сряда, 3 април 2013 г.

Ачдере - водопад Търниченското пръскало

    Ачдере над село Търничене е подходящо място за практикуване на придвижване в стил   " най-скъсани дрехи " ! :)  Водопад Търниченското пръскало обаче, както и изумрудените вирове по "поречието" на Ачдере в началото на пролетта, са подходящо място за практикуване и на ранно-пролетен глиганинг. Разстоянието от подножието на планината до мястото на водопада е, около час - плюс минус, в зависимост от паузите за снимки... И там, както във всяко дере има определени опасности, но опита е показал, че карането на кола е по-опасно начинание от този вид туризъм - извън пътеките!

Почва се от самото начало, понякога се уливам, но тук поне имахме много време. Стативчето във водата, поза голф-майстор и кадърче със замазана вода.

На следващото вирче процедурите се повтарят...

Понякога е кеф човек да има малко повече време, все пак да не се уливам, прогнозите за времето бяха направо стряскащи!




Опитах с директен подход от дясно по склона, но имаше разни плашещи отвесни скали, не измислих нормален начин за преодоляването им. Затова пресякохме реката и директно по левият склон, по-който в предишното посещение стигнахме успешно над самото Търниченско пръскало, с някакъв що годе панорамен изглед от там. Тогава не слязохме до подножието на водопада, защото вода 'цк', но сега щеше да си е жив пропуск. Интересен водопад в пролетно пълноводие - за изспускане си е, трябваше да се опита. След неделният екшън по Джафардере, почти нищо не можеше да ме уплаши, освен драките и трънките, които не веднъж се опитаха да ни изпоизбодат очите, но търпеше се, криво ляво се движехме... :)

Измъкнахме се някак от скалите и в една от пролуките заслизахме стръмно по ерозиралият склон. Даже и не го снимах от горе (панорамният изглед), бях му ядосан за есенното безводие, с което ни посрещна миналата есен. Слизането хич не беше лесно, докато не се озовахме тук:

Водопад Търниченското пръскало.

Имахме достатъчно време да го отснимаме от всякъде, въпреки че дъждовния фронт налазваше масирано местността.

И Катя в подножието на водопада, не знаеше на кое небе се намира от кеф, все пак това е третият и водопад от пет дни насам. Аз - също! :)


Катя налази по сипеите на левият склон, аз пък реших да се наиграя по десният.


Интересен ракурс, хлъзгави скали, не му е скучно на човек... Природата се събужда. Набрах чубрица от скалните отвеси и заслизах с плашеща бързина - почна да вали! :) Тъкмо слязох и спря.


По обратен път се изсипахме на полето, откъдето двама любезни роми ни взеха на стоп с каруцата си, докато слабият дъжд напираше всячески да се излее из ведро. Навсякъде притъмня, дерето се скри в непрогледна мъгла. Тъкмо седнахме в колата и наводнението беше факт. Май не уцелихме подходящо време, но кадрите в облачно време се получиха доволно. :) Добре, че ни взеха на стоп, че щяхме да се напоим без да искаме :)!

4 коментара:

  1. Как ги минавате тея реки, да не сте с водолазни костюми и плавници под дрехите? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тук не сме газили, само попресякохме на 2 места, виж в Джафардере не плавници, ми и торпредо не свърши работа :D !

    ОтговорИзтриване
  3. То да отидеш до Търниченското пръскало по дерето си е просто разпускаща разходка за хора, които малко преди това са се качвали до Червената скала по Джафардере.
    Не че няма по-лесен вариант - пътя, който се изкачва от запад на Ачдере - но трябва да улучиш точния момент, в който да се спуснеш (на мен ми се е случвало да не успея), пък и губиш водопадчетата под основния.

    ОтговорИзтриване
  4. Евгени, имаш право, не си и помислям да се оплача !!! :)))

    ОтговорИзтриване