МАРТИН ПЕТРОВ photography: януари 2024

сряда, 31 януари 2024 г.

Къпане в ледени води на водопад Сучурум

Къпане в ледени води на водопад Сучурум.

Денят след първото зимно влизане в ледени води, също бе белязан от опит. Този път нещата се случиха дори на още по-студено време, малко след като тъмнината отстъпи място на деня. Беше около минус три градуса. Зазоряваше се и трябваше да се действа. Без колебание, никакво колебание не трябва да се появява, и над час подготовка тази сутрин за пълно изключване и настройка на чаркалаците... Докато установя камъните за стативче, замръзнаха и залепнаха, че се наложи да ги пренареждам, но направих някакво клипче за онагледяване... Класическо събуждане и power за деня! 🥶 И повечко секунди във вода след първоначалния шок... Клип, качвам го в линка тук, че блогер има някакво ограничение за минутите... (Следващите няколко дни направих трето и четвърто зимно къпане в ледени води). С предварителна дихателна програма по метода Вим Хоф и тренировка за разгряване след това, влизането беше повече от приятно... :)
От години ги гледам хората, като влизат януари и февруари в този вир. Излъчват спокойствие, тренирани, хладнокръвни и подготвени хора. Пробвах разни вирове в предните лета от север, тегава работа, особено и защото тялото е прегряло в жегите... И започнах да се подготвям, може би най-вече психически, прочетох някои неща, опитах дихателни техники. Отделно умишлено ходя по късо в най-студените дни, карам така колело, влизам за бира от магазини и все от фризерите, какви ли не коментари съм чувал... И полека лека, сякаш отиваше към първи опит, вчера. Днес направих 16 секунди, след началния шок, започва да не се усеща студа... И подготовката ми е повечко и добре дошла от зимните преходи и биваците, явно има хора, хоп-троп и влизат... Но и нагласа трябва, някакво леко хладнокръвие, пхихо излъчване, в началото, и човек да изключи, сякаш нещо като насочване на мисълта, да повярва, все пак го правим целенасочено... След много опити сигурно е много лесно, свиква се и организмът се адаптира... И добро загряване, плюс дишането. При влизане има немалко трикове, упражнения, дихателни техники, нагласа. Дишаш и издишаш дълбоко, никакво стягане, треперене и т. н. 🥶 Клип, ТУК.

понеделник, 29 януари 2024 г.

Къпане в ледени води

Дойде и този момент! Отлагах го във времето, че и в годините (като практикувах къпане само в планински реки, но през лятото, до есента, пак е настръхващо и поносимо), но с немалко усилия, успях макар и за кратко да направя първия си опит в ледени води днес... Два дни преди това и напълно решен да опитам, зарязвам смело идеята, излезе почти бурен вятър, нямаше да е оправдан рискът... Тръгвам по тъмно сутринта към вира под водопад Сучурум, и скоро го налазвам. Качвам няколко кратки клипа, като за първи опит времето на престой не е зле, а и усещанията не са толкова шокови, колкото очаквах да са, при излизане и излагане на минусовите температури... Стара река излива наистина ледени води от високите и снежни склонове на Балкана и усещането е особено... Бягам по къс ръкав преди и след това, и загрявайки, кръвта ми циркулира, а породеното излагане на студ, дава ефекта на изстудяване на кожата, с което после по-лесно човек се престрашава и приема емоцията... Живот и здраве да е...

Вражите дупки

Вражите дупки - Свинската пещера - село Губислав - хижа Пробойница

И както при други подобни публикации, така и тук, нещата просто се случиха в 9 сутринта... Бързане, малко припряност и сме на път... Денят е прогнозиран с валежи от сняг, но обектите от заглавието на публикацията са в близост до главен път и по кратките пътечки бързо изпълнихме програмата... Доста идва в къс зимен ден с път от и до изходната позиция, за да вечеряме край камината, но с повечко усилия, получи се... И за да е по-срамно, не бях идвал на скалния масив Вражите дупки никога, а то се оказва, че скалите са сериозен катерачен обект, много турове има прокарани и мястото е уау, а с нивото на което съм, мога да си хапна сандвичите, докато гледам протата как го правят, катерейки като паяци... Все пак сме на туристически айляк и бързо обикаляме и надникваме в някои от по-достъпните дупки, и с автомобила издрапваме в късния следобед до село Губислав, оказва се че с малко упорство и внимание, ще издрапам и до хижа Пробойница. Доста лед имаше на някои от усойните места по пътя, но справяме се. По почти тъмно поемаме да броим завоите в Искърското дефиле и по порядъчно тъмно сме у дома. Районът предлага много, но и за ден може да се правят добри разходки, стига човек да има желание...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

