неделя, 22 февруари 2015 г.

Земенски манастир - Жаблянски манастир

    Какво по хубаво от това, след тежък-продължителен преход, човек да посети някой друг манастир и да отмори поглед, и поснима. Връх Руен ме поизмъчи и на слизане реших преди да си тръгна към вкъщи, да посетя Земенски и Жаблянски манастири в Конявска планина. Знех, че са интересни дестинации, а факта, че минавам близо край тях, още повече засили желанието да се отклоня и разгледам наоколо... Заредих отново душевните батерии, един вид! :)

Земенски манастир "Св. Йоан Богослов". Манастирът се намира на един от склоновете на Конявска планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Интересни пейзажи има в тази планина, съчетани с множество история, манастири, водопади.

Уникалната църква в двора на Земенски манастир. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси. Църквата е най-старата постройка тук. Обявена е за паметник на културата и в архитектурно отношение, заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура. Реставрирана е през 70-е години на миналия век.

Меките цветове на залязващото слънце оцветиха приятно склоновете на град Земен, докато щипещият ветрец полазваше с тъмнината. Стара камбанария в двора, до една от сградите.

Манастирска чешма в двора и каменната ограда опасваща манастирските постройки.

В студения февруарски следобед, бях сам тук. В сезона, наоколо е пълно с тълпи и сергии пред манастира, в които хората припечелват, продавайки сувенири. Разгледах на спокойствие и с бърза крачка се отправих към село Жабляно и Жаблянски манастир "Св. Йоан Предтеча" над него.

Няколко (3) километровата офроуд отсечка взех пеш за малко под час. Имаше опознавателни табели поставени на две места, но по-късно пътеки и черни пътища като в лабиринт потъваха в горските дебри над селото в планината. Без гпс, нямаше да успея да стигна по светло пред манастирските порти. Сградата вляво е сравнително нова и е мястото, където нощува уредникът тук. Това са и последните кадри с Канона, преди да влезе в бокса за смяна на затвор... Предаде се вярната ми машина, след шест години тежка експлоатация! :)

Част от старите постройки. Уредникът ми обясни, че точната дата на съграждането на храма не е известна. По време на турско робство е бил разрушен, както повечето храмове, манастири, църкви в цялата страна.

Църквата в манастирския двор. Тя е трикорабна, триапсидна и еднокуполна. В близост има друг интересен фотографски обект - язовир Пчелина и параклис Св. Йоан Летний от 14 век. За още манастири, водопади и дестинации, които човек заслужава да види в района, може да прочетете ТУК. :)

Слънцето бързо се скри и нахлу привичния за февруари студ. Не бях си взел яке, защото реших да бързам и да бягам нагоре, за да стигна навреме тук, преди да затворят манастирските порти за посетителите. И тук, както в двора на Земенски манастир, бях сам.

Пейзажи по тучните поляни над село Жабляно. Стара ограда, ръждясали високопроходими машини, тучни поляни с мирис на трева...


Преходът до връх Руен взе своите жертви, втрисаше ме здраво... На бегом стигнах до колата с работещото парно, която претърпя малко козметични промени в един сервиз в град Земен, след като отказа да работи на газ. Със заредена газова бутилка и положително-душевен заряд, поех по тъмните пътища към дома. Ако ви е интересно, ТУК съм описал билните си преживявания по зимните склонове на Осогово планина. До скоро! 


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар