събота, 3 август 2013 г.

Антонски водопад


   Най-леснодостъпният водопад в България - Антонският, се намира на подбалканския път в подножието на планината. Със слизането от колата се открива гледката към него. Тъй като крайпътната отбивка се намира от другата му страна и е на завой, а никой не спазва ограничението за движение с 60-е, което е сложено заради отбивката и завоя, може на майтап да го определя и като най-екстремният! :) Тъкмо човек стъпва на платното за да пресече пътя, когато някой засилен психопат излиза от завоя със 150-е и се налага с паническа прибежка да се върнеш на безопасното място. Водопадът сам по себе си не представлява кой знае какво, а за да го снима човек не се изисква кой знае какво. Насочваш фотоапарата и стреляш напосоки. Виждал съм всякакви снимки от там, но идеята ми беше да сглобя и реализирам някои идеи, които ми се завъртяха в главата преди това. Например снимка на свечеряване с червените линии от стоповете и белите такива от фаровете на преминаващите автомобили в удължена експонация от няколко кадъра.

Или пък това. Статичен пейзаж със замазани силуети на купчините преминаващи ламарини. :)

Такива мисли ми се въртяха докато си похапвахме салатка на обособените до крайпътната отбивка масичка и пейки.


Нужни бяха доста опити, тъй като за да се установи човек на правилно и безопасно място се налага непосредствена близост до пътното платно. Коли и тирове преминават бясно, разклащайки двукилограмовият статив като перце.

Още в началото се получи може би по-интересният кадър от серията. Един автомобил започна да спира завивайки на дясно, за да захапе отбивката, в резултат на което се получиха накъсани червени линии от габарити и стопове, и жълтият проблясък на десният му мигач. Доста водачи значително намаляваха скоростта си, защото стоях приклекнал до пътя все едно всеки момент ще се засиля и хвърля под гумите им. :) А аз просто си стоях до статива на крайпътната отбивка и се наслаждавах на природата около мен.

Не ми се мотаеше в най-голямата тъмница, около летящите автомобили, затова направих една сглобка от няколко по-къси експонации, от около по минута всяка и излезе това. Може скоро да повторя, понякога ме блазни. :)

1 коментара:

  1. Толкова много пъти съм минавала от там, дори сме си правили пикник, но нямах никаква идея, че се казва Антонски водопад. За мен просто си беше Водопадът на Подбалканския път (да, знам, че по ли линията има доста други, но те са основно ранна пролет) :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване