петък, 25 май 2012 г.

Водопад Видимското пръскало

    Дори приглушено, нотките на Северен Джендем довяват тъмните страни на пъкъла. Красиви и свежи зелените цветове измамно понасят синкавото сияние на мистиката - мъгла просмукваща се подмолно, носеща незнайно какво, изненадите на един от най-опасните резервати у нас. Места, за които бих се борил да покорявам отново и отново, в борба със стихии и несгодите, предлагани от Джендема. 

Бездна от зашеметяващи скални маси, ураганни пориви нанасящи сериозни поражения, оглушителният непокорен глас на бързей, каскади и отекващ рев - доказателство за присъствие на елени и плашещи малки следи от питомниците на Джендема - бебета мечета.

Река Пръскалска се раздава със спокойствието на цялата тази пролетна еуфория, която цари тук.


Изумрудените и вирове замазано вписват бистрите къдрици на Джендемски притоци, отвеждайки ни до грандиозното Видимско пръскало.



Красота политаща стремглаво от осемдесет метровите скални отвеси.


Стихиите разразили се тук всяват респект с породените поражения след тях. В недалечно минало - 1987г. тук е паднала най-голямата лавина в историята на България. Падането и от шеметните 80 метра и среща със земята, предизвиква унищожителна ударна вълна, помела всичко по пътя си унищожавайки 180 годишна гора на площ от 10 ха по протежение на 2 километра.

Тук е реда, в който да поздравя Евгени Йонков, човекът машина слязъл от отвесите до подножието на самият воден пад. Адмирации за което и надежда някой ден да мина по неговите следи :).


сряда, 23 май 2012 г.

Архивни ретроспекции 3 - Мащабно оразмеряване

От Параджика до вр. Ботев

   Интереси и събития ме издърпаха рязко в други посоки, което наложи някои неща да се случат рано или късно. Това от своя страна дръпна и опашката на дявола, за да забравя фотоапарата, праха и ръждата, която се образува по него в последно време :). С динамичната поредица 'Архивни ретроспекции' пълноценно запълвам празнините и точа зъбки и щеки, за още куп премеждия по красивите високо-планински била. Запланувани неща отложих за недалечното бъдеще, а дотогава ще поддържам фото-еуфорията с красиви спомени от прекрасните хобита, които ме накараха да се докосна до цялата тази красота.

От Параджика до връх Ботев е лесно изпълнима 'мисъл', за хора достатъчно неблагоразумни :) да се нагърбят с изпълнението и. Гледките, които се разкриват са удивителни, а свирепото излъчване на Балкана всява и буди респект към всеки дръзнал да го 'покори'. 








Не е в стила ми да се примирявам лесно с нещата, което е сигурен знак, че това може да ескалира в поредица от нови фотографски и планински емоции. 

Докато абитюрентите трескаво се подготвят за навлизане в живота викайки по улиците, ме полазват мисли за сбъдване на нещо, което ме преследва от дълго време - снимане на явлението светкавици. Времето динамично поднася всякакви изненади, дано това е една от тях.

До скоро :).   

сряда, 2 май 2012 г.

Мазалат


   Протеворечивите закони, които налага майката природа - писани и неписани, определят до Огромно значение същността на случки и събития. Хронологията, която налагах с голямата точилка - бягане, преходи, километрични ексцесии по пътища и била, следване на границите на душевния таван. Всичко това доведе до някои неща, които да ми въздействат на спирачната система и реших да променя хода на нещата. Снимачната пролет планувана от месеци приключва с тази красива разходка в дебрите на Балкана и резерват 'Пеещите скали'. Хижа Мазалат и района на величествените двухилядници накацали гордо по навъсени била. Триглав - масивът на хармония и мащабно безмълвие. Безсънни седмици приложени към куп премеждия и мирис на разцъфнал минзухар не ме спряха да се насладя и на това. По стъпките на сънливи мечоци и нежният, едва доловим звук на феномена 'Пеещи скали'. Царство на орли и плахи сърнета, надничащи в търсене на свежа пролетна трева.

Както винаги самото начало на прехода определи и последващото настроение. Както си е думата, докато изразявахме богатия си речник с приложен смях, горските обитатели потънаха в дън земя. По част от участъка Ком-Емине навлизаме в резервата, минавайки покрай безобразната сеч в района на Корита.

В търсене на гледни точки един юнак изглеждаше..., все едно е паднал от самолет.



Полека лека заснежените била започнаха да разкриват своята красота. Видимост за чудо и приказ.



Имаше дори фотографски облачета.



Кратката разходка ни изведе, около хижа Мазалат и връхчето под което се намира - Вълча глава. Снимаме, разхождаме се сред уханните планински цветя, времето лети неусетно.


Още със самото навлизане в гората преди да покатерим към билото и... О чудо! Огромна следа от Баба меца. Радиостанциите ни започнаха да бълват нечленоразделни звуци и се подсмихвахме под мустак. Вдигахме валянка да не иненадаме гладното животно.

Разходката ни съпроводи да изкачим и околните върхове.



След екстремно покачване по остатъчен сняг на лятната пътека се озовахме на връх Вълча Глава.

Седнах на една скала и хармонията ме завладя.

Оттам по билото стигнахме и до "Пеещите скали", след което трябваше да се връщаме.



 "Пеещите скали" и двухилядниците на масива Триглав


Един чуден пролетен ден запечатан в съзнанието ми.

Както споменах в самото начало, бясната хронология, която следвах в последно време доведе до някои не особено хубави случки и целите ми се ориентираха в друга насока. За в бъдеще си задавам за цел да пиша в блога поне веднъж месечно.
Надявам се лятото да донесе хубави моменти на всички, а и водопадите Сухо и Търниченско пръскало, и плануваните походи до тях ме карат да се усмихна.