понеделник, 26 май 2014 г.

Връх Мазалат и водопад Тъжанско пръскало, поправителна сесия

    Непристъпните скали, около красивият и див водопад Тъжанско пръскало над село Тъжа ни посрещнаха още в ранното неделно утро. Идеята беше на Жоро, с който следим изкъсо водопадите в България, от около две години и обменяме безценен опит и информация за знайни и незнайни водопади. Прогнозата за времето поначало беше плашеща, 70 процента вероятност за гръмотевични бури и дъжд, което по билото на Стара планина е сериозна беда. Той обаче искаше да го заведа до водопад Тъжанско пръскало, аз пък реших да допълня прехода и с изкачване на връх Зли връх, до който се качвам за трети път от месец насам. Първия път лошо време и бурни ветрове ни върнаха на час от върха, при второто посещение непрогледна мъгла ни следва през целия преход. В общи линии връх Мазалат (Зли връх) заслужи утвърдено прозвището Зъл.


Тъжанско пръскало-65м. не беше толкова буйно колкото друг път, снеготопенето е към своя край и водопадите започнаха да се успокояват.

След двоумене и бегли погледи към сивите облачни маси нахлуващи в долината, пресякохме реката под водопада и излязахме бързо над него покрай скалите над Елидере. Зли връх се откри за кратко, това беше евентуално нашата цел, освен ако времето не реши да ни подложи на огнен спектакъл, от което се опасявахме през целия ден. Именно адреналина и желанието да стигнем котата се отплатиха с бързината, с която направихме това. Нормално до върха от село Тъжа се стига за около шест часа, ние акустирахме горе за малко под четири с преодоляване, на около 1400м. възходяща денивелация.

Страховитите скали на Елидире остават зад нас.

На запад въпреки ниските облаци ясно се открояваха Петкановите водопади и ждрелото на Дълбоката река. Оттам някъде уж тримата "бедстващи" младежи, за които организираха предизборно "грандиозна" и напудрена спасителна акция бяха слезли в село Тъжа през ждрелото на река Тъжа, след като четири дни ги издирваха с хеликоптери и спасителни екипи. Еле, при цялото ми уважение към планината и алпийската екипировка, с която разполагам, не бих се наел да слизам през ждрелото на река Тъжа, както ни "информират" по медиите, че са направили тези младежи!... :)

Продължавайки по билото черните облаци ни настигнаха. Необяснимо е усещането в такава ситуация, човек да се намира на метри от облачните маси, докато прогнозите за времето крещят - гръмотевични бури и дъждове. 

Корабът (военната постройка) на връх Голям Кадемлия-2276м.н.в. се показваше и скриваше в буреносното небе. Пристън на бури и ветрове на часове от градове и села, един от най-сериозните и изтощителни за преход върхове в Стара планина.

Малко по-късно се качихме и на котата на връх Мазалат-2197м.н.в, изглед към връх Ботев преди върха. От върха нямаше изглед и не снимах.

Югоизточно от Зли връх снежни езици слизат в труднодостъпни дерета, покрай които се движихме и зимата оттук с километри в непрогледна мъгла и студен вятър, за да слезем в село Тъжа. Сега като гледам откъде сме минавали тогава и такива тръпки ме полазват... Безкрайни била, ориентиране единствено по гпс-а, без който зимно време тук човек не трябва да попада дори в мислите си...

Кончета пасяха на воля, необезпокоявани от черното небе. Зли връх, който остана над черните облаци и днес ни посрещна зъл. Ние обаче се целихме в скоростно слизане в ниското, където се оказа, че в бързане е останало време да се разходим и по Виа фератата над град Карлово и водопадите там. 

Интересен, див и рядко посещаван дял от Стара планина е района на Зли връх и Пръскалата в деретата южно от него. Чистота, липса на пътеки и свежест водят изследователският ни дух често по тези диви земи.

понеделник, 19 май 2014 г.

Из Дивият Балкан

   Дивият Балкан е малко познат и слабо проучен в определени части на Стара планина и по-точно в Централен Балкан, поради простата причина, че дестинациите които посещаваме са слабо известни, отдалечени са от туристически пътеки и подходите по тях не извеждат до хижи и заслони. Трудният-обрасъл терен и липсата на информация, както и каквито и да било пътеки затрудняват още повече изпълнението на преходи там. Повечето туристи умишлено избягват подобни подходи и се придържат към поддържаните туристически пътеки. На картата на Централен Балкан има отбелязани множество дерета с красиви водопади по тях, които са напълно непристъпни на местата, откъдето политат водопадите им. Над село Сушица и село Васил Левски, които ще ви предствя тук са част от непокътнатите места.

По деретата над село Васил Левски по Подбалканската линия е и първата ни цел за деня-водопадите на Малката река. Село Васил Левски е "известно" и със състезанията по мотокрос, които се организират всяка година там по склоновете на планината. Кебапчета, кюфтета, сергии, боклуци изхвърлени в реката са обичаен пейзаж по възвишенията над селцето!

Реките над селото са труднодостъпни и доста фотогенични в дните на месец май.

Мечи вир над село Васил Левски.

Водопад след водопад се разкриват красотите на труднодостъпното дере.


Колко ли пъти падахме и ставахме, забравих им бройката! :)



Едно от малките препятствия по пътеката. :) С движение по тази река дадохме много жертви по дрехите си с трънинга, на който се подложихме.

Поемаме на запад към село Сушица и пълноводните реки там. В Йоздере над Сушица се крият големи красоти, стига на човек да не му е жал за туристическите дрехи и екипировката. Тук Катя си скъса едната обувка по скалите, а аз счупих статива. Обичайните неща при преходи в труднодостъпен скален терен. Небето беше започнало да се мръщи страховито, прежуляше, на запад към връх Вежен вече валеше сериозно.

Малко по-късно водопадите започнаха да се виждат и в по-близък план.

А до някои от тях дори успяхме да се доберем след солидна порция трънинг и глиганинг.




И обичайните Старопланински пейзажи с планинските масиви и свежата пролетна зеленина.

понеделник, 12 май 2014 г.

Водопад Джемински камък и Казаните на Еленска река


   Водопадите Джемински камък (Джемински скок) на река Китница и Казаните на Еленска река, са сред труднодостъпните водопади в Стара планина. Разбираемо е, че не попаднахме на много снимки и информация за тях като проучвахме подхода.

Водопад Джемински камък е двадесетина метров красив Скок, намиращ се по поречието на непристъпния каньон на река Китница в Козница планина над село Антон. Позиции за снимане над водопада няма, защото скалите са напълно отвесни и слизането до него оттук става само с алпийска екипировка. Вляво от тези скали слиза много стръмен склон, който почти в подножието си завършва с двуметрова отвесна и мокра скала, по която човек е възможно да се спусне на рапел, иначе рискува да се пребие. Тъй като не носихме въже заобиколихме доста вдясно, отдалечавайки се от водопада и слязохме с рискован подход до реката.

Река Китница на мястото, където слязохме представляваше това. С подход по реката от село Антон, водопада би бил по-леснодостъпен!

Преодолява се една няколко метрова каскада с изкатерване на отвесната скала до нея вдясно и се озовахме в подножието на водопада.

Водопад Джемински камък (Джемински скок). Учудващо пълноводен и красив Скок.

Тук реката не дава богат избор за ракурси, а и светлината в тъмното дере с преосветената от слънчевите лъчи вода си беше поредното предизвикателство.

Излязохме в изходна позиция със скално катерене без осигуровка по отвесния десен скат. Не бих се наел да слизам оттам, откъдето се изкачихме!

Пресякохме реката над водопада и се върнахме при Катя, която ни чакаше на скалите над него и ни документираше разходката .

След кратка почивка тръгнахме и към връх Джемински камък, откъдето зарязахме "пътеката" и поехме към ждрелото на Еленска река и Котлите над Еленската базилика. Ненадейно кучета, които охраняваха стадо овце по пътеката се втурнаха озъбени срещу нас, но избягаха панически вдън гори, след срещата с Кучегона, който носихме. Без майтап паднах на земята от смях като гледах как трите агресивни каракачанки подвиха опашки и стадото остана без надзор. Овчарят така и не разбра какво се случваше. :)


С импровизиран подход се спуснахме до поречието на Еленска река, по която знаехме че има поредица от Казани, няколко непристъпни водопада слизащи в ждрелото по отвесните му загладени скали.

Това представляват Казаните. Единствения подход оттук надолу по реката е по метода на каньонинга. Казаните са шест или седем, завършват с дълбоки вирове и се виждат прикрити със зеленина от скалите над тях.

Казаните бяха учудващо пълноводни, а прохладата около тях си струваше всяко едно усилие.

Измъкнахме се с подход по скалите отсреща и по ръба слязохме до Еленската базилика. Няколко километра трамбоване по магистралата ни деляха от паркираните автомобили. Тези водопади ни бяха в класацията отдавна, така че може да се каже, че останахме предоволни от срещата с тях! :)

Средновековен мост на река Армира


Средновековен мост на река Армира, Родопи.






четвъртък, 8 май 2014 г.

