неделя, 22 февруари 2015 г.

Земенски манастир - Жаблянски манастир

    Какво по хубаво от това, след тежък-продължителен преход, човек да посети някой друг манастир и да отмори поглед, и поснима. Връх Руен ме поизмъчи и на слизане реших преди да си тръгна към вкъщи, да посетя Земенски и Жаблянски манастири в Конявска планина. Знех, че са интересни дестинации, а факта, че минавам близо край тях, още повече засили желанието да се отклоня и разгледам наоколо... Заредих отново душевните батерии, един вид! :)

Земенски манастир "Св. Йоан Богослов". Манастирът се намира на един от склоновете на Конявска планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Интересни пейзажи има в тази планина, съчетани с множество история, манастири, водопади.

Уникалната църква в двора на Земенски манастир. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси. Църквата е най-старата постройка тук. Обявена е за паметник на културата и в архитектурно отношение, заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура. Реставрирана е през 70-е години на миналия век.

Меките цветове на залязващото слънце оцветиха приятно склоновете на град Земен, докато щипещият ветрец полазваше с тъмнината. Стара камбанария в двора, до една от сградите.

Манастирска чешма в двора и каменната ограда опасваща манастирските постройки.

В студения февруарски следобед, бях сам тук. В сезона, наоколо е пълно с тълпи и сергии пред манастира, в които хората припечелват, продавайки сувенири. Разгледах на спокойствие и с бърза крачка се отправих към село Жабляно и Жаблянски манастир "Св. Йоан Предтеча" над него.

Няколко (3) километровата офроуд отсечка взех пеш за малко под час. Имаше опознавателни табели поставени на две места, но по-късно пътеки и черни пътища като в лабиринт потъваха в горските дебри над селото в планината. Без гпс, нямаше да успея да стигна по светло пред манастирските порти. Сградата вляво е сравнително нова и е мястото, където нощува уредникът тук. Това са и последните кадри с Канона, преди да влезе в бокса за смяна на затвор... Предаде се вярната ми машина, след шест години тежка експлоатация! :)

Част от старите постройки. Уредникът ми обясни, че точната дата на съграждането на храма не е известна. По време на турско робство е бил разрушен, както повечето храмове, манастири, църкви в цялата страна.

Църквата в манастирския двор. Тя е трикорабна, триапсидна и еднокуполна. В близост има друг интересен фотографски обект - язовир Пчелина и параклис Св. Йоан Летний от 14 век. За още манастири, водопади и дестинации, които човек заслужава да види в района, може да прочетете ТУК. :)

Слънцето бързо се скри и нахлу привичния за февруари студ. Не бях си взел яке, защото реших да бързам и да бягам нагоре, за да стигна навреме тук, преди да затворят манастирските порти за посетителите. И тук, както в двора на Земенски манастир, бях сам.

Пейзажи по тучните поляни над село Жабляно. Стара ограда, ръждясали високопроходими машини, тучни поляни с мирис на трева...


Преходът до връх Руен взе своите жертви, втрисаше ме здраво... На бегом стигнах до колата с работещото парно, която претърпя малко козметични промени в един сервиз в град Земен, след като отказа да работи на газ. Със заредена газова бутилка и положително-душевен заряд, поех по тъмните пътища към дома. Ако ви е интересно, ТУК съм описал билните си преживявания по зимните склонове на Осогово планина.

До скоро! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар