понеделник, 10 юли 2017 г.

Връх Матерхорн по Швейцарския гребен


Връх Матерхорн по Швейцарския гребен

   Връх Матерхорн - 4478м.н.в. (Matterhorn на немски, Mont Cervin на италиански) се извисява самотно в небесата над курортното градче Цермат - Швейцария. Популярното име на върха идва от немското наименование - Matterhorn, което от своя страна идва от съчетанието на думите Matte (ливада) и Horn (връх). Върхът се намира на границата между Италия и Швейцария. С перфектната си триъгълна форма, пробождаща страховито небето, той често е изобразяван в детските рисунки. Символ на шоколадите Тоблерон. Преди, около три месеца, с приятел, решихме да се пробваме по маршрута през хижа Хьорнли, доверявайки животите си един на друг. Дори обмисляхме да направим траверс през италианския ръб - Lion Ridge и слизане в Швейцария. Знаехме, че ще е много трудно. Върхът има жестока репутация - над 500 жертви, което го нарежда на шесто място сред планините убийци в света. От изкачените най-късно в Алпите е. С много смъртни случаи. Масивните му стени изливат десетки камъни, ръбовете слизат в дълбоки кулоари. Северната стена на връх Матерхорн е обект на много спортни изяви. Извисяващ се самотно в чистото небе, връх Матерхорн е генератор на бури и лошо време. Аз се заех не на шега с всичко и започнах да тренирам ударно: бягане с денивелация, набирания, лицеви опори, катерене, множество рапели в труднодостъпните ждрела на Стара планина. Преди години съм чупил два пъти лявата си ръка и едно леко падане по хлъзгавата пътека към Сувачарското пръскало, доведе до нелека травма и лошо навехната ръка. Направих рентгенова снимка и продължително лечение, което продължи и по маршрута към върха. Чувството след толкова много труд и желание сякаш се изпари за няколко седмици, в които дори елементарни движения се случваха с болка и трудност. Направих няколко сериозни, еднодневни изкачвания с 1800-2000 положителна метра денивелация в нашите планини. Отслабнах и влязох в почти добра форма. Опитът ми се свеждаше до сложни зимни траверси в България, зимни биваци, каньонинг, рапели и няколко солови изкачвания по зимната стена на връх Вихрен. Знаех, че имаме шанс, но и рискът не бе малък. Трябваше хубаво време, бързина по трасето и да не губим "пътеката". Проучвахме тракове, точки, оглеждахме ръбовете със сателитни снимки, а изгледаните клипове нямат край, по които в последствие открихме бързо губещия се иначе "път". Главата ми беше заета с мисълта денонощно. От лифта под хижа Хьорнли над курортното градче Цермат, се преодоляват 2000 метра денивелация до върховата кота на красавеца Матерхорн. Изключително изтощаващо катерене и в комбинация с височината е нужна аклиматизация. Направихме аклиматизационно изкачване на връх Брайтхорн - 4164м.н.в. На другия ден атакувахме и според стабилната прогноза успяхме да се изкачим и слезем до Цермат, но не на всяка цена. Всъщност, мероприятието протече интензивно, за пет дни с пътя от и до България. След 26 часа с колата от България в жега, граници и безсънна нощ, веднага изкачихме връх Брайтхорн за аклиматизация, а на следващия ден, поехме от лифта към хижа Хьорнли.


   Първото изкачване на връх Матерхорн е сравнително късно, едва през 1865г. В наши дни, 2000 човека годишно се опитват да изкачат върха. Нещастните случаи не спират, като годишно загиват, около 15 души.

   Матерхорн от хижа Хьорнли. Вечни снегове и ледници са в основата на могъщите му склонове. 



   Хижа Хьорнли.
 
   Посочвам целта. Имах силни притеснения за ръката си, но с превръзка и обезболяващи, не ме предаде. Беше късно и нагоре по маршрута никой не се качваше. Всички слизаха. Нормално е. Водачите коментираха тежките раници, а тук така не се прави. Освен инвентара (котки, сечиво, каска, седалка, карабинери, примки) бях натоварил 6 шоколада, примус, ядки и сушени плодове, пухенка и зимния спален чувал. В последствие върнах храната.

   Връх Матерхорн по Швейцарския гребен. Това е най-лесният маршрут, ако може да се нарече туристически. Въпреки тежкия багаж, движението спореше. Бях изтеглил гпс трак, като условно трябваше да го следим, доколкото е възможно по такъв терен, за да не би да се отклоним, въпреки че изгледаните клипове и перфектната видимост си казаха думата. Поглеждайки отдолу, гледката мачка, но камък по камък, напредвахме към целта и реализирането на тази си мечта.



   Голяма част от ръба остава зад нас и скоро наближаваме заслон Солвей, кацнал на него.



