понеделник, 1 април 2013 г.

Джафардере - водопад Червената скала


Един мит, един водопад, едно дере...

Каньонът Джафардере и водопадът на Червената скала.

     Природата оживява и се раздава неописуемо рядко. Човек дебне, търси, крои стратегически подходи срещу нея, очаква зажаднял в еуфория определеният "наречен" от него момент и в повечето случаи си остава с това, защото Тя действа винаги с една крачка напред. След предният ни опит, малко вода по почти пресъхналото Джафардере и едно голямо нищо, тръгнах с неопределени очаквания, въпреки че вътрешното ми 'Аз' крещеше с пълни сили - ще газиш във вода до кръста, водопадите ще преливат бясно, гонейки гравитацията с опасна мощ. Напоителните дъждове от предните дни ще те накарат да се почувстваш смешен и да клекнеш пред великите планове, които отново кроиш......

   Уви, гласчето отекваше сред пустинята от мисли, бушуващи в прегорялата ми глава. Този път надминахме себе си...

   Дъждовниците по пътеката се радваха на буйните речни води. Ние - не толкова... :) Приликата между мен и този беше, че и двамата бяхме на баня, само че аз още не знаех :).

   Не се бия по гърдите да съм от статистиците, но тук ми направи впечатление, нямаше как! 36 пресичания на дълбоката, бушуваща и обезумяла по това време на годината река в каньона на Джафардере. Водопадът по поречието му, за който бяхме тръгнали - водопадът на Червената скала. Един мит глождещ съзнанието ми от маса време насам. Толкова се бях вербувал от идеята, че газенето във водата, на места до кръста (колкото и сюрреалистично да звучи), борбата с непокорните и коварни мътни течения на априлските небезопасни потоци, пресичане през отвесните скали, които в предния опит преодолявахме с движение през дерето по него, оставаха на заден план. Сега нямаше начин, реката стихийно опорочи и запорира всякакви помисли. Действието ни награби в каньонинг, пресичане на отвесни хлъзгави скали, далеч небезопасни каменопади, които сякаш умишлено се отърсваха от зимата върху краката ни. На две места се наложи да пуснем и въже, не че отвесите бяха от най-опасните, но склона бе силно ерозирал. Екшън, шест часова борба, драма и меланхолия  - един от тези малки мигове, в които човек се чувства мъничък и се покланя дълбоко пред геният създал подобна красота. С тези условия стигнахме до края на трудната задача.  Маршрутът е неконвенционален, за разлика от предния път се наложи да пуснем и въже. Екшън на квадрат из Джафардере.

   Съвсем съвсем в началото на пътеката, преминава се скален тунел с отвесни скали! Как обаче, умен въпрос - по вода приятели, по вода, това ако не ви откаже от прекомерни мераци, увеличавате шанса си за успех на 10-15 процента (при това състояние на природата) без намеса от травматолог!

   Почти излязох сух от първото предизвикателство - новите обувки се държаха доволно с гети и специален каньонинг (спелео) панталон. Взех да се радвам и после Господ ме уби :)... Нататък водата в по-дълбоките участъци започна да се влива през горната част на гетите и кръста ми...  Лошо начало. :) Ама да не си разваляме настроението, все пак всички части - ръце, крака са си още по нас, но не пропусках плахо да догатвам за ямите, криещи се под огромните камъни на стръмното дере. Самото представлява големи камъни, хаотично нахвърляни из планината, с дупки между тях. 

   По пресъхналото ляво дере, извеждащо до водопада, което е сухо в по-голяма част от годината се случваха сериозни неща. С бурни води планината изливаше тоновете стопен сняг, кал, листа и дъждовете от предната седмица. Нищо общо с предното посещение. Сега беше момента - борба до край, или водопадът на Червената скала с много вода остава в историята. Борбата на моменти беше изтощителна дотолкова, доколкото се опреснявахме с всяко пресичане в студените води. 

   Имаше сложни врътки, Kaтя ме чака, аз отидох до водопада, после се върнах да я посрещам, защото тя беше във фобията на каньонинга. Еуфорията обаче, както и бушуващите гледки в подножието на водопада запълниха почти всички липси. Катя излива напрежението от трудния подход с всякакви мимики и жестове :). 

Стабилен.





   Имахме, около час сред скалите, достатъчно време да се наиграем, почти не снимахме, пръските от водата опорочиха всякакви опити. Толкова бях идеализирал във въображението си този водопад, че в придвижване и стремежи да стигнем час по-скоро, не успях да документирам нито един по-малък в долната част на дерето. Десетки  бушуващи каскади, някои с нереален дебит. По обратния ред заброих пресичанията на реката до колата, е нямаха край. Домашният антифриз в последствие свърши работа да не получа бъбречна криза. :) Умишлено изръчках по рано посещението тук, после вода я има, я не! Доволен водопад, на още по-доволно място. 
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

15 коментара:

  1. Ехеее, браво! Заловил си го този път водопада в точното време и пълното му величие! Другия път да се оборудваш с кану, тогава каньонинга ще го допълниш с рафтинг и емоцията ще бъде пълна!

    ОтговорИзтриване
  2. Рафтинг по това дере = на дърпане на опашката на разни рогати твари :D! Водопада..... страхотен, спор няма! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Зрелищно, неземна красота! Труден и красив водопад.

    ОтговорИзтриване
  4. Дори не съм го чувала, а е толкова красив! Благодаря ти, че ни водиш по тези труднодостъпни, но невероятно красиви места! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Candy, Благодаря ти, за хубавите думи... :)

    ОтговорИзтриване
  6. Еееее, те тези снимки чакахме всички, които бихме се отказали при (примерно) петото пресичане на реката и по тази причина няма как да Го видим на живо! Някой кадър от ръка поне няма ли на долния водопад, със сигурност и той е бил забележителен при толкова много вода.
    (Бях ти писал на abv пощата впрочем.)

    ОтговорИзтриване
  7. Писал си на ми абв...?, ще погледна след малко! :) Евгени, лудостта ни беше обвзела, бяхме почти в транс през цялото време, незнам, просто слагаме кепенците на очите, загърбваме всички мисли от сорта (ами ако това, ами ау ами онова) и действие с голямото торпедо, срещу течението на водата, която както ти знаеш по сухото дере я няма никаква (сега беше страшно, рев на обезумели води, камъните не се виждаха от вода). Относно "петото пресичане", хм, един уважаващ себе си турист :))), не би минал и първото препятсвие, там където Катя е на снимката в дълбоката вода :)! ДОлният водопад снимах от склона над него, на 20-на метра, защото, както съм описал, се придвижвахме не по дерето (там не можеше), а изцяло по склоновете и скалите! Имам клип, ще ти го пратя на абв! :) Поздрави от едни неконвенционални туристи! ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Евгени, писал си ми, но имах много спам писма, явно и твоето е било там (защо ли), за жалост съм го изтрил по погрешка, но ще ти пратя клипче, с телефон е правено, но се добива представа! За жалост клипчето надхвърля ограниченията в абв, а във фейсбук не можах да го кача, но все пак, ако пуснеш скайп?! :)

    ОтговорИзтриване
  9. На 11 май бяхме там, но водопада го нямаше и изглеждаше така, сякаш го няма отдавна. :(

    ОтговорИзтриване
  10. Някой път за съжаление се получава така! В първото ни посещение и ние се изненадахме неприятно! За второто посещение тръгнахме почти без никакви нагласи, но за късмет ни провървя! Ако имате възможност опитайте след по-напоителни дъждове, такава му е цаката на този водопад! Поздрави и късмет! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Здравей Мартин, научих за този водопад от теб и мисля неделя да го посетя като се спусна към него от заслон Орлово Гнездо, мислиш ли че е по-добрият вариант от газенето през реката?

    ОтговорИзтриване
  12. Здравей, научих за този водопад от теб и мисля неделя да го посетя като се спусна към него от заслон Орлово Гнездо. Мислиш ли че това е по-добър вариант от газенето през реката? Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Здравей, Асен. Да, по-добър вариант е от заслона, със слизане по един стръмен склон. Е, това в случай, че не ти се гази вода. Ждрелото е впечатляващо, а с подход отдолу има още водопади и красоти. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  14. За съжаление нямаше дори капки вода, ще опитам пак след продължителни валежи. Наистина е красиво и бих минал ждрелото в сухо време, за газене не мога да си намеря компания :)

    ОтговорИзтриване
  15. Намери ме на скайп - martooo4. Може да спретнем нещо там. :)

    ОтговорИзтриване