сряда, 18 октомври 2017 г.

Природен парк Българка - Връх Бедек, Горски дом Българка, хижа Армеец, хижа Планинец, хижа Ивайло

  
  В поредния предесенен уикенд, с прогнози за що-годе приятно време, с Ванката, Веско и Катя, се запътихме към една по-непозната дестинация - Природен парк Българка. Знаех, че когато сме с Иван, прогнозите за времето не важат, затова в раниците отделихме място за плажни кърпи, сапун и наилони. :) 

   Планът за тази дестинация подхвърли Иван още предния ден и не ни трябваше много, за да се подготвим за него, а и минаха месеци от последното ни ходене. С излизането от колата, която оставихме на връх Бедек, вятърът ни издуха встрани. Очертаваше се мъглив ден по високото, със силни ветрове, но приятен за преходи в прохладните есенни гори.
Катя с тежката артилерия на гръб. Вътре се спотайваха хранителни запаси за няколко богато-кулинарни дни. :)


   По пътеката. Минаваме билото на Бедеците (връх малък и голям Бедек), докато покрай нас огромните ветрогенератори бучат с все сили зловещо, генерирайки енергията на силния вятър. По европроекти са усвоени много пари и навсякъде е пълно с информационни табели, беседки, постройки и обновена туристическа маркировка.

   Маркировка по дърветата.

   Луксозен дървен шезлонг преди горската отсечка, която ни очаква. От връх Бедек до горски дом Българка ни делят 10-а км, с около 500 метра спускане, което трябваше да изкачим в утрешния ден, на връщане. С тежките раници ходенето спореше.

   Есенен тунел с дебел килим от шарени листа.

   Природен парк Българка през есента е като рай за сетивата. Дъх на шума, топлите цветове на гората и прохладата на октомври. Наоколо се редуват дълбоки дерета, водещи в дебрите на парка, дебели букови дървета, тъмни иглолистни гори.

   Беседка по пътеката.



   Местност Бабин Райкин чучур.

   Изградена е чешма и има място къде човек да поседне да си изгледа турския сериал. :) В нашия случай да си изпие кафето или ракията на спокойствие. Ванката си е купил някаква нова видео играчка и съдейки по усмивката му, е скроил някакъв план. :) Ето и видео резултата.


   Табелите на Природен парк Българка.


   Няколко часа сред прекрасните гори и сме пред горски дом Българка. Постройката е занемарена и видимо не функционира като хижа, както е било в миналото.

   За сметка на това, европроектът е генерирал средства и тук. Построена е невероятна, закрита беседка с барбекю, маси, столове и куп екстри като дърва наоколо, скари за печене на вкусотиите, които с Иван и Катя винаги изнасяме по пътеките. :)

   Докато Иван и Веско се занимаваха с разпъването на хамаците, аз намерих перфектното, равно място под дебелия килим от есенни листа за палатката.

   Хотел "Звездоброй". :) Катя се нанася. :)

   Коминчето след малко ще запуши и разкрие на околните и далечни горски обитатели тайните на менюто, което предлагаме. :)

   Следващите няколко часа не могат да се опишат с думи. :)



   Между другото се отбихме до местност Виканата скала, за да се полюбуваме на есенния залез. След което се отдадохме на релакс с послевкус на кметски мезета и домашни еликсири.

   Нощта бе спокойна. Вятърът утихна призори, но небето цяла нощ бе кристално чисто, с милион звезди.

   Повторих упражнението и призори от панорамната площадка към смесените гори. Редуват се буки, борове, гънките на дълбоките долове, разделящи ги.

   Хълмистите части на планината посрещат първите слънчеви лъчи на октомврийското утро.

   След което поех по пътеката надолу до трите хижи, които се намират на малко под 2 км от горски дом Българка. Това са хижа Армеец, хижа Планинец и хижа Ивайло. Идеята за посещението им на предната вечер претърпя корекции, пред вид заформящото се кулинарно представление и везните натежаха към топлината на уютната камина.

   Занемарената хижа Армеец и лъскавата хижа Планинец на заден план. Постройките са една до друга. Хижа Планинец е обновена по някакъв проект, докато Армеец се разпада.

   Хижа Армеец.

   Хижа Планинец. Не бях запознат, че се предлага услугата "Денувка". :)



   Изоставено барбекю до хижа Ивайло. Наоколо има равни поляни и мястото предразполага за диво къмпингуване.

