четвъртък, 31 декември 2015 г.

Село Шипка - заслон Мушатка, Новогодишно

   Последния ден от 2015-а година се качихме от село Шипка в студената Новогодишна нощ, в Шипченска планина, до заслон Мушатка. Температурите ги даваха сериозно под нулата, със снеговалеж и вятър и решихме след забавата, да тестваме спалните чували на много под нулата със спане на палатка. Още с паркирането, побързахме да поемем по пътеката, защото вятърът набиваше неприятно снегонавяването и не се стоеше! :) От края на село Шипка, до заслона, се стига за около час, час и нещо и беше подбран стратегически от Ванката, наречен от него като заслон с 5 звезди. Монолитна постройка, огромна печка казан, ПВЦ дограми, масивен, изолиран покрив с керемиди, а вътре маси, пейки и какво ли още не... Останалите от компанията вече подгряваха печката и мезета, и скоро бяхме там. Пътеката над заслон Мушатка излиза на пътя за Бузлуджа и беше вариант да се пробваме до чинията, за снимки. Никой обаче не му се зарязваха червените вина, мръвките и топлината на печката, че се наложи да кротуваме с прекарване на вечерта там. :)

Ето и няколко кадъра от уютната Новогодишна нощ. Паркирахме Ситроена до последните къщи:





Част от групата до заслон Мушатка:

Палатковия лагер: :)

Пържолките оцеляват все още...

Катя прави украса, на място. :)

Новогодишната трапеза, за която дамите се погрижиха, подреждайки и украсявайки най-прилежно! :)

Имаше свещи, уют, топли мезета и студени напитки... :)


Баницата на Катя...

... И късметите и! :)


Скоро чакаме и гледната точка на Иван - Тук. И благодаря за снимките и страхотното настроение в новогодишната нощ! ;)

Беласица планина - връх Конгур, връх Радомир, връх Тумба

   Беласица планина! Тази толкова красива, отдалечена и километрична, гранична планина, която както всички гранични планини в миналото, е оставала под дебелата сянка на законите и е била забранена за посещение от обикновения човек. Окопи, бункери, телени огради, застрашителни табели, мини от войните, паметници свидетелстващи за славното минало, хиляди километри прорязани черни пътища, извеждащи до билото от всевъзможни посоки и едно безкрайно и красиво, обзорно било, граничещо на юг с Гърция, на север с България, а югозападно с Македония. Знаейки за това, проучвайки всичко старателно и уведомявайки писмено Гранична полиция, поехме по пътищата над село Скрът в първия ден и над хижа Конгуро на втория. Всъщност планът говореше да походим над хижа Беласица втори ден, но виждайки перфектния асфалтов път, решихме, че ще е прекалено населено с джипове, а и качвайки се на хижа Конгуро, вдигнахме с колата още няколкостотин метра иначе скучно изкачваща денивелация. Времето отвори двудневен прозорец, предновогодишно, а само часове след тези дни, всичко потъна в дебели облаци, мъгли и бурни ветрове. Успяхме да се впишем и провървяхме 54км. по пътеките, с малко под 3000м. възходяща денивелация, общо. Получи се направо повече от отлично ходене! :) Шоколадите, бирите и изотоничните напитки бяха на почит! :)

Паркирахме максимално близо, в края на село Скрът и поехме по стария камионен път за връх Тумба. Пътищата в селото не са асфалтирани, с дупки и  изкачват стръмно до подножието на планината. Обсъждахме да скъсим още няколко километра, изкачвайки се по пътя с колата, но заледените участъци в селото ни отказаха набързо от прекомерни мераци! В последствие се оказа, че лед е имало само в ниското, така че излизайки в горския масив, набързо пейзажът се промени. Мразовито бе утрото, в усойните дерета, които пътеката пресича и повечето потоци ни посрещнаха замръзнали.

Въпреки красивите висулки не се застоявахме дълго.

Безкраен път, множество шорткъти през гората, които са с чисто нови табели и жълто-бяла маркировка, ни изведоха сравнително бързо малко преди билото. Няма къде да се изгуби човек, освен ако не се "заблее" сериозно и да продължи някъде по качващия бавно височина черен път, който пак ще го изведе до билната част на Беласица, но обикаляйки. Не е много ясно от снимката с широкото стъкло какво пише на табелата, затова си го изпявам, обозначена е местност Щаба - 1540м.н.в. с маси и пейки за почивка, огнище за по-гладните и доста боклуци, оставени от хапналите, споменати преди малко! :)

И излязохме. Вървейки по ръба към връх Тумба се откри и дългоочакваната гледка.

Разрушени бункери, наблюдателници и окопи, свидетелстват за сериозна гранична активност в миналото. Изглед на изток към върховете Радомир и Конгур в далечината по билото. Според табелите са малко над 20 км. от тук. По прогноза, времето рязко щеше да се влоши след ден и направо уцелихме десетката с престоя и разходката тук. 

И на връх Тумба - 1880м.н.в. Общо 34км. ходене в този ден ни чакаше. С Вели бяхме преполовили разстоянието днес, чакаше ни скучно слизане, естествено по тъмно. Денят е къс и е трудно да се поберем в светлата му част, планът беше отново амбициозен! :) Честно да си кажа, описвайки го така сладко, сладко, да не се подлъжат неопитни хора да копират подобен подход, пробвайки се по маршрута еднодневно. Лошото в случая е, че няма къде да останете да спите горе, освен ако не си носите палатка и други екстри за бивакуване (шалте, спален чувал)... Катя остана с поне час назад, даже без да преувелича, може да са били и два, в последствие я срещнахме в Македонската част на трасето, ние слизахме, а тя пита - "къде съм"? :) Няма лошо, упътихме я към котата и си починахме на завет край скелето на една от наблюдателниците... 

Езерото Керкини в Гърция, пирамидата на връх Тумба с македонските инициали и обзорното, гранично било на изток. Ясно се откроява първенеца на Беласица - връх Радомир-2029м.н.в. в далечината, а именно най-високата издатина, изглеждаща като недостижима... Тук е имало паметник на загиналите български войници от 11-а Македонска пехотна дивизия, който през 20-е години на миналия век бил разрушен от византийски войски, считайте гърците!

Тумба като Тумба, граничен връх. Интересно е да се спомене, че тук се разделя мисловната линия, деляща сухопътно Държавните граници на три държави - България, Македония и Гърция.

С Вели на пирамидата на върха. Фотоапаратът е в Македония, вляво е България, а ние сме в Гърция! :) От няколко села в България (Скрът, Ключ, Габрене и хижа Лопово) и Македония (село Смолари и планинарски дом Шарена чешма), тръгват маркирани пътеки за връх Тумба, въпросът от къде ще подходи човек си остава личен избор и предварително проучване.

Огражден планина и сгушените селца в Македония. Слънцето започна да образува дебела сянка. Полека-лека щеше да залезе и цялата долина да потъне в мрака на нощта...

Билото, западно от връх Тумба.

Южно към Гърция се разкриваха десетки гънки на множество планини.

В далечината като на длан белее граничната планина Славянка, която също ме дразни от много време насам с първенеца си Гоцев връх и скоро посетихме. :)

Чакайки Катя да изкачи Тумба разгледахме развалините наоколо. Не стават за "луксозно" бивакуване, но може да се използват в аварийна ситуация горе.


Учудващо бързо слязохме до колата. 4:30ч. на качване и 3ч. на слизане бяха нужни. Заредихме с бири и кока кола от Самуилово и поехме към хижа Беласица над град Петрич, откъдето замисляхме подход към билото и върховете Конгур-Радомир на втория ден. Движейки се по чисто новия асфалтов път за хижа Беласица и табела насочваща за хижа Конгуро, до която се стига по черен път, Вели набързо смени плана, което се оказа правилното решение. Нямаше да има лудница, джипове, шум и подпити "баровци", и т.н., а и щяхме да дръпнем с колата няколкостотин метра денивелация, която да не ни прахоса силите до връх Радомир утре. И без това вятърът щеше да ни мори достатъчно, оказа се добра идея. Приятна хижа е Конгуро, обадихме се по телефона и скоро ни посрещнаха хайка кучета и сговорчивите хижари, които направиха всичко възможно да се чувстваме повече от добре. Препоръчвам мястото с две ръце! :) Позволиха ми да си паркирам палатката до хижата, имаше топли и студени напитки, и страхотна чорба. За ниско проходими автомобили, пътят от отбивката х.Беласица-х.Конгуро, е тежък (коловози, дупки, стръмен е, следва множество завой, около 6км.).

Параклис е изграден малко над хижа Конгуро, която в миналото е била гранична застава. Всъщност, всяка една сграда в миналото е замисляна с подобна цел по всички гранични планини... 

На тази поляна установихме палатката. Две нощи бяхме тук. Откритото, обсипано с хиляди звезди небе предвещаваше затишие пред буря. Преди да си тръгнем зимата дойде, всичко се покри с облаци, вятър и мъгла, по иначе обзорните била.

Хижа Конгуро. Местност Вършилото е над нея в далечината. Стръмна пътека ни изведе под билото добре маркирана в червено-бяло. Духаше умерен вятър, който подсказа за дългоочакваните прогнози и влошаване на времето.

Захапали стръмнината на пътеката, не след дълго, като по учебник бяхме до върховата кота час и нещо по-късно изкачвайки малко над 700м. денивелация. Полъхваше, дори пробвах един клип, да се гледа със звук! - ЦЪК. :)

Не се задържахме тук, мръзнехме на неприветливото било, а и връх Радомир нямаше сам да се изкачи, оставаше над час и около пет километра по права линия, според гпс-а.

Налагайки не лошо темпо, скоро се качихме и на връх Радомир, първенеца на Беласица планина - 2029м.н.в. В това време Катя стигнала до връх Конгур и ни изчака в подножието му. С изглед към връх Тумба, ни се разкри отново вчерашната гледка, само че този път западно по билото! :) Тук си духаше здравата, та подветрената страна на билото беше на почит. Вляхме сили хапвайки шоколади и сухи мезета и се втурнахме през глава обратно! :) 



И отново към заснежените била на Славянка планина, следваща в списъка с цели, които не успяхме да посетим през отминаващата 2015-а година.

Светкавично се озовахме на изходна позиция - хижа Конгуро. Топла столова, сговорчиви и гостоприемни хижари и приятна компания. Настъпваше студен атмосферен фронт, та през нощта температурите паднаха до под - 5'C и червеното вино беше на почит. Тествах новия зимен чувал с тънките, летни дрехи и той се представи добре, отличен тест за предстоящото спане на -15'C в новогодишната нощ на открито в Шипченска планина...

Чакаше ни път, сложни врътки с влакове, задръствания и т.н. Получи се хубава среща, добро ходене и отметнахме част от красивите кътчета на малката ни родина с тази дива и отдалечена от масовки планина. Благодарим, Вели, без теб този преход нямаше да е същия, а и заложихме с гео кешове билното трасе! :)

До скоро! :)

събота, 26 декември 2015 г.

Сува планина и връх Трем

   Сува планина и първенецът и Трем - 1810м.н.в. в Сърбия, са популярни с това, че в голяма част билата слизат с отвеси северно до пътеката. Планината е по-малко известна и отдалечена от комерсиалните маршрути и планини, също и преходи, които организират тур операторите, но явно и тук с времето ще се нацапа здраво пейзажа, тъй като масовите изяви влияят твърде отрицателно на природата превръщайки я в бунище. Навсякъде по билото и в гората беше пълно с боклуци от "туристите" и информацията в интернет с цени за преход до връх Трем допринасят за това.

Сметнахме, че за ден ще успеем с тръгване и връщане от София да изкачим първенеца Трем-1810м.н.в. на Сува планина. И успяхме, ето и няколко туристически кадъра от пътешествието. Времето, като за декември беше приказно, слънчево и почти безветрено:


В далечината, заснежен се открои връх Миджур и Старопланинското било.



Скалните предвършия на връх Трем.



До скоро! :)

петък, 25 декември 2015 г.

Елешнишки манастир - хижа Мургаш - връх Мургаш

  В поредния чудесен, слънчев и топъл, безветрен декемврийски уикенд, се извървяхме до връх Мургаш в Мургашкия дял на Стара планина. Като най-ветровит връх в България по статистика, след Черни връх и Ботев връх, връх Мургаш ни срещна с пълно безветрие, с нищо недогатващ за дните преди Коледа и обикновено лютия декември. Направихме бързо уговорка с Ванката, ето и неговата гледна точка, която отново се е получила с кулинарен привкус и послевкус, но умее си да ги описва човека нещата! :)

Качихме се по долината на Елешнишка река, можеше да го завъртим по-сложно и дълго, но идеята беше да паркираме и разгледаме Елешнишки манастир Света Богородица. Колкото повече обикаляме манастирите в България, колекцията ми вече надхвърли двеста манастира, толкова повече разбирам, че мисията ще се окаже доста трудна и непосилна да обиколя всичките, не е да нямам желание! :)

Елешнишки манастир Света Богородица:

Част от сградите са собственост на Виваком и не ни посрещнаха много топло в Светата обител! Все пак ни разрешиха да се помотаем и снимаме там, след което захапали стръмния път над манастира, с тежките, претъпкани до горе раници поехме по река Елешница към билото и хижа Мургаш. Имаше ловни пусии навсякъде по маркираната туристическа пътека и вдишвахме чистия въздух, като че ли за последно, слушайки откосите на убийците... :(

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Излязохме от горещата точка на дерето, там се чуваха само приглушените гърмежи, долавяхме мириса на изгоряло моторно масло от тежките джипове съсипали планината в годините... Ванката в това време трошеше зверски механичния затвор на новото си, горко канонско тяло, снимайки серии след серии от мъгли паднали тежко под Витоша и Рила, "обвинявайки ме", че не съм му казал да си вземел дългия обектив... Аз кротко си ходех по пътеката. :) Силната насрещна и контражурна светлина не ме изпълваше особено с флеърите, които пораждаше на дисплея и се радвах на птиците, и оставащата денивелация, която взехме с доста почивки под предлог за хапване или приятната-топла трева, на която да поседнем и съберем кърлежи. Нищо, че е декември, гадовете още щъкат и скоро отново се бях сблъскал с кръвопиещите същества. Оглеждахме се и за усойници или пепелянки. Миналата година в началото на декември почти изненадах и без малко да стъпя върху една отровна хубавица в Родопите, в района на скалното светилище Кован Кая.

Скоро се изкачихме в подножието на хижа Мургаш, където устроихме кулинарна забава и палатков лагер на отрицателни температури. Тетвах чисто новия зимен спален чувал Husky Enjoy, който се надявам да ме пази от стихиите в зимните биваци! :)

Връх Мургаш. Час ни отне да изпълзим от хижата до метеорологичната станция на върха по КЕ пътека. Пълно безветрие се оказа там, дори щъкахме по тениски без особен дискомфорт.


Хижа Мургаш е в процес на дострояване, поставят се нови дограми, а стопаните се качиха с пикапа си вечерта да свършат някоя работа, а ние пък мислейки как ще ни провалят вечерта, се оказахме приятно изненадани от топлото посрещане, което може да срещнете единствено по хижите в Стара планина и на 1/100 в останалите планини, за да не ме осъдите как съм краен в изказването си! :) Разрешиха ни да си запалим огън, дори ни поканиха да нощуваме вътре, естествено отказвайки категорчно, породихме съмнение в тях относно здравословното ни състояние! :) До самата хижа имаше начупени стотици шишета, качват се недробосъвестни хора, напиват се, цапат... Дано в скоро време, когато се установят хижари, за които споменаха стопаните, всичко да се регулира и тази голяма и хубава постройка не тъне повече в мизерия.

Скоро щеше да се стъмни. Във вековната букова гора имаше нападали хиляди дървета. Събрахме дузина и накладохме нестинарски огън с половин метър жарава. Температурите в усойната гора скоростно счупиха живачния стълб и добре, че взехме адекватно решение да си направим мохабета на букови пънове до самата жарава, а не на масите, които бяха на десетина метра от там и бяха обсипани със скреж! Оказа се правилното решение! Бяхме смазани от предни вечери и се договорихме да не окъснявахме както друг път, но все пак трябваше да дадем и начален старт.

И почнахме с кметските горива! :)

Със скриването на слънцето настана не кучи, направо мечи студ. :) Антифризът беше на почит!





По-късно направихме 40 градуса, та се не стоеше! :)

На сутринта Иван не пропусна да тества здравата като корабно платно палатка Лафума. Уви, дори ветеранът се предаде и прокъса шевовете! :)

Бързо се сафирясахме след снощния купон, защото щяхме да изпуснем това. И хукнахме - кой без чорапи, кой без шапка! :)

Изгрева над Рила и Витоша, за който пробягах почти километър по замръзналата земя:

Полуостровите изплуват над мъгливото море, докато слънчеви лъчове се процеждат през едва видими пролуки и се разливат по заскрежената земя.

И в обратна на изгрева посока:

Толкова - 3 кадъра за три дни... :) Остана слизането, което след тежката алкохолно-кулинарна забава никак не спореше! Качихме се на най-ветровития връх в България, тествахме нова екипировка, пък и Балканът за пореден път ни допусна до себе си без да полагаме много усилия, което скоро няма да е точно така. До скоро! :)