сряда, 31 август 2016 г.

Олан Кая - Мурга - Дойранци - Калпак Кая

   Скалните светилища Олан кая и Калпак кая в източните Родопи, отлежаваха достатъчно дълго време в списъка с непосетени, за да събудят поредното посещение в тази част на планината.

   Рано-рано с Ванката и Катя поехме от село Паничково по разбития черен път към отдалеченото и обезлюдено село Мурга.

   Шест километровата отсечка между Мурга и Паничково е достатъчно непроходима, за да мъчим ситроена нагоре по коловози и камъни, и оставихме колата малко след края на асфалта в Паничково.

   Село Мурга е отдалечено и обезлюдено още в средата на миналия век и само една от къщите е сравнително запазена все още. Местен човек я използва за престой и гледа животните си наоколо.

   Останалото тъне в разруха, докато погледите ни се разливат в тази откъсната част от планината.

   
   От Мурга е един от подходите към скалното светилище Олан кая, който решихме да проверим. Скалата е сред най-впечатляващите родопски феномени и се извисява на 40 метра върху стръмен сипей. Местните разказват, че в превод името на Олан кая означава скалата "Детето" или "раждащата се скала", защото се разкрива постепенно през последните десетилетия в резултат на свличането на сипея.

   С черно кръгче съм оградил човешка фигура. Моя милост драпаща по склона, докато Катя ме е снимала от реброто, по което пробивахме. :) Огромна и величествена е Олан кая.
 
   Труден е подхода от мястото, което избрах, а Катя и Ванката решиха да си починат от мен и се върнаха в Мурга, за да снимат крави и къщи. :)


   Следобеда прекарахме в безуспешно търсене на скалното светилище Калпак кая и разходка до махала Дойранци над река Боровица. Реката беше почти пресъхнала в края на лятото.

   До махала Дойранци се стига по две едва личащи пътеки от отбивка на пътя край водните съоръжения. 

   И в махала Дойранци разрухата царува.


   Единствената обитаема къща. Денят напредна, а умората си каза думата. Проверихме още една пътека, но не успяхме да намерим Калпак кая и се оттеглихме за почивка.

   Скално светилище Калпак кая на следващия ден. Разполагах с гпс координати, без които едва ли щяхме да се запишем и тук.

   Мащаба на скалата с Катя кацнала на ръба на Калпак кая.


   И поглед към все още дивите гори на източните Родопи.

До скоро. :)

вторник, 30 август 2016 г.

Свищовски манастири - Сяновски манастир - Айдемирски манастир


   В просторната Дунавската равнина има едва няколко действащи манастира. За някои от тях съм споменал в аналогична публикация, тук. Целта на това пътуване в скучната лятна равнина бе да допълня списъка с манастири, които не съм посетил в този край на България.

   Стартирах от паркинга със Свищовски манастир "Покров Богородичен". Поех по улица "Зло псе". :)


   Псето, което срещнах по алеята беше повече спящо, отколкото зло. :)

   Свищовски манастир "Покров Богородичен". Намира се само на няколко километра от крайдунавския град Свищов в живописна горска местност. Дворът му е поддържан, чист. Добра дестинация за разходка в горещите летни дни.

   С пазач, който напомняше гласовито за себе си.


   В град Свищов след справка с навигацията бързо паркирах и пред портите на Свищовски манастир "Св. Св. Петър и Павел", който съжителства с много сгради и жилищни блокове.

   Посрещна ме малка църквица, вкопана дълбоко в земята и отвън изглежда невзрачно, но вътре нещата стоят по съвсем различен начин.

   Постройката е много стара и има нужда от основен ремонт и консервация на стенописите, за които както спомена уредникът, не достигали средства.





     Духовната разходка продължи в просторната Дунавска равнина с посещение ма Сяновски манастир "Св. Марина."


   Лятната църква към манастирския комплекс.

   И стаята на зимната църква.
 
   Дворът е добре поддържан, както се вижда. Личи си намесата на добрите и трудолюбиви хора, които стопанисват мястото в последните няколко години. Поканиха ме на чай и разказаха истории свързани с миналото на манастира.

   В близост до с. Айдемир и гр. Силистра е Айдемирски манастир "Покров Богородичен".

   Малката му църква е добре устроена и известна с колекцията си стъкленици от цял свят.

   Стъклениците с разпятията. Една от тях е правена в продължение на три години.



неделя, 7 август 2016 г.

Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия

   Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия се намират на 6,5 км. по права линия от морската гара в Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Между 1945 и 1966 г. островът неофициално носи името "Болшевик". В днешни дни островът е комерсиално място, от което община Бургас се е възползвала през годините и печели от туристите като предлага услуги свързани с посещението му. Това е единствения обитаван остров в България, на територията на който в миналото е бил разположен затвор.

   Разходка до комерсиалния остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия през лятото става с няколко корабчета, които тръгват на всеки час от Морска гара Бургас. Ако сте решили това да бъде вашата дестинация, имайте пред вид, че за корабчето трябва да си направите резервация по телефона, в сайта на острова. Престоят трае два часа.

   На острова има сгради, които се стопанисват от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувка, ресторант и църква, както и малък кей. Интерес у мен събуди църквата и манастира на острова, за да се престраша и кача на малкото корабче "Св. Анастасия", което се люлееше силно от вълните на морето. :) В случаи на голямо вълнение може да ви откажат резервацията, затова е добре да следите обстановката.

   Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II. Грамотата е с дата 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси.

   Манастирът има бурно минало. Опожаряван е множество пъти от пирати и в години на войни, но е възстановен благодарение на дарители от бургаския край.

   След Деветоююнския преврат от 1923 г., занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти от правителството на Александър Цанков. През втората половина на 1923 г. там са затворени 123 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в Бургас. През 1925 г. островът отново е превърнат в затвор.

   През 1943 г. част от затворниците успяват да избягат с лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина, избягали зад граница и след промените се завърнали като герои в България.

Част от възстановените стенописи в църквата.