понеделник, 23 февруари 2015 г.

Западни Родопи - връх Баташки Снежник

   Баташки Снежник - 2082м.н.в., е връх в Баташка планина, дял от западни Родопи. Със своята височина, се нарежда на шесто място в Родопите и на второ място след връх Голяма Сюткя 2185м.н.в. от дяла Баташка планина. Склоновете на върхът са силно изразени и покрити с гъсти, вековни-иглолистни гори. Размишлявах над името му и подозирах, че ще окаже вярно това, за което си мислех. Зимният преход до върха, реши въпросите ми свързани с името му. Снегът на места достигаше над два метра в дълбочина.

Идеята за зимен преход подхвърлих и обсъдихме късно вечерта, а мероприятието беше допълнено от рожденният ден на Галин, който реши, че ще го празнуваме в планината. :) Рано сутринта, по тъмно тръгнахме за град Батак и село Нова махала, откъдето да се разходим в снежните гори на западните Родопи. Пътят към Нова махала и село Фотиново беше обледенен страховито и драпайки "на нокти" с тежката кола, стигнахме в село Нова махала. Преходът е еднодневен и проучихме, че от село Нова махала се изпълнява най-бързо... Началото на начинанието обаче не внесе яснота в успешния му край. Още с паркирането на колата, стана ясно, че ще се опитаме и ако състоянието на снежната покривка позволи, ще се изкачим до горе. Уви, липсата на снегоходки в групата, бързо оказа влияние върху крайният резултат. Хората се измориха твърде бързо, затъваха до над колене и всяка следваща крачка ги отдалечаваше от целта.

Изминали сме, около километър по пътя.

Иглолистните дървета са покрити с тонове сняг, който незнайно защо Катя събаряше усмихната върху главата си! :)

Ранно утро е. Слънцето изгрява зад хребета. Температурите са още доста под нулата...

Състоянието на снежната покривка в участъка на беседката, до която стигнахме скоро, за да закусим и продължим в снежните гори. Атмосферата е неповторима. Дърветата са приведени под тежестта на тонове сняг, гората е изумително чиста и непокътната. Тук-там си личаха отпечатани следи от преминали зайци, лисици и сърни, а по пътя човешки следи упорито следваха пътеката към връх Баташки Снежник. През цялото време си мислех, че някой е успял да се качи до върхът, но в последствие разбрах, че начинанието на мераклиите е било обречено на провал, поради липса на снегоходки. Следите бяха от обувки и по едно време свършиха в нищото...

Язовир Батак остана в ниското.

Рожденникът Галин и Катя до беседката!


Да извадиш и снимаш домати в Родопска гора посред февруари, не се среща навсякъде! :)

Продължаваме през все още не толкова проблемни откъм сняг участъци. Галин и Мария по пътеката. Ясно личат и животинските следи навсякъде по пътеката.

Скоро обаче нещата наистина загрубяха и групата никак не напредваше. Прокраднаха се първите мисли за отказване.



Още едно от малкото места по пътеката, от които между иглолистните гиганти се вижда долината и язовир Батак. До тук успя да издрапа групата. Нагоре, без пътека с директно търсене на пряка алтернатива през почти непроходими гори, тръгнах да напредвам, за да изляза до връх Баташки Снежник сам.

Всички се навеждаме предпазливо под заплашително надвисналите снежни "препятствия"...

Трябваше ми час да стигна котата на връх Баташки Снежник. В последния участък, преди да захапя ръбчето по билото, снегът минаваше два метра в дълбочина. Малка, около 400 метрова отсечка, до която дори и да беше стигнала групата, нямаше да може да продължи и метър напред...

И ето ме, малко преди проблемния участък с двуметровата снежна покривка. На връщане срещнах Катя, която беше успяла да издрапа до тук по следите ми и ме чакаше. Казах и, че има шанс с моите снегоходки да се качи до върха за по-малко от половин час, но идеята не и допадна. Останалите щяха да ни чакат доста дълго в колата...

Гледката от връх Баташки Снежник.


Чух се с Катя по телефона, която беше стигнала близко до последното и проблемно откъм дълбок сняг място по пътеката. Попита ме какви музики се чуват? Бях си заредил разни mp3-и, докато се кефeх на гледката. Денят беше приказен. Безветрен, снежен, истински зимен. След няколко часа, на слизане, щяхме да разберем, че планината отново ни е подарила миг красота. Всичко в късният следобед потъна в мъгла и тъмни облаци...


Толкова от тази красива планина.

неделя, 22 февруари 2015 г.

Земенски манастир - Жаблянски манастир

    Какво по хубаво от това, след тежък-продължителен преход, човек да посети някой друг манастир и да отмори поглед, и поснима. Връх Руен ме поизмъчи и на слизане реших преди да си тръгна към вкъщи, да посетя Земенски и Жаблянски манастири в Конявска планина. Знех, че са интересни дестинации, а факта, че минавам близо край тях, още повече засили желанието да се отклоня и разгледам наоколо... Заредих отново душевните батерии, един вид! :)

Земенски манастир "Св. Йоан Богослов". Манастирът се намира на един от склоновете на Конявска планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Интересни пейзажи има в тази планина, съчетани с множество история, манастири, водопади.

Уникалната църква в двора на Земенски манастир. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси. Църквата е най-старата постройка тук. Обявена е за паметник на културата и в архитектурно отношение, заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура. Реставрирана е през 70-е години на миналия век.

Меките цветове на залязващото слънце оцветиха приятно склоновете на град Земен, докато щипещият ветрец полазваше с тъмнината. Стара камбанария в двора, до една от сградите.

Манастирска чешма в двора и каменната ограда опасваща манастирските постройки.

В студения февруарски следобед, бях сам тук. В сезона, наоколо е пълно с тълпи и сергии пред манастира, в които хората припечелват, продавайки сувенири. Разгледах на спокойствие и с бърза крачка се отправих към село Жабляно и Жаблянски манастир "Св. Йоан Предтеча" над него.

Няколко (3) километровата офроуд отсечка взех пеш за малко под час. Имаше опознавателни табели поставени на две места, но по-късно пътеки и черни пътища като в лабиринт потъваха в горските дебри над селото в планината. Без гпс, нямаше да успея да стигна по светло пред манастирските порти. Сградата вляво е сравнително нова и е мястото, където нощува уредникът тук. Това са и последните кадри с Канона, преди да влезе в бокса за смяна на затвор... Предаде се вярната ми машина, след шест години тежка експлоатация! :)

Част от старите постройки. Уредникът ми обясни, че точната дата на съграждането на храма не е известна. По време на турско робство е бил разрушен, както повечето храмове, манастири, църкви в цялата страна.

Църквата в манастирския двор. Тя е трикорабна, триапсидна и еднокуполна. В близост има друг интересен фотографски обект - язовир Пчелина и параклис Св. Йоан Летний от 14 век. За още манастири, водопади и дестинации, които човек заслужава да види в района, може да прочетете ТУК. :)

Слънцето бързо се скри и нахлу привичния за февруари студ. Не бях си взел яке, защото реших да бързам и да бягам нагоре, за да стигна навреме тук, преди да затворят манастирските порти за посетителите. И тук, както в двора на Земенски манастир, бях сам.

Пейзажи по тучните поляни над село Жабляно. Стара ограда, ръждясали високопроходими машини, тучни поляни с мирис на трева...


Преходът до връх Руен взе своите жертви, втрисаше ме здраво... На бегом стигнах до колата с работещото парно, която претърпя малко козметични промени в един сервиз в град Земен, след като отказа да работи на газ. Със заредена газова бутилка и положително-душевен заряд, поех по тъмните пътища към дома. Ако ви е интересно, ТУК съм описал билните си преживявания по зимните склонове на Осогово планина. До скоро! 


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

събота, 21 февруари 2015 г.

Кукери - Карлово 2015.

   Да изгоним злото. 

    Не бях присъствал скоро на Кукерски събор и часовете отлетяха неусетно, в почивния ден. Макар, че февруари показа контраст, с редуване на хубаво и лошо време, съботата се очерта топла и прекрасна, за разходка и престой навън. Витае енергия в танците на кукерите. Те са предрешени като зверове, или като типични персонажи - баба, дядо, царят, бирникът... По Сирни Заговезни, (Сирница) кукерите танцуват по улиците, за да изплашат и прогонят лошите сили и да пропъдят студа, а в днешния ден, студът се бе изплашил и температурите бяха извадили стотици хора по улиците в град Карлово.

Успях в суматохата да направя няколко видео клипа - клип 1, клип 2, клип 3, с пресъздаване на атмосферата наоколо, както и да поснимам, макар и трудно, с вписващите се в кадър фотографи и хора. :)

Площадът подскачаше, озвучен мощно от силните звънци, музика и цървулите на приказните герои.


Децата се вписваха и стараеха най-добре, сред възрастните гиганти наоколо...

Обичаят е разпространен в Южна и Централна Европа - и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия... Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Испания. Наречен е Винахера. Испанските кукери се казват зарамакос. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия. Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделската нова година, свързана със заораването на нивите. 

Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.

Участваха много състави от околните градчета и селца. 

Повечето от маските по традиция са с дървена конструкция. Върху нея се налепят пъстроцветни конци, стъкълца, огледала и други елементи. Цели се маските да са колкото се може по-грозни и по-страшни, за да се изплаши и изгони злото! :) С медни и тучени звънци се засилва още повече влиянието на кукерите. Някои маски имат две лица. Тези маски са символ на добро и зло, които съществуват неразделно във фолклора. Голямо значение на символиката оказват цветовете на украсата. 


Кукеруването е и част от игровия кръг в подготовката за семеен живот на младежа. Традицията повелява, че младеж, който не е кокерувал, коледувал и сурвакарствал не е можел да се ожени и е ставал втора ръка избор за жених.

До скоро! :)

петък, 20 февруари 2015 г.

Римска крепост Сексагинта Приста

Експозиция в Римска крепост Сексагинта Приста, град Русе.











Крепостна стена в Римски град Сексагинта Приста. Дунав, мръсен въздух носещ се от комшиите в румънско!!! Какво повече му трябва на човек! :)

Какво правят римските войници, когато не воюват! :)

Римската армия е строител на империята. В мирно време войниците строят пътища, крепости, мостове.

Какво означава името Sexaginta Prista?

Името на римската крепост означава "Шестдесет кораба от типа пристис". Толкова кораби се събирали във флотската база, изградена тук в 1 век. 

Кои са най-важните древни божества, почитани в Sexaginta Prista?

В римската крепост е открит храм на Аполон и Тракийския конник.

Дървена крепостна кула с изглед към река Дунав. Кулата е дървена, с изградено модерно стълбище в нея и асансьор за инвалиди, за изкачване с панорамен изглед от посетителите тук.

Останки на основи от жилищна сграда в Римска крепост Сексагинта Приста.

Какво представлява Дунавския Лимес?

Дунавският Лимес е северната граница на Римската империя. Включва военни крепости, пътни станции, стражеви кули, свързани посредством военен път.