понеделник, 19 септември 2016 г.

Шар планина - Титов връх (2747м.н.в.)

   Шар планина и първенецът и Титов връх (Голям Турчин) в Македония са интересна планинска дестинация, а с повече желание преходът от София може да се извърши и за ден.

   С Митко, Тишо и нашите македонски приятели се изкачихме на върха в хубаво време, нетипично за тази планина. Пренощувахме на палатки над гр. Тетово в ски курорта Попова шапка.

   Утрото на 1800 м.н.в. беше повече от свежо и прохладно. За съжаление навсякъде беше пълно с боклуци, а много от сградите с изпочупени прозорци.

  Скоро с групата по пътеката.


  Лятната пътека набира бавно височина и щади силите. В двете посоки с тръгване от Попова шапка, разстоянието до първенецът Титов връх е 22 км. с 900 м. положителна денивелация.


   Кулата на връх Титов. Последният участък стръмно и неприятно набира оставащите 300 м. денивелация.


   Кулата на Титов връх.



   Връх Малък Турчин.


   Връх Бакардан.









 До скоро! :)

неделя, 18 септември 2016 г.

Скални манастири по Суха река

   Суха река извира от Франгенското плато и се влива в езерото Олтина (в северна Добруджа, Румъния). Общата и дължина на територията на България е 120 км. Преди повече от век, поради системно обезлесяване, реката пресъхва в долната и средната си част. Вода има само при топене на снеговете и обилни дъждове. Почти по цялото си протежение суходолието е красив природен феномен. Там където водите са се врязали дълбоко в равнината са образували каньони, пещери и скални ниши. На места скалните масиви са високи 40-50 м. и широки по 100-200 м.

   В древността Суха река е била най-големия източник на сладка вода във вътрешноконтинентална Добруджа. И до днес долината и концентрира в себе си голямо разнообразие от животински и растителни видове, много от които са редки или застрашени от изчезване. Каньонът на Суха река се намира на пътя на един от най-важните миграционни коридори за птиците - Виа Понтика, поради което е включен в списъка на орнитологично важните места в света.

   Районът на Сухата река е богат с археологически обекти, част от които са скалните манастири там. Те са възникнали като колония скални манастири още през ранното християнство. За тях се предполага, че са едни от най-ранните скални манастири не само в България и на Балканите, но и в Европа. Началото им се отнася към V-VI в. , а краят им - към началото на XI в. В посещението си успяхме да се разходим и открием част от тях. Някои бяха труднодостъпни, а до други има черни пътища обрасли с растителност, по които може да оставите боята на автомобилите си. Граничния район и липса на туризъм добавят екзотична нотка и откривателски дух, с това приключението по Суха река е гарантирано. 

   След ранно ставане по тъмните часове и 600 км. път се добрахме до Думврабенски скален манастир, Румъния. С него стартирахме, влизайки през сухопътната граница с колата.



   Меандрите на Суха река в България, Добруджа. Късен следобед е. Цветовете са меки и ни очаква приключение в търсене на следващите три обекта, катерене на скали до тях и пристигане по тъмно до колата, където палаткувахме в дебрите на гората.


Скален манастир Тарапаната, Суха река.



Растителността в Суха река.

Скален манастир Сандъкли Маара, Суха река.







Скален манастир Гяур Евлери, Суха река.


   Типично за Дунавската равнина утрото ни представи порция студена мъгла, но по-късно денят ни съпроводи с жега и прашни черни пътища до всички останали манастири по Суходолието. 

Скален манастир Шан кая, Суха река.


Отворът в скалата.

И скалния тунел.


Панорамни прозорци, през които в хубаво време се вижда язовира. 



Скален манастир Вълчанова стая, Суха река.






Скален комплекс Киринджика, Суха река.

Скален манастир Баджалията, Суха река.




Скален манастир Седемте дупки, Суха река.

Войновски скален манастир, Суха река.


Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк) 

Разполагахме с ограничено време, в което пътуването протече отново динамично в двата свободни дни. Оказа се, че за 48 часа сме посетили 10 скални манастира с 1400 км. път от и до София. За кой ли път се бяхме престарали...

До скоро!