понеделник, 25 ноември 2013 г.

Връх Белмекен през зимата

Спортна база Белмекен, язовир Белмекен, връх Белмекен, заслон Помочена поляна ( Лева река ) връх Белмекен, Спортна база Белмекен


   Този път се "поошляпахме". За добро утро в ниското есента напираше, все едно е началото на октомври. Виолетовите облаци на преден план ни завихряха представление. Смятахме да се пробваме да изкачим връх Белмекен – 2626 м.н.в. С 39 километровият преход, зимна Рила за пореден път ни показа колко мънички и раними частици сме. Екипирани до зъби, облечени до кости с най-модерните и надеждни 'играчки', атакувахме билото на Рила в свирепите условия, на които ни подложи. Непрогледна мъгла, насрещен силен до бурен вятър набиващ като ножове ледените късове на зимната виелица и снеговалеж.

Налазвайки към местността, красивият изгрев ни завари по средата на пътя.

По пътеката към връх Белмекен.


По откритото било върлуваше зимен ураган носещ така очакваната от всички снежна и пухкава премяна.

Започва се...

На връх Белмекен вятъра си поигра с нас, попремръзнахме в опити за снимки. 

Язовир Белмекен сърдито ни приветства през целият ден. Тежки облаци са надвиснали над водата.

Язовирната стена.

Заслон Помочена поляна , ( заслон Лева река )  в който с работещата печка и хубави спални чували изкарахме добре.

Утрото стелеше тежки мъгли над селца и долини.

А кристалната видимост ни обнадежди за повторното изкачване на връх Белмекен - 2626 м.н.в.

Катя се задава като ураган в пустиня :).


Час по-късно набрали височина излязохме в свирепото обятие на побеснялата планина. Вятъра с бурни пулсации ни мяташе на ляво и дясно. С върховна мощ Рила ни разкри могъщество и власт.


На 2500 м.н.в. не било за човеците, така казва Иво Чолаков. Решихме да проверим.


Навигацията ни изведе на откритото било. Панически мисли пробождат главата, какво ли би било ако техниката откаже дори за миг. Борбата беше безмилостна. Поклон пред майката природа. Екипирани до зъби, сковани в лед и самота, борба и дръзновление пълзим в безкраите красиви, бели и свирепи. Ослепителна белота, оглушителен рев на стихии... Шшшшш...... поклон пред майката земя!


На връх Белмекен вятъра беше ураганен, почти се бяхме разпиляли. Нямаше я онази привично идилична картинка с хълмове и вековни гори, наобиколени от ромолящи потоци и язовири. Нямаше ги птичките, суетата, суматохата в дефектиралият град. Само тези три малки частици бяха тук заложили и всичко, и нищо - днес и сега!

Долу доохладих антифриза, доста се бях поошляпал. Вятъра и адреналина действат като стимулант в часовете на борба. После човек влиза в нормален режим и се скапва за нула време.

Еха, ама не можахме да си направим снежни човеци, но пък в последствие снимките ни оприличиха на такива... :)

И показанието на картата.

*******************************************************************************************************

вторник, 19 ноември 2013 г.

Хижа Вихрен, Жабешкото езеро, Дълго Бъндеришко езеро, Тодорини очи, връх Малка Тодорка, хижа Демяница, връх Голяма Тодорка


   Красива и дива е Пирин планина, приятели, а в дните между сезоните планината сменя окраска и като хамелеон изменя цветовите гами: хем пощипва с ноемврийските мъгли, хем пък закачливо и закратко дарява сетивата в кристални гледки, които се простират надлъж и нашир, и меки пастелни тонове преливащи там.

Докато пътувахме в непрогледна мъгла и се приготвяхме за прехода.

По пътеката за хижа Демяница времето се измени коренно и мъглата натежа над долини и градчета. Радостно зачуруликахме по пътеката.

И по пътеката...


Жабешкото езеро и Муратов връх, който наднича в далечината.


Дълго Бъндеришко езеро, над което набираме височина по виещата се на серпентини пътека за връх Малка Тодорка.


Дълго Бъндеришко езеро и Муратов връх в дясно на кадъра.

Изглед от пътеката към Стражите, Каймакчал и Василашките езера. Тук времето се изменяше типично по ноемврийски: къде се забулваше и щипеше, къде се изясняваше. А аз снимах новогенерирал се облак. :)


Жегата при изкачването е непоносима, изглежда като нереално, но спътниците ми се разхвърляха. На Делчо през целият преход така и не му отвори термостата. :)

За сметка на това бяхме подготвили екшън, който прогнозирахме да извършим.

Мъгли.............................................................


Пред "телевизионните екрани" драги зрители. Отучих се да гледам телевизия, тя е нереална! Реалността е такава каквато си я направим. Новините, също! Планината ни показваше суровата си и неподправено чиста красота, на която не можехме да устоим. Тя ни караше да застиваме като измръзнали... Ей ги Стражите, Каймакчал, Типиците....., Василашките перли на циркуса Василашки езера....... Пирине, Пирине....... Красив и див си, Пирине.......

Изкачваме каменното поле на котата Малка Тодорка.

Очите на България, през погледа на пътеката - красивите Тодорини езера (Тодорини очи).

Швейцария ли!?

Като гейзери се носеха над долината им новогенерирани мъгли.




След нощувка в хижа Демяница се опитахме да се вкараме в екшън, и да стигнем Типиците по най-ненормалният начин, през едно от Василашките езера. Мисията, както и късият ноемврийски ден ни пошепнаха да оставим намеренията за летните и дълги дни. Все пак емоция и адреналин не липсваха, както казва Делчо "изядохме хурката". :)


Изкачихме и връх Голяма Тодорка, докато езерата се криеха дълбоко в гънките на тази толкова красива част на Пирин.

Изгледа от връх Тодорка към връх Вихрен е зашеметяващ. Тайно се надявах най-накрая да се вкараме в екстремизма, който прогнозирахме и да използваме алпийското оборудване, което носихме, но уви. Улеите бяха много леко засипани с топящ се, а не фирнован сняг, както очаквахме. 

И в посока цялото Пиринско величие......... Върхове, върхове.....

Е, нищо! Планината ни дари с гледки, гледки, гледки......... И ние и благодарим! :)

И някаква "що годе" извадка от картата, къде сме се въртяли в двата дни...

Лека от мен! :)