понеделник, 30 януари 2012 г.

В разгара на лятото :)

   Зимата не пощади любимите места и затрупа всичко в сняг и красота. Лесопарка, около Русе винаги ми е предлагал хубави моменти, а когато понатрупа се превръща в особено любим. Алеите му опустяват и в първите дни като навали, остава непокътнат. Хубав повод да реализирам нов замисъл пред фотообектива там. Тъй като добре изчерпах всички възможни сюжети, от многобройните ходения там, сметнах да направя една панорама, около малкото езеро. Реално изчаках да поизчистят пътя до там и отидох на втория ден, след като снега почти спря да вали. Е това не попречи да затъна в най-малката пряспа, в която се забих. Банално нали? Не ми е за пръв път:). Иначе трябваше да спра на самия път. С това щях да се занимая доста по късно, след стабилно намръзване и да се сгрея в ринене на сняг :). Дотогава щях да се разходя три часа и да стана свидетел на красивите зимни следи. Нищо не ми хващаше окото, бях изснимал всичко възможно и слязох до леда в езерото през половин метровия сняг, да се заложа, в търсене на разни абстракции и форми.

Тук там се подаваха разни клонки, които вписах в зимната картинка случваща се там.



Както и снежни топки, образувани естествено от природата. Тя се крие най вече в дребните неща, а те радваха окото, в иначе смразяващо-пустия пейзаж.

Тук там се откриваха и цветовете на разни табелки, показващи превъзнесеното 'бедствено положение'. 'Пътят се затваря при обилен снеговалеж', че те Молове затварят, какво остава за един път :).

И аз се наших по най-умелия начин в близост до табелката. Добре, че носех лопата, да покопая и да се сгрея след смразяващата фото борба :).

Най накрая и сглобената единица. Панорамата от 14 кадъра показващи зимната приказка вихреща се тук.

В предвид отрицателните стойности на зимните температури и ледовете, които започнаха да се образуват по Дунава ще последва включване и от там. Задал съм си мотивираща задача за следващите утрини, да видим какво ще излезе.

До скоро :).

неделя, 29 януари 2012 г.

В капана на зимата

  Зимата често ни изненадва. Къде с виелици, снежец, че и все ни хваща неподготвени?! Хубавото е, че в този сезон като навали всичко е чисто, макар улиците да пустеят, затрупани от тоновете пухкав сняг. Поредната снежна зима не направи изключение. Оправданията също бяха явни: имало вятър, снега валял навяван на преспи и т.н. Това не попречи поне да опесъчат малко от малко улиците, но да не ставаме НАХАЛНИ. Нали и докторите трябва да се хранят, а при една малка поледица купона ще е пълен? Опашките пред 'ортопедия' и 'рентгенология' ще са препълнени. Българино, нали затова плащаш данъци? И аз съм измежду тези, които за малко щяха да пострадат, подхлъзнах се и за малко да си счупя крака, тук е и реда да поздравя всички. Дори ще повторя, да не би да забравя някого!

Въпреки 'усложнената' обстановка, която за пореден път превъзнесоха, реших да се поразходя и реализирах една панорама от 19 кадъра. Международното шосе, крайните квартали на града и промишлената зона.


А как се борят в Япония с 20 метровите преспи може да видите ТУК .

вторник, 10 януари 2012 г.

