Връх Белмекен и язовир Белмекен през лятото...
Връх Белмекен, кацнал високо и гордо с обширното си било над язовир Белмекен, разкрива невероятни гледки - във всички посоки. Първата ми среща с него беше сурова и необятна. Духаше зверски вятър, мъгла и облаци свирепо се бяха озъбили срещу всякакви опити да видим каквото и да е било... Обзорите обаче никога не са ме възнаграждавали през годините на този връх. Качвал съм се безброй пъти след това... Веднъж от връх Ибър дълго наблюдавахме зимата в прекрасно и ясно време към снежен Белмекен, но с гледка към него, а не от него... В късна есен, в късна пролет, в дните на лятото и доста пъти съм се завъртал през зимата, когато с ниския ветеран, съм издрапвал до язовирната стена на Белмекен... В дни с прекрасни прогнози, точно над Белмекен винаги е имало облаци и мъгли, и за мен погледите там оставаха винаги табу. Районът наоколо е обширен/необятен и може да се качват много върхове, била, да се планират планински маршрути. Насреща са: Ибър, Сивричал, Ортачал, Равни чал, хижа Белмекен, хижа Христо Смирненски, спортна база Белмекен, откъдето могат да се правят много лъчове или големи кръгови маршрути... Бреговете на язовира са били и друг път повод за биваци и спане на палатка до водите му, като прохлада и студ са винаги гарантирани екстри и благинки в месеците юли и август, когато долу е ад... Та, този път се запътихме доста късно през деня и трябваше в ранния следобед да се кача, ако има желание, разбира се, че веднага след път човек трудно се решава и мислите са за хубава салата и разни други екстри... :) Какво обаче роди умната ми глава, предвид ранния все още час? Директен подход по най-стръмното насреща и без пътека до върха. Право нагоре от прекрасните поляни за бивак. 🌲🌲🌲 Връзваха се, според гпс-а точно 2 километра по права линия до триангулачната точка и пирамидата на връх Белмекен. Наклонът е 1/3 в полза на склона и изглежда на една ръка разстояние, но разните треви, камъни и дълбоката хвойна подсказаха в последствие, че идеята не е била особено разумна и че ще се бедства... Тежки облаци бяха превзели билата, но според прогнозата поне нямаше да гърми/вали... ⛰️⛰️⛰️ Излязох все пак денивелацията от 600 линейни метра за точно час, хуквайки ударно и с идея, ако завали, бързо да се омитам надолу и буквално за минути да съм на бивака. 🌈 Доста добро време се случи нагоре и после в обратен ред забих надолу с идея за кръг, тръгвайки по билото, закъсвайки, бедствайки и опрашвайки част от клековете в едно дере, докато пак без пътека забих по стръмното... 🌳🌳🌳 Това Белмекенско приключение щеше да породи бързо излизане с добра тренировка и бавно слизане, лазене, дране на кожа, а и да запиша летен Белмекен и в тази година... 😆 За сведение, пътеката от язовирната стена, явяваща се начало на маршрут към Белмекен, дълго време следва поляни и ръбове, докато обиколи и изкачи последната част към масивния Белмекен. Правил съм го зимно там няколко пъти, за ден с пътя и качване/слизане... Както и в срещуположната страна - от заслон Помочена поляна в една ветровита и ледена зима. Беше "сгряващо"... 🥶 Сега качвам малко снимки тук, от летен връх Белмекен, с динамиката на времето, облаци и прохлада, слънце и почти безветрена вечер, в която наблюдавахме пасторалните склонове на планината и как едно неправилно на вид слизане без пътека, може да вкара човек в беда... Още куп интересни маршрути, може да се видят в линка ТУК, в десетки идеи за рилски разходки и невероятни приключения...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
