четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Жълти минзухари

               

    Пролетта напира всячески! Цветовете се подават срамежливо изпод булото на зимната земя. Топлината на слънцето също загатва за предстоящите пролетни дни. Контраста е навсякъде, в очакване да бъде съзрян и запечатан.


Жълти минзухари срамежливо подават усмивки, озарени от слънцето.




Бялата чешма над Карлово и ромона на воден пад по рекичката, която също се буди от зимен сън.





Водопад Сучурума


Сучурума през зимата

   Снеготопенето, породено от по-високите за месец февруари температури, отключи водните падове и отприщи застоя на реките. 

Водопад Сучурума над Карлово не прави изключение.

Бучаща смесица от стопена снежна вода, кал и шума, набира скорост по водните бързеи и предвещава настоящата пролет.

Мъглите притискат долината на Стара река - типичното февруарско поведение на природата и отминаващата зима.

Пътечка 'Виа Ферата' над водопад Сучурума, води и до екстремен подход по реката, за по-любопитните, и по-екстремно настроени натури.

Времето се изявява с февруарски нрав - мъгла гали гората, заръмява ситен и студен дъждец.

Силен дъжд нарушава разходката, топлината на пушещите  коминчета предвещава уют в бетонния град.


неделя, 24 февруари 2013 г.

Розино - връх Самсъклътепе


Розино - връх Самсъклътепе

    След кратък инцидент с десетината овчарски кучета пуснати на свобода извън овчарниците, на официалната туристическа пътека и нехайното отношение на безразсъдните им стопани, гледащи като овцете си и нехаещи за случващото се с нас, оттървайки се само с уплаха, поехме по пътеката - село Розино-връх Юмрука-хижа Ехо. Нехайно отношение на един изгубен 'народ'! Прехода завърши на малко разстояние от хижа Ехо, около връх Самсъклътепе, преди да успеем да атакуваме и връх Юмрука. Липсата на втори чифт снегоходки, топлият мъглив ден и снега опорочиха мъгливото ходене, което без гпс-а, не ми се мислеше, простичко казано щяхме да я докараме до още по-голямото нищо, в непрогледната мъгла. 


Излязохме на височина над Розино, а отсрещното ребро, по което щяхме да поемем тънеше в мъгла.

Скоро сложих и снегоходките, дa пробвам как ще се представят, след лекият ремонт по тях. Ами не само, че се представиха отлично, a не ми се и мислеше как щяхме да ходим без тях.

Маркировка



Мъглата ни нагълта почти от раз!


Към хижа Ехо

Това бяха и последните снимки. Редувахме се със снегоходките, ходенето без тях никак не спореше. Така преди връх Самсъклътепе, почти успели, взехме дезертьорското решение - връщаме се, газенето в дълбокият сняг се оказа непосилно-размазшаща задача.

След втората ракия дори гпс-а не помагаше за вярната посока :))))))))))))).

И една последна изцепка от непрогледната до краят на похода мъгла. Поздрав за профитата, които вечно ме оспорват - как с китайски компас и азимутна скица щели да намерят вярната посока. Ще се позабавлявам  някой от тях да ме води в сходни условия :)... Времето, което ще изгуби, демотивацията на групата която ще настъпи, а гравирано и с тъмнина... Аз лично не бих се наел!

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Връх Ботев през зимата

Калофер-Паниците-Параджика-Ботев-Параджика-Паниците-Калофер

   Зима на връх Ботев е закачка, с която въображението ми бе заето от доста време насам. Никога обаче не съм си и помислял, че ще изпълня този труден зимен преход, с изкачването и слизане от върха за един ден... и то през връх Параджика - 2209м.н.в. ,  27,5 км. по трака, който гпс-а начерта, петнадесет изморителни часа борба и респектиращите, главозамайващи (спиращи) дъха гледки. Преходът е труден, а изпълнението му - с отиване и връщане в Калофер е нелека задача. Нека снимките не догатват за лесното му изпълнение! Така с колегата и бивш военен Пламен К заформихме 'На марш на скок' в зимно-еднодневното занимание - връх Ботев. Времето беше с нас, все пак района крие лотария от капани по откритото пустинно било, на височина 2000-2300м. Тръгнахме по тъмно, слязохме по още по-тъмно :). Непреклонният мазохизъм за пореден път беше затвърден :).


Зопочва се, изкачването!

Гледките не закъсняват.

Изглед към Ботев, към който се стремяхме. Времето поднасяше динамика, върхът ту изплуваше, ту се скриваше в преминаващите облачни маси.

Изкачването на Параджика е тегава работа, зимно..... още по-тегава. Както се казва - изкачването беше стръмно, но пък за сметка на това - продължително. :)

И отново - Ботев, големеца.








Заслон Михайлов.


Излизаме на Параджика, откъдето захапваме зимната пътека към Ботев връх.

Параджика остава на заден план, при добра видимост се вижда това - заслужена гледка за продължителното и изморително изкачване.

В обратна посока - козирките надвиснали смело над Северен Джендем и непристъпните скални отвеси.

Ветрове....


Ботев връх се показва измамно и за миг, облизан от студената облачна маса.

Отново към Северен Джендем..... класика, Маестро, музика!






На изток от Ботев връх също е интересно, някъде там се спотайва и водопад Сухото пръскало, което даде поводи за емоции през изминалото лято, в предвид терена там.

Балканонафт инспектира жалонната маркировка :).

Улеите на изток от Ботев, навяти с десетки метри сняг, красота и величие.


Вихрите беснеят над нас, скоро ще трябва да се поборим и с тях, излизайки на още по-откритото било.

Стигаме и до заслон Маринка, който се е дегизирал в зимната си премяна.



Връх Малък Юмрук също се е замаскирал, но ние го познахме :).

Пламен набира като за последно към последните метри преди върха.

Ето го и него - връх Ботев - 2376м.н.в.



Падналата кула и скелето на основата и изплува в далечината.

Вятъра е нанесъл определени форми. Намираме се в Бастиона на ветровете.








Малко по-късно пекна едно слънце, динамиката на времето се изявяваше през целият красив и студен февруарски ден.

Докато тук-там облачета преминаваха транзит.


На слизане - връх Ушите в далечината.

Както и зимният красавец - връх Параджика.


Синият час и час по-късно слязохме, около Паниците, където завършихме този така незабравим зимен ден.

Дължината на прехода, както и трудността му ни заредиха доволно. :)