Връх Руен - зимно

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Маршрутът в подробности беше повече от ясен. Тръгнах сам и недоспал си от еуфоричните пристъпи през нощта за град Кюстендил и хижа Осогово над него. От там, през ски пистите към връх Кюнеца, връх Човека, заслон Превала, зимната колова маркировка през върховете Църни камък, Шапка, Мали Руен и ако останат сили с претъпканата до горе раница за зимно бивакуване - връх Руен и заслон Руен, построен там да подслони от стихиите туристи, планинари и луди авантюристи като мен през зимата! :) Никъде в наръчниците не се препоръчва сам човек да се скита по безкраите през февруари в пограничните планини, но имах нужда да вдигна малко летвата и да остана сам с ветровете, февруарски чистите панорами на стотици километри и да послушам Енигма на билото, докато звуците се разливат мелодично по него... Това никъде не се купува! Цената е да надскочиш себе си, това да се пребориш с болката, бурните ветрове, несгодите, обезводняването, смазващия раменете багаж в претъпканата раница, стапящите се сили по безкрайните била и вадене на още сили от запаса за постигане на целта!


   Паркирах до ски пистата, около хижа Осогово.

   Изгревът ме хвана малко над хижа Осогово, над красивия параклис изграден там. Температурата беше бая под нулата... Цветовете така ме радваха, че ми идваше да подскоча от кеф, но не можех, защото раницата тежеше прилично, затова само извиках! :) Имаше човек обслужващ от рано ски съоръженията, надявах се да не ме е чул! :)

   Скоро набрах малко височина и гледката се откри, денят се очертаваше студен и ветровит. Направих жестоката грешка, да подсека връх Кюнеца, което ми коства сериозно количество изгубена височина по пътя към връх Човека и навяти с двуметрови преспи склонове. Люта битка се заформи между мен и склона за да се върна на билото. Пропаднах под една снежна преспа във вода от дерето скрито под нея. Снегоходките ми веднага станаха целите в лед. Бях до кръста в капан. Едва излязох от дерето, смъкнах ги за да ги почистя с удари една в друга, а едни от ръкавиците ми още в началото на прехода вече бяха дотолкова мокри, че замръзнаха и не можех да си натикам пръстите вътре в тях, а както ще разберете по-късно, щяха и да се подпалят, но затова ще напиша, когато му дойде времето! :) Денят се заформи каръшки. Фотоапаратът ми се повреди, телефонът ми блокира, направо не е за разправяне, почна да ме шуби шубето на моменти какво още лошо да очаквам! :)

   Връх Човека от подсичащата пътека, откри ми се и главното било към върховете Църни камък, Шапка, Мали Руен... Там някъде беше крайната цел в трудния зимен преход... А и с тази изгубена височина, която ме мъчи до този връх Човека, не е за разправяне.

   Всички изпречили се по пътя на вятъра са в капана на студените игри на ветровитите зимни склонове.

   Малко под връх Човека, попаднах на тези ледени скулптури.

   Поглед от връх Човека към Руенското гранично било.

   Назад към връх Човека, от който слязох, за да стопя малко сняг и да си направя чай в заслон Превала.

   Към 12ч. със сериозни загуби на енергия, но не и хъс, захапах зимната колова маркировка на билото.

   А то беше безкрайно. Било след било, връх след връх, Осогово планина ме изправяше пред нови и нови изкачвания и слизания. Тежкият багаж ме смазваше, от връх Руен ме деляха по-малко от четири часа ходене. Това бяха и читавите снимки, в изображенията на дисплея се появяваше някакъв странен бял лъч като петно - разбрах, че днес дори фотоапаратът се предаде под суровото излъчване на Осогово планина. Хвана ме много яд, но скоро щях да разбера, че при снимане без никаква слънчева светлина, както е при залезните снимки, матрицата възпроизвеждаше не толкова дефектни и дразнещи кадри...

   Малко преди 16ч. бях тук, в подножието на връх Руен и заслонът, който ме очакваше украсен и зазимен. Вятърът е ваятел, всички прозорци и вратата бяха скрити под дебел двуметров лед! Знаех ориентировъчно точно къде се намира вратата, за да я разкопая и се насочих към нея. Чукнах с пикела и отдолу ми се разкри тази ламаринена врата, която беше скрежасала и оприличаваше закрит прозорец. Хм, казах си, заслонът крие своите тайни..... :) По снимки, вратата е дървена, а не ламаринена... Да са я сложили на друго място? Как ще я намеря, на предела на силите съм си, измръзнал, обезводнен, къде ще нощувам... Редувах въпрос след въпрос и почуквах с пикела навсякъде. Само прозорци и каменните зидове. В един момент зърнах металната винкелова рамка на вратата и разбрах, че точно това е тя! С няколко по сериозни серии, разкопах достатъчно, за да я отворя леко и надникнах вътре! Там имаше преспи навят от вятъра сняг. С няколко силни натискания вратата се отвори още малко, а аз понеже съм си слаб, се напъхах вътре като котарак под ограда, за да разчистя и отворя още вратата.

   И ето ме, макар и почти колабирал от умора, изглеждам весел и щастлив! Върхът и планината ме допуснаха тук, на това диво и откъснато било, далеч от цивилизацията.

   Печката в заслона бе пълна догоре със сняг, бая копане падна в този ден. Нацепих дръвца за разпалки. Запалих я и реших да снимам. Видях, че на тъмно кадрите стават без светлия лъч и разбрах, че може да поснимам, макар и трудно по залез слънце от билото.

   Заслон Руен през зимата.

   По залез цветовете обагриха кърваво небето. Леден вятър режеше и продираше зловещо тишината.

   Ледените скулптури от заслона, които панически избягвах да чупя, се вписваха приятно с просторните обледенени била.

   Доста труд хвърлих с отсрещните козирки, чупих и ги пренасях в заслона, за да ги стопя, да се стопля и хидратирам с получената от тях кристална вода. За миг помислих как всичко в долната земя ни е даденост. Чешмите, храната в хладилника. Тук всяка глътка и хапка са предизвикателство! :)

   Билото с връх Шапка, връх Църни камък, Човека в далечината и режещите пориви на зимната планина.

   Отидох до връх Руен. Там ме чакаха интересни кадри, въпреки че ръцете ми бяха сериозно премръзнали. Ръкавиците, които сложих на все още леко топлите кюнци на печката се разтопиха, тъй като ги оставих по-дълго от замисленото време, докато се занимавах да топя лед за чай и вода. Имах ръкавици тип лапа, с които не може да се снима, затова ръцете ме заболяха толкова много. На моменти стисках зъби от болка и тичах до заслона, за да ги сгрея малко и пак навън, при перфектната светлина, ледените феерии и замръзналата земя!

   Страховитите навявания на връх Руен и заслон Руен в далечината!

   Скоро щеше да настъпи синият час! С Enigma - Sadeness по телефона озвучих граничното било в България, Сърбия и Македония! Няма как човек да не настръхне...! :)

   Настъпи часът на земята. Секундата заслужена красота, до която се докоснах с болка и мъчителен преход. Раницата надхвърляше 25кг. Зимната планина не бива да се подценява и носех всичко необходимо, включително пухените дрехи, за евентуално нощуване на билото в снежен заслон, ако нещо се обърка!

   Изглед от уютния ми дом! Скоро запалих свещи в заслона, примусът топеше лед, печката бумтеше, създавайки невероятна атмосфера, ледът през прозорчетата светеше в топли нюанси, а аз затоплен и хидратиран със супа, чай и много, ама много огнен еликсир, затворих вратите и потънах в тишина! Това никъде не се купува!

   Освен с цветове и огнен лед, на заслончето не му липсва и компания. Мишок в помещенията, с който се дебнахме цяла нощ и прибягал заек, който зърнах тук, по откритото било!

   Утрините тук са тихи! Трънах по тъмно за дългия път обратно! Вече съм слязъл от връх Шапка и пъпля по сините снежни била. Очакваха ме куп премеждия. Датата е петък 13-и. Колата отказа да работи на газ, усилвателя също отказа, но аз намерих решение и пречистен от посетените Земенски и Жаблянски манастири, бях възнаграден в град Земен с майстора, който намерих в един сервиз - реши проблемите ми по колата!!! С усилена музика и набримчено парно потънах по тъмните пътища към дома. 

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Умната и не ходете сами посред зима по билата, не е много разумно! :)