неделя, 26 октомври 2014 г.

В стихията

Стара река и водопад Сучурум в стихията


   Стара река след пороя беше обещаваща за есенни кадри дестинация. Неспиращият леден дъжд придружен с вятър, не попречиха да намръзнем край бушуващата стихия. Всеки един сантиметър по-надолу към водите даваше несигурност, милиони пръски се носеха наоколо.

По асвалтовия път към ВЕЦ-а се изливаха реки. Бяхме единствените, осмелили се да излязат в неприветливото време. Вода и кал се носеха по коритото на реката с бясна скорост.

Пресякох по мостчето реката над водопада от горната снимка. На моменти ми се завиваше свят, гледайки с каква скорост реката помита всичко по своят път. 

Гледката при водопада беше апокалиптична.

Водопад Сучурум след порой.

Един кадър може да обясни сравнението с реката от есента на 2012-а. Тогава с часове есенните листа се заиграваха под вира на водопада.

Попадне ли човек в тази стихия, връщане назад няма.

По хлъзгавите камъни излязох на мястото, от което с мощ полита водопада. Отстрани бях картинка: с чадър в едната ръка и статив в другата! :) А Катя стоеше долу на скалата до бесните води...

Реката малко над водопада представляваше това.

Мостчето до ВЕЦ Карлово и Катя с чадър в ръка на него малко по-късно! :)

И за да изглежда картинката пълна, ето един кадър и от скалите срещу ВЕЦ-а. По тях течаха водопади, които не съм виждал никога, а не е да не съм идвал тук стотици пъти! :)

Тъмното пиво и боба с мръвка, се вписаха идеално пред камината след понамръзването в този дъждовен октомврийски ден! :)

петък, 24 октомври 2014 г.

Вкаменената сватба

    Природната забележителност Вкаменената сватба, е разположена край село Зимзелен, източно от град Кърджали. Заедно с намиращите се край село Бели Пласт Каменни гъби, тя е едно от най-интересните склани образувания от Кърджалийските пирамиди, разположени по ридовете Каяджик и Чуката в източни Родопи.

Името на феномена е дошло поради това, че скалните образувания приличат на хора, събрани на едно място. Легендата разказва, как млад момък от село Зимзелен се влюбил в девойка от съседното село. По време на сватбата по пътя към село Зимзелен ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата и хубост всички сватбари занемели, а свекърът завидял на сина си. Природните сили вкаменили всички, заради нечистите помисли на свекъра. Единствено младоженецът останал жив и през горчиви сълзи помолил вятъра да вкамени и него. Природната стихия изпълнила молбата му, в резултат на което феноменът Каменната сватба и до днес стои до една локва, която се счита за незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.






четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Резерват Стенето

Резерват Стенето през есента. Ждрелото на река Куманица.

    Резерват Стенето в Стара планина убягваше доста години от зоркия ми поглед. Чак сега през есента му дойде и на него времето. Стенето е опасно място и само факта, че е погребало мнозина, трябва да дава поне едно на ум. Изпълнено с множество пещери, в Стенето се намира една от най-дългите карстови пещери в България - Куманица, за която ще стане въпрос след малко. В Стенето е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас - Райчова дупка.

Не е да не сме правили дълги еднодневни преходи и този също се очертаваше такъв. Дните през есента са къси, теренът в резервата много труден, а разстоянието което изминахме и неясния подход на две от местата в ждрелото, почти ни свариха на ръба на тъмнината! Не е хубаво да се нощува на подобни места, въпреки че в раницата си бях заделил място и за този вариант! :)

Оставихме колата малко след ВЕЦ Черни Осъм и поехме по дългия път към махала Нешковци и пътеката за хижа Дерменка (Дерменкая). През резервата минава маркирана туристическа пътека, която е занемарена, пресича опасни участъци и е за по-амбициозните. Нашите амбиции обаче се сведоха до това да свърнем вляво на разклонението от пътеката и да тръгнем на обход по самото ждрело, пък докъдето пробием! :)

По река Черни Осъм спирахме често примамени от есенното изобилие. Въпреки слабия дебит на реката, всичко се вписваше добре и еуфорията ни завладя!

Последната бариера по пътя и навлизаме в дебрите на планината. Бяхме наложили сериозно темпо, неусетно изминахме десетина километра по пътя, който е затворен за автомобили, защото е вододайна зона.

Натъкнахме се на този извор с минерална вода насред пътеката, от който течеше почти топла вода.

Есента по пътеката се изливаше богато. Последните години в цветния сезон залагам на снимки в резервати, определено стратегията е успешна. Има от всичко - гори, ждрела, скали и реки, украсени с нападали листа. Дори и да не се уцели в пик, природата предлага богата разходка.

Слизането по реката не ни се размина. :)

И то многократно. :)

По дълбоките и скрити вирове се спотайваха листа, които се завъртаха интересно от течението на реката.

Вървейки се отделихме от пътеката, която се изкачва вдясно през гората, подсичайки стръмните скали на резервата и продължихме плътно вляво, следвайки поречието на река Черни Осъм.

Ждрелото на река Черни Осъм оттук изглежда внушително. Сантиметри ни делят от пропастта.


Стигнахме каптажа на реката, дотук води и що-годе човешка пътечка, на която с изречения тук-там бе упоменато - "тук не е туристическа пътека"! Ами сега..... Изгубихме се! :) И то не къде да е, а в каньона на резервата! Оттук преминаването е опасно и изобщо няма да излъжа ако кажа, че нямахме работа тук. :)


Нападали дървета покрити с мъх, пълна дивотия.


На места ясно личаха знаци, че резерватът е взел и своите жертви по екстремния терен.

Влязохме в съвсем различен свят. Понякога тук за минути, ждрелото се пълни с вода, въобще не е подходящо място, ако се случи да завали дъжд по-нагоре по билото на планината!



А дивотията и красотите нямаха край.

Улисани стигнахме малкия Казан, водопад който е сух, тъй като по-нагоре водата на реката пропада в пещера Куманица и излиза в каптажа (снимката с наклоненото мостче) от по-горните снимки след близо два километра! Без тази иманярска стълба, преминаването оттук би било невъзможно, въпреки че разбрахме как хора се качвали с катерене по хлъзгавия мъх...


Двама трудно вдигнахме тежката стълба и продължихме нагоре в каньона!

След всеки следващ завой изникваха красоти след красоти и придвижването ставаше все по-трудно и опасно поради хлъзгавите камъни и изгнили дървета, по които преминавахме.

Поглед назад, обграждаха ни скали великани и накацали, крепящи се неясно как дървета по тях.

Крещящите цветове на есента се сливаха контрастно със студените скали. Психария си е да се движи човек по такива места... :) Тясното ждрело отключва фобии.


Ненадейно, движейки се по сухия каньон, започна да се чува силно падаща вода. Изненадани стигнахме до този красив водопад - големия Казан. Тук водата пропада в пещера Куманица и излиза долу на каптажа, на снимката с мостчето!

Трудно излязохме над водопада и поглеждайки часовниците решихме, че повече нямаме работа тук, освен ако не искаме да нощуваме в каньона! Нагоре според картата и гпс-а, официалната пътека се слива за малко с реката и продължава към местността Хайдушко игрило. Според други източници, има участък, по който без плуване не можело да се премине, пълна психария! В дясно по улей опитахме да излезем над водопада, но без особен успех, а и не бяхме адекватно екипирани, не ни се рискуваше, не и този път! Гпс-а през цялото време губеше обхват, високите скали пречеха на спътниковия сигнал!

Хапнахме да се подсилим след изтощителният преход и бързо се озовахме по пътеката, където реката есенно отново ни приветства. Спокойни, че сме на безопасно място, се поотпуснахме и извадихме отново стативите. Цял ден не преставахме да ги прибираме и вадим от раниците. В търсене на красота и в екстремно предвижване, се оказа, че не бяхме пили вода до сега.




Тридесет километра ходене в този къс октомврийски ден, подсилихме се по този повод с Кола и вафли Боровец! Кърваво червеният залез ни изпрати малко преди да захапем прохода Троян-Кърнаре! :) Есенната еуфория скоро ще залезе, но докато цветовете предлагат, ще се възползваме! До скоро! :)

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Резерват Червената стена

Село Бачково, Бачковски водопад, връх Червената стена

   Резерват Червената стена е разположен по долината на Чепеларска река и Добростанският рид в западните Родопи. Съхранил е уникално биоразнообразие сред вековните гори на Родопите. Добростанският рид предлага дълбоки долове, сипеи, стръмни била и непристъпни скални стени. Връх Червената стена над село Бачково, на който е кръстен резервата, е с отвесно разположена западна стена, която в часовете на залеза се обагря в червен цвят. Гледката от няколкостотин метровата отвесна стена на върха е шеметна, именно това ни поведе по родопските пътеки в пика на есента!

Топлината и водният излишък са извадили на показ Саламандрите.

Бачковски водопад се раздаваше сериозно, обикновено след пролетта почти пресъхва, поради карстовия релеф, а да се види с толкова вода в пика на есента си е чист късмет.





Резерват Червената стена и западните склонове на връх Червената стена, към който с дълъг 24 километров еднодневен преход се целяхме.

В началото на резервата.

Мъгли и облаци се гонят по откритото било.

А пасторалната картина, в ниското е изрисувала най-умело приказка в пика на есента.

До аязмото пътеката е превърната в бунище поради "облагородяването" и с масички, пейки, огнища. 

От тук нататък, пътеката преминава в скален каньон с въжета и стълби, и навлизаме в дебри от чистота и тишина.

Засмукали солидно количество височина излязохме от дерето, над горите в резервата по пътеката за хижа Марциганица. Есента е обагрила склонове и гори. Като пушеци обикалят мъгли над деретата.

Непроходими и диви са дебрите на резерват Червената стена.

Изглед към Родопите, отвесния от запад връх Червената стена поднася на длан цялата тази красота.



Село Бачково, от което подходихме остава закътано в ниското. Въпреки, че върхът е нисък - 1501м.н.в., пътеката от там започва да изкачва едва от 380м.н.в.

Хипнотизирани от есенните гори в резервата, заслизахме надолу.

В късния следобед, навъртели солиден километраж, слязохме изморени на пътя. 

Върховете се виждат от пътя на един хвърлей разстояние, цялата тази красота е толкова близо до желаещите да и се насладят. До скоро! :)