четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Резерват Стенето

Резерват Стенето през есента. Ждрелото на река Куманица.

    Резерват Стенето в Стара планина убягваше доста години от зоркия ми поглед. Чак сега през есента му дойде и на него времето. Стенето е опасно място и само факта, че е погребало мнозина, трябва да дава поне едно на ум. Изпълнено с множество пещери, в Стенето се намира една от най-дългите карстови пещери в България - Куманица, за която ще стане въпрос след малко. В Стенето е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас - Райчова дупка.

Не е да не сме правили дълги еднодневни преходи и този също се очертаваше такъв. Дните през есента са къси, теренът в резервата много труден, а разстоянието което изминахме и неясния подход на две от местата в ждрелото, почти ни свариха на ръба на тъмнината! Не е хубаво да се нощува на подобни места, въпреки че в раницата си бях заделил място и за този вариант! :)

Оставихме колата малко след ВЕЦ Черни Осъм и поехме по дългия път към махала Нешковци и пътеката за хижа Дерменка (Дерменкая). През резервата минава маркирана туристическа пътека, която е занемарена, пресича опасни участъци и е за по-амбициозните. Нашите амбиции обаче се сведоха до това да свърнем вляво на разклонението от пътеката и да тръгнем на обход по самото ждрело, пък докъдето пробием! :)

По река Черни Осъм спирахме често примамени от есенното изобилие. Въпреки слабия дебит на реката, всичко се вписваше добре и еуфорията ни завладя!

Последната бариера по пътя и навлизаме в дебрите на планината. Бяхме наложили сериозно темпо, неусетно изминахме десетина километра по пътя, който е затворен за автомобили, защото е вододайна зона.

Натъкнахме се на този извор с минерална вода насред пътеката, от който течеше почти топла вода.

Есента по пътеката се изливаше богато. Последните години в цветния сезон залагам на снимки в резервати, определено стратегията е успешна. Има от всичко - гори, ждрела, скали и реки, украсени с нападали листа. Дори и да не се уцели в пик, природата предлага богата разходка.

Слизането по реката не ни се размина. :)

И то многократно. :)

По дълбоките и скрити вирове се спотайваха листа, които се завъртаха интересно от течението на реката.

Вървейки се отделихме от пътеката, която се изкачва вдясно през гората, подсичайки стръмните скали на резервата и продължихме плътно вляво, следвайки поречието на река Черни Осъм.

Ждрелото на река Черни Осъм оттук изглежда внушително. Сантиметри ни делят от пропастта.


Стигнахме каптажа на реката, дотук води и що-годе човешка пътечка, на която с изречения тук-там бе упоменато - "тук не е туристическа пътека"! Ами сега..... Изгубихме се! :) И то не къде да е, а в каньона на резервата! Оттук преминаването е опасно и изобщо няма да излъжа ако кажа, че нямахме работа тук. :)


Нападали дървета покрити с мъх, пълна дивотия.


На места ясно личаха знаци, че резерватът е взел и своите жертви по екстремния терен.

Влязохме в съвсем различен свят. Понякога тук за минути, ждрелото се пълни с вода, въобще не е подходящо място, ако се случи да завали дъжд по-нагоре по билото на планината!



А дивотията и красотите нямаха край.

Улисани стигнахме малкия Казан, водопад който е сух, тъй като по-нагоре водата на реката пропада в пещера Куманица и излиза в каптажа (снимката с наклоненото мостче) от по-горните снимки след близо два километра! Без тази иманярска стълба, преминаването оттук би било невъзможно, въпреки че разбрахме как хора се качвали с катерене по хлъзгавия мъх...


Двама трудно вдигнахме тежката стълба и продължихме нагоре в каньона!

След всеки следващ завой изникваха красоти след красоти и придвижването ставаше все по-трудно и опасно поради хлъзгавите камъни и изгнили дървета, по които преминавахме.

Поглед назад, обграждаха ни скали великани и накацали, крепящи се неясно как дървета по тях.

Крещящите цветове на есента се сливаха контрастно със студените скали. Психария си е да се движи човек по такива места... :) Тясното ждрело отключва фобии.


Ненадейно, движейки се по сухия каньон, започна да се чува силно падаща вода. Изненадани стигнахме до този красив водопад - големия Казан. Тук водата пропада в пещера Куманица и излиза долу на каптажа, на снимката с мостчето!

Трудно излязохме над водопада и поглеждайки часовниците решихме, че повече нямаме работа тук, освен ако не искаме да нощуваме в каньона! Нагоре според картата и гпс-а, официалната пътека се слива за малко с реката и продължава към местността Хайдушко игрило. Според други източници, има участък, по който без плуване не можело да се премине, пълна психария! В дясно по улей опитахме да излезем над водопада, но без особен успех, а и не бяхме адекватно екипирани, не ни се рискуваше, не и този път! Гпс-а през цялото време губеше обхват, високите скали пречеха на спътниковия сигнал!

Хапнахме да се подсилим след изтощителният преход и бързо се озовахме по пътеката, където реката есенно отново ни приветства. Спокойни, че сме на безопасно място, се поотпуснахме и извадихме отново стативите. Цял ден не преставахме да ги прибираме и вадим от раниците. В търсене на красота и в екстремно предвижване, се оказа, че не бяхме пили вода до сега.




Тридесет километра ходене в този къс октомврийски ден, подсилихме се по този повод с Кола и вафли Боровец! Кърваво червеният залез ни изпрати малко преди да захапем прохода Троян-Кърнаре! :) Есенната еуфория скоро ще залезе, но докато цветовете предлагат, ще се възползваме! До скоро! :)

2 коментара:

  1. Големият Казан маже да се заобиколи от ляво след много стръмно изкачване около 50 м.и после спускане.При спускането на едно място има оставено 5-6 м.въже.

    ОтговорИзтриване
  2. На лято пак ще поразгледаме наоколо, ще се има предвид! :)

    ОтговорИзтриване