неделя, 26 октомври 2014 г.

В стихията

Стара река и водопад Сучурум в стихията


   Стара река след пороя беше обещаваща за есенни кадри дестинация. Неспиращият леден дъжд придружен с вятър, не попречиха да намръзнем край бушуващата стихия. Всеки един сантиметър по-надолу към водите даваше несигурност, милиони пръски се носеха наоколо.

По асвалтовия път към ВЕЦ-а се изливаха реки. Бяхме единствените, осмелили се да излязат в неприветливото време. Вода и кал се носеха по коритото на реката с бясна скорост.

Пресякох по мостчето реката над водопада от горната снимка. На моменти ми се завиваше свят, гледайки с каква скорост реката помита всичко по своят път. 

Гледката при водопада беше апокалиптична.

Водопад Сучурум след порой.

Един кадър може да обясни сравнението с реката от есента на 2012-а. Тогава с часове есенните листа се заиграваха под вира на водопада.

Попадне ли човек в тази стихия, връщане назад няма.

По хлъзгавите камъни излязох на мястото, от което с мощ полита водопада. Отстрани бях картинка: с чадър в едната ръка и статив в другата! :) А Катя стоеше долу на скалата до бесните води...

Реката малко над водопада представляваше това.

Мостчето до ВЕЦ Карлово и Катя с чадър в ръка на него малко по-късно! :)

И за да изглежда картинката пълна, ето един кадър и от скалите срещу ВЕЦ-а. По тях течаха водопади, които не съм виждал никога, а не е да не съм идвал тук стотици пъти! :)

Тъмното пиво и боба с мръвка, се вписаха идеално пред камината след понамръзването в този дъждовен октомврийски ден! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар