Паниците - хижа Рай - Тарзановата пътека - връх Ботев - хижа Рай - Паниците

   Еднодневен преход с изкачване на първенеца на Стара планина - връх Ботев-2376м.н.в.

   Маршрутът от заглавието е повече от ясен за заклетите "Старопланинци". :) Идеята беше да издебна що-годе добро време, доколкото може да се разчита на прогнози в тази част от Стара планина и да направя изкачване-слизане на връх Ботев, в рамките на деня. Реших изкачването да е интензивно. Очакваха ме 28 км за деня и 1800 метра положителна денивелация. С тръгване в 5ч. от местност Паниците, се качих на върха за 5 часа, от които час прекарани в снимки и закуска, около хижа Рай.
 
   Бързо излязох на погледно място над мъжкия Калоферски манастир. Катя щеше да ме чака на хижа Рай. Беше видяла мечка, животното пресякло пътеката на няколко метра пред нея, без да я усети.

   В снимане се губи много време за смяна на обективите, но после наваксах в стръмната гора. Подсвирквах, за да не изненадам някоя мечка, но се оказа че мечката е минала след мен. :)

   Връх Ботев се буди под млечна пелена. Кулата му е зачервена от първите слънчеви лъчи.

   Резерват Джендема също се радва на първите слънчеви лъчи, обливащи масивните и непристъпни склонове на масива Равнец. Големият Джендемски водопад прелива, склоновете са свежи, зелени.

   Големия Джендемски водопад отблизо. Мястото е страховито. 

   Джендема и Рибния гребен - острото ребро на преден план, което хвърля сянка по склона на масива Равнец.

   Прекрасните гори на Джендема.

   Два часа ходене и съм пред портите на Рая. Водопад Райско пръскало се излива шумно покрай килима от билки и цветя. 

   Тарзановата пътека. Нямаше никой в този участък нагоре и бях сам по пътеката над Рай. Ябълка и шоколад в движение и стръмно нагоре. :)

   Покрай внушителни скали вие Тарзановата пътека, прави множество серпентини и излиза над тях.

   Над Тарзановата пътека. Старопланинското било в далечината с върховете малка и голяма Амбарица, връх голям Купен...

   И връх Ботев.

   Отрано, около върха започнаха да се генерират облаци.

    Райското пръскало на връщане. Почивка за обяд и релакс край скалите.

   Я, Катя! :)

   Водопад Райското пръскало и резерват южен Джендем от местност Паниците.

   Връх Ботев и облачната свада, която подсказваше, че скоро ще превали.

   Получи се приятно натоварване и в ранния следобед бяхме при колата. 

До скоро! :)

Манастирска река - Сопотски водопад

   Манастирска река и Сопотски водопад са добра дестинация за кратка разходка. След няколко дни дъждове, реката и пътеката се изливат в красиви гледки, свежест от дърветата и хлъзгави камъни. Реката над водопада предлага множество малки и по-големи водопади, но си е истинско предизвикателство за всеки, който реши да излезе от пътеката. Сипеи, кални склонове, скални предизвикателства, които след дъжд не са за препоръчване. Опитахме с импровизиран над водопада, но след няколко свличания, падания и отчупващи се скали, върху които стъпвахме, решихме да не рискуваме. Денят ли не беше благосклонен - не знам, но не се получаваше с толкова много вода навсякъде.

   Ждрелото на Манастирска река гледано от пътя водещ до лифта.

   Сопотски водопад.

   Баража над водопада.

Водопад Сувчарско пръскало - нестандартно. :)

   Дебрите на Балакана пазят невероятни кътчета.

 За Сувчарското пръскало съм писал много публикации и като цяло този водопад е един от най-стабилните в Балкана. Що-годе постоянен дебит, който след дъждове излива внушителни маси вода. Отвесна стена, от която пада и непристъпно на вид дъговидно ждрело. Комбинацията с лесен подход до него от асфалтовия път в село Христо Даново, му отреждат добра репутация за разходки и посещение. Час от центъра на селото по стария камионен път и сме там. С неясен подход, на няколко серпентини излизам по стръмен улей над водопада. Всичко се свлича от кал и шума. Правя установка и хвърлям 80 метровото въже в бездната. Осигурявам се и надничам точно на ръба над водопада, откъдето водите политат. Пръските рисуват картини. С грохот се разбиват ледените води на Сувчарско пръскало 52м. по-надолу. Отвесна стена, стръмни склонове и букови гори, навред. Над и под водопада - водопади. Здравец и миризма на коприва, носени от вятъра. Излизам крачейки назад до ръба и връщане назад няма. Спускам се по въжето до цялата тази феерия и красота. Само няколко метра и висвам в камбана, като в безтегловност. До мен водите летят и гонят гравитацията с пълна мощ. Осигурявам се, не искам да се озова бързо долу и пускам въжето, за да извадя фотоапарата и снимам. Времето е спряло и съм до водната завеса. Реката прави няколко по-малки пада и потъва в дълбоката сянка на гората. Всичко е прекрасно, но знам, че това ще ми коства много часове, прекарани в пране на мокри дрехи и кални въжета, затова избягвам да правя тези упражнения често. :) Повтарям спускането няколко пъти и толкова от тук. Дъждове валят често тази година и водопадите имат какво да предложат, в комбинация със свежи гори.

   Над водопад Сувчарско пръскало.

До скоро. :)

Източни Родопи - 06.2017

Източни Родопи.

Сърбия - Озрен планина (връх Лесковик) - Девица планина (връх Чапланец) - водопад Рипалка - крепост Сокоград

   Еднодневна разходка до Сърбия, с изкачване на два планински първенеца в Озрен планина и Девица планина, посещение на няколко манастира, крепост Сокоград и водопад Рипалка.

   Бигоров водопад край пътя.

   Крепостта Сокоград  над град Сокобаня.

   Манастир край Сокобаня.

    Водопад Рипалка.

 

  Озрен планина и пейзажи от първенеца и - връх Лесковик (1174м.н.в.).

   Девица планина и пейзажи от първенеца и - връх Чапланец (1186м.н.в.).

   С тръгване в 2ч. от България и прибиране в 3ч. на другия ден, се получи стабилна еднодневна разходка с изкачване на 4 върха в две планини, посещение на няколко манастира, два водопада и крепост. :)

До скоро. :)