вторник, 8 октомври 2019 г.

Източни Родопи: Водопад на Сътворението, крепост Бялград, евромахала Батковци, Чуково


   Два дни в дъждовни, предесенни източни Родопи, с посещение на някои непознати кътчета, които са отдалечени край почти обезлюдени села и малки градчета в този голям дял на планината Родопи. Без добре подготвен план и едва няколко набелязани обекта, тръгнахме късно, почти по обяд. Събота е и трафикът по пътищата ни идва в повече. След няколко часа с автомобила пристигаме в село Долна Кула и търсим махала Метла. 
   
   "Водопада на Сътворението", скрит в усоите над село Долна Кула и последната му махала - махала Метла. :)

   Дъждовете предния ден бяха заредили водопада, доколкото да се отчете с нещо. Определено нито му е времето, нито му е пълното величие, а скалите наоколо наистина впечатляват и си заслужава да се идва тук, отново. Имах подробно описание и качени координати на приемника, така че без много много да се лутаме, скоро излязохме в основата му.

   Водопадът и теренът накоколо са оформили причудлива пещера, в която може да се влезе, точно зад него. :)

   Махала Метла на село Долна Кула, източни Родопи.

   Край крепост Бялград, около село Гугутка в късния следобеден час. Средновековната крепост "Бялград", известна сред местните хора и като "Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от Ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към Бяла река. Средновековната църква се намира почти в средата на укреплението. Крепостта "Бялград" е една от най-добре запазените в България, но и една от най-слабо проучените.
   Наличните данни сочат към заключението, че през средновековието крепостта "Бялград" изпълнява функциите на сателитен поддържащ пункт на близката крепост "Лютица", в която цар Калоян нееднократно пребивава. Освен това тя е разположена на път, паралелен на древния римски път "Виа Егнация" (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол) и е свързана с охраната му. Мястото е изключително стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.

   Много неща могат да се споменат за Бялгад. Крепостта е застинала като страж и отдавна не се радва на туристическо внимание. Районът е граничен, пътищата до подхода са черни и в незадоволително състояние.

 

   По черните пътища над село Гугутка и след множество въпросителни, успях да издрапам и да се върна невредим с ниския автомобил до селото. "Упражнението" донякъде ни помогна, скъсявайки да походим общо седем км в двете посоки и това да слезем по светло, за да продължим и да си търсим подходящо място за бивак. Над село Гугутка в посока крепостта имаме чудесна възможност. Малка заравненост с чешма и огнище, обособен кът за отдих, но не рискувам да оставам тук колата. Цяла нощ ще вали, пътищата ще се разкалят и излизането под тях остава под въпрос.

   Въртим отново завой след завой, но в обратна посока. Край село Долна Кула сме почти по тъмно. По път има няколко обособени за бивак места, които са с прекрасна гледка наоколо и ги видяхме, докато се придвижвахме към водопада, но превърнати за съжаление в бунище от местните. Много боклуци, наилони, пластмаса, начупени стъклени бутилки, са разхвърляни навсякъде. По дерета, край беседки, по пътя, навсякъде... Вечерта правим малко огнище, колкото да изпечем един суджук, а и за настроение. Скоро излиза прогнозираният вятър и дъждът, който ромоли по палатката и ламаринения покрив на беседката и е добре дошъл.

   По пътя и почти пресъхналите меандри на реката. Пейзаж по пътя за село Долна Кула.

   По пътищата на Родопите между Момчилград и Крумовград, виждаме кафява табела със следния изписан текст - "Евромахала Батковци - 1км". Винаги има какво да се види. Отбиваме се по черният път, който е в задоволително състояние и разглеждаме възстановката в центъра на махалата. Пътят от Кърджали през Момчилград за Ивайловград е чисто нов. С нова маркировка, знаци, асфалт. Това не пречи планината да сваля пясък и камъчета, затова където има завои и стръмни склонове, е добре да се кара с повишено внимание. На много от завоите няма мантинели.




   След което поемаме с автомобила към село Чуково - малко и китно селце, разположено над град Момчилград. От селото и крайната му улица по едва различаваща се пътека следваме скалистия склон и скоро излизаме високо над Чуково. Там, високият масив разкрива великолепна гледка към източни Родопи и скални ниши в малък скален комплекс.



   Село Чуково.

   Скални ниши над село Чуково.


   С това бързо приключваме, въпреки че е едва обед. Обядваме на една обособена беседка с барбекю, маси и хубави чешми. Чака ни дългият път към вкъщи... :)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

вторник, 1 октомври 2019 г.

СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

   Връх Атон е планински първенец на полуостров Атон - Света гора. Ако човек разгледа картата на полуострова и се реши, изкачването на връх Атон стандартно се случва от скит "Света Ана", построен на внушителния южен склон в подножето му. От другата и срещуположна, северна страна на полуострова е построен манастирът Великата Лавра, откъдето маршрутът е по-дълъг и изморителен. Това са, като цяло туристическите подходи. Има такъв и от следващата спирка на ферибота, а именно - след "Света Ана". Със старт от кота нула до 2033 м.н.в., откъдето и да бъде "подхванат", връх Атон подлага на изпитание всеки дръзнал да погледне и замечтае към висините му. Изкачването, сложната организация с визи, транспорт, графици на фериботи, съчетани с последвалото късно тръгване и съпътстващата го жега, проверките на пристанището Дафни и климата, поставят връх Атон сред трудните - по-скоро изморителни върхове, които сме изкачвали... Та се заех сериозно с организацията. Направих запитване няколко седмици по-рано, пуснах таблица с данни и молба и с Ванката и Вихър (Golqm Turist), успяхме да посрещнем залез и изгрев от двухилядника Атон!
По изгрев, връх Атон.
   Предистория... Преди няколко години посетих за първи път полуостров Атон, като тогава замисълът беше да направим поклоннически туризъм до Зографски манастир "Свети Георги" и други манастири с Жоро. Посетихме и Хилендарския. Краят на месец юни далеч не беше подходящо време, жегата вече е започнала да става непоносима и битката по прашните пътища, пълни със змии и липсата на питейна вода, правят върха опасен и дори смъртоносен за изкачване. Много поклонници - мъже от Русия, Гърция, Събия, Румъния, България и други държави, правят запитване за визи и организират посещението на полуострова. Тогава се наложи да се прибера ден преди изтичането на визата, заради здравословни проблеми, породени от топлината, като усетът ми тогава проговори, за да не правя каквито и да било опити. Бяхме на 50 километра от подхода за Атон, а пешеходно и в температури, достигащи 40-42 градуса, начинанието щеше да бъде обречено на глупав и опасен провал. Дали заради наплашване или за да ни предпазят, тогава монаси ни предупредиха за немалко случаи на закъсали и дори починали от жегата хора.
   В общи линии, фериботите обслужващи малките пристанища към заливите се движат с предварителна заявка, а разписанията, ако може да се разчита на такива, са не много точни. Знаех за това и затова отлагах този планински първенец близо три години. Но, ей на, дойде му времето. Краят на септември сме с отпуснати визи и очакваме с нетърпение мига, в който да паркираме в малкото градче Уранополи - последна спирка за цивилни автомобили. Разрешеният достъп за влизане до манастирите и върха е само по вода. Има и пешеходен достъп, но по пътища, по които не е добре да ви хванат в крачка. Там се движат автомобили, камиони, които обслужват и ремонтират комплексите. Фериботите са малки и големи. Има и корабчета таксита, но там цените са солени и може да се наложи да чакате други желаещи. В зависимост от притока на хора, се определят и разписанията на фериботите. Сега и в двата от дните ни на престой, бяха различни, а сравнени с преди три години, също нямаме съвпадение с часа. Най-добре е да се направи запитване по телефоните, които ни дадоха, изписани на заплатените билети.

   Спим на плажа в Ierissos. Малко преди Уранополи. Изгледът към Атон ни кара да се спогледаме. Знаехме, че ще е трудно.


   Час преди да отвори визовия център се нареждаме и чакаме за Диамонитрионите си, за които съм подал молба предварително с данни на латиница. На опашката преди нас връщат един руснак, който гледаше като попарен с вряла вода. Споглеждаме се и видимо сме притиснени. Всичко се случва, грешки стават, живеем в електронната ера.:) Все пак всичко минава бързо и вземаме документите. На пристанището за ферибота чакаме над час. Щателна полицейска проверка на визите и личните документи, след което потегляме. Атон е насреща. Слънцето отдавна подксазва, че сме закъснели, но нямаме голям избор. На всичко отгоре трябва и да слизаме бързо, едва на другия ден Ванката е на работа, въпреки че визите ни са за четири дни.

   Вихър е машина. Поканих го и прие с охота да се включи и изкачи Атон за 3-и път. Посещавал е Атон 7-8 пъти и имаше какво да чуем и научим от него. От интересни истории, до не толкова забавни случки.

