петък, 20 април 2012 г.

Софийски контрасти

 В София не бях ходил от години насам. Това разбира се не попречи в последните 2 седмици да се озова там три пъти. В хода на динамичното ежедневие, пролетната премяна и опушените улици е трудно човек да извади някой друг хубав кадър, а когато това се случва по натоварените кръстовища, слизайки от автомобила си е чиста лудост. Погледите на хората изменят траекторията, а след като лудостта не ме е напускала никога, това се случи и сега. Успях да впиша
пролетната красота, през лъскавото покритие на руският шедьовър - църквата ''св. Николай Чудотворец'', докато светофарите отброяваха секундите до пролетния цвят на светофара :).

Не всичко разбира се излиза лъскаво в монотонното ежедневие на градската действителност. За това красноречиво говори следващата следа - претъпкани трамваи, празните погледи на изтерзани хора и свидетелството на безвремие, в което съществуваме.

понеделник, 16 април 2012 г.

По Великден

Горна Оряховица, Елена, махала Мийковци, хижа Чумерна, връх Чумерна

   Горепосоченият обход се очертаваше да се сбъдне, след замисъла му за изпълнение по великденските празници. Датата 13-ти петък и галимацията покрай изпълнението ни преследваха като някакво заклинание, въпреки старателно обмисления план. 

След странните изпълнения с транспорта се озовахме и в град Елена. Подранили, поошетахме по опразнените улици, докато изчакаме от София да допълзят Виктор и компания. Такъв бе и плана. Да се срещнем и продължим покрай махаличките в дебрите на планината. Времето хладно, въздуха свеж-планински, чудна комбинация, далеч непозната в родния ни град. 

Подранихме и имаше време да се разходим по калдаръма. Камбанарията на църквата Успение Богородично се показа зад дебелия зид.


Влязохме и в двора, където присъстваше друга атмосфера. 

Свежестта на пролетта допълни идилията в църковния двор.Камбанен звън отекна, поглеждаме часовниците, време е и за кафе. След срещата с компанията и за по още едно, а от там лъкатушещият път ни поведе в свежестта на пролетната планина.

Махала Мийковци, една от многото в района, откъснати от шумната цивилизация и осакатените екстри на 'модерния живот'.

Идилия, спокойствие и пролетна топлина - човек полита, отнася се в друго измерение. Няма боклуци и изнервени шофьори, претъпкани заведения и злобни погледи на освирепелите произведения на мелачката наречена 'град'.

Приятна пътека с усмихнати дървета ни повежда в гората. Следите от пролетната идилия очакват бъдещите дни, а снега напомня за суровата зимна действителност, която върлуваше до скоро.

Показателите на времето достигаха критичните стойности след прекрасното време по ниското, за да затвърдят името на хижа Чумерна и района около нея. Това не ми попречи да полегна в сухата трева и да отморя след двучасовата разходка, с някой свеж кадър, а пролетно ухание на минзухар се понесе навсякъде.

Щеше ни се да стигнем и до върха преди времето да се е сбозило от всякъде. Облаци прелитат ниско, вятъра се усилваше, а и тези прогнози дето все ги познават, не бяха от най-обещаващите. Нямаше много ентусиасти, но се намериха все 2-ма да ми угодят и да се пореем сред бурния вятър по начумереното било.

Не лъжеше, накъдето и да се завъртах ме обграждаха сиви, буреносни облаци.


Времето за разходка се оказа кът, вятъра взе да се усилва, за капак започна и да гърми. Броени минути и поривите на вихъра станаха ураганни. Знак за бърза евакуация от билото.

Все пак и нещо цветно, за контраст на сиво-бурната обстановка, след което право в хижата. Там пък компанията стопли сърцата: смях, веселба и много приятни емоции в дъждовната нощ.

Ранно утро, обстановката не е по различна, гората хладна, свежа, идеални условия за разходка. Смешковците по дърветата се сливат в мъглата,...

... а синкавото сияние долавя шепота на горските обитатели: тролове и сиви джуджета.

Последваха люти шкембета, а час по късно отново в забързания град. Незаменими мигове, подаръка на планината! :)))

четвъртък, 12 април 2012 г.

Русе-София-Русе

   Няма как да не опиша подобна глупост, в предвид фактите, които я породиха. Рядко се случва да изляза да се разходя и поснимам нещо пролетно в града и три минути по-късно да пътувам за София.

Щракнах си кадъра, за който излязох, а именно паметник Пантеона, след което събитията наредиха това да се случи.


 Телефонен разговор с баща ми, който звучеше така:

-Свободен ли си?
За какво, питам аз?
-Да идем до София?


Не ми трябваше повече за да закова кукичката и след секунди се понесохме към бензиностанцията.
Там разбира се сюжети бол, стига човек да има по развинтено въображение, а моето е дори в излишък :).

динамичното ежедневие в поредния пролетен ден


Оттам последваха куп премеждия, покрай психопатите на пътя и няколко часа по-късно се озовахме в столицата.

Опитах се да не пресъздавам динамиката на движението, изчаквайки всякакви превозни средства и вписах Витоша през една от натоварените артерии. Пресичането се оказа като в осмо ниво на играта 'супер марио брос 3' , а мисията кадър без коли почти успя да се реализира. Наблюдавах драмата с облачното време, докато колите летяха покрай мен.



Последваха няколко часа в най-натоварените зони на центъра на столицата, плюс ползотворна разходка и нито една снимка. Обичам изчистените композиции, а столицата определено не е от местата, в които това може да се случи. Поне сега не се получи, което ме демотивира. Така завърши този импулсивен ден, изпълнен със спонтанни решения, лабиринт от улици и 3 кадъра представящи една 800 километрова разходка.

петък, 6 април 2012 г.

Архивни ретроспекции 2 - Един летен ден в Рая

   Калоферски манастир, Рогачева гора и водопад Райското пръскало

     Поради дадени обстоятелства, някои неща, с които запълвам празнините се случиха в недалечното минало. Това 'райско изживяване' е едно от тях. Посещението на водопад Райското пръскало, с прехода до което нещата отидоха доста далеч. Една причина е достатъчна да не съм описал повечето от преживяванията си назад в годините, а тя е липсата на цифров фотоапарат. Тогава пуцах пейзажи здраво с телефона и се радвах на слънчевите лъчи (кефих се слънцето), че и затова доста от архивите ще си кротуват на харда в годините. Така или иначе дойде и момента, в който мъкнене на тежката артилерия: трикраки железа, фотоапарати, воденични камъни и чанти приличащи на куфари стана ежедневие :). Така да се каже, тръгна се по мъките. Особено паметно преживяване, за да опресня спомените е точно това: първото докосване с дивата природа, ако мога да се изразя така. Липсата на каквато и да е екипировка не ми попречи да атакувам стръмните пътеки в Джендема, в едно от най-непредсказуемите кътчета на Балкана, където дъждовете се изливат без никакво предупреждение.

Пътечката от манастира изкачва стръмно и още в самото си начало набира височина, а гледките не закъсняват.

-Kалоферски манастир се гуши в ниското...

-и чудесно място за отмора след напеченото изкачване, насред полянка покрита с папратови листа.

-В обратна посока резерват Джендема навъсено ни среща с опърничавите страни на буйния си нрав,...


-както и с мащабното си въздействие.

-Неизменна част от разходката са бистрите вирове на гръмогласни потоци,...

-а по наблюдателните посетители биват посрещнати от обитателите на парка - дъждовници (саламанрдри).

- Неусетно човек забравя умората и понесен се озовава в Рая.


-Там където мащабите придобиват още по други измерения...

-и свободата е ежедневие.



-Студените скални късове се редуват...

-с райското ухание на пъстри цветя,...

-водоскоци...


-и комбинация от всичко, което изброих до тук.




-Пътеката до водния пад на Райското пръскало крие много изкушения, боровинките са едни от тях.

-А ето го и него, в цялото си величие и красота.

водопад Райското пръскало

-Полъх долавя отнякъде аромата на планинската теменужка, въздуха е осеян с екстракт на билки и цветя.

-Водата феерично гали студените скали...

- и буйните високопланински треви. Неусетно човек се пренася в райските земи.






-Кончета позират гордо, около Райските скали,...

-докато работливите твари събират цветен прашец.





Всичко това може да се случи само в Рая.