понеделник, 30 ноември 2015 г.

Бачковски манастир - село Косово - връх Снежанка - екопътека Невястата - Смолянски водопад - екопътека Казанджи дере - село Мугла - село Чамла

   Дълго, километрично дълго заглавие се получи, но това бяха местата, които посетихме в уикенда... между другото... Казвам между другото, защото май повече храна, сладкиши и вино изнесохме в тези дни нагоре по баирите, отколкото ходихме, но с Иван и с Катя не може да не се получи така (забавно и наводнително)! :) То не е било да не ни и завали, така че с Ванката винаги си имам поне едно на ум като приготвяме големите раници. Слагам къде някое наилонче, сапунчето винаги е на леснодостъпно място! И се случи така, че отново цял ден яко ни валя, а вечерта ни остави да си направим мохабета! :) Направихме уговорката бързо, предложението беше мое - да се качим "плавно" на връх Голяма Сюткя - родопски двухилядник над град Ракитово. То веднага се отхвърли след щателен оглед на картите и жокер, че денивелацията с тежките багажи ще ни ощети! :) Веднага извадих жокер, тъй като неведнъж съм предлагал Мугла и Чамла. Диво е, има какво да се снима, а измамните стотина километра до там от Пловдив са си цяла одисея...

Стартирахме рано сутринта по обезлюдената все още пътека с Бакочвски манастир "Успение Богородично". Ако не ви хванат, че снимате, панаирът там може и да ви се размине. Няколко пъти неуспешно съм се въртял там, сега дойде моментът да закова някое кадро. Не, че е нещо кой знае какво - манастирът е втори по големина след Рилски манастир, но нали си ги колекционирам и дългият ми списък все още не беше удостоен от тук! Наоколо е пълно с кръчми, сергии, дебели типове без вратове, списъци със забрани, солидни ценоразписи, от които ще забравите, че сте в манастирски двор и ще се телепортирате набързо в мол...

Бачковски манастир "Успение Богородично":

Поехме към връх Снежанка да сефтосаме чисто новия сняг, но крайпътно се отбихме до село Косово. Преваляваше, но с някакви импровизации от чадър и бърсане на челни лещи се записахме там.

Село Косово е уютно място в западни Родопи, където човек може да си почине и въпреки, че е близо до пътя Пловдив-Смолян, комерсът не го е завладял все още напълно...



Неусетно в смесица от дъжд и сняг, паркирахме на хотелите под връх Снежанка. Нагоре рискувахме да не успеем в дълбоките коловози с тежката кола, а и да се поразходим, докато ни вали първия за сезона сняг (първия поне за нас)... :)

Връх Снежанка и кулата там:

Не може да се добие представа колко всъщност е внушителна тази постройка, само падащите от високо парчета лед, разбиващи се с трясък и предупреждаващите табели за това, догатваха да не се мотаем много много тук...

Разходихме се в свежестта на чистата белота и скоро отново поехме по пътя към Смолян.

Преди Смолян е наскоро изградения луксозен манастир Великомъченик Пантелеймон (доизгражда се, чисто новичък е) и екопътека Невястата. Отбихме се до манастира. Хубави и големи табла! С червени букви са забраните, безчет... Шмугнахме се да поснимаме, докато лютите люде вътре ни разглеждаха под око. Красиво място, в което са влети много евро пари, но душевността не усетихме там...

Манастир Великомъченик Пантелеймон. Чисто нов е. Изграден с много ресурси, но...

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУКШумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
От паркинга тръгват няколко пътеки в различни посоки. Едната води до манастира - втората, по която поехме до екопътека Невястата и къмпинг, и третата до Смолянската крепост. Наоколо има стена за катерене, Виа Ферата и всякакви джаджи за изкарване на пари. Силно комерсиализирано място само на метри от пътя...

