сряда, 4 ноември 2015 г.

Козница - водопадите на река малък Въртоп

   В местността Козница, близо под билото на връх Вежен, се провират множество труднопроходими дерета, които се изливат в долината през интересни водопади. В отминала есен посетихме каньона на Въртопа, (големия Въртоп) за него съм описал тук. Сега, източно от него, стартирахме в ранното есенно утро от моста на пътя, за да се "изгубим" сред труднодостъпния терен, а в последствие и във вековните букови гори с цветовете на есента. Ноември е, температурата гони 20 градуса и разходката е обещаваща. Яркото слънце попречи на кадрите и не снимахме почти нищо, а определено вировете се провираха през атрактивни теснини, въртяха есенните листа като с магична пръчка и слизаха устремени в долината, където да продължат бавно своя път. На места подходът през скалите изглеждаше невъзможен и тъй като стръмните склонове завършваха с отвесни прагове, рискът да цопнем в някой вир не беше малък. Ей това и е интересното на Стара планина. Контрастът между просторните била, по който човек може да пробяга десетки километри за броени часове и труднопроходимите дерета, в които за часове разбира, че не му е мястото там. Във Въртопа западно от тук преминаването през самия скален каньон е невъзможно без алпийска екипировка и неопрен. Тук, в малкия Въртоп е "по-благоустроено". Приликата, която направихме между двата Въртопа, е че в горната им част реките се разливат през вековни букови гори и теренът изведнъж става почти равен. И ако се спазва правилото за слизане аварийно на юг покрай река и ако човек няма ориентация, ще се натъкне на приятния терен в гората, а после... мани мани! :)

Ето и няколко снимки за онагледяване. В началото на подхода срещу течението на река малък Въртоп:

Водопадите са няколко, снимах само този, тъй като само тук слънцето не беше се изляло контрастно върху скалите и що-годе ставаше за кадри. Оттук-оттам се качвахме през скалите. Навсякъде се изливат подобни води в улеите на Въртопа. На места листата се въртяха като в центрофуга.

И тъй като скалите бяха като препечени филии, заложих на няколко цветни абстракции с останалите и неокапали есенни листа.


Над малък Въртоп реката изглежда видимо и коварно спокойна, за да се шмугне с пълни сили в  каньона.

След което импровизирайки по склоновете западно от дерето, захапахме ридът, по който се озовахме бързо в изходна позиция при колата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар