вторник, 17 ноември 2015 г.

Водопадите в Беласица планина

   Петък 13-и е! Каква по-хубава дата за път към неизвестното в пограничните райони на планината Беласица. Есента там не беше отминала, прогнозите за времето бяха чудесни и с нощния влак за София, рано сутринта бях на уреченото място, където ме чакаше Велислав и компания. Всъщност идеята за водопадите от заглавието подхвърли той, а мен направо лиги ми потекоха като чух и видях как се подготвя предварително с карти, тракове и разпечатан план в няколко подробни копия. И така - Вели, Васко, Ирена, Марко и аз, поехме с виещ лагер на автомобила към Беласица, който сякаш умишлено ни напомняше за датата със зловещия си звук. Петък 13-и е, дано всичко върви по план! :)

Скоро бяхме на границата, където овълчените македонски митничари ни чакаха в засада, за да изкарат някой лев. Намериха за какво да се заяждат, тършуваха ни в раниците и като видяха с колко гпс-и сме и броя фотоапарати направо се поклащаха, като в транс. Не ни се размина и си поискаха рушвет гладните цигани. Трябваше да минем границата обаче, защото там ни чакаха няколко водопада в близките села и деретата над тях. Най-високият водопад в Македония е Смоларския водопад над село Смолари. Както тук, така и в другите села в съседката ни, пътеките бяха добре обозначени, маркирани, със здрави мостчета, изградени парапети и, абе кеф е човек да пощъка. Бързо ни минаха ядовете от преди малко и налазихме есенните гори на Беласица. Кой знае ако тези гладници бяха в евросъюза как щеше да е устроено всичко... с лифтове... :)

Смоларски водопад над село Смолари, Македония. Намерихме го лесно, информацията е повече от подробна, както споменах! :)

Тук е момента, в който да вмъкна, че всички тези забавни и хубави хора в компанията, на които беше чудесно, изповядваха едно общо и много интересно хоби - геокешинг. Това се състои в криене-откриване на "съкровища" - дребни предмети затворени и скрити в кутии, шишета, дори на места в буркани за компот, около определени места (по избор) и съответно качени като гпс координати в сайт. Имаше няколко кеша, около 2-3 водопада и останалите, общо 14 водопада според мен, които видяхме, бяха удостоени по скалите с кутии геокеш. Човек като гледа с какъв ентусиазъм, мания и всеотдайност вършат тези неща, направо му пламват фитилите. В това време аз естествено бях зает с моите си лудости, чистих реките от наилони и подреждах кадър след кадър.

Преместихме се и в съседното дере над село Колешино в подножието на следващия водопад. А той, въпреки ниския си разлят пад не отстъпваше по хубост. Есента в Беласица, за разлика от Балкана не е преминала и имаше какво да се изцеди в тъмните дерета, за които не таях много поради слънчевите прогнози.

Колешински водопад:

В Бърлен дере над село Габрово са следващите три водопада преди да поемем обратно към България.

Първия водопад на Бърлен дере:

Втори водопад по Бърлен дере:

И третия, най-впечатлил ме от поредицата. Тук се залагаха геокешове, докато аз изпадах в транс гледайки как се движат от вятъра неокапалите последни жълти листа. Дни по-късно всичко ще посивее и зимата ще настъпи, замразявайки красивите водопади на Беласица планина...

Влизаме бързо в България, (след отбивка за Скопско пиво в местната кръчма) търси се кеш до Самуиловата крепост (намират го бързо, все пак имат опит в тези начинания) и газ към Яворнишки водопад. :)

Яворнишки водопад над село Яворница:

Вече се смрачаваше и светлината стана плоска. Самият водопад не е висок, но се разлива приятно по скали и цветове наоколо. Вальо Янкиш ни очакваше в къщата си за гости в село Самуилово. Направихме хубава маса там! Гостоприемен е Вальо! Начерта ни карта с водопадите за утрешния ден, почерпи ни ракия, всъщност опитахме от поне четири вида ракия и всички те бяха еднакво примамващи, за да се полъжем да опитваме отново и отново, и така до полунощ. Жената на Янкиш беше озурпирала телевизора, така че влязохме яко и в света на сериалите. Скоро се оттеглих в двора на къщата, където си разпънах палатката.

