Резерват Стенето

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Резерват Стенето през есента. Ждрелото на река Куманица.

    Резерват Стенето в Стара планина убягваше доста години от зоркия ми поглед. Чак сега през есента му дойде и на него времето. Стенето е опасно място и само факта, че е погребало мнозина, трябва да дава поне едно на ум. Изпълнено с множество пещери, в Стенето се намира една от най-дългите карстови пещери в България - Куманица, за която ще стане въпрос след малко. В Стенето е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас - Райчова дупка.

   Не е да не сме правили дълги еднодневни преходи и този също се очертаваше такъв. Дните през есента са къси, теренът в резервата много труден, а разстоянието което изминахме и неясния подход на две от местата в ждрелото, почти ни свариха на ръба на тъмнината! Не е хубаво да се нощува на подобни места, въпреки че в раницата си бях заделил място и за този вариант! :)

   Оставихме колата малко след ВЕЦ Черни Осъм и поехме по дългия път към махала Нешковци и пътеката за хижа Дерменка (Дерменкая). През резервата минава маркирана туристическа пътека, която е занемарена, пресича опасни участъци и е за по-амбициозните. Нашите амбиции обаче се сведоха до това да свърнем вляво на разклонението от пътеката и да тръгнем на обход по самото ждрело, пък докъдето пробием! :)

   По река Черни Осъм спирахме често примамени от есенното изобилие. Въпреки слабия дебит на реката, всичко се вписваше добре и еуфорията ни завладя!

   Последната бариера по пътя и навлизаме в дебрите на планината. Бяхме наложили сериозно темпо, неусетно изминахме десетина километра по пътя, който е затворен за автомобили, защото е вододайна зона.

   Натъкнахме се на този извор с минерална вода насред пътеката, от който течеше почти топла вода.

   Есента по пътеката се изливаше богато. Последните години в цветния сезон залагам на снимки в резервати, определено стратегията е успешна. Има от всичко - гори, ждрела, скали и реки, украсени с нападали листа. Дори и да не се уцели в пик, природата предлага богата разходка.

   Слизането по реката не ни се размина. :)

   И то многократно. :)

   По дълбоките и скрити вирове се спотайваха листа, които се завъртаха интересно от течението на реката.

   Вървейки се отделихме от пътеката, която се изкачва вдясно през гората, подсичайки стръмните скали на резервата и продължихме плътно вляво, следвайки поречието на река Черни Осъм.

   Ждрелото на река Черни Осъм оттук изглежда внушително. Сантиметри ни делят от пропастта.

   Стигнахме каптажа на реката, дотук води и що-годе човешка пътечка, на която с изречения тук-там бе упоменато - "тук не е туристическа пътека"! Ами сега..... Изгубихме се! :) И то не къде да е, а в каньона на резервата! Оттук преминаването е опасно и изобщо няма да излъжа ако кажа, че нямахме работа тук. :)

   Нападали дървета покрити с мъх - пълна дивотия.

   На места ясно личаха знаци, че резерватът е взел и своите жертви по екстремния терен.

   Влязохме в съвсем различен свят. Понякога тук за минути, ждрелото се пълни с вода, въобще не е подходящо място, ако се случи да завали дъжд по-нагоре по билото на планината!

   А дивотията и красотите нямаха край.

   Улисани стигнахме малкия Казан - водопад който е сух, тъй като по-нагоре водата на реката пропада в пещера Куманица и излиза в каптажа (снимката с наклоненото мостче) от по-горните снимки след близо два километра! Без тази иманярска стълба, преминаването оттук би било невъзможно, въпреки че разбрахме как хора се качвали с катерене по хлъзгавия мъх...

   Двама трудно вдигнахме тежката стълба и продължихме нагоре в каньона!

   След всеки следващ завой изникваха красоти след красоти и придвижването ставаше все по-трудно и опасно поради хлъзгавите камъни и изгнили дървета, по които преминавахме.

   Поглед назад, обграждаха ни скали великани и накацали, крепящи се неясно как дървета по тях.

   Крещящите цветове на есента се сливаха контрастно със студените скали. Психария си е да се движи човек по такива места... :) Тясното ждрело отключва фобии.

   Ненадейно, движейки се по сухия каньон, започна да се чува силно падаща вода. Изненадани стигнахме до този красив водопад - големия Казан. Тук водата пропада в пещера Куманица и излиза долу на каптажа, на снимката с мостчето!

   Трудно излязохме над водопада и поглеждайки часовниците решихме, че повече нямаме работа тук, освен ако не искаме да нощуваме в каньона! Нагоре според картата и гпс-а, официалната пътека се слива за малко с реката и продължава към местността Хайдушко игрило. Според други източници, има участък, по който без плуване не можело да се премине, пълна психария! В дясно по улей опитахме да излезем над водопада, но без особен успех, а и не бяхме адекватно екипирани, не ни се рискуваше, не и този път! Гпс-а през цялото време губеше обхват, високите скали пречеха на спътниковия сигнал!

   Хапнахме да се подсилим след изтощителният преход и бързо се озовахме по пътеката, където реката есенно отново ни приветства. Спокойни, че сме на безопасно място, се поотпуснахме и извадихме отново стативите. Цял ден не преставахме да ги прибираме и вадим от раниците. В търсене на красота и в екстремно предвижване, се оказа, че не бяхме пили вода до сега.

   Тридесет километра ходене в този къс октомврийски ден, подсилихме се по този повод с Кола и вафли Боровец! Кърваво червеният залез ни изпрати малко преди да захапем прохода Троян-Кърнаре! :) Есенната еуфория скоро ще залезе, но докато цветовете предлагат, ще се възползваме! 

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)