Проклетия или Албански Алпи, както и Северноалбански планини (на албански: Krahina Malore Veriore), е името на планинския масив, с който започва Динарската верига на северозапад от Дрин и Хвостно. Най-високата кота е Езерски връх, който с Катя и Жоро изкачихме в наш стил след безсънна нощ и прибиране от и до София за два дни в колабиращата жега.
Върхът е на албанска територия на 5 km от границата с Черна гора. Разположен е на хребет между долините на реките Валбона и Тети, оттичащи се в южна посока. Върхът е скалист, без растителност и изграден от долмитен варовик. Носи името си от голямото езеро и езерца - северозападно от върха.
Долината Шалбона към село Вусинье.
Долината и утрото. Тръгнахме отдолу в 5:30 ч. след цяла нощ, около 10 часа пътуване от България, придружено от жега, хиляди завои и задръствания по границите.
Излизаме в подножието на езерцата. Скоро гледките ще ни оставят без дъх. Времето отвори панорами и намирахме лесно ориентирите към подхода.
Величествени върхове, сипеи, каменопади и колабираща жега, в която планината ни се разкриваше минута след минута.
Езерата с изглед към долината.
По сипеите към Мая Йезерце-2694м.н.в.
Началото на подхода. Високата част на масивната Мая Йезерце-2694м.н.в.
По Мая Йезерце. Невероятен ронляк.
Растителност тук-там. Радваща, в предвид скалния пейзаж наоколо.
По сипеи и кулоари. 500 метра диневалация изкачване от подножието на масива.
На върха сме след 7 часа от селцето Вусинье. 1500 метра възходяща денивелация.
Мая Йезерце. Гледките във всички посоки са впечатляващи и заслужаващи си изнасянето на тежката фото чанта с телеобектива.
Надолу по кулоара.
Долу бяхме с поомекнали колене и сварени от жулещото слънце мозъци. При колата бяхме след 14 часа ходене, катерене. Очакваше ни разпъване на палатка с изглед към гигантите наоколо.
До скоро! :)
