понеделник, 28 март 2011 г.

Дунав Русе - Берое Стара Загора 27-03-2011

В този фото блог ще проследя със снимки баскетболният мач между отборите на Дунав Русе и Берое Стара Загора, който се състоя в град Русе на стадион Дунав.
Къде от любопитство, къде от хорска срама дойде деня, в който най после приех поканата от приятели да отида на баскетболен мач с тях, в който участва любимият им отбор Дунав Русе. Мероприятието се проведе в късният неделен следобед, сред виковете на запалянковци и агитката на Дунав Русе, които вдигаха децибелите с тромби и барабани, засилвайки еуфорията в и без това тясната зала, претъпкана по шевовете. Шумът достигаше и надминаваше на моменти позволеният за здравето норми, което допринасяше за повдигането на адреналина, в такт с тресящата се зала.
Трудно се снима с китовото обективче на Канон с което разполагам, но се получиха приятни неща за спомен от мача, а и изживяването не беше за подценяване.

Първите снимки запечатаха подготовката и разгряването на нашите момичета, за предстоящият мач, които в последствие след доста оспорвана игра и унизително представяне на реферите, които свиреха против тях, все пак победиха. Направих два, три пробни кадъра за да настроя скоростта на затвора и исото, които щяха да са ми необходими, за що годе светли снимки, до колкото може да се говори, в движещата се спортна атмосфера. Високото исо генерира и шум, който в последствие не успях да изчистя напълно, за да не изгубя голяма част от детайлността.




И двата отбора са в готовност.


А ето и началото на 'битката' :).




Негодуванието на публиката, след поредното попадение на противниковия отбор,...



... което нарастваше след всяко нарушение от страна на Берое.


Ясно виждаме и съдиите, които през цялото време свиреха против Дунав Русе, за които запалянковците викаха такива 'пожелания', че си помислих, ... ех колко богат е българският език :). 

Не напразно в края на двубоя ги съпроводиха пет шест полицая.



Дори децата поиграха в почивката, вкарвайки някой друг кош.:)


И няколко от интересните моменти и наказателни попадения.




С това завърши двубоя като Дунав Русе победи с преднина от 10 точки.
До нови срещи.

сряда, 23 март 2011 г.

Звук и светлина 22-03-2011

22 март е официалният празник на Велико Търново. Той (празникът) :))))) се свързва с победата на цар Иван Асен ІІ над епирския деспот Теодор Комнин в битката при Клокотница на 22 март (9 март ст. ст.) 1230 г., както и с деня на Св. Четиридесет мъченици.
По този повод придружен от хубавото за сезона време, аз и моите приятели, решихме да посетим градчето и да се разходим по претъпканите му улички, осветени приятно от хотели, паметници и църкви.


Великотърновци могат да се гордеят с архитектурното богатство на хубавият си град.


Разходката ни към Царевец бе придружена с някоя и друга снимка. Фотографиите станаха интересни, в предвид масово наизлезлите по улиците хора, но с доста шум заради по-високото Iso, на което снимах, поради липса на статив.


Катедралата Рождество на Пресвета Богородица, покрай която минахме ми представляваше голям интерес. Красива църква разположена на малък площад, изцяло осветена и наобиколена от много хора. Оттам се откриват хубави гледки към Асеновата махала, Царевец и Трапезица. Строена е от майстор Кольо Фичето, в ръцете на който всеки камък се е превръщал в шедьовър.
В предвид гратисното преминаване покрай нея и тук снимките не станаха кой знае какви, но толкова като за разходка. Качествените фотографии изискват триножник, време и добра композиция. От всичко което изброих присъстваше само светлината, която наистина ме изпълни душевно, а и тези хора допълваха идеално картината.


Кадрите направих в движение, пазейки се от тълпата минаваща покрай мен.Как се получиха само аз си знам. Толкова много хора не бях виждал по улиците на никой друг град, в последните десетина години.


Тази църква ми взе акъла, а като знам че в този град храмовете и църквите са безброй,
някоя вечер ще изтрещя напълно и ще ходя да снимам и снимам.


Духът на празненството бушуваше с пълна сила, придружен от HOUSE парада, с който лудницата в града бе на max. Всички викаха и свиреха. Тук си припомних зрелището на концерта на Europe (любима група) в Ловеч преди няколко години, където обстановката беше сходна.