След богата закуска с пържени филии и сладко от зелени смокини налазихме местността над село Камена. Денят щеше да е труден, натоварващ, с неясни маркировки и липсата им, губене-намиране. Всички бяхме с гпс-и. Сладка картинка отстрани как се лутаме, но без подробна информация, човек влиза яко във филма над селата Камена и Самуилово. Таях големи надежди за тази река и втория ден от ползотворната "Беласишка серия"! :)

Пръв е Камешнишки водопад по пътеката. Невзрачен и с нищо недогатващ за красотите, които ни посрещнаха в този топъл ноемврийски ден. Времето никога не стига, денят ни срещна с много трудности и гледах да извлека максимума от ситуацията! Факт е, че трудно ще се организирам пак в Беласица - планината е гранична, отдалечена е и всичко дойде като бонус с хубавото време в тези дни! :)

Още един водопад съвсем извън пътеката в каньона на река Камешница. Извоювах си го с нелек трънинг по склона. Аха човек да захапе с грайферите на обувките си склона и се хлъзга надолу. А наоколо остри тръни, дебнат в засада да ги хване човек и да озвучи гората: :)

Следва водопад Срамежливеца, отново от поредицата Камешнишки водопади (корекция от темата ми във форума планина е-псилон):

И групата върху водопада. Изненадани бяхме от дебита на водопадите!

От тук без пътека през сечища, се озовахме в подножието на водопад Чатала, който тече по приток на река Камешница:

Този водопад го кръстихме Сълзата:

А водопадът под хижа Лопово беше под въпрос, пред вид осезаема грешка в картите. Но все пак го открихме.

Водопада под хижа Лопово. Според Вальо Янкиш цялата поредица от каскади била, около 60 метра. Вероятно е да е така.

Надолу всички гпс-и прегряха. С моят изхабих поне два комплекта батерии и въпреки, че всеки път се измъчвам с тези стари батерии, не вадя чисто новите, които имам вече от половин година! :) Доста се лутахме и изведнъж не щеш ли, попаднахме на фургон с маса, а на масата цяла група ловджии. Поканиха ни, е не отказахме! Такива срещи не се случват всеки ден! :) Наляха ни червено вино и така няколко пъти, имаше касапски мезета. :) По тъмно бяхме при колата...почти опиянени, да не повярва човек! :)

За третия ден лежерно оставихме водопадите над село Скрът - Дъбицата и Мангъро и се преместихме да нощуваме в Пирин на хижа Попови Ливади, където "течеше" як купон! :) Всичко течеше здраво в тези дни! :)

Водопад Мангъро. Спасих скучните кадри с вятърът люлеещ папратовите листа на преден план:

Водопад Дъбицата. Отново приятна каскада, че и с центрофуга от есенни листа:

Заредени и доволни поехме към реалността. Получи се повече от добре - 14 водопада за три дни. Имаше вода и цветове. Беласица е дива и красива планина, оказа се и богата на водопади, както знаехме. Има множество дерета в тази планина. Гледахме ги в движение от колата, повечето са непроучени, от което следва, че вероятно в тях се спотайват много красоти! Има сметки за разчистване! :) А зимата и обзорния преход в билните части с върховете Конгур, Радомир, Тумба (над 40км. разглобяващо ходене). Завършихме с разбор на събитието в Долна Градешница, а и колата не се предаде. До скоро! :)

3 коментара:

  1. Борко, благодаря! Ако се сетиш за някой водопад, ще се радвам да допълниш с идея! :)
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Има доста водопади по планина Беласица, над село Коларово също има, както межуд селата Коларово и Беласица, а също така между село Беласица и град Петрич. :)

    ОтговорИзтриване