Екопътека Невястата извежда до непристъпен скален масив, от който в хубаво време се открива приказна гледка към Смолян и Смолянските езера. Днес нямахме късмет с гледка тук, но засега всичко вървеше по план и нямаше повод за оплакване. Иван извади дежурните кулинарни изобретения, с които да се подсилим. Каза, че са палачинки, които е правил собственоръчно, спомена за някаква палачинка, която паднала на земята у тях..... Винаги ни вали дъжд. Формулата е една винаги - кулинарен фал = дъждовно време! Ще му скъсаме дипломата за готвач! :)

Около скалните отвеси по екопътека Невястата:

Самотно дърво в мъглата, снимка колкото да ни подразни какво се разкрива при ясно време тук:

Времето ни притискаше. В плоска светлина отчетохме доволно преливащия Смолянски водопад, от който ме е срам да покажа каквото и да било... :) Идеята да се спи в обезлюденото село Чамла беше на път да претърпи провал. Разстояние от няколко километра пеш, с немалка денивелация и тежък багаж в дъждовната гора, не беше сред най-приятните сценарий привечер, затова ударихме бонус, попадайки на новооткритата екопътека с водопади - Казанджи дере в село Мугла.

Пътят от Смолян до село Мугла е едва 20-а км. Състоянието му е плачевно, остатъците от асвалт минават през ерозиралите склонове на планината, която е като жива и изсипва тонове скална маса, вода и дървета върху него всеки ден, докато Мугленска река в дълбокото дере реве с пълна мощ. Преминаването с ниски автомобили е силно непрепоръчително. Отсечката ни отне малко над час и се озовахме там. Железен е дизеловият локомотив на Иван! :)

Екопътеката ни се яви бонус. Скоро отново ще завали и ще се стъмни. С немалко усилия се добрах с Катя до края и, и водопад Казанджи дере. Високите ми обувки бяха пълни с вода, вечерта щеше да е изпитание за мен, тъй като огънят беше високо в изграденото огнище и комфорт липсваше! Личи си, че неопитни хора са конструирали и изпълнили екопътеката за да се усвоят парите. Точно по пътеката минава река Казанджи дере и хора без опит и много мокри крака, е почти сигурно, че няма да стигнат водопада, освен в 1-2 месеца през годината, когато дерето пресъхне. Пътеката е с дължина 700м. от края на селото. Денивелацията е нищожна. Ако може да се вярва на изписаното, усвоени са 45000 евро за няколко малки мостчета с тънки дъски, десетина по-големи табелки по дърветата и дървената беседка с огнище. Срамота за подобни главозамайващи кражби! До село Мугла пътят е тежък, за високо проходими автомобили и-или джипове. Най-вероятно по тази екопътека ще се минава инцидентно, а който се наеме да стигне тук, да си прецени възможностите на автомобила.

Долу до перфектната беседка ни чакаше Иван. Беше си организирал бивака, бързо изравних резултата и скоро Лафумата беше в готовност за отрицателните температури през нощта! :)

Реките изливащи се по екопътеката след напоителните дъждове от предните дни не му се понравиха и се беше заел с цепенето на дърва за огъня. Последваха няколко кулинарни часа. Беседката е 4 звезди - прясно лакирана и изолирана!  Подслони ни уютно от дъждовните серии, които се редуваха с ярко звездно небе. Изграденото огнище с висок комин оприличаваше декор за ТЕЦ тази вечер, бълвайки пушек като триглавия змей. Ще огладнея ако изпадна в подробности как протече тази вечер. Прекалихме с кулинарните изяви. Няколко вида салати - печени чушки, зеле с моркови и майонеза, а наоколо постоянно чакаха ред наденички, които Ванката грижливо завиваше с беконче, на шиша, за да не прегорели... Пихме кметска ракия, хапнахме и от прочулите се с дъждовни прогнози палачинки с Мавруд! :)

През нощта температурите отидоха бая под нулата, затова сутринта се подсилихме сериозно с останалите палачинки и ябълковия пай на Катя. Предстоеше разходката до обезлюденото село Чамла. Идеята на цялото това пътуване. Трудна цел си бяхме задали с всички "пречки" до тук! :)

Много снимах в тези два дни и в Мугла, и в Чамла, но не върви да покажа всичко. Все пак няколко кадъра ми грабнаха вниманието. Човек трябва да усети атмосферата с присъствието си по тези забутани на г... на географията, изчезващи села.