Опитах се да заснема част от светлинното шоу безуспешно, а оттам към колата през тълпите от хора.

петък, 18 март 2011 г.

Chopper Raleigh Mar'k 2

Само за ценители

Chopper Raleigh Mar'k 2 е ретро велосипед, който имам от много години, подарък от майка ми. Дълго време стоя в сушилнята на блока, покрит с прах и ръждица, докато не се присетих за него, решавайки да му направя подарък, а именно пълна (генерална възстановка), основен ремонт, който ми изпили нервите в двадесет и петте дни, които му посветих от сутрин до вечер. Хората правят основен ремонт на автомобилите си за ден два, но хубавите неща изискват време :).

Малко предистория:

Raleigh Chopper е велосипед, който е пуснат на пазара 1970 година от компания в Нотингам Англия. Уникалният му дизайн се превръща в икона през 70-те години на миналия век и много хора карали го, си спомнят с носталгия за него.
Уникално за мен, освен перфектният му дизайн са - ненормално здравите му компоненти (части), които служат безотказно цели 39 години. Нека се гордеят англичаните с моделите на Chopper и манията, с която се стремят колекционерите, към подобни ретро придобивки. Видях на места в интернет, че цените на читавите модели, запазени в перфектно състояние варира в широки граници, достигащи суми, от около 2500 лири, което грубо сметнато е над 5000 български лева. Производството на първия модел започва през далечната 1968 година. Новата версия на Chopper e Raleigh модела Mar'k 3, който започва да се сглобява през 2004 година с алуминиева рамка, за разлика от тежкия си предшественик, на който съм горд собственик :). Край на лиричното отклонение :).

Пълната промяна включи доста неща, като смяна на калодките на спирачките, жилата на спирачките и броните им, чисто нови вътрешни и външни гуми, разглобяване и почистване на всеки един елемент от движенията на велосипеда, а именно предно, средно и задно, придружено с полиране и смазване с тефлонова грес. Всички спици почистих ръчно, изтърквайки до метален блясък всяка една от тях с препарат и четка, което отне също доста време. Годинките му на стоене си бяха казали думата. Изчистих и полирах калниците му, които се отблагодариха с невероятния си никелов блясък. На времето не са били използвани семерингови лагери и при сглобката, където са въртящи части решението е било - метални съчми, лагеруващи в канали. Всяка една от тях почистих ръчно и след смазването им поставих по местата, за надявам се безотказна работа през следващите години. Доста чудене падна как тези елементи са още здрави, но (английска му работа).Всяко болтче и гайка минаха през ръцете ми, като някои, които измерих с шублера бяха с нестандартна резба. Спирачните апарати са никелирани, а след доста търкане светнаха и те. Raleigh звънеца също е никелиран, което прибавя чуден завършек на ретро модела. В общи линии всеки компонент е запазен и ако не се получи някава умора на материала, ще върши работа още години. Доста трудности имах с разглобяването на някои от частите. Най трудоемко от всичко се оказа подготовката за боядисването, придружена от 10 дневен труд. Търкане, шкурене, измиване, грундиране, шприц китване, облепване и подсушаване, след всяка операция. Търпението и постоянството ми се отблагодари с това:

-предно колело


-задно колело


-заден калник


-преден калник


-рамка за седалката


-кормило


-пружини по които влиза рамката-(играят ролята на амортисьори)


-вилката след една от операциите по подготовка за боядисване


-звънец с марката на Чопър Ралей


-оригиналните му педали


-багажник


-емблемата на Чопър Ралей, с гайките на рамката, към която се закрепят вилката и кормилото



-декоративен капак на скоростния механизъм


-предпазител на веригата, след операция шприц китване


-ос касета или средното движение


-спирачните апарати с колодките



-курбелите със средния венец


-емблема Чопър Ралей


-скоростен механизъм с жило за превключване на скоростите


-аксесоари към спирачките




-лостче на скоростен механизъм


-рамката след операция грундиране


-малка част от флаконите и шкурките за подготовка преди боята


-А ето и мечтаната сглобка.































Остана да си поръчам надписите Chopper Raleigh, които изтърках при подготовката за боядисване и съм готов за покоряване на още погледи след първото си излизане с Choppera, което вече осъществих. До нови срещи. Надявам се пролетта да е пълноценна във фоторафски и планинарски план.

Надписите залепени на рамката няколко дни по-късно.