сряда, 28 февруари 2024 г.

Голям Беглик - Широка поляна - Родопи

 Голям Беглик - Широка поляна - Родопи




"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Загражден - Манастир - Родопи

 Загражден - Манастир - Родопи





"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

понеделник, 19 февруари 2024 г.

От Осеновлаг до първенците на Ржана планина и Голема планина - връх Козница и връх Чукава

   Ако мога да се абстрахирам от емоциите, породени от този преход, то върховете, билата и подходите към върховете от заглавието на публикацията, са такива, каквито се виждат веднъж годишно или аз не мога вече да се впечатля... Ржана планина и Голема планина са част от внушителната Стара планина и като нейни поддялове, имат планински първенци (или иначе казано - най-високи върхове). Този на Ржана планина се нарича връх Козница, а връх Чукава е най-високият връх на Голема планина. В отминалата седмица изкачих връх Издремец (втори по височина в Голема планина) и останах безмълвен във висините на тези ниски планини и гледките, които разкриват. Предната седмица бяхме пък на Вражите дупки и Губислав, Пробойница, направо се завихря серия от преходи в тези дивни кътчета... Набързо се насочих за преход към първенеца на Голема планина и реших да направя приключението още по-вълнуващо... Цял ден петък преминава в подготовка, последвана от нощно пътуване до село Осеновлаг, два ледени бивака с отрицателни температури и шеметен - 32-33 километров преход до тези върхове с няколко малки забежки до други коти и върхове... Свръзката между Ржана планина и Голема планина е набръчкана от десетките дълбоки дерета и вододелните им ридове, за да се обходят високите им части, и да се изкачат на един дъх двата върха, което моментално дава и километражът... Долината на река Габровница е между тях. След изкачването на връх Козница предстои слизане и изкачване на връх Червена могила (1509 м.н.в.), подсичане или изкачване на връх Щадимо (1549 м.н.в.), връх Големата могила (1546 м.н.в.), връх Бойчов кръст (1493 м.н.в.), Стойкова Чукла (1393 м.н.в.), Увеса (1455 м.н.в.), Лескова могила (1432 м.н.в.), Чукава (1588 м.н.в.), Хайдушки кладенец, връх Марешка могила (1288 м.н.в.), връх Влайчова чука (1117 м.н.в.).  Слизането от Козница е и повратен момент, минали са едва 2 часа от началото на деня, но съм преодолял 800 метра положителна денивелация и виждам какво предстои на хоризонта, и положението никак не е розово...  Продължавам на бегом... За капак на всичко изкачването на връх Чукава е в еднометрови навявки и ситуацията отива към критика, привечер, а и леко бедстване, пропадания, свличания, както и предстоящо отъмняване... Черни пътища и пътеки са под новонавалял, макар и малко сняг, така денят дава поводи за настръхващи моменти, екстремни засуквания по кални коловози и стръмнини, както и убеждението как една толкова ниска планина, може да подскаже на човек колко мъничък всъщност е... Учудващо е, но през годините съм разбрал, че именно тези ниски планини, които са в обкръжението на по-високите, дават тези изгледи, които човек дълго помни, а денивелацията от 1400-1500 метра в този ден, заковаха и затвърдиха защо с брутални усилия, бъхтене и притичване, ходенето отиде над 10 часа... Ненадейно бях попремръзнал без някак да разбера, че цял ден се бях шлял по тениска, бреххх, бррр... Бях изпил половин литър вода, защото останалата беше на ръба на замръзването и вечерта окапал се свлякох в палатката... Дали имаше и 19 часа... На слизане се видях с Катя, която се разходила в покрайнините на село Осеновлаг. Срещнахме човек, когото поздравих, а той според Катя ме попитал дали не ми е студено, след като ме видял по тениска и защо не съм отговорил... Бил съм в режим на изключване... Имаше ледена бира и мастиката в багажника, която почти замръзнала...




















































"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК