петък, 25 декември 2015 г.

Елешнишки манастир - хижа Мургаш - връх Мургаш

  В поредния чудесен, слънчев и топъл, безветрен декемврийски уикенд, се извървяхме до връх Мургаш в Мургашкия дял на Стара планина. Като най-ветровит връх в България по статистика, след Черни връх и Ботев връх, връх Мургаш ни срещна с пълно безветрие, с нищо недогатващ за дните преди Коледа и обикновено лютия декември. Направихме бързо уговорка с Ванката, ето и неговата гледна точка, която отново се е получила с кулинарен привкус и послевкус, но умее си да ги описва човека нещата! :)

Качихме се по долината на Елешнишка река, можеше да го завъртим по-сложно и дълго, но идеята беше да паркираме и разгледаме Елешнишки манастир Света Богородица. Колкото повече обикаляме манастирите в България, колекцията ми вече надхвърли двеста манастира, толкова повече разбирам, че мисията ще се окаже доста трудна и непосилна да обиколя всичките, не е да нямам желание! :)

Елешнишки манастир Света Богородица:

Част от сградите са собственост на Виваком и не ни посрещнаха много топло в Светата обител! Все пак ни разрешиха да се помотаем и снимаме там, след което захапали стръмния път над манастира, с тежките, претъпкани до горе раници поехме по река Елешница към билото и хижа Мургаш. Имаше ловни пусии навсякъде по маркираната туристическа пътека и вдишвахме чистия въздух, като че ли за последно, слушайки откосите на убийците... :(

Излязохме от горещата точка на дерето, там се чуваха само приглушените гърмежи, долавяхме мириса на изгоряло моторно масло от тежките джипове съсипали планината в годините... Ванката в това време трошеше зверски механичния затвор на новото си, горко канонско тяло, снимайки серии след серии от мъгли паднали тежко под Витоша и Рила, "обвинявайки ме", че не съм му казал да си вземел дългия обектив... Аз кротко си ходех по пътеката. :) Силната насрещна и контражурна светлина не ме изпълваше особено с флеърите, които пораждаше на дисплея и се радвах на птиците, и оставащата денивелация, която взехме с доста почивки под предлог за хапване или приятната-топла трева, на която да поседнем и съберем кърлежи. Нищо, че е декември, гадовете още щъкат и скоро отново се бях сблъскал с кръвопиещите същества. Оглеждахме се и за усойници или пепелянки. Миналата година в началото на декември почти изненадах и без малко да стъпя върху една отровна хубавица в Родопите, в района на скалното светилище Кован Кая.

Скоро се изкачихме в подножието на хижа Мургаш, където устроихме кулинарна забава и палатков лагер на отрицателни температури. Тетвах чисто новия зимен спален чувал Husky Enjoy, който се надявам да ме пази от стихиите в зимните биваци! :)

Връх Мургаш. Час ни отне да изпълзим от хижата до метеорологичната станция на върха по КЕ пътека. Пълно безветрие се оказа там, дори щъкахме по тениски без особен дискомфорт.


Хижа Мургаш е в процес на дострояване, поставят се нови дограми, а стопаните се качиха с пикапа си вечерта да свършат някоя работа, а ние пък мислейки как ще ни провалят вечерта, се оказахме приятно изненадани от топлото посрещане, което може да срещнете единствено по хижите в Стара планина и на 1/100 в останалите планини, за да не ме осъдите как съм краен в изказването си! :) Разрешиха ни да си запалим огън, дори ни поканиха да нощуваме вътре, естествено отказвайки категорчно, породихме съмнение в тях относно здравословното ни състояние! :) До самата хижа имаше начупени стотици шишета, качват се недробосъвестни хора, напиват се, цапат... Дано в скоро време, когато се установят хижари, за които споменаха стопаните, всичко да се регулира и тази голяма и хубава постройка не тъне повече в мизерия.

Скоро щеше да се стъмни. Във вековната букова гора имаше нападали хиляди дървета. Събрахме дузина и накладохме нестинарски огън с половин метър жарава. Температурите в усойната гора скоростно счупиха живачния стълб и добре, че взехме адекватно решение да си направим мохабета на букови пънове до самата жарава, а не на масите, които бяха на десетина метра от там и бяха обсипани със скреж! Оказа се правилното решение! Бяхме смазани от предни вечери и се договорихме да не окъснявахме както друг път, но все пак трябваше да дадем и начален старт.

И почнахме с кметските горива! :)

Със скриването на слънцето настана не кучи, направо мечи студ. :) Антифризът беше на почит!





По-късно направихме 40 градуса, та се не стоеше! :)

На сутринта Иван не пропусна да тества здравата като корабно платно палатка Лафума. Уви, дори ветеранът се предаде и прокъса шевовете! :)

Бързо се сафирясахме след снощния купон, защото щяхме да изпуснем това. И хукнахме - кой без чорапи, кой без шапка! :)

Изгрева над Рила и Витоша, за който пробягах почти километър по замръзналата земя:

Полуостровите изплуват над мъгливото море, докато слънчеви лъчове се процеждат през едва видими пролуки и се разливат по заскрежената земя.

И в обратна на изгрева посока:

Толкова - 3 кадъра за три дни... :) Остана слизането, което след тежката алкохолно-кулинарна забава никак не спореше! Качихме се на най-ветровития връх в България, тествахме нова екипировка, пък и Балканът за пореден път ни допусна до себе си без да полагаме много усилия, което скоро няма да е точно така. До скоро! :)

2 коментара: