неделя, 8 февруари 2015 г.

Боровият триъгълник, водопад Петров скок

   Боровият триъгълник над град Карлово, е изкуствено залесена с борове местност, разположена източно над ждрелото на Стара река. Гледан от долината, боровият масив наподобява триъгълник. Навремето според местните жители, е било нужно скалните отвеси да бъдат залесени, поради падащите камъни по ерозиралият склон. Камъните пълнели речното корито, реката излизала от него и създавала неприятности. Източно от боровият триъгълник се намират две малки и по-непознати дерета. Каикчийско дере, за което съм писал друг път и това, покрай което минава едва видима пътечка през боровата гора, което посетих сега. Още със свършването на боровите насаждения, се откриват стръмни и отвесни скали, по които се изливат водите на приятен сезонен водопад. Водопад, който не е обозначен по картите и който ме зарадва сега с приятно количество вода.

Набрах височина, а град Карлово остана в ниското.

Водопадът Петров скок от тук изглеждаше малък, но в действителност си беше 20-ина метров скок. Гледната точка изкривява действителността. Водата минава по полегата скала и на три места прави малки и интересни вертикални движения поради релефа на местността.

Опитах се да сляза от три места в подножието на водопада. В два от опитите стигнах до непроходими и отвесни скали и толкова. Не носех алпийското оборудване, защото не мислех, че ще ми се слиза в подножието на водопада. Стръмен и скрит улей ме отведе в третият ми опит до падащите води. Много усилия бяха нужни за да сляза до замисленото от мен място. Скалите се пързаляха, водните пръски покриваха всичко наоколо...

На снимката не си личи, но и за тази гледна точка бяха нужни сериозни усилия за да сляза през хлъзгавите скали и да го снимам през тази по-малка каскада.

Поглед отгоре към едва една втора от водопада. Терена и разположението на скалите, не даваха по-интересен и открит за снимане изглед, затова и се мъчих да сляза до подножието му. :)

Боровият триъгълник остава вдясно, град Карлово в ниското, а под боровите насаждения, ясно личат ореховите насаждения по откритите поляни в местността Бежбунар. Докато идвах насам, хората вървяха замислени по улиците и надали подозираха, въпреки че са местни за това красиво и скрито място! :) 

Дните на февруари поднесоха и мирис на срамежливо наболи цветя, въпреки че зимата още не си е казала думата! :)

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар