понеделник, 14 май 2018 г.

Водопадите в западна Стара планина през пролетта


Чипровци - Чипровски водопад - Монтана - крепост Монтанезиум - Копрен - водопад Воден скок - Вършец - Заноженски водопад

   Краят на пролетта скоро ще прехвърли природните си роли, но в полза на настъпващите и сухи летни дни. Предчувствайки това, се нахвърлихме лакомо към западните части на страната и Стара планина, където надморската височина е по-голяма и всичко е все още свежо, зелено, а след валящите дъждове - и със захранени реки. Водопадите там са обещаващи, както за разходка сред дивото, така и за почивка, и релакс по границата, където времето отдавна е спряло. Плановете ни бяха грандиозни, но прогнозите за времето - плашещи и способни да откажат и най-приключенски настроените... :) 
                                      
Чипровски водопад през пролетта

   С Митко, Катя и Мария, пристигнахме късно в полите на западна Стара планина и граничния град - Чипровци, където да се установим за следващите няколко дни. Чипровци е малък, спокоен град, известен с чипровските си килими и Чипровското въстание, а в подножието на връх Трите чуки се спотайват множество водопади. Един от тях е Чипровският, който беше в плановете, както и Копренските водопади над село Копиловци, в живописната местност Копрен. Като бонус към приключението си добавихме крепост Кастра ад Монтанезиум и един малко по-неизвестен водопад - Заноженският, разположен в крайния квартал на град Вършец. 

   Изглед от град Чипровци към връх Трите чуки.

   Утрото в Чипровци, с шарени небеса и плашещите прогнози за времето, които се сбъдваха. :)

   Поемаме към екопътека Деяница и Чипровския водопад. Зоната е гранична, а пътят към подхода - изяден от водите, слизащи с пълни сили от планината. Шареният свят наоколо ни приканваше да спираме често и да правим разни макро забежки с флора и фауна. :) Дъждовници, зелени буки, шумни потоци и много свежест, присъстваха в часовете ни тук.

Незабравки, снимка Митко.


    Но основната ни цел беше далеч и оловните облаци, които заплашително напомняха за предстоящия потоп, започнаха да се трупат навред. :)

   Двеста местра положително изкачване и ето го и него - Чипровския водопад. Екопътека Деяница е живописна. Черен път, стръмна пътека в горския масив и след час от град Чипровци сме в подножието му. :)

   Отдавана ме блазнеше идеята да се покатеря без пътека над него и да видя водните перли, които се изливат в дън горите тилилейски. Подходът и мокрите скали ме държаха нащрек, въпреки че да си призная честно, човек няма работа там. Полегати скали, обрасли с хлъзгав мъх и нестабилен здравец, завършващи с надвеси и падането оттук би било завършило с фатален край. Хъката-мъката, излязох и над Чипровския водопад до този малък бонбон, който галеше скалата нежно и захранваше притока към следващия водопад.

   Над Чипровския водопад. Абсолютна дивотия.

   Пресичайки между двата водопада, се подхлъзнах на полегатите камъни, които са като сифон в тази част на реката и се озовах до над колене във водата, хващайки се за някакви коренища. Обувките ми се напълниха догоре с вода и спирайки в сухите клони между двата водопада, предположих каква щях да я свърша тук, по екстремния терен, където нямах работа без осигурителното въже...
Над Чипровски водопад, западна Стара планина
   Излекувах стреса, изцедих чорапите и продължих по-нагоре по хлъзгавите склонове, а притъмняващото небе, неясният подход за слизане и мокрите дрехи, ме караха да настръхвам от студ... По дивите склонове - левурда... Знаех за интересни каскади над Чипровски водопад, но уравнението риск-разумно, отдавна клонеше към втората си част и реших да се забавлявам в търсенето на подхода обратно.

   Добрах се и до Чипровския водопад по човешката пътека. Митко и Мария тръгнаха надолу, с уговорката да сме бързи, а Катя ме чакаше тук. Извадих набързо статива, колкото да се отчета, нагласих го някак в един дълбок вир и само след миг течението ме изпързаля към по-долния си речен праг. Изтърсих се като талпа, право на двете си колене, върху полегатите камъни, завършвайки серията падания от преди малко. Имаше и неприятно заклещване между дървесни капани, но по склоновете над водопада... Шапката ми падна по-надолу по течението и вече по мен наистина нямаше сухо и здраво място, след излизането горе и пропаданията, между изгнилите дървета. :) Но... Кеф цена има ли? :) Все пак стативът остана на линия с чакащия ме по-горе сух и здрав фотоапарат.
  
   Наиграхме се децата и тръгнахме смело надолу. Небето предвещаваше потопът, който се изсипа в градушка само секунди след като влязохме в колата, трошейки единственото здраво място по мен за деня - главата ми! :) Все пак, още един поглед към приказката, случваща се тук. :) Времето никога не стига! :)
Чипровски водопад през пролетта
   Отпочинали, в късния следобед поехме към Монтана, където запълнихме оставащите часове, с изпращане на деня над хълма Калето, с разположената върху него крепост Кастра ад Монтанезиум. Прекрасно място с изглед към врачански Балкан, западна Стара планина, Миджурското било и насипите над язовир Огоста.

   В почивка и наблюдаване на светкавици в небесата над град Чипровци.     
Крепост Кастра ад Монтанезиум
  Местност Копрен и водопад Воден скок бяхме отредили за следващия ден. По пътеката и в очакване на поредната порция дъжд, попадахме на множество дъждовници. Този си позираше, без да се налага да го местим. :) Имаше дори листо на главата си. :)

   Водопад Воден скок по Копренската екопътека. Знам за още водопади над него, но днес реших да не изневерявам на късмета си, поради прогнозираните за обяд гръмотевични бури в тази част на планината и нелепите травми от вчера. Дните преминаваха сякаш между капките и дъжд, и гръмотевици се движиха или малко пред нас, или малко зад нас, което разбира се компенсирахме с къпането в реки. :)

   Копренски водопад Воден скок с Катя за мащаб в подножието му.

   И с есенна украса, когато за първи път го открих. :)

   Местност Копрен и облачната свада, която напираше да се излее с все сили. Билото на планината - потънало в мъгли. То пазеше своите тайни днес. Докато Мария и Митко се разхождаха към Дуршин скок, ние с Катя се озовахме в тенджерата с планински чай. Уханни билки скоро ще запълнят всички поляни наоколо.

И без дефокус на планинския масив. :)

  Копрен и Трите чуки са приказни върхове, преминаването по които съм описал в тази си публикация - ТУК, а есенното приключение с Копренските водопади Дуршин скок, Ланжин скок и Воден скок, може да проследите - ТУК. Дните ни в западна гранична Стара планина минаха светкавично и бяха белязани с много красота. 


   Завършихме с един срамежлив водопад до Вършец - Заноженски водопад, който след всичко видяно, не ни впечатли особено, но се вписа добре за край на пролетната ни разходка.



   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, в които при сходни публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали в годините:




Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Очаквайте скоро втората част на книгата - Изчезващите свети места на България.

До скоро! :)

четвъртък, 10 май 2018 г.

Белчин - Цари Мали град - крепост Шишманово кале - екопътека Бели Искър - Алекови водопади

   Плановете за събралите се няколко почивни дни по Гергьовден, съчетаваха контрастна и богато украсена сцена: повече почивка с кулинарни представления, кратки разходки в свежите дни на късната пролет, залези с прелитащи самолети и тъмните пътеки на Верила, пълноводните водопади на Витоша и екопътеките в Рила, както и крепости, но да започнем от началото.

   Събрахме се в часовете на облачния петъчен следобед, с Митко и Мария в София, и поехме по дъждовните булеварди към Белчин - китно щъркелово селце, кацнало високо в планината, където спокойствието отдавна "не цари", след обновяването на крепостта там - Цари Мали град. :)

   Зареденият с лакомства багажник и предстоящият Гергьовден, с нищо не загатваха за кротък завършек на одисеята, която заформихме. В комбинация от свежест, кадри и релакс, дните отново отлетяха като миг. За настроението ни се погрижи и гостоприемния стопанин чичо Симеон, който е известен и с имената си - чичо Георги, чичо Петър и т.н. :) За да не разводнявам публикацията с повече приказки, ще приложа по няколко кадъра, а набелязаните туристически обекти, определено допълниха с интерес богатата колекция от посетени места... :) Митко бяха ходили до голяма част от тях, но за лаици като мен, се оказаха дори повече от интересни.

   Не пропуснах макро сцените по изгрев още на следващия ден. Като най-неочакван подарък - макро обективът, се оказа на правилното място, само мигове преди чичо Симеон да окоси до дъно, бъкащото от живот зелено море с високата трева.

   Просторният двор се радваше и на цветната роса с капките по цветя и стръкове.

   Малки охлюви.

   Пухкави цветя.


   Дворът, освен със седемте си кучета, беше зареден и с отпочиващи ретро находки, сред които "Заз" бе заел почетно място. :)

   Ей този симпатяга привличаше по-особено внимание и намазваше с присъствие в стаята и разни лакомства, оттук-оттам.

   Времето отлиташе и дните завършваха така. В това им е чарът на непринудените залези. Спонтанната идея ни изрита от уютния двор още първата вечер и се хвърлихме в калните ниви, с изглед към Витоша, късните лъчи към къщите на Белчин и кръжащи селскостопански самолети, изпращащи слънцето и посрещащи комарени рояци. :)

   Докато в една посока цветове изригваха с огнена лава, сините нюанси назад, сякаш предвещаваха залезен апокалипсис, но не би. Всичко изгасна твърде бързо и нападението от кръвожадните комари ни изрита набързо в изходна позиция. :)



   Крепост Шишманово кале и руините на прилежащата към него църква. Средновековният град, наричан още и "старият Самоков", е унищожен от турците в края на 16-и век. Лесният достъп, само на метри от главния път, го прави често посещавана дестинация от местни или туристи. Малка отбивка встрани от пътя и кафява табела, извеждат дотук.

   Обектът е в близост до селата Мала църква и Бели Искър.


   Богат архитектурен комплекс, но от него е открита само малка част. Скрити и обрасли в гъста растителност, останките очакват по-добри дни и финансиране за разкриването им.





   Следва Цари Мали град. Сравнително нов мега комплекс, състоящ се от чисто нови кули и крепостни стени, изградени съоръжения, църкви, паркинги, летящи охранители, заведения и куп екстри, каращи посетителите да посещават масирано село Белчин в последните години. В миналото, Цари Мали град е бил късноантична римска крепост, както и укрепено селище в Югозападна България.

   Хълмът Свети Спас над село Белчин, върху който е изграден Цари Мали град, разкрива величествена гледка към Витоша планина и китните селца наоколо. Интересно е да спомена, че Белчин се слави с над четиридесетте щъркелови гнезда, разположени навсякъде, които го правят още по-живо и доближаващо се до дивата природа място.

   Реконструираната църква "Възнесение Христово" в комплекса Цари Мали град.


   Село Белчин и пролетното небе, в море от облаци окъпано е то. :)






 
   Поръчковата облачност радваше особено сетивата ни и запълваше картата с памет. :)


   Новата църква в село Белчин.


   Телепорт и сме по екопътека Бели Искър над едноименното село, планината е Рила. В пик на пролетта е гарантирано едно. Забравете за сухите крака. :) Пълноводна река, взривяваща всичко по пътя на гравитацията, красиви и масивни мостове, пресичащи я на множество места и скалните великани над Рила планина, каращи човек да се чувства като джудже в този приказен горски свят.


   На места малките потоци са превърнали в изпитание пресичането по мостчетата.


   Отново в кратки макро забежки по пъстрите пролетни пътеки. :)


   По ред на номерата е перфектният облачен завършек, край една нова за мен водна каскада - Алекови водопади. Учудващо лесен достъп, само на броени минути от Драгалевския манастир, а в пролетен пик, тук е същинска приказка.

   
 И както се случва с всички хубави неща, така и тези дни останаха в миналото, но запечатаха много спомени и красиви мигове у нас...
 Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Очаквайте скоро втората част на книгата - Изчезващите свети места на България.
До скоро! :)