   Плочите преди заслон Солвей. Като кърфица на игла се забелязва хижа Хьорнли 1000 метра по-надолу.

 
   Диви кози ни изненадаха приятно край заслона... :) Време е за дрямка, в това време водач с клиент спуснаха бързо рапел и нощуваха в заслона. Водачът извади от раницата си огромна найлонова торба пълна с чист сняг, събран някъде по-нагоре.

   Рано на другата сутрин водачите с клиенти вече са тук.

   И катерят без да спират за почивка. Има неписано правило върхът да се изкачи до 10:30 ч., за да може слизането да стане по светло, в ранния следобед, когато времето все още е стабилно, а и да не нощуват втори път на хижа Хьорнли.



   Имахме прекрасна прогноза за времето до обяд. Въпреки лека аритмия и слабо главоболие през нощта, бях спокоен и зареден с много сила. Интензивните тренировки в последните месеци се реваншираха тук.

   Скоро ще извадя Тоблерона от раницата. :) Шоколад, който е произведен в Швейцария, пътувал е до Кауфланд в България, откъдето го купих, върнах го до Швейцария и връх Матерхорн, където нямахме време да го изядем и пак на път към България, макар и в полутечно състояние... :) Интересна история, за която си спомням с умиление, след като се снимах с него в магазина и охраната накара Катя да изтрие снимките. Плановете за купуването на шоколада и качването му тук, както и сякаш лошата поличба по залавянето ни да снимаме, въпреки забраните там, ми помрачиха настроението тогава... :)

   Това трябва да е един от другите, но по-психарски ръбове (furggen ridge), който е по-непопулярен за изкачване на върха.


   Фиксираните въжета под връх Матерхорн. Преодоляват се сравнително лесно и безопасно, когато човек е в свръзка. Има опасност от падащи камъни, поради натрупващата се по това време на деня навалица. Някои водачи слизат с клиентите си, други се връщат преди тях, без да стъпят на върха, заради късен час или липса на сили.


   На връх Матерхорн - Швейцарския връх. Върховият гребен е с дължина сто метра и разделя двете коти на върха.

   И по ръба към Италианския връх.



   На италианския връх. Кръстът е разположен на скален ръб, който разделя стените на връх Матерхорн.



   Надолу само по един. До тук беше лесната част от начинанието ни. Следва поредица от рапели, свличащи се камъни и облаци, които се появиха по обяд.


   Рапелният път минава по част от северната стена на Матерхорн.



   Красота!

   Времето се разваляше и бързахме максимално. До долу чисто новото въже приличаше на парцал. :)


   Последен рапел. Хижата е на сто метра от тук. :) Две безалкохолни и минерална вода на обща стойност 23 франка и след полунощ бяхме в Цермат, след 20 часов ден. Близо 500 м. положителна и 3000 м. отрицателна денивелация. Не бяхме хапнали нищо в този прекрасен ден. Горещ душ в къмпинга и сладко похапване на консервите, които ни останаха. :) Имахме резервация за хижата за днес, но избързахме с изкачването и със слизането, заради влошаващото се утре време. :) Нощувката в хижа Хьорнли струва 150 франка на човек. Резервацията се прави месец преди това и се превежда капаро от 50 франка. Тя е възлова за успеха и изкачването.

   Бях се поочукал и боята беше започнала да пада... :) В последствие временно изгубих четири нокътя. За съжаление в тази публикация няма как да опиша емоциите, свързани с изкачването ни...

   Това при идеалното стечение на обстоятелствата.

   Матерхорн с изглед от връх Брайтхорн, който изкачихме в предния ден.

   Както и кратък видео очерк от качването и слизането ни по ръба - ТУК.
   
   И една снимка-схема, но на италианският маршрут, който е по-логичен и обезопасен с въжета и вериги...

   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

Проклетия - връх Мая Езерце

Косово - връх Джеравица

Черна гора, Дурмитор - връх Боботов кук

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн

Швейцария - връх Матерхорн

Планината Олимп - връх Скала, връх Сколио, връх Митикас

Карпатите - връх Негою и връх Молдовяну

Карпатите, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина

Шар планина - Титов връх

Сърбия, Сува планина - връх Трем

Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина, Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора Албания) - Проклетия: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава

- Словения - връх Триглав

Гросглокнер по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина / Комови - връх Кучки Ком (2487 м.) - връх Васоевички Ком (2460 м.) - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора / Албания
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Окончателна корица на предстоящото издание
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро! :)

2 коментара:

  1. Страхотно, много се радвам че сте живи и здрави и имате такива прекрасни спомени и снимки! Защо предпочетохте да слезнете на рапел а не по ръба отново?

    ОтговорИзтриване
  2. Рапелите ни подсигуриха по-сигурно слизане. Поздрави!

    ОтговорИзтриване