събота, 3 август 2013 г.

Антонски водопад


   Най-леснодостъпния водопад в България - Антонският, се намира на Подбалканския път в подножието на планината. Със слизането от колата се открива гледката към него. Тъй като крайпътната отбивка се намира от другата му страна и е на завой, а никой не спазва ограничението за движение с 60-е, което е сложено заради отбивката и завоя, може на майтап да го определя и като най-екстремния! :) Тъкмо човек стъпва на платното, за да пресече пътя, когато някой засилен психопат излиза от завоя със 150-е и се налага с паническа прибежка да се върнеш на безопасното място. Водопадът сам по себе си не представлява кой знае какво, а за да го снима човек не се изисква кой знае какво. Насочваш фотоапарата и стреляш напосоки. Виждал съм всякакви снимки от там, но идеята ми беше да сглобя и реализирам някои идеи, които ми се завъртяха в главата преди това. Например снимка на свечеряване с червените линии от стоповете и белите такива от фаровете на преминаващите автомобили в удължена експонация от няколко кадъра.

   Или пък това. Статичен пейзаж със замазани силуети на купчините преминаващи ламарини. :)

   Такива мисли ми се въртяха, докато си похапвахме салатка на обособените до крайпътната отбивка масичка и пейки.


   Нужни бяха доста опити, тъй като за да се установи човек на правилно и безопасно място, се налага непосредствена близост до пътното платно. Коли и тирове преминават бясно, разклащайки двукилограмовия статив като перце.

   Още в началото се получи може би по-интересният кадър от серията. Един автомобил започна да спира завивайки на дясно, за да захапе отбивката, в резултат на което се получиха накъсани червени линии от габарити и стопове, и жълтия проблясък на десния му мигач. Доста водачи значително намаляваха скоростта си, защото стоях приклекнал до пътя все едно всеки момент ще се засиля и хвърля под гумите им. :) А аз просто си стоях до статива на крайпътната отбивка и се наслаждавах на природата около мен.

    Не ми се мотаеше в най-голямата тъмница, около летящите автомобили, затова направих една сглобка от няколко по-къси експонации, от около по минута всяка и излезе това. Може скоро да повторя, понякога ме блазни. :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

1 коментара:

  1. Толкова много пъти съм минавала от там, дори сме си правили пикник, но нямах никаква идея, че се казва Антонски водопад. За мен просто си беше Водопадът на Подбалканския път (да, знам, че по ли линията има доста други, но те са основно ранна пролет) :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване