неделя, 25 октомври 2009 г.

Дряновски водопади, Трявна, село Радевци, м. Виканата скала

   Есента е в разгара си, а цветовете и са навсякъде около нас. Очертава се хубав есенен ден, съпроводен от лъчите на октомврийското слънце за посещение на водопадчетата, около Дряново и Тревненския балкан. Пристигаме в Дряново и с желание за есенни снимки се насочваме по пътеката, която ще ни отведе до Дряновският водопад. Приятна пътека минаваща покрай Дряновския манастир, подходяща дори и за най-мързеливите туристи :).




Рекичката се беше изпъстрила, тъкмо за снимки. Ако нямаше боклуци щеше да е добре, но...

Видяхме още един воден пад по-нагоре. Нищо особено, в предвид дебита му.

И нагоре по екопътеката. Нищо особено.

Разходката ни продължи по Трявненските улички. Койтo е ходил знае, че в това градче има какво да се види.

По мостчето излизаме на павираната уличка с дюкянчета.

Ябълковите дръвчета пращяха под натиска на ябълките.
И един фрагмент от архитектурното богатство тук.

Продължаваме към село Радевци сгушено в полите на Стара Планина, където съм прекарал повечето от летата си като дете. Гледките по пътя са повече от приятни, лъкатушейки покрай цветните гори.
Есента е навсякъде.
Рекичката, по която съм ловял раци като малък сега въртеше есенните листа, в очакване на зимата.



Оттам с носталгия потеглям към Кръстец, откъдето по трошено-каменен път стигаме до така наречената "Викана скала", около хижа Българка. Радевци се вижда в ниското, заобиколено от изпъстрените гори. Пристигаме тъкмо навреме, да хванем последните светлинки на деня.