неделя, 27 юни 2010 г.

Ивановски и Басарбовски скални църкви.

   След пролетните преходи и разходки по реки и водопади, реших да отделя един два дена, за посещение на няколко от скалните църкви по поломието, в природен парк Русенски Лом. Разходки с цел малко почивка и духовно зареждане преди планинските преходите, които бях замислил за юлските горещи дни.
Ще започна с Ивановските скални църкви, намиращи се на около 18 километра от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България, с добре запазените си стенописи. Скалните църкви, параклиси и килии са издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон, на река Русенски Лом и са свързани с пътеки и скални стълби.



Минавам покрай тях и по пътека излизам на 'обезопасен' ръб върху скалите, откъдето се откриват чудни гледки към каньона на река Русенски Лом.

Не пропуснах да се снимам на ръба на скалите.


Пейзажа прилича на 'лунен' с тези кратери издълбани от природата.


И в посока към пътечката, по която дойдох.





Не се бавих много, запътих се към Басарбово, където църквите също бяха кацнали по скалите, образувайки Басарбовският скален манастир.
Той е уникален най-вече с това, че е единственият все още действащ скален манастир на територията на страната!







Поседнах на една от манастирските пейки, а оттам към Русе.

понеделник, 21 юни 2010 г.

Монтана, Клисурски манастир, Згориградска екопътека

   Тази двудневна разходка се оказа доста лека и приятна, спрямо предните хамалогии и преходи. Посещението на Монтана преминава с кафе в централната част на града. Спокойно градче в северозападна България, което изглеждаше доста обезлюдено.


Оттам в посока Клисурси манастир, за който само бях чувал, че бил много красив.
Сред прекрасната котловина на река Врещица, Ровна ливада и Баките той привлича със неповторимата си природа. Наричат го още духовната перла на северозападна България.








След като пообиколих навсякъде се убедих, че не напразно му отреждат едно от челните места в класацията по красота , заобиколен на север от Чипровския балкан, а на запад от красивите Тодорини кукли.

Отпътуваме към село Згориград и Згориградската екопътека, която води до водопад Боров камък.

Снимковия материал от екопътеката се оказа непосилна задача, в предвид това, че не носих статив, а и на места беше доста усойно. Не се получи както очаквах, заваля проливен дъжд и със спътниците ми се отказахме да стигнем горната част на екопътеката, където ни очакваше водопад 'Боров камък'. За което в последствие съжалих.Оказа се, че сме били на 15 минути от водопада, а така и така слязохме мокри до кости. Природата невинаги е благосклонна към смелчаци като нас, особено във врачанския балкан :). Ще следва повторно посещение на това място с много снимки :).

До нови срещи, когато ще ви запозная с променливото време на Джендема.

понеделник, 14 юни 2010 г.

Еменски каньон, водопад Момин скок

   Великотърновското село Емен е разположено в живописните поли на Предбалкана на 20 км. западно от Велико Търново и на 8 км. от магистралният път Велико- Търново София, в непосредствена близост до Еменския каньон на река Негованка. Името Негованка е от латински произход и означава 'къса река с близък извор'. В самото начало на Еменската екопътека се намира Еменската пещера, която в миналото е използвана като гъбарник, склад за узряване на сирене и военна база.
С тази фото разходка ще ви разведа по хладните вирове на река Негованка, в летните горещини, минавайки по пътечките на каньона на височина от около 50 метра. Стените на каньона са отвесни и високи около 80-90м.

След миналогодишното неуспешно преминаване по пътеките на това място, решихме да му отделим два дена, в които със спътника ми да поснимаме в хладните дълбини на Негованския пролом, след първите русенски жеги. Както винаги от първа дума се разбра, че ще пътуваме веднага и след едночасова подготовка със закупуване на храна и зареждане с по-големи количества вода, събрахме фотоапаратите и палатката, и потеглихме към село Емен. След час и половина бяхме на нещо като паркинг, от който минавайки покрай Еменската пещера се изкачихме по скалите на каньона, който по няколкото мостчета свързващи страните му, ни изведе до самият вир 'Момин скок'. Прохлада сред горещият следобед. Имаше какво да се желае откъм чистотата на вира, но да не ставам нахален, явно съм се разглезил след планинските феерии по реки и водопади, съпътствани от кристална чистота.


Дори и рибар си имаше.



Помотахме се в търсене на гледни точки, поснимахме и се върнахме при колата, за да стъкмим огън. За разлика от друг път, в този си беше истинска мъка да съберем дърва. Загубихме около час и половина в търсене и хамалогия за пренасянето им на фона на жегата. Както и да е, събрахме една дузина и запалихме огън до предварително разпънатата палатка,...

...в която спах и аз, записах се за тази година, след няколкото нощувания в колата на работещо парно, при предишните три четири разходки. Друго нещо е палатката, поне не се събуждам обездвижен от полу седналото положение :).
На другата сутрин планувахме да отидем пак до Момин скок, но преди това сръбска наденичка на жарава за награда :)..........Стоях близо два часа наблюдавайки звездите по небосвода, а от там в палатката.

zzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzz

На сутринта станах и си направих кафе по обичайния за такива места начин, клатейки шише със студена вода :) и отново към водопада.






Поснимахме и се прибрахме :).