Село Мугла:

Обезлюденото село Чамла, направо си заслужава да му отделя една публикация:

Селото е възникнало в началото на 19 век. Съдейки по архитектурата - липса на санитарни възли, големината на сградите, (тип общежитие) най-вероятно селото и районът са използвани за подслон и дърводобив. Всичко се руши ден след ден и само намесата на човека с разхвърляните наоколо дървени трупи, туби моторно масло за моторните триони и други боклуци, сочат наличието на присъствие за няколко месеца през годината, в които е възможно да се стои тук. Зимите в тази пустош са жестоки. Има изградена електрическа мрежа, но никъде не видяхме следи от канализация, което доказва за примитивния и труден живот. В част от постройките са направени импровизирани биваци, с легла, маси и календари. Пътят от село Мугла е черен, за високопроходими машини, а пътеката през гората, по която дойдохме, е с денивелация 400м. Ако на човек му писне от всичко, тук може да намери покой за няколко дни. В годините назад не един авантюрист е живял в летата тук, в уединение. Сградите са потенциално опасни за живота. Всичко е изгнило и пропада под стъпките...






На връщане в мъглата. Излезе силен и студен вятър, напомнящ за предстоящия декември.

Изцедихме уикенда, получи се повече от отлично! Парното в колата беше на почит в останалите няколко часа, бяхме се смръзнали! Публикацията отново се получи кулинарна, но защо ли? Като гледам, Ванката се е отчел в "по-духовен" и задълбочен вид, разделяйки разходката на две! Във втората част е компенсирал с кулинария - оценка отличен! :) До скоро! :)

вторник, 17 ноември 2015 г.

Водопадите в Беласица планина

   Петък 13-и е! Каква по-хубава дата за път към неизвестното в пограничните райони на планината Беласица. Есента там не беше отминала, прогнозите за времето бяха чудесни и с нощния влак за София, рано сутринта бях на уреченото място, където ме чакаше Велислав и компания. Всъщност идеята за водопадите от заглавието подхвърли той, а мен направо лиги ми потекоха като чух и видях как се подготвя предварително с карти, тракове и разпечатан план в няколко подробни копия. И така - Вели, Васко, Ирена, Марко и аз, поехме с виещ лагер на автомобила към Беласица, който сякаш умишлено ни напомняше за датата със зловещия си звук. Петък 13-и е, дано всичко върви по план! :)

Скоро бяхме на границата, където овълчените македонски митничари ни чакаха в засада, за да изкарат някой лев. Намериха за какво да се заяждат, тършуваха ни в раниците и като видяха с колко гпс-и сме и броя фотоапарати направо се поклащаха, като в транс. Не ни се размина и си поискаха рушвет гладните цигани. Трябваше да минем границата обаче, защото там ни чакаха няколко водопада в близките села и деретата над тях. Най-високият водопад в Македония е Смоларския водопад над село Смолари. Както тук, така и в другите села в съседката ни, пътеките бяха добре обозначени, маркирани, със здрави мостчета, изградени парапети и, абе кеф е човек да пощъка. Бързо ни минаха ядовете от преди малко и налазихме есенните гори на Беласица. Кой знае ако тези гладници бяха в евросъюза как щеше да е устроено всичко... с лифтове... :)

Смоларски водопад над село Смолари, Македония. Намерихме го лесно, информацията е повече от подробна, както споменах! :)

Тук е момента, в който да вмъкна, че всички тези забавни и хубави хора в компанията, на които беше чудесно, изповядваха едно общо и много интересно хоби - геокешинг. Това се състои в криене-откриване на "съкровища" - дребни предмети затворени и скрити в кутии, шишета, дори на места в буркани за компот, около определени места (по избор) и съответно качени като гпс координати в сайт. Имаше няколко кеша, около 2-3 водопада и останалите, общо 14 водопада според мен, които видяхме, бяха удостоени по скалите с кутии геокеш. Човек като гледа с какъв ентусиазъм, мания и всеотдайност вършат тези неща, направо му пламват фитилите. В това време аз естествено бях зает с моите си лудости, чистих реките от наилони и подреждах кадър след кадър.

Преместихме се и в съседното дере над село Колешино в подножието на следващия водопад. А той, въпреки ниския си разлят пад не отстъпваше по хубост. Есента в Беласица, за разлика от Балкана не е преминала и имаше какво да се изцеди в тъмните дерета, за които не таях много поради слънчевите прогнози.

Колешински водопад:

В Бърлен дере над село Габрово са следващите три водопада преди да поемем обратно към България.

Първия водопад на Бърлен дере:

Втори водопад по Бърлен дере:

И третия, най-впечатлил ме от поредицата. Тук се залагаха геокешове, докато аз изпадах в транс гледайки как се движат от вятъра неокапалите последни жълти листа. Дни по-късно всичко ще посивее и зимата ще настъпи, замразявайки красивите водопади на Беласица планина...

Влизаме бързо в България, (след отбивка за Скопско пиво в местната кръчма) търси се кеш до Самуиловата крепост (намират го бързо, все пак имат опит в тези начинания) и газ към Яворнишки водопад. :)

Яворнишки водопад над село Яворница:

Вече се смрачаваше и светлината стана плоска. Самият водопад не е висок, но се разлива приятно по скали и цветове наоколо. Вальо Янкиш ни очакваше в къщата си за гости в село Самуилово. Направихме хубава маса там! Гостоприемен е Вальо! Начерта ни карта с водопадите за утрешния ден, почерпи ни ракия, всъщност опитахме от поне четири вида ракия и всички те бяха еднакво примамващи, за да се полъжем да опитваме отново и отново, и така до полунощ. Жената на Янкиш беше озурпирала телевизора, така че влязохме яко и в света на сериалите. Скоро се оттеглих в двора на къщата, където си разпънах палатката.

След богата закуска с пържени филии и сладко от зелени смокини налазихме местността над село Камена. Денят щеше да е труден, натоварващ, с неясни маркировки и липсата им, губене-намиране. Всички бяхме с гпс-и. Сладка картинка отстрани как се лутаме, но без подробна информация, човек влиза яко във филма над селата Камена и Самуилово. Таях големи надежди за тази река и втория ден от ползотворната "Беласишка серия"! :)

Пръв е Камешнишки водопад по пътеката. Невзрачен и с нищо недогатващ за красотите, които ни посрещнаха в този топъл ноемврийски ден. Времето никога не стига, денят ни срещна с много трудности и гледах да извлека максимума от ситуацията! Факт е, че трудно ще се организирам пак в Беласица - планината е гранична, отдалечена е и всичко дойде като бонус с хубавото време в тези дни! :)

Още един водопад съвсем извън пътеката в каньона на река Камешница. Извоювах си го с нелек трънинг по склона. Аха човек да захапе с грайферите на обувките си склона и се хлъзга надолу. А наоколо остри тръни, дебнат в засада да ги хване човек и да озвучи гората: :)

Следва водопад Срамежливеца, отново от поредицата Камешнишки водопади (корекция от темата ми във форума планина е-псилон):

И групата върху водопада. Изненадани бяхме от дебита на водопадите!

От тук без пътека през сечища, се озовахме в подножието на водопад Чатала, който тече по приток на река Камешница:

Този водопад го кръстихме Сълзата:

А водопадът под хижа Лопово беше под въпрос, пред вид осезаема грешка в картите. Но все пак го открихме.

Водопада под хижа Лопово. Според Вальо Янкиш цялата поредица от каскади била, около 60 метра. Вероятно е да е така.

Надолу всички гпс-и прегряха. С моят изхабих поне два комплекта батерии и въпреки, че всеки път се измъчвам с тези стари батерии, не вадя чисто новите, които имам вече от половин година! :) Доста се лутахме и изведнъж не щеш ли, попаднахме на фургон с маса, а на масата цяла група ловджии. Поканиха ни, е не отказахме! Такива срещи не се случват всеки ден! :) Наляха ни червено вино и така няколко пъти, имаше касапски мезета. :) По тъмно бяхме при колата...почти опиянени, да не повярва човек! :)

За третия ден лежерно оставихме водопадите над село Скрът - Дъбицата и Мангъро и се преместихме да нощуваме в Пирин на хижа Попови Ливади, където "течеше" як купон! :) Всичко течеше здраво в тези дни! :)

Водопад Мангъро. Спасих скучните кадри с вятърът люлеещ папратовите листа на преден план:

Водопад Дъбицата. Отново приятна каскада, че и с центрофуга от есенни листа:

Заредени и доволни поехме към реалността. Получи се повече от добре - 14 водопада за три дни. Имаше вода и цветове. Беласица е дива и красива планина, оказа се и богата на водопади, както знаехме. Има множество дерета в тази планина. Гледахме ги в движение от колата, повечето са непроучени, от което следва, че вероятно в тях се спотайват много красоти! Има сметки за разчистване! :) А зимата и обзорния преход в билните части с върховете Конгур, Радомир, Тумба (над 40км. разглобяващо ходене). Завършихме с разбор на събитието в Долна Градешница, а и колата не се предаде. До скоро! :)

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Есен по Манастирска река

Сопотски водопад и Сопотски манастир Свети Спас

  По Манастирска река, в ниските части на Стара планина имаше шанс да заловим някой друг кадър. Силните ветрове предния ден и това, че месец ноември отиваше стремглаво към средата, не гарантираха нищо, освен евентуална разходка, но на място нещата изглеждаха съвсем приемливи. Приятна и щадяща сили е пътеката до водопада на Манастирска река.

Около Сопотски водопад природата предложи в плюс. Водопадът течеше доволно, а наоколо се въртяха тонове есенни листа.



И Сопотски манастир Свети Спас.

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Водопад Кадемлийско пръскало, водопад Пенчовско пръскало и Петкановите водопади

   Листата в средния горски пояс в Централна Стара планина окапаха за каквито и да е планове в началото на ноември, но  пък се оформяше седмица с хубави слънчеви дни в Балкана и трябваше да се запълни някак. И къде, ако не по познатите пътеки в Тъжанското ждрело с водопадите там - Пенчовско пръскало, Кадемлийско пръскало и Петкановите водопади. Два кадъра от ръка и яко ходене. Времето слънчево, топло, само за преход. Като изключим недружелюбните крави и биковете в местност Паниците, които за малко да ми съсипят палатката и температурата, която вдигнах през нощта, всичко мина повече от добре, че даже и както споменах, два кадъра от ръка успях да направя! :)

Водопад Кадемлийско пръскало:

И Петкановите водопади:

На Пенчовско пръскало бяхме по обяд и не бе удостоено с кадри, но както споменах в туристически план се получи повече от добре! :) Централен Балкан тази година сервира цветове с голямата лъжица, да видим какво още ще успеем да извлачим по на юг и толкова от тук! До скоро! :)

сряда, 4 ноември 2015 г.

Копренските водопади

Есен в полите на Копрен. Водопадите Дуршин скок, Ланжин скок, Воден скок.

   В района на връх Копрен в северозападна България, се намира едно от най-живописните места в Стара планина. Природата е толкова красива, че неведнъж съм оставал без дъх поемайки по пътеките там. Копренските водопади Дуршин скок, Ланжин скок и Воден скок се изливат в полите на Копрен, под едноименния връх. С цветове и бодра крачка, ранното утро ме благослови там. Денят, макар и слънчев, обещаваше приятна и неповторима разходка, с магичните цветове на гората и приятно количество вода в реките там. И тъй като в предишни посещения водопад Воден скок на река Графска оставаше в сянка поради незнание и липса на време, сега просто нямаше какво да се обърка и да му се размине. :) 

   Водопад Дуршин скок. Слънчевите лъчи озаряващи скалите в гората подсказаха да се действа експедитивно.

   Бърза крачка и не след дълго река Милина попадна на фото прицел. Пикът на есента е! Апаратът днес прегря! 

   Показа се и срамежливецът - водопад Ланжин скок.

   Вертикално, хоризонтално, все си е хубавец! :)


   Река Графска е недалеч, излива се под връх Три Чуки. През нея се затваря втори кръг на дивата Копренска екопътека.

   Водопад Воден скок на река Графска. Посрещна ме с цвят, мъгла, вода. Попаднах в капана на есенна приказка.



   И гората под водопада. Условия за чудо и приказ.

   След дълго преследване в продължение на няколко дни, природата се отплати с тези красоти. Копренските водопади са фотогенични и през пролетта, когато цъфне дивата левурда. Толкова от тези приказни гори. До скоро! :)