неделя, 25 октомври 2015 г.

Черното пръскало и Карловско пръскало през есента

   За поредна година заделям поне ден през есента за разходка в резерват Стара река. В пик, човек там попада във вълшебната прегръдка на природата по благодатната пътека. Всеки завой представя изненада след изненада, а водопадите - Черното пръскало и Карловско пръскало, са перлите в есенната корона на резервата. В отминалите 2010, 2012, 2013, 2014, както и сега през 2015-а, за пета поредна година знаех, че все ще откриваме по нещо ново. А резерват Стара река наистина предлага по много за всички в кратките дни на есента. Такa с Катя и нашия приятел фотограф Пенчо Чуков захапахме пътеката още по тъмно. И както предположих, зад всеки завой бяха налягали в готовност хора със заредена техника по триножниците. :)

Разходката протече под наслов - "ходенето ще е повече от снимането"! Пътеката минава покрай уютните Старопланински хижи Хубавец, Балкански рози и В. Левски, последната не от най-уютните! :) За ден е напълно възможно да се изкачи човек и слезе в Карлово, но преходът не щади особено, навърта се солиден километраж. А по-амбициозните могат да поемат към хижа Рай или билото на Стара планина и връх Ботев. Ние нямахме толкова време и трябваше да действаме по-експедитивно. Все пак не забравяхме за какво сме дошли, а дъждовете от предните дни гарантираха някой потенциален кадър:


Скоро стигнахме притока на Черното пръскало, а като видях каква вода слиза от планината, направо онемях и след болезнено газене в ледените и бързи води, бяхме точно в подножието на водопада. Крещящите цветове и силният дебит покриха почти всички очаквания. Ако имаше и малко мъгла....... :)


Водопад Черното пръскало:

Тук движението е трудно и човек се задоволява с малко, въпреки че за горния кадър се простих със сухите си крака! :) Вгледайте се добре, вдясно от водопада има човек. Водопадът Черно пръскало ни очарова с есенната си премяна! :)

Скоро поседнахме на хижа Балкански рози да си починем. Пенчо извади някакъв суджук, който привлече местните "бандити" - котараците. Подсилени енергийно захапахме и отсечката до хижа Левски. Водопад Карловско пръскало също течеше повече от доволно, а аз изпълних нещо, което замислях от години - изкачване по скалите над него. Пълна дивотия, а и вероятно нагоре по реката още водопади, които си заслужават в някой слънчев ден да бъдат проучени. Отгоре нямаше мегдан за снимки, най-безопасното място беше на метър от пропастта, но имаше разни елхи и счупени клони, щеше да се получи без тях... Виждаше се цялото Старопланинско било с Купените, Кръстците, Костенурката в окраска във високите части от октомврийски сняг.

Водопад Карловско пръскало:

След което знаехме, че монотонното слизане ни чака в засада. Отсечката ни се увидя, когато човек е изморен и е преизпълнил плана... Получи се добър фото-трекинг, след няколко почивки и последна захранка със суджук, на челници бяхме в града. Денят за размисъл преди изборите се отчете така. С водопади, цвят и хумор по пътеката на резерват Стара река. От цял ден ходене-снимане-слизане по вирове-катерене извадих само тези кадри. Есента в резерватите винаги предлага, да видим какво още ще изцедим от бързо отминаващите цветни дни! :)

неделя, 18 октомври 2015 г.

Петкановите водопади и Скока на река Равна през есента

   Я да видим сега, кой не слуша и ходи извън туристическите пътеки? :) Есента в средния височинен пояс неудържимо настъпва и всеки един миг там е гарантирана приказка гравирана с евентуални кадри. Решихме с колегата Христо, да пощъкаме по килима от нападали листа, да "покараме ски" по стръмните скали и да снимаме водопади няколко дни в резерват Тъжанско ждрело. Заредени с палатки, фотоапарати и много еуфория, а аз и промишлено количество храна, захапахме по склона Заногата над Паниците. Въпросният маршрут изкачва толкова стръмно, че на моменти човек може да дезертира от всякакви идеи, особено ако раницата му надхвърля 30кг. Час по-късно излязохме от ниската облачност. Извадих фотоапарата, колкото да се издразня, че всичко се скриваше постоянно и едва за няколко секунди успях да заловя връх Ботев в далечината. Висока облачност необуздано препускаше по сините небеса над Стара планина.

Скоро оставихме пътя и без пътека поехме по стръмните скали на масивът обграждащ ждрелото на Дълбоката река. В такива моменти, когато човек не може да извади фотоапарата, само може да разкаже, което пък от своя страна не може да докаже какво точно се е случило, но за нас беше интересен момент. По един от улеите от скалите към нас се насочи дива коза, нищо неподозираща за присъствието ни. Едва когато се оказа на десетина метра, а ние скрити за нея зад скалите, ни изгледа и пое в обратна посока слизайки надолу по улея. И за да ме дояде, че не я снимах, пое по погрешка в съседен улей извеждащ пак при нас. Вече стъписана се шмугна в горите и повече не я видяхме. Приятна среща! :)

Дъждовете бяха заредили сериозно водопади и реки навсякъде в Стара планина. Петкановите водопади се чуваха с грохот в ниското, но оставаха скрити от ниските облаци надвиснали над Тъжанската долина. И тъй като бях проиграл района тук неведнъж, поехме подсичайки скалите, знаейки къде точно отиваме без особено колебание... Бързо се озовахме по улеят слизащ в подножието на труднодостъпните Петканови водопади, за да видим как той прелива след обилните дъждове и се беше превърнал в опасна мини река. Внимавахме, слизането беше тегаво, но не толкова колкото това, с което се сблъскахме докато пресичахме в търсене на позиции за снимки до водопадите, а това наистина не беше никак забавно... Няма много места, които да са толкова трудни за кадри, тук определено е едно от тях! И двата склона слизат единствено по отвесни скали в ждрелото, видимостта е ограничена. Цялото Тъжанско ждрело си е един микро Джендем с отвесни ждрела, вековните гори и изобилие от животни. Писал съм и други публикации за това страхотно място, но в такъв фотогеничен вид ни се представя за първи път. :)





След което просто захапахме десния склон за да излезем отгоре, над водопадите по реката. Отвсякъде бдяха скали и не беше ясно дали ще пробием, което е доста демотивиращо, като се има пред вид факта с мокрото пресичане и улея от преди няколко часа, но все пак успяхме и скоро се радвахме на топли цветове и бурните води на реката.

Скоро бяхме и на единствената поляна наоколо, която изобщо не се вписва в общия пейзаж, но за нас беше добра позиция, за палатки и евентуални кадри, които така и не се случиха... На спокойствие се разхвърляхме и подредихме палатките и мезетата! :)

Залезът се случи бързо, после мъглата ни заля, тъмнината също.

Изгрев нямаше, поради гъстата мъгла, но все пак успях да запечатам малко от слънчевите опити за пробив през облачността. Връх голям Кадемлия бдеше над морето с мощната си снага.

Заваля ни дъжд, умувахме на къде да хванем и след като взехме Катя от Карлово с пълните чанти лакомства за скара, поехме към Клисура. Ако не завали, както се и случи през нощта, щяхме да обходим Равна река южно от връх Вежен и да се пробваме на един фотогеничен водопад - Скока там. :) Маневрата се оказа правилна и щяхме да останем доволни!

Ако изключим масираното представление от гърмежи, боклуци и пияните престъпни хайки с оптики, които дебнеха дивеча в резервата над Клисура, всичко премина окей. Записах номерата на джиповете им, жалко че Държавния детероден орган не работи и всичко се случва по този грозен начин и нисшите прослойки на обществото безнаказано унищожават всичко, навсякъде....... Гората хипнотизира, цветовете преливаха, реките - също. Жалко, че ще настъпи моментът, в който всички животни ще бъдат само в спомените ни.

Река Равна и водопад Скока. Христо остана доволен, аз и Катя се разходихме отново там. Условността, че Христо е човекът, снимките на който преди години ме поведоха и запалиха да снимам в тази посока, даваше на разходката още едно ниво. Мястото е нарицателно за думата приказка, а в определени дни на годината магия! :)

Водопад Скока на река Равна. Въпросната река събира водите си от няколко притока извиращи южно от връх Каменица, ама само какво име, направо се сетих за бирата, която остана в колата. :) Река Равна е пълноводна през цялата година и колкото пъти сме идвали тук е нямало неприятни изненади откъм дебит на водопада.


Толкова, случихме мъгла и цветове, не успяха да ни застрелят. Набрахме сърнели и чубрица по пътеката, който ги яде да му мисли, аз си имах други занимания с кърлежът намерил ме от гъстите треви, от които май не се показахме в тези три дни. Кърлежът вече излежава присъда в едно пластмасово шише и тук май е време приказката да свърши. Заредихме душевните батерии, тези на фотоапаратите не могат да се похвалят със същото! ;) До скоро! :)

сряда, 14 октомври 2015 г.