   В двора на хижа Ивайло.

   И тук видимо никой не е идвал от доста време насам.








   Хижа Армеец на връщане.

   Хижа Ивайло, изглед от пътеката за горски дом Българка.




   След стабилна закуска от скара-бира и събиране на багажа, поехме обратно към изходната точка - връх Бедек. Изкачването ни дойде в повече след отминалата вечеринка. Аз успях да допълня това и с 5-е км от и до хижата сутринта.

   Съоръженията наоколо са внушителни. Опитал съм се да пресъздам мащаба с човешката фигура до ветрогенератора, която едва се долавя. Върху всички съоръжения са изписани различни женски имена като: Julia, Jasmina и т.н., разположени върху едната страна на роторните тела.


   И автомобилът, който ни очакваше.

   Иван и Веско се задават по пътя. Предстои момента на истината. Търсим ключовете за колата. Къде ли са? :)))

   Завършихме и направихме разбор на събитието в крайпътно заведение под Балкана с шкембета и бири. Беше ни топло по тениски, за разлика от вчерашния ден, когато тръгвайки от тук не виждахме пред краката си в гъстата мъгла, придружена от неприятен северен вятър... Балканът ни допусна в красивите си есенни гори, получи се поредната приятна двудневна разходка в още по-приятна компания...
До скоро! :)

петък, 13 октомври 2017 г.

Габрово - крепост Градище

   Руините на ранновизантийската крепост "Градище" се намират над Габрово, на висок хълм. Появата на крепост Градище се отнася към 4-6 век. Била е типично укрепено селище за онова време. При археологическите разкопки там са намерени останки от 45 помещения, които са били плътно долепени едно до друго. При тези проучвания били открити различни предмети от ежедневния живот и бит на хората - стари монети, накити, украшения, които разкриват културата и традициите на неговите жители.

   До крепостта се стига много лесно по тесен и живописен път (около 2км), който прави стръмно няколко остри завоя през разредена гора и отвежда до паркинг в непосредствена близост от руините. Отбивката е с табела "Планетариум" по околовръстния път от габровския квартал "Бичкиня" за село Орловци. Трябва да се внимава за отбивката, тъй като табелка за Планетариума има само в посока към град Габрово.



   Запазени са останки от крепостната стена на крепостта, пазела подстъпите на Шипченския проход, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец.
 
    През 80-е години на 20 век са извършени разкопки и рестврация на част от стените на крепостта.


   При ясно време се виждат отвесните скали на Витата стена и връх Ботев.
Град Габрово

   Сега всичко е обрасло с къпини, а наоколо е мръсно и част от руините са пълни с боклуци...

   Габровци наричат крепостта "Пазителката на прохода", тъй като тя е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Тя е била единствената крепост в тази част от римската провинция Долна Мизия (днес северна България). Крепостта Градище е разрушавана и възстановявана многократно и престава да съществува след падането на България под турско владичество.

 До скоро! :)

събота, 7 октомври 2017 г.

Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) (1787м.н.в.) - връх Ушите - Чучулски дол

   Отбих се отново в любимата ми западна част на Стара планина в краткия есенен ден. Този път за преход замислих изкачване от село Буново през хижа Чавдар до връх Етрополска Баба и кръгово затваряне на маршрута през връх Ушите и дълбокия Чучулски дол. В годините се оказа, че преходите в тази част на планината са не толкова натоварващи, но за сметка на това приятни. Въпреки, че се преодоляват големи денивелации, пътеките и пътищата плавно се изкачват и разкриват чудесни панорами по околните издължени ридове. С малко облачета и прохладен вятър, разходката винаги идва добре в късите и меланхолични дни на есента, озвучавани от чановете на стада, които се разливат навред по гънките на планината.

