събота, 24 юни 2017 г.

ЦПШ Мальовица - заслон БАК - връх Злия Зъб - връх Орловец - връх Двуглав - ЦПШ Мальовица

    Заредиха се хубави и слънчеви дни. Панорамите в Рила бяха шеметни.

 След Паниците-Рай-Ботев-Паниците за ден, изпълних нещо, което отлежаваше в графата "близко бъдеще" и се поразходих сам над ЦПШ Мальовица за ден, посещавайки върховете от заглавието. Интензивен ден - 500 км по шосе, 16 км по морени, улеи, сипеи и сняг, с над 1000 метра положителна денивелация и двупосочен билет за Рая. :) Не сбърках да взема голямата техника и няколко обектива. Оказа се много трудно да ги пазя и прибирам постоянно в раницата, защото обемната и тежка фото чанта не слушаше, гледките обаче компенсираха. Взех си каска, седалката, въже, разни джаджи, котки и ледена ръка. Безалкохоно? Да! :) Проклинах тежката раница, но всичко в последствие се оказа нужно. Кулоарът между Орловец и Зъба беше пълен с много сняг и излизането там се оказа проблемно. Връщане по съседен, почти безснежен улей, който беше толкова мокър и кален, че и там не беше здравословно начинание. Рила в момента е като гъба. Отвсякъде тече вода, свежо е, диви кози се разхождат необезпокоявани...

   Гледка, която никога не омръзва. :)

   Слънцето жулеше отрано, но скоро съм на втора тераса.



   Ненадейно дойдоха две диви кози, животните бяха на 30 метра от мен, от другата страна на реката.

БАК. :)




   И околните панорами.



   Орлето и Мальовица.


   И пред заслон БАК.

   Посочвам целта и връщане назад няма. :)


   Злия Зъб и връх Орловец.

   Връх Орловец.



   По улея между Злия зъб и връх Орловец.



   Излизането в основата на Зъба не беше много гладко. Отвсякъде течеше вода, скалите бяха мокри и за капак на всичко снегът в горната част свърши. :)

   Връх Орловец.


   Гледка от връх Злия зъб към връх Двуглав и шеметната долина. В мъгла, тук положението ще е повече от весело и най-вероятно объркващо при подход, ако човек не е минавал и не е запознат. 


   Не че не може и без него, но реших да си ползвам въжето на слизане, така и така го качих до тук. Рисковано би било падането, надолу са стотици метри отвес.

   Връх Двуглав от връх Злия зъб.

   Панорами и прекрасно време днес.

   От котата на връх Злия зъб към връх Ловница и билото в посока Купените.

   Прекрасна визия.

   Към заслон БАК.



   Събирам въжето и продължавам напред. Времето си вървеше. В плановете ми за деня бяха връх Двуглав и връх Орловец. Не се бях качвал. Докато се подготвях на БАК, хвърлих едно око и към връх Камилата, но там най-вероятно ще се пробва зимно, а и бях прегрял в жегата. За сметка на това навсякъде в долината течаха реки, водопади се изливаха от всички улеи и езера.

   Последен поглед. Фотоапаратът беше проблем тук. Постоянно вадене, прибиране, откопчаване и закопчаване на фото чантата, прибиране в голямата раница... Може би само с тези действия изгубих над два часа в този ден.

   На връх Орловец. Оставих голямата раница в основата на Зъба. Слизане-качване на Орловец от посока Мальовица и Еленин връх, е с проблемен скален праг и е хубаво да се внимава с тежки раници там. Изглед към Зъба и рилските панорами.

   Към Мальовица. Времето никога не стига. :)


   Пътеката към връх Двуглав подсича стръмно поредица от жандарми. Изкачих ги, но зимно би било интересно с осигуровка и преминаването върху тях. Зъбът не излизаше от полезрението ми. Изключително красив и фотогеничен връх.




   Време е да изстудявам в пряспата безалкохолното, което качих тук, но ми предстоеше лошо пързаляне по улея надолу в кал, течаща вода и свличащи се камъни. Реших да не слизам през кулоара, снегът не беше подходящ, трябваше да ползвам въже, не бях с модулните котки, а с дефолтните си стари китайци, имах само едно сечиво. И без това излизането на качване ми изправи косите, щях да изгубя много време там. На втора тераса обядвах, беше късен следобед. По обратен ред през хижа Мальовица и по сумрак бях у дома. :)

четвъртък, 22 юни 2017 г.

Паниците - хижа Рай - Тарзановата пътека - връх Ботев - хижа Рай - Паниците

   Еднодневен преход с изкачване на първенеца на Стара планина - връх Ботев-2376м.н.в.

   Маршрутът от заглавието е повече от ясен за заклетите "Старопланинци". :) Идеята беше да издебна що-годе добро време, доколкото може да се разчита на прогнози в тази част от Стара планина и да направя изкачване на връх Ботев, и слизане до колата в рамките на деня. Реших изкачването да е интензивно. Очакваха ме 28 км. за деня и 1800 метра положителна денивелация. С тръгване в 5ч. от местност Паниците, се качих на върха за 5 часа, от които час прекаран в снимки и закуска, около хижа Рай.
 
   Бързо излязох на погледно място над мъжкия Калоферски манастир. Катя щеше да ме чака на хижа Рай. Беше видяла мечка, животното пресякло пътеката на няколко метра пред нея, без да я усети. Решила да снима доста късно, когато мецана е в гръб, а и да не чуе щракането на фотоапарата. :)

   В снимане се губи много време за смяна на обективите, но после наваксах в стръмната гора. Подсвирквах, за да не изненадам някоя мечка, но както се оказа, мечката е минала след мен. :)

   Връх Ботев се буди под млечна пелена. Кулата му е зачервена от първите слънчеви лъчи.

   Резерват Джендема също се радва на първите слънчеви лъчи, обливащи масивните и непристъпни склонове на масива Равнец. Големият Джендемски водопад прелива, склоновете са свежи, зелени.

   Големия Джендемски водопад отблизо. Мястото е страховито. 

   Джендема и Рибния гребен - острото ребро на преден план, което хвърля сянка по склона на масива Равнец.

   Прекрасните гори на Джендема. Свежест, прохлада и полъх на вятър. Реки и потоци бучат, захранени от постоянните дъждове.

   Два часа ходене и съм пред портите на Рая. Водопад Райско пръскало се излива шумно покрай килима от билки и цветя. 

   Тарзановата пътека. Нямаше никой в този участък нагоре и бях сам по пътеката над хижа Рай. Ябълка и шоколад в движение и стръмно нагоре. :)


   Покрай внушителни скали вие Тарзановата пътека, прави множество серпентини и излиза над тях.




   Над Тарзановата пътека. Старопланинското било в далечината с върховете малка и голяма Амбарица, връх голям Купен...


   И връх Ботев. Два часа от хижа Рай и около 900 метра положителна денивелация.

   Отрано, около върха започнаха да се генерират облаци. Бързо се ориентирах за слизане.


    Райското пръскало на връщане. Почивка за обяд и релакс край скалите. Ако бяхме качили и палатка, щеше да е съвършено.

   Мостчето в гората.

   Я, Катя! :)

   Водопад Райското пръскало и резерват южен Джендем от местност Паниците.

   Връх Ботев и облачната свада, която подсказваше, че скоро ще превали. 

   Районът на връх Ботев не е за подценяване, така че преценявайки условията и собствените си сили, успях бързо да се кача и сляза. Остана време за пране на дрехи и бири. :) Получи се приятно, но не тежко натоварване и в ранния следобед бяхме при колата. 

До скоро! :)