сряда, 26 октомври 2011 г.

Небесно привличане - Зимна есен на Старопланинското било

    Старопланинския гръбнак е така наречената алпийска част от централното Старопланинско било. Това са върховете от Амбарица (Левски) на запад, до Жълтец (Саръкая) на изток. Маршрута преминава през връх голям Купен, който се смята за най-труднодостъпен, от всички върхове по Старата ни планина. Големият Купен е със силно изявена алпийска част, а на запад е свързан с малкия Купен, посредством тясна седловина. С острота не напразно е определян и като нарисуваните върхове от детските приказки. По същество - въпросния траверс през зимата си е сериозно изпитание за планинари и алпинисти. Точно това го и прави задължителен, за преминаване от всички, които се подготвят за условията на Хималайската верига. Сблъсках се с част от маршрута през лятото, в меко казано леки условия - тогава имаше вятър, беше студено, а камъните преодолявах с голяма трудност. За зимата не знам,... явно затова е логично там да се водят подготовки за сериозни начинания, като изкачването на хималайският първенец Еверест - 8 848м.

Веригата разделя северна от южна България, а гледките в подходящо време са меко казано уникални. Простор, висини, свобода, ветрове в косите - Небесно привличане. Това са екстрите като награда, за всеки преодолял 2169-те метра на големия Купен. При лошо време купона там е пълен :). Ако се чудите на къде да поемете, вятъра ще ви насочи.

В посока билото...

...и в обратна посока, към долината на резерват 'Стара река', откъдето е един от вариантите за пролетно-есенен подход. Зимно би било лудост, в предвид лавиноопасните участъци по стръмния наклон.

Малък Купен и локвата (езерото) под него, която се образува, в следствие топенето на тоновете сняг, които дори при есенно посещение са факт. Там отсреща върви и подбилната пътека, идваща от хижа Добрила, откъдето е и нормалния подход към големият Купен, а не от тук през нищото, но само по пътеките не е интересно. Тях оставяме за зимните приключения, а дотогава ще вписваме пикела за преден план, на картината случваща се по тези земи :). Земи носещи трудността и насладата от преодоляването на изпитанията с които среща.


Ех че хубавко местенце, идеално за снежно иглу през зимния сезон, а и би било страхотно човек да се събуди с подобна гледка :).

Кристалните панорами при ясно време са факт и есента ги предлага в изобилие, за разлика от лятно-мъгливите изпълнения. В източна посока се откриват Костенурката и кулите на Ботев в далечината.


Връх Костенурката в по-близък план. Също сериозно изпитание по плана на алпийското траверсиране. От ляво, от дясно все пропасти.

От малката тревна площ на голям Купен, отново в посока изток към Ботев. В ляво от него, над мъглявините видимо се откроява и връх Марагидик (Русалка) 1889м, от който пък най - величествено се разкрива резерват северен Джендем. От там Джендема се вижда като на длан, а в ясно време се показват и прелестите на дългото било, та чак до тук. Не напразно 'клюкарник' ми се връзва за определение на Марагидик - изнесен е в страни от централните върхове, а вижда всичко. Като бабичките пред блока - стоят само по пейките, но знаят какво се случва в радиус от пет километра :).

И гледките в обратна посока към запад, само с леко извъртане в кръста :).

Прилично заснежено като за октомврийска есен е, а януари какво ли ще е?!

Заключението е излишно,... след всичко изписано до тук, но ме гложди отвътре да мина този траверс през зимата. Живот и здраве догодина, след пълно лятно запознаване с маршрута и последващо зимно би било възможно.

Стара планина крие в себе си много изненади: красоти, безброй върхове, шеметни водопади и въпреки всичко е подценявана от много хора. Условията които предлага също не са за подценяване :). Коварна и красива, подтикваща към нови върхове.

P.S. То се е видяло, че есента отиде на юг, да погостува на по-топлите страни, за разлика от предната, когато ни порадва в плюс, е дано поне зимата не ни изневери и ни дари с много пухкав сняг.

неделя, 23 октомври 2011 г.

Дряновски манастир "св. Архангел Михаил", вир Андъка - есен 2011

    На там се ориентирахме, в хубавият есенен ден, придружен от лъчите на октомврийското слънце.
Носталгията по това интересно място събрало в себе си от всичко по малко, ме накара да го посетя отново. Все пак там ми се случиха първите кадри от статив, преди две години, а и припряно бързах да повторя,... да видя има ли растеж във фотографската насока :). Тогава се радвах на размазаните води на екрана на апарата, а сега имах едно наум, в предвид бурните води във вира и плоската светлина, с която щях да се сблъскам там по залез. Местността като цяло не крещи от някаква безумна красота - интересното е, че съчетава в себе си четири неща. Манастир, пещера, рекичка с приятни вирове и екопътека. Достатъчен мотив, създаващ предпоставки за редовното и посещение от хората.

Минаваме покрай манастира, нищо особено. И тук есенното влияние беше далеч.

Направих снимка и в ч.б. за разнообразие...

...и право по пътечката към вировете, в пълноводната река. Слънцето го нямаше никакво, а с това се изпариха и надеждите за някой друг кадър от самия вир. Нямаше грам светлинка и рекичката ме посрещна студено.
Реших да не я пресичам, в предвид дебита - достатъчно мокреж падна в предната част от разказа, затова щракнах няколко клишета, от които излезе това.

Реших, че само ще си изгубя времето в безплодни опити и търсене на място, откъдето да снимам Андъка, затова ми хрумна да прибегна до дребните неща. Имаше разни малки детайли, които грабваха окото. Заложих се и в търсене на красоти, се опитах да запечатам фееричните рисунки на живата вода. Ръцете на природния художник се погрижиха да им се порадвам и аз.

Добре че си намерих и листенце, че никак не ми се връзваше студения цвят на синята вода.


Ниските скорости добавиха приемлив вид на ледено - галещата вода.


Гледах сиянието на опушените окраски, докато магията ме завладя.



Тук се изненадах, как една порутена постройка с изпочупени прозорци може да изглежда добре, вписана през къдриците на палавата вода.


А с това приключих - видяло се е, че ще трябва да се залага и на абстракции, при по-постни посещения като това :). Дори небрежно разхвърляните клонки паснаха, на иначе безличния пейзаж.

петък, 21 октомври 2011 г.

Етъра, Соколски манастир "Успение Богородично" - есен 2011

   'Борба между сезоните' и '3 в 1' ми се понравиха повече, за заглавие на 'есенната' публикация от поредицата, с която ще стартирам снимките, в най-цветния сезон - есента. С тенденция да посетя Етъра и поснимам по пътека от нападали листа, превърнах престоя в пазене да не се подхлъзна и падна някъде, в предвид понатрупалия октомврийски сняг. Сезоните се съюзиха и вместо златен загар от нежни цветове, показаха снежец в тон със зелените дръвчета.
Интересно е човек да случи на подобна гледка. Дръвчетата прошарени, тревите буйни в цвят зелени, а снегът тук - там покрива мазалото на междусезонната борба.


Явно беше, че вместо цветове, по скоро ще си направя снежен човек, но да продължим по план. Бях замислил някои по-оригинални решения на снимки, които да получа от тук, като композиции, а дали с есен или без, те се случиха все пак. От предни опити в снимане на природа, съм установил, че при кадриране през клонки, се получават интересни неща. Снимките изглеждат в пъти по живи. Това е трик, който усвоих случайно и мисля да прилагам и за в бъдеще. Иначе се получават поредните монотонни кадри, на подобни фотогенични места.

Да живее комунизма си казах на ум, :) а с него и плановете ми да се изкача на едно малко възвишение засилвайки се по безумен начин, от което се подхлъзнах и тупнах почти веднага. Градските обувки ме предадоха, май е време за тежката артилерия. Странни погледи отнесох и тук.


Стрелках се наляво и дясно, джвакайки в локвите от топящ се сняг, а борбата с контрастната сцена допълваше критичната идилия случваща се тук ;). Нямаше много посетители на това прекрасно място, съхранило в себе си духа на архитектурните решения и българския бит. За сметка на това, през лятото разминаването става само със светофари. Причините са обясними.


Не пропуснах и кулата завършваща с камбанен звън, ...

... след което се насочих към Соколския манастир, скътан в усоите на старопланинската пазва. Пътя до там беше осеян, с отломките на снежните вихрушки от предните дни и шофьорските умения на спътника ми влязоха в моментално действие.
След снежните цветове на Етъра, се настроих на зимна вълна и не очаквах конкретна изненада. Пейзажа и тук беше сходен, в допълнение с още повече сняг.

Това се вижда преди да се влезе в манастирския двор.

И в самия двор. Бяло, зелено и покрива в червено :).

А... и това, за което бяхме дошли - манастирския храм. Доволно се вписа, с едва доловимите цветове на настъпващата есен.


Толкова от призрачната есен по габровския край! Насочихме се към дряновския, където следите от зимата не бяха чак толкова видими, но в предвид видяното по горе, надеждата се изпари. Нека все пак видим, как ще се представи Андъка - приятен вир по поречието на Дряновска река. До скоро :).

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Пещера Съевата дупка

   В недрата на Съевата дупка се крият много от странните форми и пещерни образувания, заформящи огромното спелео богатство, с което разполагаме. Богатство каращо любопитните погледи на пишман туристи като мен, :) да надникват, гмурвайки се в тайните на подземния свят от лабиринти и пещерни галерии. Места създадени по най-умелият начин от ръцете на природния гений.

По същество - забих по джобовете си два влагоабсорбатора и внесох присъствието си, за зареждане с подземни красоти :). Излишно е да изпадам в подробности, с описанието на това, което се вижда при влизане в повечето пещери у нас. Описано с три думи - красоти без край!


Цветовете преливаха доволно, без да се налага допълнителна намеса пред компютъра след това.



Сталагмити, сталагтити, сталагтони - елементи, с които се гордеят повечето пещерни тела.

Разхождайки се потъвах все по-дълбоко и дълбоко, в дяволската жарава на пещерните недра.

Безупречните форми на места достигаха възрасти от порядъка на стотици хиляди години,...

... докато кредавите цветове запълваха красиво и висулковите образувания, по богатата таванска част.

И смесица от всичко по горе - сталагмити, сталагтити, сталагтони, в цветно студената пещерна феерия.

Доста посетители са запознати с условията, при които се снима в пещерите. Или уредниците не разрешават с цел продажба на cd копията си, с ниско качествени изображения на безумни цени, или под предлог, че местните обитатели (прилепите) се дразнели, а и борбата по хлъзгавите камъни, придружена от калпавото осветление и липса на статив, завършват фото трагедията случваща се на подобни места. Тук е реда, в който ще вмъкна - НЕ СИ КУПУВАЙТЕ ДИСК СЪС СНИМКИ от Ягодинската пещера в Родопите! Качеството им е повече от 'размазващо'. Размазващо да, та така де, все пак нищо не е на фокус :). Само ще си похарчите парите напразно. Диска е създаден с цел печелбарство, (законен начин да ви се вземат пари) а кадрите в него,... меко казано от тях не се добива представа какво е снимано. Няма ли някакъв стандарт за това, никой ли не контролира нищо?!

С маниашките си форми, Съева дупка се нареди на челно място по красота, в пещерната ми класация :).




Както в повечето туристически разходки по пещери, така и тук се лиших от по подробно разглеждане на образуванията, в борба за някой и друг кадър, който да запечатам. Хобито ми фотография, което ме придружава навсякъде и тук взе своите жертви :).



С хиляди усилия поснимахме и тук, изспускайки доста от кадрите, които можеше да се случат, все пак се влиза с група, която се движи и всяко едно закъснение води до сърдитият поглед на пещерния гид :).

Следващият кадър доказва за закъснението, както си е думата - влачехме се като кокони, докато групата напредваше :).

Имаше какво да се види, заслужава отделеното внимание.


В Родопите също ме очакват две хубави пещери - Ухловица и Снежанка, дано скоро се сблъскам и с техните галерии, и богато украсени тавански части. Есента тази година като, че ли ни прескочи, по ред неуважителни причини. Язък за големите надежди които таях.

До скоро и не снимайте със светкавица в пещерите, че прилепите се дразнели, ако може да се вярва на това което казват ;).

P.S. Чудя се, дали осветлението в пещерните галерии не им пречи...?! Отговора е ясен, но си го разтълкувайте сами.