Овчаренски и Костенски водопад

    Сън в колата, не особено добро начинание, особено в началото на януари, но както се предполага - живи сме и мърдаме, :) а и път ни чакаше до Рила планина и селцата Овчарци, и Костенец по неясни пътища в неясно състояние. Ранно ставане, около 4 часът: раздвижване, закуска и поемаме към първата цел за деня - Овчаренския водопад по екопътека 'Горица' в подножието на Рила.  Безлюдни пътища със смразяващи стойности на температурата и час по късно ни отведоха и до там. Тъмницата, около екопътеката не ме отказа да опитам да стигна до водопада през нощта. Челника осветяваше зловещата пътека, докато аз издавах разни звуци, да не би да изненадам някой мечок в иглолистната гора. На няколко пъти изгасих осветлението и се загледах на горе. Хиляди звезди се виждаха през черното небе и недосегаемите остри върхове на иглолистните гиганти. Пожелавам тази тръпка да бъде изпитана от всеки любител на природата. Пътечката беше доста заледена и след половин час бях отново при колата. Доволен, че чух водопада по тъмно се добрах до колата и дремнах още час. На развиделяване повторих упражнението със спътника си. Нагласихме апарати и стативи, взех алпийските котаци, все пак мислех да сляза и до реката, където са водните падове, а беше стръмно и заледено, и поехме натам. Иначе самата пътека минава над реката и водопада остава в далечината, а това не ми се понрави особено :). Ранни ставания със стръмни пътеки, на моменти не се издържа, но разположението ни в Русе не е от най близките за посещение на тези красиви места. Стискаме зъби и след броени минути се телепортираме на панорамната площадка, за да видим това.

 - Овчаренския водопад.

Хубава гледка за разсъмване придружена от смразяващ студ. Добре е, че вятъра този път ни прости :).

От това положение, в което бяхме не се виждаше кой знае какво, затова - търсим пътечка и слизаме под самия воден пад. Всъщност падовете са два, но това е малка подробност. Мероприятието по слизането протече мирно и тихо, и без много шум се свлякохме под хлъзгавите скали, където имаше и по интересни сюжети.



Това бяха и по интересните неща, а не, че не снимах и още куп глупости, висулки и всякакви ледени форми. Тъй като бяхме навреме по графика, който следвахме се помотахме малко преди да се насочим и към Костенец, за където таях особени надежди, но уви. Водопада нямаше вода и частичната му ледена окраска допълни донякъде липсите, но не достатъчно за да ме грабне конкретно с нещо. Все пак бяхме тук и снимахме по две-три снимки, да не си тръгнем без нищо.



Някак си вяло завършихме разходката, а 500-те км., които изминах в този ден не ме измориха изобщо. Явно като не се бърза и не се гонят времена също се получава. Ще се има пред вид, не че ще се изпълнява :). На връщане в ранният следобед се отбихме и до Проходната пещера, за мащабите на която писах вече, така че до скоро. Дано това, с което съм ангажирал бъдещите си планове се случи скоро, че да напиша и за него.

А до тогава, чао :).

понеделник, 9 януари 2012 г.

Язовир Пчелина - параклиса св. Йоан Летний от 14 век.

   Това се предполага, че щеше да бъде видяно и снимано, след ждрелата, около Трън и Банкя. Параклисчето над язовир Пчелина (Лобош) и залеза, който гонихме там :). Затова експедитивно се насочихме към Прибой и Поцърненци - селца в околността, откъдето се стига до там. Уж гонихме времето до залеза, но се оказа, че дори подранихме с около час, което не се случва често при подобен вид изпълнения, съчетани с повече неща, които трябва да видим и снимаме. Спокойно се ориентирахме в местната обстановка и след кратка беседа поехме по пътчето към параклиса св. Йоан Летний. При безбройните кадри видени от това място, не таях особени надежди, но с наближаването му нещата се промениха коренно. Атмосферата, която цареше ни зарадва особено и спокойно се загледахме в безкрайните възвишения над язовира. Те пък бяха осветени приятно от жълтеникавите отенъци на януарското слънце, повод за снимки.

Магнетизма на това прекрасно място съчетало в себе си вяра и минало, ме накара да забравя тюТрънския студ, а последните лъчи ни подготвиха за кучият студ, който щеше да настане през нощта. Идеята за преспиване в колата, вместо на палатка се оказа сполучлива, но за това ще споделя после. До тогава имаше доста време - да разгледаме параклиса и да го поснимаме от ляво и дясно. В общи линии гледните точки са доста, но повтарях видяното до сега. Нямаше и как. Околността е фотогенична и обикалях нагоре-надолу, в търсене на интересни неща.

Не пропуснахме да разгледаме и вътре. Личеше си намесата на местните хора. Тук цареше чистота и спокойствие. Параклисчето подредено, с красиви икони навсякъде. Дано се съхрани през годините, за да му се порадват и други хора.

Сега с насмешка гледам, че е можело да махнем метлата и шишето за снимката, ама здраве да е:).

Същинската част не ни очарова особено, но и не очаквахме много. По небето нямаше нито едно облаче, което прибави леко скучен вид на снимките, но ще се повтаря, видяло се е. Човек винаги има за какво да се връща по любимите места, а това определено ми се превърна в такова. Наоколо са и други манастири, които също блазнят фотографските стремежи:).

Тук сенките плъзнаха леко по заснежния преден план и след лека намеса пред компютъра излезе това. Параклисчето и отиващия си ден. Кацнало на ръба в очакване на по добри времена. Мога само да вмъкна, че се презаредих доволно. Има някаква енергия по тези места, каквото и да означава това.

Тук клиширано вместих кръста в обектива, към водите на язовира. Снимано е доста от тук, но на мен лично си ми хареса.


Колата, която ни очакваше се наложи да ни приюти в студената нощ. Можеше на сутринта да повторим упражнението със снимките пак. Имаше някаква вероятност да има и мъгла, но плана бясно гонеше водопадите, около селцата Овчарци и Костенец в подножието на Рила планина, затова решихме да пътуваме на там. Ждрелата от този ден ни поднесоха доста ледени висулки, да видим как щяха да се представят и рилските бижута - Овчаренския и Костенския водопад. Два водопада, които изглеждаха като табу през погледа на бг мапс и разстоянието до тях.

До утре!  Цък.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

неделя, 8 януари 2012 г.

Трън и Банкя - Ждрелото на река Ерма и река Ябланишка

     С това започна новогодишното обикаляне, в търсене на красотите, които се крият по отдалечените кътчета на България.
Трън и Ерма - имена, които чувайки за пръв път асоцирах единствено с баба Ерма и дядо Трън, злите старци от Карлуковския комплекс, с изглед към водите на река Искър. Във вихъра от майтап и богатото ми въображение ще уточня: Това далеч не е вярно:). Имената водят към отдалечените краища на западните ни части, където, около селищата Трън и Банкя 2 реки са образували приказен пролом - Земенският. Така нареченото трънско ждрело ни примами да се организираме в път и до там. Двете екопътеки, по които минахме: тази на река Ябланишка и на Ерма.
Сполучливо изградена система от мостчета вие в каньона, около непристъпните скали, под пукащите дъски и екстремното зимно мероприятие, което предприехме там. Не бях срещал зимни снимки от там, затова и решихме да опитаме.
По реда на сценария не беше предвидено губенето по мрачно-мъгливите околовръстни пътища на София, но в последствие изгрева ни се отблагодари. Слънцето изгряваше, в опити да пробие през непрогледната синкава мъгла.

Идеална предпоставка за слизане от топлата кола. Термометъра закова заветните -13гр./ц, а в последствие излезе и това. Слънцето подаваше лъчи към смразяващата долина на снежното море.


Добрахме се и до Банкя след 6 часов път и се ориентирахме към екопътеката. Начинание, което е не особено здравословно, за изпълнение през зимния сезон. Ждрелото е екстремно за преминаване, а стълбите и мостчетата крият всякакви капани. Едно погрешно подхлъзване и щяхме да се доберем на бързо в ледените януарски води на Ябланишката река. Всичките ни действия по придвижването се увенчаха с успех. Ледената феерия, която ни сполетя заслужи  усилия и странните звуци, които издавахме, в опитите си по нестандартния терен.
Има два типа хора: които нямат умствена дейност и такива с такава, която не впрягат в правилна посока. Спокойно мога да се приравня към втория вид, с изпълненията, които приложих.
По следващата снимка може да се види защо :)?!? Добре, че алпийските котки, които носех отново бяха в колата:).

Доволно отстрелвах всяка смразяваща възможност, разкриваща цветове и формите на студения каньон.

Имресията на природата ни подари и това. Феерия насред изпепеляващата пущ.


