неделя, 7 август 2016 г.

Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия

   Остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия се намират на 6,5 км. по права линия от морската гара в Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Между 1945 и 1966 г. островът неофициално носи името "Болшевик". В днешни дни островът е комерсиално място, от което община Бургас се е възползвала през годините и печели от туристите като предлага услуги свързани с посещението му. Това е единствения обитаван остров в България, на територията на който в миналото е бил разположен затвор.

   Разходка до комерсиалния остров Св. Анастасия и манастир Св. Анастасия през лятото става с няколко корабчета, които тръгват на всеки час от Морска гара Бургас. Ако сте решили това да бъде вашата дестинация, имайте пред вид, че за корабчето трябва да си направите резервация по телефона, в сайта на острова. Престоят трае два часа.

   На острова има сгради, които се стопанисват от Българската православна църква. На него има фар, няколко сгради за нощувка, ресторант и църква, както и малък кей. Интерес у мен събуди църквата и манастира на острова, за да се престраша и кача на малкото корабче "Св. Анастасия", което се люлееше силно от вълните на морето. :) В случаи на голямо вълнение може да ви откажат резервацията, затова е добре да следите обстановката.

   Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II. Грамотата е с дата 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който са служили двама монаси.

   Манастирът има бурно минало. Опожаряван е множество пъти от пирати и в години на войни, но е възстановен благодарение на дарители от бургаския край.

   След Деветоююнския преврат от 1923 г., занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти от правителството на Александър Цанков. През втората половина на 1923 г. там са затворени 123 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в Бургас. През 1925 г. островът отново е превърнат в затвор.

   През 1943 г. част от затворниците успяват да избягат с лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина, избягали зад граница и след промените се завърнали като герои в България.

Част от възстановените стенописи в църквата.


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

понеделник, 25 юли 2016 г.

Рилски манастир - Кирилова поляна - Сухото езеро - заслон Кобилино бранище - вр. Су чал, вр. Маринковица - вр. Погледец - езеро Йозола - Тиха Рила

 
   Получи се поредното качествено ходене, в предвид не толкова честите преходи напоследък. За два дни и малко се качихме и слязохме от и до Рилския манастир по маршрута от заглавието с два бивака и посещение на най-труднодостъпното езеро в България - Йозола.

И малко кадри по "пътеките". :)

Рилски манастир в късния следобед:

Сухото езеро, първото място за бивак:

Слънцето изгрява:

Заслон Кобилино бранище:

По билото:

Връх Су чал:



Рибни езера - хижата и езерата. Смрадливото езеро в дясно:

От връх Погледец - изключителни панорами:


Най-труднодостъпното езеро в България - Йозола:


Езеро Йозола на сутринта по каменните полета, улей и клекове:




Затворихме кръга със слизане през връх Маринковица към Тиха Рила и Кирилова поляна.

До скоро! :)

Беклемето - Арката на свободата

Беклемето - Арката на свободата






Арката на свободата - клип.

сряда, 20 юли 2016 г.

Над Сувчарското пръскало - лято 2016

    Последните дъждове решиха казуса къде да прекарам няколко часа сред природата. С интересен подход без пътека, реших да потърся един малко по-непознат водопад над Сувчарското пръскало, за който само бях чувал, но не бях посещавал. Водопадът е сравнително малък, но образува интересен пад, водите на който оприличават гъсти коси. На слизане подходих неправилно, тъй като не знаех къде точно трябва да сляза, а се оказа че водопадът е на петдесет метра по реката над Сувчарското пръскало.


Малко по-късно се престраших да надникна и да се спусна над бездната, от която с шум политат водите на водопад Сувчарското пръскало. Дървета за установка имаше в излишък и адреналинът беше гарантиран.


четвъртък, 14 юли 2016 г.

Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на област Молдова

   
    За ваканционното летуване тази година отредихме място на дълго проучваните обекти в Румъния, някои от които са разположение до границата с Украйна, а други в област Трансилвания. Добре начертаното от Жоро отново зароди грандиозен план, в който присъстваха над двадесет манастира, половината от които са в списъка на Юнеско, за другите само предполагахме какво може да предложат, но определено надминаха очакванията ни. Допълнихме разходката с ударното изкачване на връх Ому, преминаването през каньони, крепости и приказни градове, съхранили в себе си голяма част от историята на Румъния. Като бонус видяхме и Карпатски мечок, който необезпокояван посети лагера ни в първата нощувка до буйната река край Синая...

Стартирахме с Преображенския манастир край гр. В. Търново.


В последствие навъртяхме близо 3000 км. в България и Румъния, и посетихме множество манастири, църкви и крепости в следващите 4 дни. Пътуването отново протече интензивно, поради липса на повече време, но не и на желание. Равносметката показва, че в последните няколко месеца съм посетил и снимал малко над 120 манастира в България, Румъния, Сърбия, Гърция и полуостров Атон. Голяма част от обектите снимани в България ще присъстват в предстоящото издание на книгата "Изгубената вяра", работата по която възпрепятства честото писане тук. :)




































































































Оказва се, че съседите ни успяват да опазят и покажат на целия свят как се стопанисва и съхранява история, докато у нас стотици манастири и църкви тънат в пагубна разруха, породена от безразличие, алчност и мародерства.

Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и разгледайте тук - Фрушкогорските манастири.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01