сряда, 2 май 2012 г.

Мазалат


   Протеворечивите закони, които налага майката природа - писани и неписани, определят до Огромно значение същността на случки и събития. Хронологията, която налагах с голямата точилка - бягане, преходи, километрични ексцесии по пътища и била, следване на границите на душевния таван. Всичко това доведе до някои неща, които да ми въздействат на спирачната система и реших да променя хода на нещата. Снимачната пролет планувана от месеци приключва с тази красива разходка в дебрите на Балкана и резерват 'Пеещите скали'. Хижа Мазалат и района на величествените двухилядници накацали гордо по навъсени била. Триглав - масивът на хармония и мащабно безмълвие. Безсънни седмици приложени към куп премеждия и мирис на разцъфнал минзухар не ме спряха да се насладя и на това. По стъпките на сънливи мечоци и нежният, едва доловим звук на феномена 'Пеещи скали'. Царство на орли и плахи сърнета, надничащи в търсене на свежа пролетна трева.

Както винаги самото начало на прехода определи и последващото настроение. Както си е думата, докато изразявахме богатия си речник с приложен смях, горските обитатели потънаха в дън земя. По част от участъка Ком-Емине навлизаме в резервата, минавайки покрай безобразната сеч в района на Корита.

В търсене на гледни точки един юнак изглеждаше..., все едно е паднал от самолет.



Полека лека заснежените била започнаха да разкриват своята красота. Видимост за чудо и приказ.



Имаше дори фотографски облачета.



Кратката разходка ни изведе, около хижа Мазалат и връхчето под което се намира - Вълча глава. Снимаме, разхождаме се сред уханните планински цветя, времето лети неусетно.


Още със самото навлизане в гората преди да покатерим към билото и... О чудо! Огромна следа от Баба меца. Радиостанциите ни започнаха да бълват нечленоразделни звуци и се подсмихвахме под мустак. Вдигахме валянка да не иненадаме гладното животно.

Разходката ни съпроводи да изкачим и околните върхове.



След екстремно покачване по остатъчен сняг на лятната пътека се озовахме на връх Вълча Глава.

Седнах на една скала и хармонията ме завладя.

Оттам по билото стигнахме и до "Пеещите скали", след което трябваше да се връщаме.



 "Пеещите скали" и двухилядниците на масива Триглав


Един чуден пролетен ден запечатан в съзнанието ми.

Както споменах в самото начало, бясната хронология, която следвах в последно време доведе до някои не особено хубави случки и целите ми се ориентираха в друга насока. За в бъдеще си задавам за цел да пиша в блога поне веднъж месечно.
Надявам се лятото да донесе хубави моменти на всички, а и водопадите Сухо и Търниченско пръскало, и плануваните походи до тях ме карат да се усмихна. 

4 коментара:

  1. Последната снимка особено радва :)
    Успех с обещанието !

    ОтговорИзтриване
  2. Много красиво, много! Дестинации, непознати за мен! Благодаря ти! Надявам се всичко да е ок!:) Пожелавам ти прекрасно лято, изпълнено с красиви моменти и уникални фотоси!:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. За търниченското дебни след дъжд или до края на май, после е слабо ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Candy, Благодаря ти от сърце за хубавите пожелания.
      Ivo, Ще се постарая да изпълня съвета ;)

      Изтриване