четвъртък, 27 юни 2013 г.

Боровия триъгълник над Карлово, рида Алай Бозан, резерват Стара река


     Боровия триъгълник над град Карлово, представлява изкуствено залесена с борове срещу свлачища триъгълна местност, извеждаща стръмно по просторните пасища над склоновете на резерват Стара река по рида Алай Бозан. Пътеката започва северно от старият Винпром на улица Равнец в Карлово, виейки се стръмно от източната страна на каньона на Стара река.

Денят и предстоящите температурни максимуми ни изкараха над Карлово с физзарядка от 1200м. денивелация. Първо смятахме да се качим до местност Булката и да търсим една глуха пътека, западно от връх Кочмара, но жегите по билото и червеният покрив на хижа Хубавец, който се виждаше от рида Алай Бозан ме замислиха дали да не съкратим маршрута и да се спуснем "на пряко" до нея. Идеята ми хич не съвпадаше с някакъв здрав разум. Напротив! Терена копира едно към едно резерват Джендема, в превод Ад, но разхладата от ледената и кристална вода в Стара река беше гарантиран изход и подарък за всички болежки, на които се подложихме.

Този път посегнах към фоточантата едва два пъти, колкото да не ме е яд, че я мъкна по баира. Ето ме, в обичайна за бране на билката Жълт Кантарион поза. Идилийка! :) Пламен ме попита дали не съм пил, но не бях, просто се наслаждавах на новото си хоби. :)


Подсякохме отвесни скали по рида Алай Бозан и заслизахме в безумно стръмни и свличащи се каменни полета, пресичахме ги постоянно, защото повечето слизаха до отвесни скали, а не ни се рискуваше да се движим надолу, докато някое започне да се свлича и да се чудим къде да бягаме. Естествено, съжалих за пореден път, че съм се родил да се мъча на този свят, блазнещ постоянно напомпаното ми чувство за екстремизъм и откачените подходи, с които го задоволявам. :) Пламен и Катя само се спогледаха, защото знаеха какво ни очаква там, поради факта, че се прокрадваше и варианта да стигнем до отвесни скали преди реката, и да се наложи връщане обратно - 700 метра денивелация по склона. На снимката не личи стръмнината, но на места си беше направо страховито.

Двата часа по нестабилните каменни полета не ги бях сънувал. По едно време реших да разхладя напечената ситуация от напрегнатото слизане и извиках на майтап: "аз се отказвам". Пламен спря, беше пред мен по склона, обърна се и ме изгледа все едно вижда "ангел". :) Разбира се схвана ми майтапа, би било лудост. :)

На места нямаше откъде да се слиза безопасно и сновяхме до панорамни прозорци, от които се разкриваше приятна гледка към Стара река и алпийското било. Накрая все пак се изсипахме с все камъни до реката, на 15 минути под хижа Хубавец.


Подскочих от радост, че я виждам, при условие че съм я виждал поне 20 пъти в последните години. Смъкнахме се да получим и наградата за изморителния подход в ледените и води до един приказен, и дълбок вир.

Няма коментари:

Публикуване на коментар