланжин скок.

   Вертикално, хоризонтално, все си е хубавец! :)


   Река Графска е недалеч, излива се под връх Три Чуки. През нея се затваря втори кръг на дивата Копренска екопътека.

   Водопад Воден скок на река Графска. Посрещна ме с цвят, мъгла, вода. Попаднах в капана на есенна приказка.



   И гората под водопада. Условия за чудо и приказ.

   След дълго преследване в продължение на няколко дни, природата се отплати с тези красоти. Копренските водопади са фотогенични и през пролетта, когато цъфне дивата левурда. Толкова от тези приказни гори. До скоро! :)