понеделник, 26 август 2013 г.

ЦПШ - Циркус Урдини езера - Додов връх - Мермерите (голям и малък) - Мальовица - ЦПШ



Езеро Плиткачо от циркуса Урдини езера.

Връх Мальовица от циркуса Урдини езера.

Връх Мальовица малко по-късно, времето се изменяше динамично през целият ден, прогнозите не бяха обещаващи. За палаткуване да не говорим.

Езеро Долната Паница, циркус Урдини езера. След това се занадпреварвахме с прогнозите на времето и норматива по разпъване на палатки.

Два часа борба в палатката, ураганни пориви на вятъра, градушка и потоп, палатката не протече, но се молихме вятъра да не строши рейките, които сгъваха плата и до средата. Гръмотевици и светкавици зловещо продираха долината докато ние се занимавахме със заличаването на следите от потопа.

Гледката след бурята беше повече от впечатляваща. Мальовица видимо побеля от леденият спектакъл.

Показа се и дъга.

Езеро Триъгълника, циркус Урдини езера.

Дъгата над Рилецкото било.

Сутринта, около палатковия лагер. Вазов връх е забулен от ниско преминаващи студени облаци и облизан от мъгла. През нощта преваля сняг.

Наложи се да побързам за да хвана отминаващата мека светлина на изгрева, поради което станах първи.

Към Вазов връх с преминаващите цветни облаци.

Езеро Долна Паница, циркус Урдини езера.

След събирането на лагера се насочихме към Додов връх, минавайки покрай езеро Удавника.

Езеро Горната Паница, циркус Урдини езера.

От Додов връх в посока върховете малък и голям Мермер.

Додов връх в мъгла и облаци.

И без мъгла, преди малко минахме по билото от там.

В посока връх Ушите, изкачваме по билото връх Мальовица.

Връх Орловец, изгледа е близо до т.нар. "втора тераса".

С това завърши нашият красив, труден, обзорен и с динамично изменящо се време преход. Рила ни потопи, изстуди, прегря, подложи на изпитание екипировката и психиката ни. Планината дори през август не трябва да се подлага на подценяване. До скоро :)

четвъртък, 22 август 2013 г.

Заслон Страшното езеро


   Страшното езеро и Купените в Рила планина по залез са впечатляваща гледка. Мястото поднася пълни порции с магнетизъм. Надвисналите над езерото голи алпийски зъбери, пукотът на гръмотевиците създаващи невероятен ек при буря, придават суровост на пейзажа намерил отражение в неговото заслужено име - "Страшното езеро".

Заслон Страшното езеро.

Светлината в синият час и вълнението от трудният преход, възнаграден с тази величава и неповторима гледка.

Мислено бях поръчал вечерта да се насладя на гръмотевична буря и да стана свидетел на бляскаво светлинно шоу заспивайки в уютната, макар и неугледна на вид постройка. Уви, доставчика така и не дойде. :)

Изгревът заслужава ранното ставане.

Посрещането му е съпроводено със зачервяването на алпийските върхове.

Отражението на Купените в Страшното езеро.

Заслон Страшното езеро също се оглежда в огледалните води. Народът пъпли около заслон Страшното езеро...



Кристална чистота около езеро "Езерото" в Прекоречкия циркус.

Тази и предишната публикации отчетоха двудневният преход в тези обетовани земи. Всяко едно усилие заслужи неповторимите гледки и съпровождащата ги носталгия.

Лека. :)

ЦПШ Мальовица - хижа Мальовица - Еленини езера - връх Мальовица


В Рила е лято. Свежестта е навсякъде. Връх Мальовица 2729м.н.в. се показва измамно и с нищо не догатва за предстоящото изкачване и голямата денивелация.

Връх Орловец от втора тераса. Изгряващото над алпийските върхове слънце жули безмилостно от сутринта.

Еленини езера на фон на връх Мальовица и връх Орлето.

Изглед от връх Мальовца към долината на красивите Урдини езера.

Долината към хижа Мальовица, от там започва стръмното изкачване до върха. Има няколко варианта: зимна пътека, лятна пътека, а за по-екстремно настроените - Виа Ферата (отвесни скали оборудвани със железа и парапети).

Еленини езера от връх Мальовица.

Връх Камилата, Орловец и останалите върхове от алпийското било снимани от връх Мальовица.

Слизането към хижа Мальовица се ослади след стръмните безкраи до тук. 

Пловдив - Стария град


Стария град в Пловдив ме посрещна с приятна светлина и облачета по залез. 

Уличките се оказаха учудващо спокойни.

Калдаръма и старинната осанка на къщите ни пренасят в друга епоха.



Причудливи огради пазят най-интересните и красиви сгради в тихото градче.

Дворче със заведение.

Красиви стенописи предлагат фасадите на някои от къщите.



Отново... Пренасяме се към спокойствието и поемаме от дозата на богатите архитектурни решения.

Тепето по залез предлага изглед с меките цветове на отиващата си светлина над града.

Привечер. Осветлението в комбинация с червеникавите гредореди на къщите изпълват с кехлибарена нотка пейзажа в градчето.

И по-къено в синия час.

Тишината полазва навсякъде. Червеното прозорче светва в комбинация с уличното осветление.

Тишина, уют и спокойствие царят...

Посетителите отдавна са се оттеглили и се снима с чист изглед, без силуети и автомобили.

И отново, магнетизма и топлината царяща от червеното прозорче.