Остров Тасос

   Оказа се, че по Гергьовден времето ще изиграе лоша шега на туристите. Плановете за почивните шест дни, които се явиха като манна небесна трябваше да реализират плодотворна обиколка на Родопите със заплануваните обекти там: каменни гъби, тракийски светилища, язовирни стени, както и прословутите меандри на река Арда край град Маджарово, над които гнездят лешояди и завоят на язовир Кърджали, за които качих по няколко снимки в предишни публикации. Неприятно време се заформи в последно време (проливни дъждове, гръмотевични бури), а ние се канихме да прекараме всички нощи под открито небе на палатки и се занадпреварвахме с облаците, които потопиха цяла България. Интересно, все им убягвахме на дъждовните облаци и всички нощи минаваха неочаквано добре. Успявахме да вечеряме под открито небе, а и за почуда на всички, с които разговарях как ги е удавил дъжда, да напалим и лагерни огньове, до които отпивахме питиета и споделяхме приятните мигове. Две от нощувките прекарахме на остров Тасос, където планувахме да обиколим някои от градчетата му, няколко манастира, едно езеро, а за десерт да изкачим и върховете там - вр. Ипсарио и вр. Пророк Илия, които въпреки че са високи по 1200м. са си предизвикателство, все пак денивелацията е голяма и започва от нивото на морето.

Стартирам естествено с ферибота в град Керамоти и виещите се в небесата хищници, докопващи се до всичко, което им поднасяха пасажерите. Ферибота струва 20 евро за колата и по 3 на човек в едната посока. Плавателни съдове на различни фирми се засичат постоянно, така че няма голямо изчакване.

Заливите на острова са много красиви. Завой след завой по автомобилния път се разкриват десетки подобни изгледи. Спирахме често да поснимаме, или пък просто зяпахме вълните замечтано. Скални брегове с маслинови насаждения. Разбрахме, че на остров Тасос са посадени един милион маслинови дръвчета.

Пристигнахме на острова късно следобяд. Първата нощувка реализирахме на спокойствие до езерото Мариес, местонахождението на което беше предварително проучено. Чист пясък, река която се влива в него и водопад, до който така и не успях да се вредя за снимки. Катя си хареса мястото и не отстъпи позиции.

Езерото Мариес. Над него обособената беседка предложи удобен вариант за почивка, там вечеряхме. Носихме си маса с туристически столове, но те влязоха в употреба при втората нощувка в залива на корабокрушенците, където изпихме една бутилка с черен етикет в компанията на свежия пролетен бриз.


Манастири с изглед към морето също има. Извън туристическия сезон навалицата от автомобили и хора липсва.

Учудваща чистота, подредба и пари са наляти в тези малки оазиси. Навсякъде има забрани със задраскани фотоапарати.

Аз обаче винаги изпитвам еуфория и прилив на адреналин като видя задраскания фотоапарат и снимам ли снимам..... :) За което не съжалявам!

Залива под манастира, за който споменах горе, даде бряг за следващата ни нощувка на палатки след изкачването на върховете, които бяха в плана за престоя ни тук.

Вековни дървета на острова има в изобилие, през някои от тях преминава вода. :)

Пътеката за вр. Ипсарио и вр. Пророк Илия, които изкачихме от град Потамя. На повечето острови в Гърция пейзажът е сходен с този в Пирин планина. Агресивен и скален във високото, и с приятна зеленина в ниското.

Катя се задава.

В далечината - връх Пророк Илия, за който се двоумяхме дали да изкачим поради напредващото време.

В по-близък план. Заливът цял ден се показваше и носеше свеж бриз към планината.

Изоставената хижа под връх Ипсарио е по пътеката за върховете. От езерото Мариес до тук води приличен черен път за високопроходими автомобили, по който не минахме, а заобиколихме острова и се изкачихме от град Потамя.

Изглед от пътеката за връх Ипсарио към красивия залив на градчето Потамя.

Пътеката подсича скалите.

На връх Ипсарио. Типичния Пирински пейзаж.

Г-н Касабов, благодарение на който осъществихме приятната компания, а и логистиката през тези шест интересни дни. Цецо, със Зафирата на който пренесохме тоновете багаж остана да се излежава на плажа, имаше проблем с кракът. Запознал се с българи, с които поговорил, изгубил около четвърт буца кашкавал, след като обядвайки го оставил без надзор на капака на колата. Крадливи и силни птици са гларусите.



Към връх Пророк Илия, до който се стига за час от връх Ипсарио.

Изглед от Пророк Илия към залива на град Керамоти. В ниското остава град Тасос. Фериботите, с които дойдохме и си отидохме на и от острова са като мравки в отдалеченото море. Плажовете на Керамоти се водят за най-хубавите европейски плажове. Не пропуснахме да направим и първия плаж за годината в топлите води на Бяло море.

На връх Пророк Илия. Изглед към град Потамя.


Втората нощувка прекарахме с перфектно време в девствения залив, до който се докопахме визуално през деня, докато обикаляхме острова снимайки манастири. Направихме палатките на пясъка до една маслинова горичка и изморени от изкачването на върховете, седнахме до морето да се насладим на подарените мигове от природата с чаша в ръка. :) Замечтани изпратихме деня, а вълните меланхолично се разбиваха в скалите до нас.

Острови и върхове са приятна за посещение комбинация. С нотка носталгия се връщаме в залива на корабокрушенците, долавяме шумът от вълните и обмисляме следващата дестинация. До скоро! :)