събота, 24 август 2019 г.

Чудинска планина - изкачване на първенеца връх Арамлия - 1496 м.

   Чудинска планина е част от историко-географската област Краище. Изкачване на първенеца на Чудинска планина връх Арамлия - 1496 м.н.в. по кръгов маршрут с изходна точка село Ломница и преминаване през селата Чудинци и Гурбановци. Общата дължина на маршрута е, около 28 километра по черните пътища на Краището и без пътека в последната част преди върховото било, с положителна денивелация от 650 метра. По тези чудни пътеки и пътища маркировка няма и е добре да се използва гпс.

   Планината е част от Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 108 до гранична пирамида 129 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От югозапад на североизток дължината ѝ е около 20 км, а ширината ѝ до 7 – 8 км. На север долината на река Драговищица (десен приток на Струма) я отделя от планините Изворска и Земенска, а на северозапад долината на река Бранковачка (десен приток на Драговищица) – от планината Дукат в Сърбия. На юг проломната долина на река Соволянска Бистрица и левият и приток река Коприва я отделят съответно от планината Лисец и Каменишката котловина, а на изток склоновете ѝ постепенно затъват в северозападната част на Кюстендилската котловина.
   Билото на планината е плоско и нахълмено, разположено на 1200 – 1400 м.н.в., над което се издигат заоблени върхове най-висок от които е връх Арамлия (1496,4 м), разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 119, на около 1 км северозападно от село Гурбановци. От долината на лека Ломничка (десен приток на Драговищица) се разделя на два верижни рида – северозападен и югоизточен.
   Изградена е от метаморфни скали – гнайси, шисти и амфиболити. Склоновете ѝ са обрасли с редки букови и дъбови гори и храсти, а билата ѝ са заети от обширни пасища.
   В планината и по нейните склонове са разположени 17 села, от които:
   В България – 14 села: Бобешино, Горановци, Гурбановци, Долно Уйно, Драговищица, Жеравино (най-западното българско село), Ивановци, Кутугерци, Кършалево, Ломница, Режинци, Церовица, Црешново и Чудинци;
   В Сърбия – 3 села: Бистър, Бранковци и Горно Тлъмино.

   Изходната ни позиция е село Ломница, където времето е спряло. В селото има няколко жители, които се занимават с животновъдство, а камбаната на голямата църква отдавна е заглъхнала... И тук, както при всички гранични върхове е добре да бъдат уведомени граничните власти за намеренията и изкачването на тези върхове!



   Прекрасно място за бивак. Наоколо е тихо и в тишината отеква само кучешки лай, чанове и падащите орехи от близките дървета. Има малка река и много птици, красиво и диво е.
   Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично селище и градище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
   Ломница е старо средновековно селище. Споменато е в Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 - 1395) от 1378 г. за дарените селища на Рилския манастир "Свети Иван Рилски".
   В стари писмени извори е записано като Ломница (1448), Ломнидже (1453) и Ломниче (1624). В турски данъчни документи от 1570-1572 г. е посочено под името Долна Ломница като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 1 мюсюлманско и 35 християнски домакинства, 21 ергени и 3 бащини. В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Ломница.
   През 1869 г. е построена църквата "Свети Георги".
   В края на XIX век селото има 8505 декара землище, от които 3440 дка гори, 3660 дка ниви, 1205 дка мери и 200 дка естествени ливади и се отглеждат 618 овце, 897 кози, 212 говеда, 74 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик) и животновъдството (овце). Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
   В селото има училище от 1881 г., като през 1928-29 г. е открито махленско училище в махала Джурина, а от 1930 г. училището е в собствена сграда.
   През 1951 г. е създадено читалище "Прогрес". Открити са пощенска станция, фелдшерски пункт, здравен пункт.
   През 1956 г. е учредено ТКЗС "Дружба", заедно със селата Ивановци, Чудинци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с.Драговищица.
   Селото е електрифицирано (1970), повечето махали са водоснабдени. Пътят до селото и площада са асфалтирани.

   Отново по тъмно поемам към първенеца на планината. В ниското са обещани жеги и в дългия августов ден трябва да съм бърз, за да сляза, около обяд в изходна позиция. Очакват ме около 28 пешеходни километра по черните пътища на Краището, придружени с емоции, снимки на старите села и изкачване на връх Арамлия.

   В село Чудинци, където пристигам след изгрева отдавна никой не живее. То е разположено в географската област Каменица, в северната част на Чудинската планина. Съставено е от 10 пръснати, отдалечени и вече обезлюдени махали: Кадинска, Тупанджийска, Конярска, Горна, Качарска, Вукарска, Милева, Изворска, Станчова и Чобанска.
   Населението през 1880 г. е било 276 души, през 1900 г. - 380 души, 1926 г. - 472 души, 1934 г. - 448 души, 1946 г. - 406 души, 1956 г. - 239 души, 1965 г. - 108 души, 1957 г. - 57 души, 1984 г. - 40 души, 2009 г. - 3 души...
   Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантичен некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
   Село Чудинци е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от 1570 – 1572 г. като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 8 домакинства, 10 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Чудинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър от 1624 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Чудинче с 16 домакинства.
   В края на XIX век селото има 7134 декара землище, от които 1465 дка гори, 4196 дка ниви, 1473 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик), животновъдството (овце) и производството на дървени въглища. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.
   В селото има училище от 1910 със собствена сграда от 1912 г.
   След 1919 г. част от землището на селото остава в Югославия.


   Изгревът ме хвана в гората. Изминал съм половината разстояние до върха.



   Разбира се, не пропускам да се отбия до Чудински манастир "Свети Пантелеймон", който определено е сред най-отдалечените в България и който исках да посетя от години, но с неяснота кога точно ще се случи това.

