неделя, 18 октомври 2015 г.

Петкановите водопади и Скока на река Равна през есента

   Я да видим сега, кой не слуша и ходи извън туристическите пътеки? :) Есента в средния височинен пояс неудържимо настъпва и всеки един миг там е гарантирана приказка гравирана с евентуални кадри. Решихме с колегата Христо, да пощъкаме по килима от нападали листа, да "покараме ски" по стръмните скали и да снимаме водопади няколко дни в резерват Тъжанско ждрело. Заредени с палатки, фотоапарати и много еуфория, а аз и промишлено количество храна, захапахме по склона Заногата над Паниците. Въпросният маршрут изкачва толкова стръмно, че на моменти човек може да дезертира от всякакви идеи, особено ако раницата му надхвърля 30кг. Час по-късно излязохме от ниската облачност. Извадих фотоапарата, колкото да се издразня, че всичко се скриваше постоянно и едва за няколко секунди успях да заловя връх Ботев в далечината. Висока облачност необуздано препускаше по сините небеса над Стара планина.

Скоро оставихме пътя и без пътека поехме по стръмните скали на масивът обграждащ ждрелото на Дълбоката река. В такива моменти, когато човек не може да извади фотоапарата, само може да разкаже, което пък от своя страна не може да докаже какво точно се е случило, но за нас беше интересен момент. По един от улеите от скалите към нас се насочи дива коза, нищо неподозираща за присъствието ни. Едва когато се оказа на десетина метра, а ние скрити за нея зад скалите, ни изгледа и пое в обратна посока слизайки надолу по улея. И за да ме дояде, че не я снимах, пое по погрешка в съседен улей извеждащ пак при нас. Вече стъписана се шмугна в горите и повече не я видяхме. Приятна среща! :)

Дъждовете бяха заредили сериозно водопади и реки навсякъде в Стара планина. Петкановите водопади се чуваха с грохот в ниското, но оставаха скрити от ниските облаци надвиснали над Тъжанската долина. И тъй като бях проиграл района тук неведнъж, поехме подсичайки скалите, знаейки къде точно отиваме без особено колебание... Бързо се озовахме по улеят слизащ в подножието на труднодостъпните Петканови водопади, за да видим как той прелива след обилните дъждове и се беше превърнал в опасна мини река. Внимавахме, слизането беше тегаво, но не толкова колкото това, с което се сблъскахме докато пресичахме в търсене на позиции за снимки до водопадите, а това наистина не беше никак забавно... Няма много места, които да са толкова трудни за кадри, тук определено е едно от тях! И двата склона слизат единствено по отвесни скали в ждрелото, видимостта е ограничена. Цялото Тъжанско ждрело си е един микро Джендем с отвесни ждрела, вековните гори и изобилие от животни. Писал съм и други публикации за това страхотно място, но в такъв фотогеничен вид ни се представя за първи път. :)





След което просто захапахме десния склон за да излезем отгоре, над водопадите по реката. Отвсякъде бдяха скали и не беше ясно дали ще пробием, което е доста демотивиращо, като се има пред вид факта с мокрото пресичане и улея от преди няколко часа, но все пак успяхме и скоро се радвахме на топли цветове и бурните води на реката.

Скоро бяхме и на единствената поляна наоколо, която изобщо не се вписва в общия пейзаж, но за нас беше добра позиция, за палатки и евентуални кадри, които така и не се случиха... На спокойствие се разхвърляхме и подредихме палатките и мезетата! :)

Залезът се случи бързо, после мъглата ни заля, тъмнината също.

Изгрев нямаше, поради гъстата мъгла, но все пак успях да запечатам малко от слънчевите опити за пробив през облачността. Връх голям Кадемлия бдеше над морето с мощната си снага.

Заваля ни дъжд, умувахме на къде да хванем и след като взехме Катя от Карлово с пълните чанти лакомства за скара, поехме към Клисура. Ако не завали, както се и случи през нощта, щяхме да обходим Равна река южно от връх Вежен и да се пробваме на един фотогеничен водопад - Скока там. :) Маневрата се оказа правилна и щяхме да останем доволни!

Ако изключим масираното представление от гърмежи, боклуци и пияните престъпни хайки с оптики, които дебнеха дивеча в резервата над Клисура, всичко премина окей. Записах номерата на джиповете им, жалко че Държавния детероден орган не работи и всичко се случва по този грозен начин и нисшите прослойки на обществото безнаказано унищожават всичко, навсякъде....... Гората хипнотизира, цветовете преливаха, реките - също. Жалко, че ще настъпи моментът, в който всички животни ще бъдат само в спомените ни.

Река Равна и водопад Скока. Христо остана доволен, аз и Катя се разходихме отново там. Условността, че Христо е човекът, снимките на който преди години ме поведоха и запалиха да снимам в тази посока, даваше на разходката още едно ниво. Мястото е нарицателно за думата приказка, а в определени дни на годината магия! :)

Водопад Скока на река Равна. Въпросната река събира водите си от няколко притока извиращи южно от връх Каменица, ама само какво име, направо се сетих за бирата, която остана в колата. :) Река Равна е пълноводна през цялата година и колкото пъти сме идвали тук е нямало неприятни изненади откъм дебит на водопада.


Толкова, случихме мъгла и цветове, не успяха да ни застрелят. Набрахме сърнели и чубрица по пътеката, който ги яде да му мисли, аз си имах други занимания с кърлежът намерил ме от гъстите треви, от които май не се показахме в тези три дни. Кърлежът вече излежава присъда в едно пластмасово шише и тук май е време приказката да свърши. Заредихме душевните батерии, тези на фотоапаратите не могат да се похвалят със същото! ;) До скоро! :)

3 коментара:

  1. Якооо :) Тая есен ще се нагледаме на мъгли! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ivanka Vulchanova, там винаги е вълнуващо! ;)

    ivanatora, ще се нагледаме, ако не ни гръмнат ония психопати с оптиките.........

    ОтговорИзтриване