понеделник, 15 януари 2024 г.

До връх Мечит в Рила планина - зимно, нощно, игревно...

Връх Мечит (Голям Мечит) в Рила планина разкрива голяма част от величието и! Това се дължи на гледките и просторите, ширещи се навред... От село Говедарци и ски писта Мечит пътеката преодолява, около 1200 метра положителна денивелация до достигането на върха...
Горската фея ни е посетила преди прехода! Очакват ни куп изненади... Отрицателни температури и валящ скреж в палатката през нощта, горящи свещи, огън, снежен горски гном и отлежали еликсири, охладени до заскрежаване... Времето едва напредва в късния следобед, нашепвайки, че ще мразуваме 🥶 и трушията дори показва нрав, замръзвайки 🧊... Та, направихме биваче, айляче, огънче и изпратихме деня подобаващо 🌲🐻❤️... Хем да понамръзнем, хем да отморим от пътя! Сгреших да си направя кафето за сутринта още от вечерта и се наложи да го вадя в цилиндична форма за прехвърлянето му, размразяване и стопляне, не особено приятно занимание за човек, току-що излязал от спалния чувал... Щях да изкукуригам доста рано, за да посрещна изгрева малко под връх Мечит, но наистина трябваше да се постарая. Оказвайки се, че супер, дупер, хипер мощният челник е с измръзнала батерия, едвам измъждуках по тъмна доба от горите и за кратко, дори имаше вариант да си помръзна на едно място, докато се за зори 😱...

По пътеките на Рила пълзя към хижа Мечит и връх Мечит. Термометърът на 1200 метра отчиташе -6 градуса... Дори с лошо осветление, знаех че все пак и при зареден телефон с фенерче, и с навигация с фенерче, няма какво толкова да се драматизира... :)

Малко над хижа Мечит излизам в сумрака и снежно-белите гори ме приветстват...

Хижа Мечит, Рила планина.

Изгревът подсказва, че ще обагри и бързо изпълзявам до връх Малък Мечит, където малко под върха го посрещам...

Снежни красоти!

Към Лошушки връх.

Ехеее, това трябва да е връх Будачки камък... А качването към връх Мечит от връх Малък Мечит си е закачка (кратко, но стръмно преодоляване на останалите 400 метра положителна денивелация).

Условията реално не са съвсем зимни, не е снегът който да ме изкефи, да се затъва, човек да се побори, че дори и да не успее, и 1200 метровата денивелация да се усеща по две, но си има закачки студеният нощен старт и изкачването на връх Мечит е зимно. Не е лошо в последния участък да се използват котки, аз винаги ги нося, но прецених че не е нужно и дръпнах бързо до върховата кота. Хриптя, хрупам замръзнали ябълки и пия уиски с лед, така се казва, когато водата реже, докато я пиеш - нито е замръзнала, нито не е... 🙂...

Предвършието на връх Мечит/Голям Мечит. Пътечка има и в последния участък трябва да се внимава повечко. А малко преди финала, пътят предразполага за образуване на снежна козирка, предвид релефа и лавинен склон от нея вляво - в мъгла и с достатъчно неподходящ сняг, особено опасно място, колкото и да се подценява, защото може да се пропадне надясно, или прекалено да се навлезе наляво, където наклонът и снегът да предизвикват откъсване...

По билото към Лопушки връх. Голяма и снежна грамада, която радва в този си бял вид!

Скакавците и Мусала.

На връх Мечит с рилските простори...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...

- Седемте Рилски Езера