понеделник, 9 януари 2012 г.

Язовир Пчелина - параклиса св. Йоан Летний от 14 век.

   Това се предполага, че щеше да бъде видяно и снимано, след ждрелата, около Трън и Банкя. Параклисчето над язовир Пчелина (Лобош) и залеза, който гонихме там :). Затова експедитивно се насочихме към Прибой и Поцърненци - селца в околността, откъдето се стига до там. Уж гонихме времето до залеза, но се оказа, че дори подранихме с около час, което не се случва често при подобен вид изпълнения, съчетани с повече неща, които трябва да видим и снимаме. Спокойно се ориентирахме в местната обстановка и след кратка беседа поехме по пътчето към параклиса св. Йоан Летний. При безбройните кадри видени от това място, не таях особени надежди, но с наближаването му нещата се промениха коренно. Атмосферата, която цареше ни зарадва особено и спокойно се загледахме в безкрайните възвишения над язовира. Те пък бяха осветени приятно от жълтеникавите отенъци на януарското слънце, повод за снимки.

Магнетизма на това прекрасно място съчетало в себе си вяра и минало, ме накара да забравя тюТрънския студ, а последните лъчи ни подготвиха за кучият студ, който щеше да настане през нощта. Идеята за преспиване в колата, вместо на палатка се оказа сполучлива, но за това ще споделя после. До тогава имаше доста време - да разгледаме параклиса и да го поснимаме от ляво и дясно. В общи линии гледните точки са доста, но повтарях видяното до сега. Нямаше и как. Околността е фотогенична и обикалях нагоре-надолу, в търсене на интересни неща.

Не пропуснахме да разгледаме и вътре. Личеше си намесата на местните хора. Тук цареше чистота и спокойствие. Параклисчето подредено, с красиви икони навсякъде. Дано се съхрани през годините, за да му се порадват и други хора.

Сега с насмешка гледам, че е можело да махнем метлата и шишето за снимката, ама здраве да е:).

Същинската част не ни очарова особено, но и не очаквахме много. По небето нямаше нито едно облаче, което прибави леко скучен вид на снимките, но ще се повтаря, видяло се е. Човек винаги има за какво да се връща по любимите места, а това определено ми се превърна в такова. Наоколо са и други манастири, които също блазнят фотографските стремежи:).

Тук сенките плъзнаха леко по заснежния преден план и след лека намеса пред компютъра излезе това. Параклисчето и отиващия си ден. Кацнало на ръба в очакване на по добри времена. Мога само да вмъкна, че се презаредих доволно. Има някаква енергия по тези места, каквото и да означава това.

Тук клиширано вместих кръста в обектива, към водите на язовира. Снимано е доста от тук, но на мен лично си ми хареса.


Колата, която ни очакваше се наложи да ни приюти в студената нощ. Можеше на сутринта да повторим упражнението със снимките пак. Имаше някаква вероятност да има и мъгла, но плана бясно гонеше водопадите, около селцата Овчарци и Костенец в подножието на Рила планина, затова решихме да пътуваме на там. Ждрелата от този ден ни поднесоха доста ледени висулки, да видим как щяха да се представят и рилските бижута - Овчаренския и Костенския водопад. Два водопада, които изглеждаха като табу през погледа на бг мапс и разстоянието до тях.

До утре!  Цък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар