сряда, 3 април 2013 г.

Ачдере - водопад Търниченското пръскало

    Ачдере над село Търничене е подходящо място за практикуване на придвижване в стил   "най-скъсани дрехи " ! :)  Водопад Търниченското пръскало обаче, както и изумрудените вирове по "поречието" на Ачдере в началото на пролетта, са подходящо място за практикуване и на ранно-пролетен глиганинг. Разстоянието от подножието на планината до мястото на водопада е, около час - плюс минус, в зависимост от паузите за снимки... И там, както във всяко дере има определени опасности, но опитът е показал, че карането на кола е по-опасно начинание от този вид туризъм - извън пътеките!

   Почва се от самото начало, понякога се оливам, но тук поне имахме много време. Стативчето във водата, поза голф-майстор и кадърче със замазана вода.

   На следващото вирче процедурите се повтарят...

   Понякога е кеф човек да има малко повече време, все пак да не се отпускаме, прогнозите за времето бяха направо стряскащи!




   Опитах с директен подход от дясно по склона, но имаше разни плашещи отвесни скали, не измислих нормален начин за преодоляването им. Затова пресякохме реката и директно по левия склон, по-който в предишното посещение стигнахме успешно над самото Търниченско пръскало, с някакъв що-годе панорамен изглед от там. Тогава не слязохме до подножието на водопада, защото вода 'цк', но сега щеше да си е жив пропуск. Интересен водопад в пролетно пълноводие - за изпускане си е, трябваше да се опита. След неделния екшън по Джафардере, почти нищо не можеше да ме изплаши, освен драките и трънките, които не веднъж се опитаха да ни избодат очите, но търпеше се, криво ляво се движехме... :)

   Измъкнахме се някак от скалите и в една от пролуките заслизахме стръмно по ерозиралия склон. Даже и не го снимах отгоре (панорамният изглед), бях му ядосан за есенното безводие, с което ни посрещна миналата есен. Слизането хич не беше лесно, докато не се озовахме тук:

Водопад Търниченското пръскало.

   Имахме достатъчно време да го отснимаме от всякъде, въпреки че дъждовният фронт налазваше масирано местността.

   И Катя в подножието на водопада, не знаеше на кое небе се намира от кеф, все пак това е третият и водопад от пет дни насам. Аз - също! :)


   Катя налази по сипеите на левия склон, аз пък реших да се наиграя по десния.


   Интересен ракурс, хлъзгави скали, не му е скучно на човек... Природата се събужда. Набрах чубрица от скалните отвеси и заслизах с плашеща бързина - почна да вали! :) Тъкмо слязох и спря.


   По обратен път се изсипахме на полето, откъдето двама любезни роми ни взеха на стоп с каруцата си, докато слабият дъжд напираше всячески да се излее из ведро. Навсякъде притъмня, дерето се скри в непрогледна мъгла. Тъкмо седнахме в колата и наводнението беше факт. Май не уцелихме подходящо време, но кадрите в облачно време се получиха доволно. :) Добре, че ни взеха на стоп, че щяхме да се напоим без да искаме :)!
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

4 коментара:

  1. Как ги минавате тея реки, да не сте с водолазни костюми и плавници под дрехите? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тук не сме газили, само попресякохме на 2 места, виж в Джафардере не плавници, ми и торпредо не свърши работа :D !

    ОтговорИзтриване
  3. То да отидеш до Търниченското пръскало по дерето си е просто разпускаща разходка за хора, които малко преди това са се качвали до Червената скала по Джафардере.
    Не че няма по-лесен вариант - пътя, който се изкачва от запад на Ачдере - но трябва да улучиш точния момент, в който да се спуснеш (на мен ми се е случвало да не успея), пък и губиш водопадчетата под основния.

    ОтговорИзтриване
  4. Евгени, имаш право, не си и помислям да се оплача !!! :)))

    ОтговорИзтриване