Реката се беше прикрила под стабилната ледена кора, а въздуха нагнетен  под него, в комбинация със силното течение изригваха в странни звукови форми. Доволно се пързаляхме в стил Индиана Джоунс. Горепосоченият спокойно би завидял, наблюдавайки 'последователите' си.


Така времето отмина и се запътихме към втората порция от студ и самота: екопътеката на река Ерма, около Трън. Насочихме се бързо и поснимахме, и там.





Каньона ветровито ни подсети, че може да закъснеем за залеза, който планирахме да осъществим. След понамръзване и тук ориентирахме посоката към село Поцърненци и храма там - св. Йоан Летний, създаден през 14 век на скалите над днешния язовир Пчелина (Лобош). Магнетизма на мястото там ни накара да забравим залеза, който си изигра шега с нас, но затова по натам :).

събота, 7 януари 2012 г.

Очите на Бога - Проходната пещера

     Странно е, започвам пътешествието, което направих в началото на януари с крайната му точка - последният обект, който посетихме. Това се дължи най вече на обърканото начало на новата година, а пътешествието направих на пук на всичко, което се случваше. Не ми се искаше да започвам годината само с негативи, затова с приятел фотограф решихме да заформим нещо по лудо. Например да изминем 1100 км. по заснежените пътища на България и да се разходим по непознати до сега земи. Ами получи се, като че ли...? Успяхме да изпълним плануваното и овършахме стихийно, с тръгване от Русе и посещението на ждрелата до Трън и Банкя, Пчелина - язовир с параклиса св. Йоан Летний от 14 век над него и водопадите - Овчаренски и Костенски, разположени в полите на Рила планина. За десерт на връщане отбихме и до Проходната пещера, която пък ме накара да повторя пролетното упражнение. Тогава снимах на поразия, но в последствие нито един кадър не докосна мащаба вихрещ се там. Сега допълних липсите, стъквайки само един кадър, от 12 вертикални снимки, които в последствие сглобих с фотошоп и резултата е на лице, въпреки че снимките правих на 18мм.


Това е, което получих, подобаващ завършек на форсираната разходка. Следва да опиша за ждрелата на реките Ерма и Ябланишка, и смразяващите феерии, които ни сполетяха по прискърцващите мостчета там.

СЛЕДВА... Цък:)

петък, 6 януари 2012 г.

Козя стена - Хайдушка песен

   Още едно интересно заглавие, този път придружено и от снежен фотоматериал. Събитията следват билните части на познатата ми вече до болка Стара планина. Участъците между Беклемето и хижа Козя стена, та през хижа Хайдушка песен, чак до село Чифлик. Публикация затваряща подобаващо триъгълника: Беклемето-Орлово гнездо Рибарица-хижа Ехо-връх Вежен и билните части от следващите кадри - хижа Козя стена и хижа Хайдушка песен. Сметките за разчистване в тази част на Старата "ни" планина останаха малко, освен водопада Сувчарско пръскало, което не успях да заснема успешно, поради контузия в летните жеги на 2010 година. Тогава го видях на живо за пръв път и се убедих колко водни богатства се крият и тук. Там ще се придвижа в някое следващо пътешествие и подготвен ще сляза по стръмното дере да отвърна подобаващо на удара :).

А ето и съществото на темата - смразяващите гледки по януарските пътеки на балканското било.














Това е за сега от мен. Желая на всичките си приятели, които ми помагат и подкрепят да се насладят на ползотворна фото година, придружена от много емоции и светлина.

p.s. За мен новата година тръгна накриво и напук на всичко организирах едно грандиозно изпълнение (фотоприключение), с преминаването на 1100 километра по вече заснежените пътища на България. Така де, както си е думата трябваше да се стартира някак. Посетихме все хубави места. Дестинации заключени в плановете ми за тази година. Отново се получи форсиран старт, с доста изчанчване, което, както знаят последователите ми - си ми е присъщо :). 'Съдрахме' отново душевните шевове ма макс. Ще понапиша и затова, т.е. как успяхме да овършеем зимните пътеки или по скоро те нас :))).

До скоро приятели! Цък:)