вторник, 10 януари 2012 г.

Овчаренски и Костенски водопад

    Сън в колата, не особено добро начинание, особено в началото на януари, но както се предполага - живи сме и мърдаме, :) а и път ни чакаше до Рила планина и селцата Овчарци, и Костенец по неясни пътища в неясно състояние. Ранно ставане, около 4 часът: раздвижване, закуска и поемаме към първата цел за деня - Овчаренския водопад по екопътека 'Горица' в подножието на Рила.  Безлюдни пътища със смразяващи стойности на температурата и час по-късно ни отведоха и до там. Тъмницата, около екопътеката не ме отказа да опитам да стигна до водопада през нощта. Челникът осветяваше зловещата пътека, докато аз издавах разни звуци, да не би да изненадам някой мечок в иглолистната гора. На няколко пъти изгасих осветлението и се загледах на горе. Хиляди звезди се виждаха през черното небе и недосегаемите остри върхове на иглолистните гиганти. Пожелавам тази тръпка да бъде изпитана от всеки любител на природата. Пътечката беше доста заледена и след половин час бях отново при колата. Доволен, че чух водопада по тъмно се добрах до колата и дремнах още час. На развиделяване повторих упражнението със спътника си. Нагласихме апарати и стативи, взех алпийските котаци, все пак мислех да сляза и до реката, където са водните падове, а беше стръмно и заледено, и поехме натам. Иначе самата пътека минава над реката и водопадът остава в далечината, а това не ми се понрави особено :). Ранни ставания със стръмни пътеки, на моменти не се издържа, но разположението ни в Русе не е от най-близките за посещение на тези красиви места. Стискаме зъби и след броени минути се телепортираме на панорамната площадка, за да видим това.

   Овчаренския водопад.

   Хубава гледка за разсъмване придружена от смразяващ студ. Добре е, че вятърът този път ни прости :).

   От това положение, в което бяхме не се виждаше кой знае какво, затова - търсим пътечка и слизаме под самия воден пад. Всъщност падовете са два, но това е малка подробност. Мероприятието по слизането протече мирно и тихо, и без много шум се свлякохме под хлъзгавите скали, където имаше и по интересни сюжети.



   Това бяха и по интересните неща, а не, че не снимах и още куп глупости, висулки и всякакви ледени форми. Тъй като бяхме навреме по графика, който следвахме се помотахме малко преди да се насочим и към Костенец, за където таях особени надежди, но уви. Водопада нямаше вода и частичната му ледена окраска допълни донякъде липсите, но не достатъчно за да ме грабне конкретно с нещо. Все пак бяхме тук и снимахме по две-три снимки, да не си тръгнем без нищо.



   Някак си вяло завършихме разходката, а 500-те км., които изминах в този ден не ме измориха изобщо. Явно като не се бърза и не се гонят времена също се получава. Ще се има предвид, не че ще се изпълнява :). Навръщане в ранния следобед се отбихме и до Проходната пещера, за мащабите на която писах вече, така че до скоро. Дано това, с което съм ангажирал бъдещите си планове се случи скоро, че да напиша и за него. А до тогава, чао :).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

5 коментара:

  1. Kрасиво място и дано да остане такова. Като по чудо се е спасило да не го направят на ВЕЦ че то вече в БГ където има вода има и мини вец, всичко са развалили с тези грозни вецове. Не оставиха природата намира или секат гори или ВЕЦ ще направят или нов Язовир само грозни неща сред красивата ни природа. Та дори строят и на защитени местности е това вече е супер нагло. Но докато народа мълчи и не сменя тези политици така ще е. А как така не се намери една политическа партия която да обича България и да направи нещо добро за държавата, а само крадци и мафиоти. И ни се подиграват в цяла Европа заради тях. Да пукнат дано гадове

    ОтговорИзтриване
  2. Само да спонена че на Костенец си снимал само малкия водопат големия е доста по красив и внушителен, ако искаш да ти пратя някоя снимка пиши на скайп nomak85

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен, дай по кротко, не е това целта - да се изливаш така в блога ми. Нищо лично, но не е това насочеността му, да се крещи срещу някои там, когото визираш. А и аз снимам природа, не се занимавам с политика, така че има места на които да се говори и протестира за това. Желая ти успех! Ще те пратя скайпа да ми покажеш снимките си :)!

    ОтговорИзтриване
  4. Извинявам се но и аз съм луд на тема природа водопади, реки и имам много снимки също и полудявам че са съсипали толкова места в БГ заради пари. Миналата година ходих в Монтана , Айдахо и Орегон ако знаете какви водопади има там. Уникални.Извинявайте че не си сдържах нервите.

    ОтговорИзтриване
  5. Няма проблеми! Хайде ако има снимки, може да показваш :).

    ОтговорИзтриване