четвъртък, 1 август 2019 г.

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м. - Черна гора / Албания

   "Моята Проклетия"...Невероятната Проклетия, в превод "Прокълната планина", която ме плени преди години и стана традиция да се разхождаме по нови и нови върхове, започващи началото си от дълбоките долини на черногорско-албанкската граница. Росни връх бе пореден в списъкът, който ни покорява и подчинява.

   Беше трудна сутрин, след изпитите вечерта бири и тежките подходи до първенците на Комова планина - Кучки Ком и Васоевички Ком в предните дни. Жега, ветрове, мъгли, път от България и дълги вечери със сръбски бири до реки и поляни. А тази поляна над село Вусанье, е емблематична - тук започват подходите за Езерски връх и Мая е Росит. Вечерта е приятна, минава бързо в приказки и прохлада.

    Отново ставам преди алармата. Нощта е звездна - околните зъбери прозират с тъмните си сенки и пробождат съзвездията страховито. Моята мисъл е съсрдоточена в срутената част от пътеката - няколкостотин метров кулоар, завършващ с отвесната стена на масивен венец, който е изпратил тонове скали в могъщата долина. По тъмно, още в 4:30ч, съм запалил челника и потъвам в черната гора, извеждаща до връх Мая е Росит. Знам за камъка, на който е маркировката, отделящ се от пътя и водещ към пътеката в гората. Виждали сме го в предходни посещения на долината Ропояна (Ropojan).

   Проклетия е планина, в която отивам винаги с друга нагласа. Мотивацията е друга, целите, денивелациите са други, темпото е друго. Няма хижи, в които да се приютиш, вода трудно се намира. Излизам от гората, преодолявайки близо 500 метра денивелация за по-малко от час. Пътеката се губи, а на места потъва в дълбоките черногорски треви. Старият челник мъждука, опитвайки се да ме предаде в тъмнината. И ненадейно сипеят ме посреща, без да подозирам, че ще ме подложи на тежко и нелепо изпитание. Зловещо е в тъмнината, но луната свети силно, точно където отивам. Виждам линията на подхода. Огромни канари, кратки участъци с малки камъни, легнали върху ерозия и малката стена в горната и част, където пръстите ми се вкопчват в ерозирали хватки и коприва. Става неудържимо стръмно. Държа дебелите стебла на копривата и стискам силно. Копривата се къса ли къса... Но не усещам парещата болка. Адреналинът вече работи. Свличам се и знам, че съм на ръба между Рая и Ада. Излизам над улея, пресичайки над къси скални прагове. От пръстите протичат тънки струи кръв, които попиват бързо в студената земя и вече няма начин за връщане назад. Сечивото е закачено за проклетата раница, която също се къса. По сипея се изсипва водата ми и шишето с кока кола. Дори не мога да ги проследя с поглед. Прилазвам нагоре по корем, старите обувки се пързалят неудържимо. Преодолявам някак малката стена и стръмно излизам над нея по дивите и склонове - лабиринт от разломи, сипеи и стени, подсичани смело от тънката пътека.

   Дишам учестено. Знам, че връщането ще е по-трудно, но вече подсигурено донякъде. Над стената и сипея съм, отдолу под цветята е бездната. Очакват ме общо 1500 метра положително изкачване до Мая е Росит. Има няма 20 километра в двете посоки от старата, но вярна палатка и турбинираното quattro на Димо. Трудна и безобразна планина. Растителност - за чудо и приказ. Цветове, цветя, коприва, огромни камъни между тях и много роса. Разлом след разлом. Дори коравите албанци са изоставили кошарите и само част от руините подсказват, каква е била борбата им с природата, за да оцеляват, но аз нямам време за размисли, трябва да продължавам.



   В мъгла бе обвита планината във високия пояс. Студеният вятър пронизва острите върхове, там където сме се запътили. Аз към Мая е Росит, а Димо към първенеца на Проклетия - Езерски връх... Мъглите се борят, но не отстъпват път на вятъра и прегръщат високите върхове в далечината. Каранфилите, там където ще катеря в утрешния ден по острите гребени над съседната долина.