   В Света гора се намират 20 манастира, техният брой е фиксиран и са подредени в стриктна йерархия (брой монаси в скоби): Манастир Велика Лавра (64), Манастир Ватопед (163), Манастир Ивирон (71), Хилендарски манастир, сръбски (92), Манастир Дионисиат (71), Манастир Кутлумуш (86), Манастир Пантократор (25), Манастир Ксиропотам (25), Зографски манастир, български (48), Манастир Дохиар (3), Манастир Каракал (60), Манастир Филотей (60), Манастир Симонопетра (94), Манастир Свети Павел (112), Манастир Ставроникита (42), Манастир Ксенофонт (123), Манастир Григориат (107), Манастир Есфигмен (121), Манастир Пантелеймон, руски (88), Манастир Констамонит (44).
   Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204) в XIII век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През XIV век каталунски наемници ограбват атонските манастири.
   Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири), метоси, както и над 600 килии, каливи и катизми. Главен град и административен център на Света гора е Карея, който е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно Света гора е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население е около 1400 души... Суха статистика.

   Бързо набираме височина, слънцето все още ни щади и сме от тази, неогрята все още страна на полуострова. Животът тук е тежък. Някои монаси-исихасти живетя в скални килии, в пълно уединение, дори разбираме за случаи на замеряни от тях с камъни туристи-поклонници, стигнали твърде близо до подходите за скалните им ниши...

   Но има и модерни изкушения. Те са и лукс и необходимост.


   Невероятно е. Отново съм тук. Краят на септември е обещаващ, макар че не очаквах да е толкова горещо. Жега е и мозъците ни пулсират, но знаем, че ще се справим.
   Заливите са изкушение, но ако ви хванат да се къпете, ще ви арестуват. Има малки полицейски катери, които обикалят насам-натам. Отделно - от скитове, манастири и килии, има добра видимост към крайбрежната ивица на Атон. Сред морето от информация, отсявам най-важното. Важно е да се знае и го цитирам от официалната страница на СВЕТА ГОРА, за който реши да посети тези чудни места.

   "Посещението на Света Гора не е туристическо пътуване, Света Гора е място за поклонение и молитви. Избягвайте говоренето на висок глас, силната музика и всяко действие, което би пречило на молитвите и усамотението на другите.
   Към монасите се обръщайте с "отче" и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и светски проблеми.
   Бъдете прилично облечени – дори и в горещо време трябва да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав.
   При влизане в манастир първо трябва да отидете в гостоприемницата (архондарик) и там да изчакате да ви настанят (ако ще спите там), след това да ви заведат в храма и да ви покажат светините.
   Тъй като основното придвижване из Света Гора е пеша, носете си удобни обувки, както и вода за пиене. Постарайте се също да сте с малко багаж – само най-необходимото.
   Навсякъде е забранено яденето на месо, но не се притеснявайте – макар и постна, кухнята на Света Гора е вкусна и едва ли ще останете гладни. Все пак имайте предвид, че храненето става по определен ред и е част от богослужението – в трапезариите е забранено говоренето, ставането – преди да е даден сигнал, разхождането.
   Утринните служби започват в 3 часа през нощта (в някои манастири от 2, лятото съответно в 3 и 4). Ако ви е трудно да ги посещавате толкова рано, отидете поне на литургията, която започва някъде към 5-6 часа. В 3 следобeд започват пък вечерните служби.
   Във всеки манастир има обществен телефон, работят с карти и международните разговори са сравнително евтини. На повечето места вече има обхват и за мобилни телефони. Но тъй като всички манастири са на агрегати за ток (повечето работят само през деня), може да се окаже проблем зареждането на батериите, затова не прекалявайте.
   Категорично е забранено къпането в морето, както и ловът и риболовът!
   Забранена е и употребата на алкохол, освен това, което ще ви предложат в архондарика или в трапезарията.
  Забранено е снимането с видеокамери. Снимането с фотоапарат е разрешено, но само отвън.      Монаси можете да снимате само ако те самите са дали изрично съгласие за това.
  Както стана дума по-горе – спането и храната в манастирите са безплатни, но е добре, ако ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа – в кухнята, за чистене или каквото друго послушание ви дадат."

   Продължаваме нагоре и сякаш малко от малко набираме височина. Змии тази година няма. През 2016-а година само за ден видях, около пет пепелянки и други, непознати видове, които очакват в засада за храната си.

   Жегата вече ни е сварила мозъците и не мислим трезво. Стигаме до Панагия, заслона на 1500 м.н.в. Само на час под върха. Място за подслон, молитви и сън. Има нарове за 30 човека, които да преспят, както и кладенец, от който с въже и кофа да си набавим нужната вода. Беше пълно с руснаци. Около 22 часа започнаха молитви и литургия, които продължиха до 1 ч. през нощта.

   Отпочиваме и пием много вода. Придвидливо съм взел филтър за вода и пия смело. Оставяме тежките раници със спални чували, храна и какво ли още не. Нагоре съм само с тежката - 4 кг фоточанта, която е... Е, не, нямаше как да не я взема от България. Мислих много и реших да си позволя този "материален лукс", за да опитам да изкарам някой качествен кадър от Атон.


   Изглед от върха към полуострова, континентална Гърция и тази пропита с кръв и молитви земя. Изморени до припадък, сме заредени с гледката, прохладният вече вятър и в еуфория знаем какво да очакваме. Милиони звезди, млечен път, липса на светлинно замърсяване и прохладна нощ край заслона си. Къде е статива??? Решихме да спим навън на спални чували и не сбъркахме. А свещенният Атонски полуостров се врязва на 50 км навътре в Егейско море и гледката замъглява съзнанието.

   Металният, няколкостотин килограмов кръст на връх Атон. Преди двеста години, когато е нямало хеликоптери и модерни средства за транспорт, това тежко съоръжение е било изнесено на гръб от хора и мулета, за да бъде монтирано в най-високата точка на полуострова.



   Като се качвахме по финалните 500 метра денивелация, от върха отекваше камбанен звън от четирите камбани, монтирани там. Оставйки тежката раница на Панагия и само с фоточантата, потичах на горе. Колкото и да е странно, някакви сили се вляха в мен изведнъж, въпреки пътя предната вечер, въпреки спането ни до колата, чакането на визи, фериботи, проверки и жегата по стръмнината... Имаше трима руснаци на върха. Те стояха мирно и се молеха, пееха, четейки текстове от малка книжка. Ванката и Вихър останали доста надолу, викаха "Пиринееееее", "Пиринеееее" - наш си поздрав от рид Средоноса, станал запазена марка, когато екзалтирано се качвахме към връх Баюви дупки. Скоро излезе и вятър, а слънцето падаше все по-ниско. Не дочаках залеза горе. Имах притеснения за узото, изнесено нагоре. :) Сянката на острия връх се отрази ефектно на десетки километри в морето, докато слизахме... Цветовете изригнаха в жълто и кърваво червено. Долу, освен поклонници имаше и монаси, запретнали ръкави със стъклени бутилки вино. По небето изгряха звезди, а липсата на светлинно замърсяване, породи изключителен млечен път. Надолу пък морето, светлините от лампите на полуострова, в далечината сянката на остров Тасос. Над нас острият Атон се перчеше гордо. Малко преди полунощ всички се събудиха и запяха песни, заслонът се освети от десетки запалени свещи. Самолети прелитаха, спътниците ясно се движиха с бързина, много по-нагоре...

   Към Карея - столицата на полуостров Атон. В Карея има църква, сгради, магазин, там може да наемете такси за пешеходен превоз до различни лъчове на полуострова.

   Много неща могат да се кажат, напишат за Атон. Според едно старо предание, Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си Исус Христос да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка. Жени на полуостров Атон не се допускат. Има частни случаи на жени облечени като мъже, влезли на полуострова, които разпознати, веднага биват вкарвани в гръцки затвори. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. При посещение на Зографски манастир, ми направи впечатление това, че остатъците от храна не се дават на котките (изовзват се като отпадък с фериботите), за да ловят плъхове и мишки. Сечища няма никъде на полуострова и горите, където ги има са невероятни. Дърва за огрев и бали слама за товарните животни се карат с фериботи от континента. Огромна лавина е смляла гората под върха, малко под Панагия. Зимата е добре да се подхожда само по ръбовете на върха, които са тежки за изкачване и е нужен катерачен и бивачен инвенатар.

   Вихър на Великия метален кръст.

   Ванката.

   Земното притегляне. 2033 метра по-надолу, но с голямото приближение на телеобектива.

   Привечер сме на Панагия. Могъщата сянка на Атон се отразява ефектно в безкрая на морската шир.

   По изгрев и по-залез, върхът дава повод да преосмислим нещата. Мащабите тук са въздействащи. Огромни кораби и фериботи се забелязват като малки петна в дълбочина и ни подксазват колко сме малки, уязвими и земни в краткия си път.


   Утрото от Панагия. Светлината е невероятна, но скоро слънцето ще изгрее в последния ден на септември. С това приключва третото ни посещение на държавата Гърция през месец септември, с пет изкачени първенци на планини. Жегата на пристанището е непоносима, но слизаме доста по-рано, за да сме сигурни, че днес ще хванем ферибота към Уранополи. За капак на всичко акостираме на Дафни, където полицията нарежда да слизаме. Всички слизаме заедно с багажа. Ще има митническа проверка. Предстоят ни и часове с автомобила, нощни часове с влака и много емоции и спомени, които ще ни карат да настръхнем щом споменем думата Атон или се вгледаме в малката хартиена карта, на която с едва различима точка е отбелязано името на върха.




   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

Остров Тасос

Боздаг планина, Гърция

Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.
 Линкове с приключения зад граница...
Метеора - Гърция

Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

Религиозен туризъм в Черна гора

Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

Македония - манастири и каньони

Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

Каньон Викос - Гърция

Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция