ЧАСТ 1
С това заглавие ме сполетя вихъра на едно от най-емоционалните летни приключения, които са ми се получавали до сега. Очертаваха се три дни, в които с приятел фотограф, се разбрахме и много набързо, се впуснахме в изпълнението на предстоящия план. Съвсем спокойно мога да споделя, че това си беше живо издевателство над физика и психика, в предвид форсирания ред, в който го изпълнихме. До сега съм разделял публикациите в блога по дни, в случването на събития и снимки, но сега ще публикувам по пестеливо, с цел разделяне на местата и отделните моменти по групи. Идеята на осемстотин километровото пътуване беше чисто фотографска и се получиха интересни неща. ROXETTE и климатика на пърпорещата кола се погрижиха настроението да е на макс :). По сценарият, който бях приготвил, плануваните обекти бяха смесени, тоест не съм наблягал само на водопади или върхове по планинските местности. Исках да нацеля разнообразие. Имаше си от всичко по много. Пещери, манастири, потопени църкви, разруха, погром, зрелищни залези, водни феерии и най вече много настроение. Нещата в общ план се случваха от север на юг, но... нека се гмурнем първо в Деветашкото плато и изненадите, които криеше то...
От делтапланеристи порещи небесната шир, или късметлиите наблюдаващи нещата от по-високо.
До панорамните гледки, които спираха и нашият дъх.
Продължаваме към село Кърпачево.
Любопитството ме гореше дълго време, за така наречената пещера 'Стълбицата' и слънчевият лъч, пронизващ я по обяд. Намира се след село Крушуна, в посока село Кърпачево, като от центъра на Кърпачево, се завива на дясно и след два-три километра по не много добър чакълиран път, се достига до нея. Позачудихме се малко дали ще я открием, в предвид оскъдната маркировка водеща до там, но след кратка беседа по телефона и любезното съдействие на Христо Свинаров :), все пак се закарахме някак си.
Освен, че е по-малко известна от Деветашката, интереса се засили и от снимките, които съм гледал от там. Еуфория и гонка с обедния лъч ни смъкнаха по металната стълба, до утробата на пещерното тяло. Като 'опитен' планинар ще вмъкна една свежа идея - не ходете с чехли там. Пързаля се много!
Това се вижда със слизането там, а хладината... хладината - рай в напечения ден :).
Доволно гледах лъча, не го бяхме изспуснали и побързахме да поснимаме. В страни от стълбицата - нищо интересно, но на метър точно под него, нещата стояха по коренно различен начин.
Призрачното сияние на човешкия силует.
И пак, в по-близък план, с изпарението породено от сблъсъка на топлина и студ.
Тук някъде статива тръгна по хлъзгавите камъни и без малко да получа инфаркт.
Поснимахме си доволно и се запътихме към друга интересна пещера в Деветашкото минно поле - Голяма Гарваница.
Лесна за откриване, ако не се кара бързо се забелязват указателни табели и беседките, изградени в непосредствена близост до нея. Посоката е село Горско Сливово и колата летеше на там :).
Сериозна масивна стълба, водеща до долната земя, ни спусна до тайните на Гарваница. Без направата и слизането би се превърнало в кошмар, за хора без специален катерачен инвентар.
След като се слезе се вижда това, а съботния почивен ден добави живинка на студените скални маси, с хората слизащи по стълбата.
Няма да се лъжем я, все едно бяхме на някой пещерен строеж, едни слизат, други се качват, трети снимат, ех и пари да даваха за това :))). Кипеше си усърдна дейност.
Към тунела на Гарваница и десет секундната експонация от статива, придружена със следващите две снимки и призрачното движение на посетителите, излизащи от там.
С други думи ghost move или казано по просто - призрачно движение.
Тук ниската скорост на затвора изпрати посетителите и пещерата остана само за нас. Получиха се доста интересни неща, но се заситихме бързо и разхладата тук ни изстреля към следващата за деня цел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар