вторник, 30 януари 2018 г.

Западни Родопи - Варвара, Средновековен манастир Света Марина, крепост Дуварето, хижа Равно боре

Западни Родопи: Варвара - хижа Равно боре

    Лежерните планове за уикенда с Ванката и компания, следваха пътеката от село Варвара, с цел и крайна точка за деня - хижа Равно боре в западни Родопи. Малък километраж - под шест километра, с около 700 възходяща денивелация. След леката травма от преди седмица, колкото да се раздвижа и да видя ще ме бъде ли. :) В прекрасно януарско време с палещо слънце, безветрие и весела компания, поехме по пътеката малко преди обяд. В Родопите е пълно с чудесни дестинации, а тази, макар и прекрасно маркирана, не се радва на висока популярност, оставайки в сянката на комерсиалните обекти.

   Започнахме със Средновековен манастир "Св. Марина" над село Варвара. Намира се на десетина минути от началото. Разкрити са основи, вкопани на няколко метра в земята. Има малко лековито аязмо и пет вековни дъба. Пътеката за хижа Равно боре започва на малък паркинг срещу заведението за бързо хранене след края на село Варвара в посока град Велинград.
Средновековен манастир "Св. Марина"


   Веселата ни група по стръмната пътека. Оказа се, че името на хижата - "Равно боре", не отговаря на действителността. :) Нито е равно, а хижата се намира на малка поляна, оградена от гъста букова гора.

   Ванката. :)

   Пътеката изкачва рязко в началото, а в последствие пресича-подсича няколко дерета и на места разкрива чудни гледки към пътя с реката и линията на теснолинейката.

   А маркировката е на гъсто и няма как човек да обърка подхода, ако не разполага с модерни средства за ориентиране.

   Минаваме покрай крепост "Дуварето", където правим почивка и подсилване с чай. Дуварето не може да се сравни с величествените родопски крепости Патмос, Кривус, Моняк и Устра, но за колекцията бе добро попадение, само с минута отклонение от главната пътека.
Крепост "Дуварето"


   Пътя Варвара-Велинград.

   Катя. :)

   Веско и технологиите. :)

   Катя, Веско и Иван. Вдигат се дронове.


   Хижа Равно боре. Последният участък беше доволно заледен и изкачването беше с едно на ум. Слизането утре - с поне две. :)

   Чешмата с еделвайсите.

   "Бистро Алпийска роза". Ясно си личи меракът, с който е градено всичко и че в миналото тук е кипял живот, имало е висока посещаемост.

   Сглобих палатката на поляната срещу хижа "Равно боре". В хижата купонясваха няколко малки групи и палатката беше добро решение за спокойствието ни през нощта. Иван спа отново по дърветата, а хижарят се подсмихваше на тихата ни лудост. :)

   Тук-там птици, крави, няколко кучета, няколко котки, коне. Сериозно стопанство развиват хижарите в района. :)




   Малко по-късно в кристалната нощ. Похапнахме стабилно в хижата и беше време за охладена бира, докато позирах на Краси за следващите снимки. Охладената бира и сън върху снега, не са добра комбинация, така че през нощта се става често. :) После в топлия спален чувал и в компанията на звездите.


   Утрото е свежо, със синьо небе и мучащи крави, наоколо...

   Любопитните крави наоколо - снимка Краси.


   Ванката прибира лагера.





   Краси. :)

   Ей този симпатяга беше изтрещял и цяла нощ не ни остави да спим. Топлите чувства, които изпитвахме към него бяха асоциирани с фурна, тенджера, 270 градуса. :)





   Ванката. :)

   Интересна саксия срещу входа на хижата. Обувки със засаден здравец в тях.

   И по пътеката на връщане. Поредният прекрасен ден, с който завърши двудневното родопско приключение.
   Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук или на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро. :)

събота, 20 януари 2018 г.

Вихрен по Джамджиев ръб - зимно

   Зимно солово преминаване по Джамджиеви скали, с изкачване и слизане по ръба до връх Вихрен - първенеца на Пирин. 

   След нещастния инцидент с водач и клиенти от преди две седмици, когато загубихме ума и дума, ставайки свидетели на най-страшното, което може да се случи по планините, реших да се пробвам солово по екстремния ръб. Качване и слизане до върха и път обратно към вкъщи. Медии, фейсбук, професионалните и достъпни камери, фотоапарати и екипировка, новоизлюпили се "водачи" и десетки сайтове, доведоха до все повече случки и случаи, което не е добра тенденция, но фактите за съжаление са такива.
 
  Тогава писъците и кръвта по улеите ни отказаха от атака, а денят беше прекрасен по прогноза.

   За съжаление това беше и първи "преход" за годината. Джамджиев ръб е взел много жертви. Той често бива подценяван. Отвесни скали, дълбоки улеи и камъните са изключително нестабилни, а котките не слушат. Подходът през лятото може да се извърши по няколко маршрута, като през зимата те не се препоръчват, или ако ще се изпълняват е добре да се вземе предвид лавинната обстановка в района. През зимата е желателно да се следва острото ребро, започващо непосредствено след голямата лавина на пътя (700-800 метра преди хижа Вихрен).


   След ветровитото бедствие на 18-и януари на територията на страната, прогнозите за следващия ден бяха повече от прекрасни. Слаб вятър, кристално ясно време и студ (предпоставка за добро зимно траверсиране на ръба).

   Поех към хижа Вихрен още на 18-и, за да си спестя 300-а метра денивелация в петте километра от паркинга на ски пистата, до където се стига през зимата с кола. Снежни навявания с дълбочина 80-100 см бяха превзели пътя и след два изморителни часа във вятър и прокарване на пъртина, пристигнах малко след 11ч. Бях си взел спалния чувал, който оставих в колата и мислех да дремна там и направо да поема през нощта към Джамджиеви скали, но за да има по-висок процент успеваемост, си спестих няколко часа умора до подхода, което се оказа правилна стратегия.

  В хижата, освен спящият хижар, когото събудих, бях сам. Успях да поспя и излязох от там малко преди 5ч. Хиляди звезди в небето и много по-слаб вятър от прогнозирания - 35-50 км/ч, поне засега. Поех към подхода и правенето на пъртина. Напредвах мъчително в долната част на реброто, но не мълчаливо в еднометров нов сняг, който знаех, че е смъкнат от ветровете в ниското, а горе щяха да ме очакват добри условия за зимен туризъм, но това хич не щадеше силите и не знаех дали ще успея да пробия до ръба. :) За голяма радост, снежният капан ме пощади и скоро захапах с не лошо темпо по ръбчето към подхода за Джамджиеви скали.

   Мястото на трагедията от 6-и януари тази година. Мъжът е паднал от 30 метровия скален праг, при подсичане по лятната пътека без котки, без пикел, без каска, без обезопасително въже. За съжаление, въпросният водач в момента продължава да води хора в зимната планина.


   В началото на ръба бях точно за изгрева. И усмивката ми се появи на лицето. Такива моменти са малко и са радост, животът е кратък. Бях взел широкоъгълната оптика и големия ДСЛР. Витаеше някакво чувство на несигурност след видяното преди две седмици, всяка крачка трябваше да е на място.

   Изгревът.




   Първенецът на Пирин поема първата си доза утринни лъчи. :)


   Знаех, че слизането обратно ще е проблемно. Така се и получи в последствие. Скалите се ронеха, откатерването на долу без осигурително въже и стържещите в скалите котки не бяха добра комбинация, тук... Може би подцених и трябваше да взема 30-е метра въже и няколко примки.


   Снежни дъски по склона на Кутело, чакащи подходящи условия, за да слязат в Казана и долината.




   Връх Вихрен.


   Поглед към изминатото.

   Финалът беше красив и придружен от бурни пулсации на вятъра. Не стоях повече от няколко минути там.

   Красавците и мраморното било от ръба. По диагонал е един интересен ръб - северния гребен на връх Вихрен, който има добра визия за солови изпълнения, скоро. Той затваря северната стена на върха.

   Козирките на връх Вихрен, надвиснали застрашително над Фунията и стената.


   Северната стена на връх Вихрен. Поглед на слизане по Джамджиев ръб.

   Връх Тодорка и стадо диви кози на "полянката" под ръба. Някои от тях бягаха, подсичайки целия Джамджиев ръб за секунди. :) Професионалисти. :) Затоплянето беше скапало снега и имаше интересни акробатични изпъления. Районът не е за подценяване, както разбрах в този поучителен за мен ден.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

 Още интересни и сходни зимни подходи в Пирин, може да видите в следните публикации:







До скоро! :)