събота, 7 октомври 2017 г.

Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) (1787м.н.в.) - връх Ушите - Чучулски дол

   Отбих се отново в любимата ми западна част на Стара планина в краткия есенен ден. Този път за преход замислих изкачване от село Буново през хижа Чавдар до връх Етрополска Баба и кръгово затваряне на маршрута през връх Ушите и дълбокия Чучулски дол. В годините се оказа, че преходите в тази част на планината са не толкова натоварващи, но за сметка на това приятни. Въпреки, че се преодоляват големи денивелации, пътеките и пътищата плавно се изкачват и разкриват чудесни панорами по околните издължени ридове. С малко облачета и прохладен вятър, разходката винаги идва добре в късите и меланхолични дни на есента, озвучавани от чановете на стада, които се разливат навред по гънките на планината.

   До село Буново се стига по Подбалканската линия. Намира се в северозападния ъгъл на малкото Буновско-Мирковско поле, което пък от своя страна се явява предверие на по-голямата Златишко-Пирдопска котловина. Селото отвсякъде е оградено от планини и изглежда много уютно, гледано от Подбалканската линия. Разположението на Буново е огледално с това на съседното от запад село Стъргел. Буново е сгушено под високия и стръмен връх Баба - 1787м.н.в. Южните склонове на планината над село Буново се наричат Радина гора, а местните ги наричат Буновска планина и Бабата планина. Гъстите лесове там винаги са били свърталище на хайдути, четници, партизани, но и разбойници. Буново е оградено от планини не само от север, но и от запад. Там хоризонтът е затворен от рид Гълъбец, който свързва Стара планина със Средна гора и отделя Софийското поле от Пирдопското. Заради голямата стръмнина от селото към билото на Гълъбец, ридът е известен сред местните и като Горняка. В миналото Гълъбец бил покрит с вековна букова гора и там се въдели особен вид гълъби-хралупари. Хората им казвали гулдупи и нарекли на тях близкия рид Гълъбец.

   Паркирах автомобила в края на Буново под жп моста и поех по пътя виещ край Буйновска река. Хванах последния хубав ден. Прогнозираните интензивни дъждове за привечер и следващите дни ме държаха нащрек и наложих добро темпо, за да не се озова в капана на евентуално подранили прогнози. :)

   Жп моста в края на село Буново. Този мост е висок 30 метра и е известен с това, че е най-високият жп мост на Балканите.



   Място за отдих по пътя с чешма в местността Люляча.

   Още е рано да се каже, но тази година есента сякаш подминава. Листата стоят зелено-кафяви и просто окапват.

   Интересно дърво, пожалено за сега от поголовната сеч наоколо. И тук навсякъде се бяха заложили камиони, натоварени с дърва или изчакващи да бъдат натоварени с вече изчезващите ни гори.

   Пресякох малък поток по пътя и навлязох в дебрите на гората по стръмната пътека за хижа Чавдар. Пътят, който се вижда вляво също води до хижата по река Буновска, но с множество серпентини, които иначе гората стръмно пресича. В дясно също води път до хижа Чавдар, но по река Бучкатска.

   Трябва да се гледа внимателно за бялата стрелка, на която не пише нищо или е пишело, но годините са го заличили. Този маршрут изкачва по рид Каменни поляни. И маршрутите по пътищата край реките Буновска и Бучкатска се засичат в горната част на рид Каменни поляни.

   Малки табели по дърветата за село Буново или хижа Чавдар се срещат, тук-там. Като цяло трасето е добре маркирано в синьо-бяло.

   И след час движение в гората наближих хижа Чавдар в местността Вихрушки поляни. Малка и китна двуетажна постройка, разположена сред красива гора. За съжаление в близкото дере беше пълно с начупени стъкла и боклуци. На много места по българските хижи съм виждал това. Явно е на мода.

   Хижа Чавдар.

   Големи дървета.

   Малки указателни табели на трафопост край пътя.

   Скоро излязох на билото до паметника в местност Хаджийца.
 
   Надписът гласи: "Тук на 28-и и 29-и декември 1877 г. колона руски войски под командата на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери.". На обратната страна на паметника пише: "Ще минат години и нашите потомци, посещавайки тези дивни планини, с гордост и тържество ще кажат, че тук са минали руските войски и са възкресили славата на Суворовските и Румянцевските богатири."

   Връх Баба, целта на днешния преход.

   На връх Баба - 1787м.н.в.

   Изглед към горите на север.

   Самият връх Баба представлява остър билен връх, заграден отвсякъде с бодлива тел и постройки в най-острата му част.

   Съоръженията на връх Баба - интересен в исторически план, в предвид подвига на войските загинали в подножието му, но загрозен сега от купчината скрап...

   Овчарник северозападно от билото.
   И южно и северно от билото на планината има подобни постройки, които биха свършили работа за авариен подслон, при рязко влошаване на времето.



   Изглед на юг към сгушеното в ниското село Буново.

   Скоро бях във вековните гори на Чучулски дол, в търсене на пътека, която така и не открих. На картите е отбелязана пътека, пресичаща склоновете на Чучулски дол, но с пълна импровизация я срещнах едва на няколко места, за по малко. Личи си, че тук хора не преминават, съдейки и по надписите на дърветата от 38-а, 48-а година.

   С почивка за обяд, снимки и тръгване от Буново в 10ч., слязох долу, около 16ч. Бях изминал 17 км по трасето с малко над 1000м. положителна денивелация. Това беше и най-лек като натоварване преход от поредицата, която съм изброил по-долу като линкове с публикации.

   Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро! :)
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар