петък, 28 юни 2013 г.

Лавандулови полета

Сезонът на Лавандулата

  Ароматът на лавандула се разнася нежно из цялата Розова долина. Цветовете в сгушените нивички се изливат, а мириса на лавандуловите насаждения въздейства упояващо.

Незнам дали по случайност или не, но както си четях една статия за лимонада с лавандулови стръкове, миг по-късно вече палех колата и пътувах за лавандуловите насаждения в полята на Розовата долина. А тя, както знам определено има какво да предложи. Времето беше от онези поръчковите: наситени буреносни облаци, меките лъчи на залязващото юнско слънце, пробиващо между тях и тътените на обичайните летни бури в далечината - гръмотевици по сивото небе. Всичко звучи прекрасно за една успешна и омайваща сетивата разходка по меката земя с лавандулови насаждения.

Снимането на лавандула има своя специфика. Тънкостта в снимането на ред подобни пейзажи изисква търпение, подходящи атмосферни условия и заделено време за обяснения с охранителите на полята, които сноват с джиповете си по прашните пътища между насажденията. А аз освен сред насажденията се насадих и в компанията на един от въпросните охранители. Човекът излезе точен, след като разбра, че съм дошъл чак от град Русе да снимам някакви поля, с които явно се препитаваше. Разменихме общи приказки, раздумката ни отведе и до общите познати, и от приказка на приказка се разделихме. Той продължи да си снове, а аз задълбочено подгоних меката светлина на залеза и придвижването по къси панталони в прашните нивя.

Не бях снимал лавандула, а мирисът и така ми въздейства, че чак се отнесох за миг и просто си снимах - повече за кеф, отколкото да се правя на фотограф. :)

Разнообразието от цветове изливаше приятни сюжети в цветното платно. Топли и студени нюанси контрастираха нежно върху прашното поле.

Свежото излъчване се пренасяше върху всеки следващ кадър.

В далечината се задаваше сериозна буря. Средногорието притъмня, а тътените се случваха все по-често и се чуваха все по-силно. По едно време даже си и помислих, че току виж фронта дойде към Търниченските поля и взех да подскачам от радост, но явно си останах с надъхването, нищо подобно не се случи. През цялото време се чудех, нормален ли съм да се моля едва ли не светкавиците да падат близо до мен, само и само да ги заснема, но така и така си останах с празни ръце. 




Малко след залез влязох в колата, а дъжда се изля буквално като изведро секунди след това. Добре е че побързах, усетих накъде отиват нещата и не се наложи да тичам с километри до колата. Това поле сякаш ми се издължи, но идеята за залез в лавандулови насаждения със светкавици от наближаващ буреносен фронт си остава неизпълнена..... поне засега. :)

До скоро.

8 коментара:

  1. Празни ръце, но пълна душа... Красота, красота! Благородно завиждам за изживяването. Потопих се в тези поля и така се размечтах... Благодаря за прекрасните снимки, Марти!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Както винаги прекрасни снимки :)

    ОтговорИзтриване
  3. Марин Русев30 юни 2013 г., 11:01

    Прекрасни цветове и уникален аромат, от тук се усеща. ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Напълни ми душата с красота! И аз мечтая за тези полета, но засега ще се наслаждавам на твоите снимки! Уникални са, цветовете, картините, всичко, снимано със сърце и душа! Поздравявам те!

    ОтговорИзтриване
  5. Candy, ти ме изпълни с муза да се разходя да поснимам, така добре ми въздейства с идеята си в публикацията си 'лимонада с лавандула'! ;). Трябва да пробвам да си направя и аз! :) Поздрави на теб, благодаря на всички за хубавите думи! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Ама добре си поснимал! Чак завидях;)
    Прекрасно е!

    ОтговорИзтриване
  7. Здравейте, случайно да знаете тези лавандули да са снимани от някого с дрон?

    ОтговорИзтриване
  8. Нямам представа дали са снимани с дрон, но гъмжи от охранители, които обикалят с автомобилите си...

    ОтговорИзтриване