неделя, 1 април 2012 г.

В компанията на чакалите

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   В компанията на чакалите не беше предвидено за заглавие на този разказ, но така или иначе обстоятелствата го наложиха. Получи се нещо като петъчно-съботен айляк по пътеките на природен парк Русенски Лом. С дружината вложихме доста време и желание в подготовка за разходката, за да не ни откажат бурните ветрове и чудните прогнози за времето - дъжд, гръмотевици, които прогнозираха :). Метео прогнозите все ни подлагат на разните му там изпитания. И този път се получи. Като условие на задачата добавяме и тест на новите палатки, как щяха да се представят в подобни условия? Е, справиха се, ако имаха и изолация за отрицателните температури от нощния студ, който се спусна... :). Това последното не беше предвидено, но както се казва - 'няма пълно щастие'.

Сценария на времето ни преследваше бясно, още с пристигането ни до големия Нисовски скален манастир. Вятъра спря и облаците ни се изляха върху главите. Кратко, ама напоително. Извършихме най-бързото сглобяване на палатки в историята :). Чак забравих да свържа горния слой с долния и така най-малкият ветрец опорочи цялостното начинание. Палатката се вееше като планерист над Сливенска планина. Успяхме да скрием и багажите преди да се наводнят тотално. Предстоеше събиране на дърва, нали носехме една камара материал за шишовете. Щеше да е грехота да се връщаме с тях. Събрахме една дузина, с издаване на нечленоразделни звуци из закачащите ни шубраци, докато облаците ту се изливаха, ту спираха. Сега оставаше да намерим и място, където да запалим огъня. Една скална (пещерна) ниша свърши полезна работа. Там планирахме да се подслоним за следващите часове, прилагайки висшите форми на ракиено-месния туризъм :))). Намериха се и ентусиасти, които да заградят част от входа и с пръчки в стил Беар Грилс, с което идилийката стана пълна. Не си взех статива за да въдворявам ред, но една жилава пръчка свърши работа :).

Тъкмо направихме дебелата жарава, когато небето се отвори. Изсипа се невиждан порой.
По това време вече бяхме на сухо, топло и уютно в свода на пещерата, унищожавайки суровините, превръщайки ги в това:


Пряко и неоспоримо доказателство допълващо заглавието на публикацията. Миризмите събудиха гладните чакали, които по-късно щяха да ни налазят, около скалите през нощта. Докато бистрихме политиките :) небето се изчисти и се спусна хлад, а ето какво се случваше с нас в този момент. Убеден съм, че дори Bear Grylls би ни завидял :))).


Не знам за него, но в дадени моменти бях на ръба на ентусиазма и режисирах разни снимки, които заснехме след това.


Небосвода се обсипа със звезди. Така стана ясно, че ще се правят и нощни снимки със светещи палатки. Прогнозата за времето ме отказа да нося статива (голяма грешка), затова пък след куп молби и заплахи :) ми услужиха, наложи се, все пак за да възтържествува мира в лагера. :)  Воят на чакалите се усилваше с настъпването на малките часове. Накъдето и да насочехме челниците светкаха по чифт очи. Вниманието ни се отклони в друга посока, докато монтираме светкавиците по палатките и синхронизирането им. След дузина опити пуснахме апаратите да снимат, а преминаващите облачета и изгряваща луна допълниха условията за да се получи това.



А час по късно и това.


Сега трябва да е хепи енда на цялата тази история. Като изключим обледенените палатки и престоя ни с отрицателните температури на мразовитата мартенска нощ, всичко беше окей :).

Имаше смях, крихме се от дъжда, само чакал не си хванахме, но... :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

6 коментара:

  1. Леле, екстремно преживяване:). Снимките много ми харесват! А вие сте си направо герои!!! Поздрави и успешна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. За миг ме накарахте и аз да бъда с вас в това приключение, благодаря за което:) Хубав и ведър ден и пожелание за още много хубави моменти!

    ОтговорИзтриване
  3. Марто, поздравления за пореден път!
    Досега съм имал щастието да спя в близост до елени, мечки, диви коне и сови, но с чакали не съм имал пряка среща, дори през деня. А в Източни Родопи, където обикалям много, има и много чакали. Явно ги е страх от мен :)
    Планувал съм посещение в тази част на БГ през лятото и ще ти искам съвети за някои неща!

    ОтговорИзтриване
  4. Да се обадиш като дойдеш, ще организираме нещо :). Относно чакалите незнам, като се има пред вид какви тръпки побиват само при споменаването на думата 'мечка'. Иначе на Смолян замисляхме да палаткуваме миналия ноември и питахме едни хора, а те викат - 'вие луди ли сте'? Че се позамислихме и пазихме печката в една уютна квартира :))).

    ОтговорИзтриване
  5. Най-добре, особено ако не познава човек района, може съвсем спокойно да се окаже в опасна близост до меча бърлога или лежанка! А тогава...мамма миа! :)

    ОтговорИзтриване