Мердански манастир - Марянски манастир- Буйновски манастир - Христовски водопад

Есен в Предбалкана

   Есента в Предбалкана и тази година ме изненада приятно, и макар само за няколко часа се озовах сред приказни цветове, около мен. Манастирите от заглавието са по-далеч от комерсиалните места и тълпите, което в комбинация със студ и мъгла, винаги е раждало спокойна разходка и балансирани кадри. Пътувайки към Родопите, се понесох към китните планински градчета Елена и Твърдица. Знаейки, че проходът Елена-Твърдица е отворен от няколко години, сметнах за добра идея да измина острите и стръмни завои пресичащи планината. И се озовах в Рая пред портите на Мердански манастир Св. 40 мъченици! :)

Мердански манастир Св. 40 мъченици:


Недалеч, сред завоите на планината е село Марян и Марянски манастир Св. Преображение Господне. Този път планувах малко обекти (основно манастири) и въпреки, че тръгнах едва по обяд от град Русе, разходката протече повече от спокойно. Знаех, че пътищата са поносими, с изключение на тировете по пътя Русе-Велико Търново, няма непроходими отсечки, както се случва често в подобни разходки! Пътищата в тази част на България са спокойни, има много обособени отбивки, човек дори само с движение по тях, може да спира и да се наслаждава на мъгливите горски масиви без движение с конкретна цел.

Марянски манастир Св. Преображение Господне:




По път за село Буйновци едва не изскочих от предното стъкло на колата. :) На един завой табела гласеше - ВОДОПАДА-400м. Е, може ли човек да не си пробва късмета. Знаех, че в районът е водопада на Мийковска река, но не знаех, че точно този водопад е кръстен Христовски водопад. Слизайки до подножието му разбрах за това и не останах разочарован.



Поех и към Буйновци. Село скътано в гънките на Предбалкана сред красиви гори, поляни и безброй живописни завои разкриващи много обновени къщи за гости. Пристигнах в късния следобед пред портите на Буйновски манастир Св. Пророк Илия. Мъгла се стелеше навред. Тишина и спокойствие по пустите улици.

Буйновски манастир Св. Пророк Илия:


Всички улици и пътища в гората са посипани с килим от есенни листа. Цветната феерия тепърва предстои и настроението е едно такова, приповдигнато....... :)

Толкова от този есенен следобед. :) Преминаването по завоите на Елено-Твърдишкия проход си е изпитание в мъглата, а в южна България направо си беше за слънчевите очила.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУК, Зелениковски манастир Свети Йоан Кръстител", ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената долу сметка е за доброволно дарение, от което по план ще издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора и които са в критично състояние. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.


BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Скравена - Мътнишки манастир - пещера Венеца - пещера Лепеница - село Стакевци - водопад Бела вода - манастир св. Иван Пусти

Дивият северозапад. Около Белоградчик.

   Северозападна България за пореден път ме привлече със своя чар и дивата си, безкрайна красота. Знаейки, че пътешествието ще ме отведе по далечните пътища там, поех рано-рано към разбития проход Арабаконак и пресичайки планината в дъжд и кал се озовах в ранобудното село Скравена. Беше дошло време и на манастирите там,(Скравенските манастири) но без да знам, че ще си изгубя половината ден да чакам някой да ги отключи, докато нетърпеливо надничах зад оградата в компанията на недружелюбен кучешки лай. 

По кални улици и в мъгла ме срещна утрото в село Скравена. Тук в това стопанство, на картите от снимката е отбелязан съществувал някога манастир, от който беше останала кална дупка и някогашните основи. Манастирът от модерно време, портите на който бяха заключени, се слави с вековния си 540 годишен дъб. Огромното дърво внушително, като страж бдеше над манастирската постройка с величествените си клонаци... Беше ясно, че отново ще се връщам тук. От местен предприемач, който има конеферма в селото и ме покани на чай там разбрах, че уредникът на манастира слизал всяка сутрин да се снабди с хляб и провизии, но тази сутрин закъсняваше, а нямах време да го чакам. Поговорихме и поех по пътя. Списъкът с обекти, до които исках да се докопам в късия октомврийски ден беше главозамайващ и само аз си знам как щях и дали щях да го изпълня с шофиране в транс и нито секунда почивка. Манекенките може да ми завиждат, че аз без да правя скъпи диети, успявам да съм постоянно слаб и във форма с тези си пътувания, в които не остава време дори за кратка закуска! :)

Утрото покри с мъгливи талази долината над село Скравена и камъните наоколо!




Във Враца по план спрях в източна промишлена зона за да се снабдя с лавинна лопата, с която да се извадя ако падна в някоя дупка по път :) и след щателен оглед, че колата не се е разглобила по лунния пейзаж там, се запътих към Мътнишки манастир св. Николай, където и луноходите бяха закъсали. :) Краткото разстояние по черния път минах пеш, бягайки до там. Портите на манастира бяха заключени, личи че никой не стопанисва мястото, а и за да не се влиза вътре с автомобили, както личи, че се е правило в близкото минало. Имаше счупени прозорци, оградата на места беше срязана, от там се и влиза единствено... Все пак намесата на хората и това, че старата постройка е поддържана, за да не се разпада във времето, както много други манастири оставени на произвола на съдбата е оказала влияние.


Толкова от тук, за 8 часа препускане успях да посетя точно един манастир. :) Всичко до обяд обаче беше бонус за мен, имах още планове, графи, алинеи, точки, подточки, но целта на цялото това пътуване беше съвсем друга и рискувах да го съсипя ако се лакомя да отида навсякъде! :) Звъннах да ми потвърдят за новооткритата и уникална пещера Венеца, че работи. Работи - да! Пещерата се намира до Белоградчик, в село Орешец и въпреки че съм влизал досега в петдесет пещери, тази наистина беше феноменална и ме остави без думи. Шареното осветление, огромните пет зали, в които нямаше следа от вандализъм с масивните си образувания. Пещерата, още когато е открита през 70-е години на миналия век, е била бетонирана по заповед на Държавата, за да няма неприятни изненади и набези. Сега, години по-късно, с облагородяване на района и масивен вход с бетон и стомана, всички могат да се радват на приказката случваща се вътре. Телефоните им прегряваха, докато чаках сам за да вляза вътре, а за събота и неделя записваха групи от по 50-е човека! Ужас, добре че е делник!!! :) И за да не си чешем само езиците, ето няколко кадъра от цветовата пещерна феерия. Успях да се добера преди да затворят за посетители и въпреки, че почти бях пред аритмия и да снимам вътре. Разрешават да се снима, но без светкавица. Изпържих матрицата на фотоапарата на макс, а осветлението вътре в пещера Венеца спомогна за що-годе читави кадри, доколкото това е възможно да се случи без статив с ниските скорости! :)


Добре, че пещера Венеца е била бетонирана в годините, не ми се мисли какво би се случило иначе с тези красоти...

Маестро, музика! :)






От другата страна на Белоградчик и неподвластна на „конкуренцията” е пещера Лепеница с уникалния си вход-свод и уникално нахалните мухи, които ме довършиха в този динамичен ден, преследвайки ме кръвожадно до пещерата и обратно. Малко преди да се стъмни бях там по едва видимата пътечка, която се отделя от пътя, в гората и преминава покрай по-слабо посещаван масив от Белоградчишките скали. Това беше и основната цел на пътуването ми в дивата северозападна България - тези две пещери! Пътеката към пещера Лепеница в последните си метри е екстремна, а в мокро време дори опасна за преминаване! 




Глинената къща под пещерата е много интересна, а входът на Лепеница е на две нива. В районът е и пещера Козарника, която се слави с интересни открития на археолозите относно човечеството, но не и този път!

Поех към село Стакевци с мисълта, че там "задължително" ще има магазин, от който да се снабдя с кока кола, незаменимата съставка към уискито, което имах, да нощувам и като бонус сутринта да посетя граничния водопад Бела вода по Стакевска река. При липса на магазин трябваше да търся да заредя на друго място и да се връщам до Белоградчик, където да пренощувам, но късметът, като че ли проработи, макар и в края на деня! :) Запустял, макар и нов, тесен път ме поведе в гънките към границата със Сърбия. Табели с обозначения за "ГРАНИЧНА ЗОНА" са гаранция, че човек попада в рая. Малки запустяли села, приказни поляни с добитък и не след дълго стигам последното село на картите - Стакевци, а там какво да видя - цели три магазина. Снабдих се с провизии и поех по макадамовия път извън селото покрай Стакевска река. По едно време просто намерих едни хубави поляни, а и рискувах вече да потроша колата или да се наложи да ползвам лавинната лопата по тези камънаци ако продължа, затова спрях. Малко преди залез! :)

Компания не беше излишна и фотоапаратът отново прегря! :)

Цветовете в дефокус ми подкосиха краката. И тъй като конете не бяха особено дружелюбни, докато не свикнаха с мен, ме успокои факта, че са вързани! :)


Студът скоро захапа околността със скриването на слънцето. Обичайните неща - душ в близката бистра река, палатка, спален чувал, хубаво мезе и заслужена почивка след скоростното препускане по пътища и пътеки в този есенен ден... 

Водопад Бела вода или как да се събудим по интересен и запомнящ начин, това го няма в наръчниците! ;) Не толкова заради това, че е нещо кой знае какво, някакъв си 3-4 метров водопад, а заради маниакалната ми зависимост да отчета всички водопади в България, бях тук сега. В студът на октомврийското утро с осветен от челника път скоро бях до водопада. До него слиза стръмна пътека в гората, а шумът на реката с нищо не подсказва за присъствието на водопад точно там. Продължих, като подминах без да искам мястото в тъмнината на нощта по пътя и разклонението за Бела вода. Тъй като не ми се случва за пръв път да се губя поради тръгване на челник и липса на точни координати в приемника си, сега се забърках в поредния забавен сценарий! :) На гпс-а водопадът не е обозначен и след края на пътя тръгнах през непроходимите, нападали дървета по самото дере навътре в дебрите на планината. Оказа се невъзможно, беше непрогледна тъмнина и се върнах на пътя. В това време всеки шум ме докарваше до лека лудост, в предвид факта, че се намирам в граничен район, а медиите тръбят - бежанциии, бежанциии и излъчват всякакви материали доказващи това!!! :) Поех по друг път вляво от основния, бързо набрах височина и се отдалечавах от всякакви възможни варианти да попадна на каквото и да било стигайки голяма и разрушена сграда. Върнах се отново по първия път, поех и по някакъв десен път, на който е обозначена пътека в края му, но и там планината не даде никакъв жокер, натъкнах се на непроходими горски масиви. Реших, че това е невъзможно да се случва - казват, че водопад Бела вода на Стакевска река е леснодостъпен, както се оказа малко по-късно, докато разочарован слизах към колата и изведнъж усмивката се появи на лицето като го видях до поредната табела сочеща напред, а не надолу в дерето. Именно тъмнината на нощта ме заблуди и водопадът се подаваше свенливо на десетина метра по-долу. Гръмотевици ехтяха от мен в цялата планина. Къде що дивеч имаше наоколо се изпокри в дън горите тилилейски. Бях подготвен за разочарование тук, след като видях снимки преди да тръгна от местността при самия водопад и нападалите дървета съсипали фотогеничното дере. Ще гледаме снимки на северозападните водопадъри и толкова от този водопад в следващите няколкостотин години. Тази картина се разкри пред мен. Беше съмнало и птиците пееха, въпреки всички мои несгоди и крясъци! :)


Бях привършил с финансовата част и ме зовеше 400 км. oтсечка, което обикновено е най-неприятната част, особено когато човек има желание да продължи или остане сред красивите гори. Имах аванс от няколко дни, в които да овършея още безумно много манастири, пещери и върхове по мъгливите есенни била, но толкова за сега от тук! :) 

Пътно не пропуснах отбивката преди град Враца, покрай която засилен съм минавал не малко пъти и се качих на манастир св. Иван Пусти (Бистрецки манастир св. Иван Рилски) и водопад св. Иван Пусти, който беше пресъхнал.



Скалите около водопад св. Иван Пусти. Двата отвора в скалната ниша ясно се виждат в тъмната част на скалата, от които протича водопада през пролетта. 

Дупката, в която е живял определено време Иван Рилски и стенописите до нея, които според уредника на манастира били съхранени от 15-и век.

Северозапада, този див северозапад отново ме допусна и се прибрах безаварийно "байпасвайки" град Враца и траповете по улиците, защото там и категория за луноход не е достатъчна за да не си потрошите колата. 

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил"ТУК, Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител", ТУК.


През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената долу сметка е за доброволно дарение, от което по план ще издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора и които са в критично състояние. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg или на телефон 0877477127.



BG77 BPBI 7924 1072 5700 01