 
   Мая е Росит (Maja e Rosit) или Rosni vth в далечината. Пътеката се губи на места във високата растителност, личи си, че по това трасе хора рядко се завъртат. За Мая е Росит има и друга - по-дълга пътека, която следва известно време маркираната пътека към Езерски връх, след което в горския участък преди клековия пояс се отделя вляво, за да се излезе в съседната долина. А "моята" пътека е обрасла и не личи скоро някой да е минавал по нея. Само следи от срутени овчарници, свиделстващи за кипелия в миналото, труден живот.

   Маркировката, която на места е в добро състояние, но на места се губи и трябва повечко да се внимава...


   И назад към изминатото.

   По стръмната пътека на Росни връх.

   Излизам за по-малко от 4 часа на върховата кота. В гърлото ми е заседнала малката бучка, която не мога да преглътна дори с цял пакет ментови бонбони. А на върха ме очаква зрелищната панорама. С широкоъгълен и телеобектиив, теглото на багажа хич не беше облекчено. Не усещам ледения вятър, а разпознавам долината със селата. Разпознавам всички преодоляни в годините върхове - Мая ЕзерцеДобра Колата, Зла колата, Албанска колата, Карамфилите, връх Попадия и Комовете - Ком Кучки, Ком Васоевички, Ком Леворечки, може би и Боботов Кук в дълбочина. Стотици пешеходни километри, със десетки хиляди метри денивелация, в брутални жеги, обезводнявания, несгоди, тапи по границите, безумни - нощни шофирания и безсънни изкачвания, като в транс. На върха съм. Поредният труден връх ме допусна... Не усещам нищо... Стоя близо час и попивам и снимам. Слизам бързо до долу, бягайки в лабиринта от треви, сред малките, пъстроцветни пеперуди, мухи и комари, които жужат и оцветяват планината, далеч от собствени амбиции. Едва обяд е, но вече е непоносима жега... Сещам се за миг за изгубената вода и за това, че съм оставил пластмасова следа в долината... Като в сън. Предстои повторното подсичане на кулоара...



   Към връх Мая Езерце. При зум на кадрите във висока резолюция, се забелязва добре подхода и металния кръст на върха.


   Изглед към Колатите - Злата, Добрата и Албанската. Няма как човек да ги обърка и забрави шеметните панорами, разкриващи се оттам! :). Преходът до тях отнема е 25 пешеходни километра, с 2000 метра положителна денивелация от съседната долина.

   Изглед към Мая е Росит, но от връх Зла Колата.

   На връх Мая е Росит - 2525 м.н.в.




   Величествени мъгли препускат лудо и спират във върховете.


   В очакване на Катя и Димо. И право надолу. Няколко часа до леденото езеро, само стотина метра по-надолу, където се отделя пътеката към реката... Въпросното езеро извира от голяма дълбочина, от подводна река и температурата на водите му е малко над нулата. В това време Катя стигнала до овчарниците, а Димо качил Мая Езерце, по гуменки, които бяха скъсани, а има висок клас Бестард, който не иска да носи... Предполагах с едно наум, че ще се справи, бях го инструктирал за всички етапи от изкачването и терена с уговорката да се върне, ако нещата загрубеят, но силно се притеснявах да не направи беля по сипеите и по снегът, който все още властва по стръмните склонове на планината. Пързалял се на слизане по снега, звучеше уплашено след преживяното изкачване по сипеите на първенеца на Проклетия и не дойде на Каранфилите в следващия ден... :)
Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
Проклетия - връх Мая Езерце

Косово - връх Джеравица

Черна гора, Дурмитор - връх Боботов кук

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн

Швейцария - връх Матерхорн

Планината Олимп - връх Скала, връх Сколио, връх Митикас

Карпатите - връх Негою и връх Молдовяну

Карпатите, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина

Шар планина - Титов връх

Сърбия, Сува планина - връх Трем

Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина, Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора Албания) - Проклетия: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава

- Словения - връх Триглав

Гросглокнер по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина / Комови - връх Кучки Ком (2487 м.) - връх Васоевички Ком (2460 м.) - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора / Албания
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар