вторник, 30 април 2013 г.

Нощем в Тъжанското ждрело

  Резерват Тъжанско ждрело е известен със стряскащата си красота, живописните проломи, дълбоките и непристъпни каньони, образувани с хиляди години от непокорният рев на реки и притоци. Обитателите му, мечките - 300 на брой по статистика, не внасяха яснота и логика в идеята за откриване на палатковия сезон точно там, но лунната нощ, която се очертаваше, топлият и слънчев ден, както и напиращото вече до неудържимост желание за откриване на палатковия сезон взимаха превес.

Дивото присъствие и красивите скални отвеси в пролетното утро - очертаваше се колабираща жега.

Катя с новата раница, в подножието на връх Каракачански Егрек на полянката Голямата Папратлива, над която в последствие разпънахме палатката.

След къдравото пресичане на двата улея с останал априлски сняг и запълване на водният дисбаланс, се озовахме в подножието на Пръскалото - 65м. Замисляхме да се покачим по Ели дере и да разпънем палатката там, но в последствие сметнахме за по-разумно да се паркираме в подножието му на полянката преди "Селския завой". Движението по интересния терен с претъпкани раници не е особено забавно занимание, а и жегата сцепваше камъни и дърво :).

Ситуацията и прохладата до бушуващите пръски на водопад Пръскалото обаче освежаваха препечените ни тела и действаха като мехлем на душата. 

Скалните отвеси обграждат величествено долината.

Така пълноводно не си и представяхме да го видим. Въпреки, че се намирахме на сериозно разстояние от бушуващата горна каскада, която вдигаше неописуем рев, нямаше сухо място по нас и техниката. Катя направи грубо сефте на новият Канон, здрава машинка. :)

В предното посещение пресякох езерцето под малкият воден пад на каскадата, сега обаче тя се изливаше на 2-3 метра от скалата и стоварваше значително количество засилени водни маси, позамислих се и не рискувах, което не беше особено разумно. Миг по-късно се радвах на гледката и от другата му страна, откъдето горният красавец остава в сянка. :) Ясно си личи и водната завеса образуваща мъгла в обсега на горният водопад.

Наиграхме се децата, около скалите и заслизахме. Беше толкова рано, имаше време и за фото сесия в подножието на Пръскалото, а равната полянка и липсващите по нея коне, които обикновено са тук ни обнадеждиха за безаварийното нощуване. :) За мечките не споменах, за тях пък цяра беше гръмогласния транзистор (Лакардия, научих още една дума), който придвидливо взехме, радио Хоризонт и обзорното предаване на тема Метал. Нямаше начин при тази гюрлутия всичко живо да не се изпокрие. :)

Палатката (закъснявахме с откриването на сезона, е все пак по-добре късно, отколкото по-късно), погледа към Пръскалото, скалните отвеси - Красота. Очакваше се и почти пълна луна в гръб към скалите, още по-голяма Красота. :)

Привечер след вечеря излезе свеж полъх, Розовата долина си беше постлала за сън. Ние пък за метал по радио Хоризонт. Ракията, както се казва в извадката е враг на нощната фотография и скоро се понесохме в страната на сънищата. Метал вълната по транзистора внасяше смут в сладката дрямка, докато най-накрая ми писна и не го изключих. Казах си, по-добре мечки да ме ядат, отколкото да слушам предаването "рева на обезумелите" :). 

Тъкмо задрямах и в полунощ се събудих от светлината в палатката. Реших, че е твърде рано за снимки на изгрев, докато не осъзнах, че изгрева е лунен. :) Почти пълна оранжева луна се блещеше откъм Розовата долина. Скалите и водопад Пръскалото бяха озарени, горските масиви хвърляха контрастни и зловещи сенки. Баланса на бялото претърпя основни корекции след оранжевите лунни забавления. Полъхваше ветрец, Пръскалото се чуваше в далечината, сенките на скалите зловещо обграждаха долината на Елидере.

Направих и една звездна врътка, кеф си е. :) После заспах бързо...

Така открихме палатковото лагеруване за тази година, имаше емоция, звезди.....

4 коментара:

  1. Това пръскалце що не го заклещи лунно, нямаше ли такъв вариант ?

    ОтговорИзтриване
  2. Лунно да го клещиш си е мега тръпка, каскадата отдолу на горе обаче е 65 метрова водна стена, която за секунди прави обектива на боза, за жалост! :) За терена не ми се споменава, пресичат се улеи, дневно как да е, но по нощите не ми се рискуваше! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Многоточието в повечето случаи предвещава романтика ;)

    ОтговорИзтриване