   До село Буново се стига по Подбалканската линия. Намира се в северозападния ъгъл на малкото Буновско-Мирковско поле, което пък от своя страна се явява предверие на по-голямата Златишко-Пирдопска котловина. Селото отвсякъде е оградено от планини и изглежда много уютно, гледано от Подбалканската линия. Разположението на Буново е огледално с това на съседното от запад село Стъргел. Буново е сгушено под високия и стръмен връх Баба - 1787м.н.в. Южните склонове на планината над село Буново се наричат Радина гора, а местните ги наричат Буновска планина и Бабата планина. Гъстите лесове там винаги са били свърталище на хайдути, четници, партизани, но и разбойници. Буново е оградено от планини не само от север, но и от запад. Там хоризонтът е затворен от рид Гълъбец, който свързва Стара планина със Средна гора и отделя Софийското поле от Пирдопското. Заради голямата стръмнина от селото към билото на Гълъбец, ридът е известен сред местните и като Горняка. В миналото Гълъбец бил покрит с вековна букова гора и там се въдели особен вид гълъби-хралупари. Хората им казвали гулдупи и нарекли на тях близкия рид Гълъбец.

   Паркирах автомобила в края на Буново под жп моста и поех по пътя виещ край Буйновска река. Хванах последния хубав ден. Прогнозираните интензивни дъждове за привечер и следващите дни ме държаха нащрек и наложих добро темпо, за да не се озова в капана на евентуално подранили прогнози. :)

   Жп моста в края на село Буново. Този мост е висок 30 метра и е известен с това, че е най-високият жп мост на Балканите.



   Място за отдих по пътя с чешма в местността Люляча.

   Още е рано да се каже, но тази година есента сякаш подминава. Листата стоят зелено-кафяви и просто окапват.

   Интересно дърво, пожалено за сега от поголовната сеч наоколо. И тук навсякъде се бяха заложили камиони, натоварени с дърва или изчакващи да бъдат натоварени с вече изчезващите ни гори.

   Пресякох малък поток по пътя и навлязох в дебрите на гората по стръмната пътека за хижа Чавдар. Пътят, който се вижда вляво също води до хижата по река Буновска, но с множество серпентини, които иначе гората стръмно пресича. В дясно също води път до хижа Чавдар, но по река Бучкатска.

   Трябва да се гледа внимателно за бялата стрелка, на която не пише нищо или е пишело, но годините са го заличили. Този маршрут изкачва по рид Каменни поляни. И маршрутите по пътищата край реките Буновска и Бучкатска се засичат в горната част на рид Каменни поляни.

   Малки табели по дърветата за село Буново или хижа Чавдар се срещат, тук-там. Като цяло трасето е добре маркирано в синьо-бяло.

   И след час движение в гората наближих хижа Чавдар в местността Вихрушки поляни. Малка и китна двуетажна постройка, разположена сред красива гора. За съжаление в близкото дере беше пълно с начупени стъкла и боклуци. На много места по българските хижи съм виждал това. Явно е на мода.

   Хижа Чавдар.

   Големи дървета.

   Малки указателни табели на трафопост край пътя.

   Скоро излязох на билото до паметника в местност Хаджийца.
 
   Надписът гласи: "Тук на 28-и и 29-и декември 1877 г. колона руски войски под командата на генерал Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 700 души българи ръководени от д-р Цариградски. В снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери.". На обратната страна на паметника пише: "Ще минат години и нашите потомци, посещавайки тези дивни планини, с гордост и тържество ще кажат, че тук са минали руските войски и са възкресили славата на Суворовските и Румянцевските богатири."

   Връх Баба, целта на днешния преход.

   На връх Баба - 1787м.н.в.

   Изглед към горите на север.

   Самият връх Баба представлява остър билен връх, заграден отвсякъде с бодлива тел и постройки в най-острата му част.

   Съоръженията на връх Баба - интересен в исторически план, в предвид подвига на войските загинали в подножието му, но загрозен сега от купчината скрап...

   Овчарник северозападно от билото.
   И южно и северно от билото на планината има подобни постройки, които биха свършили работа за авариен подслон, при рязко влошаване на времето.



   Изглед на юг към сгушеното в ниското село Буново.

   Скоро бях във вековните гори на Чучулски дол, в търсене на пътека, която така и не открих. На картите е отбелязана пътека, пресичаща склоновете на Чучулски дол, но с пълна импровизация я срещнах едва на няколко места, за по малко. Личи си, че тук хора не преминават, съдейки и по надписите на дърветата от 38-а, 48-а година.

   С почивка за обяд, снимки и тръгване от Буново в 10ч., слязох долу, около 16ч. Бях изминал 17 км по трасето с малко над 1000м. положителна денивелация. Това беше и най-лек като натоварване преход от поредицата, която съм изброил по-долу като линкове с публикации.

   Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

До скоро! :)