Част 2
След приятен сън с ромона на река Лева утрото ни подари прекрасно време, необходимо за изкачването на стръмната Згориградска екопътека - Боров камък и достигане до едноименния водопад.
С излизането от палатката ни посрещнаха огретите скали на масива, до които трябваше да допълзим, по изградените мостчета и стълби, лъкатушещи нагоре към целта.
Чистите падове галят приятно камъчетата и са неизменна гледка от пейзажа, за разлика от предното ми идване тук, когато Балкана не беше твърде благосклонен към смелчаци като нас. Тогава разходката ни се провали от калищата и дъжда, който ни се изля върху неуморните глави, пълни със щури идеи, за преходи по подобни места.
Този пад ни подсказа, че водата във сухия Врачански край си е кът, дори през пролетта.
Пътеката е доста стръмна и би отказала доста хора, не напразно и отреждат челно място сред екопътеките в БГ по денивелация.
С набиране на височина гледките прииждаха, а водите на Боров камък се лееха феерично и предоставяха доста фото материал на болни водопадо-мозъци като мен :).
Ето и една лека абстракция.
И местните обитатели, за които пролетната река си е рай.
Моткахме се час около скалите, в търсене на удобни позиции.
Определено не скучаехме.
Зароди ми се гениална идея, преминавайки между падащите води и скалите. Пътеката минава оттам. Тръпката си е на макс. Заснех няколко позиции през хилядите разбиващи се пръски, в посока Згориград, за което платих с измокрен до неузнаваемост поларизационен филтър и ударена в скалите глава. Замислих се! Това тичане около скалните маси можеше да ми струва скъпо. Понякога съм опасен дори и за себе си :).
Пътеката за хижа Пършевица продължава на горе над водопада, извеждайки ни на панорамно - погледно място. Бяхме на сантиметри от пада на водата, потъващ в бездната от 50 метра, образувайки грандиозният Боров камък.
В общ план всичко мина по сценарий, без щети, в предвид престоя долу. А като си представя, че съм се кетрил по камънаците по време на дъжд, след миналогодишната инвазия тук ... :).
Заслизахме надолу и през проход 'Вратцата', се запътихме към следващия плануван обект, а именно пещерата Леденика. Една от най - големите и студени пещери, с постоянна годишна температура от около 7-8 градуса.
Природното богатство и тук е,... думите са излишни.
Езерце на желанията.
И богато украсена таванска част (о) :)
Сърдития поглед на милионника сталагтон :).
И чудесно запознанство, което осъществихме тук. Поздрави за Гери и Мариета :).
Ето и емблематичен портрет с леден сталагтон, в края на краищата е хубаво пещерата да си заслужи името :).
Време беше и за кафе. С това бързане изпускаме хубавите неща, за което си ме доядява на моменти. Природата е не само в снимките, но явно ако ми уври главата ще го осъзная в някой слънчев ден.
Бяхме запланували почивка около Чипровци, минавайки покрай Лопушански и Чипровски манастир. Посетихме ги на цената на приятен обяд, който изпуснахме.
Лопушански манастир е сгушен в полите на Копренския край на Западна Стара планина и е известен с това, че в двора му е построена втората по големина манастирска църква в БГ, по огледален образец на Рилската такава. Дърворезбата и иконописа са изпълнени брилянтно, а в двора е посадена секвоя, по случай раждането на Борис трети.
Фрагмент от манастирската чешма.
И един по общ план на една от постройките.
Оттам към Чипровски манастир, на входа на който ни посрещнаха част от стопаните.
Иконите по стените тук също бяха добри.
Спокойствие и идилия вървяха ръка за ръка.
В отсрещната постройка (гробницата) ни предстоеше изненада.
Ниши запълнени с всякакъв кокалак.
По стълбицата към вярата и ред подобни щуротии ми се въртяха из прегорялата глава, за заглавие на поредния кадър. Май наистина времето за почивка бе настъпило.
На излизане запечатах манастира, със заснежения планинския масив на Чипровска планина, към който се стремяхме за почивка и сън, след дългия ден. Времето през целия ден се грижи за нас и разходката отново мина по план.
Скоро се установихме по възвишенията на Чипровци, около изгорелите основи на Гушовски манастир, където щяхме да се подсилим с огън и скара, за третия последен ден от пътешествието.
Разположихме палатката до опожарения манастир, на около 7 километра от Сръбската граница, където преди години са се водили кървавите боеве, по време на Чипровското въстание.
СЛЕДВА ДЕН 3
Няма коментари:
Публикуване на коментар