   Според легендта старият храм е бил разрушен 200-300 години преди Освобождението, много народ се бил събрал на събора за празника на Свети Пантелеймон, но по същото време турска войска претърсвала района, за да търси тримата селски „бабаити“- юнаци, които преди няколко дена убили двама „арачии“- събирачи на данък. Освирепелите турци, за това дето не успяли да ги открият гяурите, посегнали на мирното население. Заобиколили тълпата и всичко живо изклали, после се „юрнали“ по къщите и там що заварили изклали, малкото българи които останали живи избягали, където очите има видят. След това жестоко клане близкото село запустело за дълго, и едва 100 - 150 години след това дошли хора, заселили се по старото землище и основали селата Чудинци, Ивановци, Гурбановци и Олтоманци, на имената на тези трима войводи: Иван, Гурбан и Олтоман-Караджа. Срещат се и други имена на топоними свързани с героичната съпротива на тукашните българи срещу османския поробител: местността „Вояковица“, от Воин войвода; връх Арамлия, което означава разбойник, обирач по пътищата, и др.
   В местността около Чудинския манастир са намирани гробове, което подсказва, че там е било гробището на някогашното опустошено село.
   Въпреки столетията на забвение, местносто население не забравило святото място, в началото на XX в. построили черква, след нея и други сгради и така обителта била отново възродена. Възобновен бил и големият събор, идвали хора от близки и далечни краища. Привличало ги силното излъчване на мястото, както и чудодейната вода бликаща от близкия извор (аязмо). Но за жалост това не продължило дълго и с идването на комунизма, затворили границите (районът станал първа гранична зона и достъпът до манастира станал почти невъзможен), селата обезлюдели и така обителта потънала отново в забрава...




   Наблюдателна вишка, само на стотина метра от връх Арамлия.

   Връх Арамлия - първенец на Чудинска планина. Много дивотия, чудни гледки и емоции, свързани с тази планина...



   В село Гурбановци съм скоро след изкачването на върха. Затварям кръгово маршрута оттук и поемам към село Ломница, където съм паркирал колата и където пренощувахме.
   Селото е разпръснат тип, образувано от 3 махали: Горна, Средна и Долна (център на селото). И тук статистиката е плашеща. Едва 5 регистрани местни жители към 2010-а година.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Милевска планина - изкачване на първенеца връх Милевец - 1733 м.

   Милевска планина в историко-географска област Краище. Изкачване на първенеца на Милевска планина връх Милевец - 1733 м.н.в. по кръгов маршрут през граничните села Долно Кобиле и слизане в изходна позиция през село Метохия. Общата дължина на маршрута е 22 километра по черните пътища на Краището и без пътеки в последната част преди върховото било, с положителна денивелация от 920 метра. По тези чудни пътища и пътеки няма туристическа маркировка и е добре да се използва гпс.

   Планината е разположена в най-западната част на Милевско-Конявската планинска група, като по билото ѝ от гранична пирамида 144 до гранична пирамида 160 преминава участък от държавната ни граница с Република Сърбия. От север на юг дължината ѝ е около 15 – 16 км, а ширината – 10 – 12 км. На север чрез седловина висока 1573 м се свързва с Царичка планина, а на изток долината на Бъзовичка река (десен приток на Треклянска река) я отделя от Кобилска планина. На юг чрез седловината Славчето (960 м) се свързва с Изворска планина, а на запад, на територията на Сърбия, долината на Божичка река (ляв приток на Драговищица) я отделя от планината Варденик. 
   Най-високата точка на планината е връх Милевец (1732,6 м), разположен на сръбска територия, на 50 м от държавната ни граница, при гранична пирамида № 151, затова е добре да уведомите граничните власти, ако предприемете изкачване на върха!

   В  планината и по нейните склонове общо в Сърбия и България са разположени 1 град и 12 села:
   В България – 7 села: Горно Кобиле, Долно Кобиле, Драгойчинци, Киселица, Метохия, Побит камък и Чешлянци
   В Сърбия – 1 град и 5 села: Божица, Босилеград, Горна Лисина, Груинци, Долна Лисина и Милевци.

   Над село Долно Кобиле съм много рано сутринта и поемам по дивите и гранични черни пътища и пътеки. В началото преходът е белязан с прохлада, но по високите части през август е доста горещо и съм максимално бърз, за да сляза, около обяд в изходна позиция, край колата и заредената с напитки хладилна чанта. :)


   Като навсякъде в българските планини и тук играе поголовна сеч, но отбелязана навсякъде като санитарна. Почти нищо няма да остане в скоро време от тези красиви гори.


   Изглед към връх Било - първенец на планината Кървав камък. Най-високият връх в Краището от българска страна и който изкачих в отминали посещения на района.

   Краището е море от планини, пътища, китни села и пълна дивотия, в която човек може да си почине и да остане сам със себе си...



   На връх Милевец.





   Отново с изглед към връх Било.

   И връх Руй в далечината, който изкачих в отминалата пролет набързо от село Забел...

   Село Метохия, което е изоставено и обезлюдено. Само чешмата и занемарената сграда на кметството подсказват за кипелият в миналото живот тук.
   Село Метохия се намира в планински район в Краище, в източните склонове на Милевска планина, по поречието на река Метохийска. Селото е разпръснат тип, образувано от 10 махали: Тошкина, Бабагюринци, Възчукар (присъединена към селото през 1971 г.), Джокинци, Пауновци, Долня маала, Баздрачка маала, Велимировци, Спасичовци, Циганьете. Преди Освобождението селото е било значително по-голямо и е включвало и махали от съседните села Чешлянци и Божица.
Паметник-чешма на загиналите във войните за национално обединение през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.

Кметството...
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127