МАРТИН ПЕТРОВ photography

понеделник, 18 февруари 2019 г.

Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица

В поредния уикенд с прекрасна прогноза и след миналоседмичните вихрушки и снегове, решихме да се пробваме с тежкия багаж до връх Амбарица. Спане на върха на палатка, опит за нощни снимки по ветровитото било с много вятър и звезди под чистото небе на връх Амбарица. Старопланинското било с Купена, Кръстците и Костенурката, връх Жълтец и билото на връх Ботев със светещата кула, са особено впечатляваща гледка, a с луна в гръб, която да ги осветява в дългите часове на февруарската нощ, си заслужава човек да помръзне, съзерцавайки бялата самота.

Връх Амбарица и звездната нощ.

Поехме с Катя по дългия път от Сопот. Ветровете по билото на Стара планина насмитаха ледени късове и беше ясно, че не си заслужава да хабя сили, разпъвам и окопавам зимната палатка. Излизането на Амбарица беше придружено с доста усилия, а багажът ме смазваше. Купища дрехи, палатка, спални чували, термос, фототехника, статив, лопата, котки, снегоходки и разните лакомства с вълшебната покривка на Катя... :)

Доста хора се завъртяха, макар и за кратко горе. Някои идваха от хижа Добрила, други от хижа Амбарица, но през нощта щяхме да сме сами със следите от вълци по билото, с които се движих в тъмнината на нощта само седмица по-рано, минавайки по билото до връх Ботев.

Гледката на изток и североизточният вятър, който се забавлява с нас в следващите часове.

На юг към долината.

И в ламаринената къщичка на връх Амбарица. Изкопах много сняг. Къщичката беше пълна догоре, но все пак създадох нужния уют. Двете шалтета, място за импровизирана вечеря с горящ примус, топъл чай и ветровитите закачки на Амбарица и старопланинското било. С раници препречващи входа и хубавите спални чували, спокойствието и топлината са гарантирани, в пролуката между раниците - големите звезди и преминаващите самолети.

Изглед на запад, откъдето след малко ще се появят топлите цветове на залеза.

По залез.

И в съзерцание към масива Равнец с черните гори на склоновете, слизащи дълбоко в ждрелото на Стара река.

Последният посетител на върха за днес. Медитация.

И Катя. Залезът е към своя край, а гледката на изток е направо... уау... :) На връх Ботев пуснаха осветлението. :)

Примусът вече гори и разните огнени еликсири със салата от свежи зеленчуци, са на "трапезата". :) Луната е високо в небето. В отлагане на опити за нощни снимки, запълнихме времето в приказки.

Рано сутрин. Часът е, около 5 и на изток слънцето, макар и плахо, се бори да пробие и озари била и долини. Вятърът все така упорито смразява опитите ми да стоя вън, но всяко усилие си заслужава.

На запад гледката е поразителна. Остри следи от падащи звезди, вляво градчета и села, вдясно залезът на кървавата луна...

Студено утро. Слънцето се показа между масива Равнец и връх Ботев.

Я, Катя и тя се показа. :)

Излитаме, но надолу с поредната следа от самолет в небесата. Само че нас ни очаква 1700 метра по вертикала до долината, в компанията на летящи мтв-а по пътя, всички с каски и спускащи се с брутални скорости по пътя, пътеките и отнасящи прах и камъняци, не особено приятно изживяване за околните...

По пътя от хижа Добрила.

До скоро! :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

- Еднодневен зимен преход до връх Ботев през зимата

- Зимен преход до връх голям Кадемлия

- Връх Юрушка Грамада

- По рида Хубавец

- Връх голям Купен

- Розино - връх Самсъклътепе

- Розино - хижа Ехо

- Масива Триглав през зимата

- Връх Саръяр

- Хижа Тъжа през зимата

- Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал

- Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз

- Резерват Козя стена

- Връх Ком в зимни условия

- Петрохан - Берковица - връх Ком

- Рибарица - хижа Бенковски - връх Братаница

- Кърнарско ханче - рид Каваклията - хижа Мъка - заслон Орлово гнездо

- Зима в резерват Стара река

- Сопот - хижа Добрила - връх Амбарица

- Зимна буря в Тъжанското ждрело

- Клисура - водопад Скока

- Водопад Бабско пръскало - водопад Кадемлийско пръскало

- Крепост Аневско кале

- Рид Ортаборун - връх голям Купен - южен ръб

- Амбарица - Купените - Кръстците - Костенурката - Старопланински траверс

- Траверсът Добрила Ботев през зимата

- Карлово - връх Кочмара - зимен преход

- Звезди и ветрове - залез, нощ и изгрев от връх Амбарица през февруари

- Карлово, връх Сакарица - 1731 м.н.в., зимно

понеделник, 11 февруари 2019 г.

Траверсът Добрила Ботев

В леденото кралство на Балкана.

Траверсът от хижа Добрила до връх Ботев през зимата, представлява отсечката между връх малък Купен от запад до връх Жълтец на изток. Лятно време има прекрасна пътека, която подсича голяма част от трудните места. Зимно време се преминава през връх голям Купен, Кръстците (малък и голям) и връх Костенурката, след което билото рязко прелива и се изразява билно в частта на връх Жълтец и до заслон Ботев. Скалният хаос между тях е впечатляваща поредица от жандарми, стени, дълбоки кулоари и лавиноопасни улеи, които слизат от север и юг в долините.

Връх Амбарица - 2166 м.н.в. през нощта.

Седмица по-късно, когато преспахме на върха. :)

Има много варианти (разновидности) за преминаването на маршрута. Такива са Добрила-Левски със слизане през Жълтец или аварийно по улеите, Амбарица-Ботев, в обратна посока - Ботев-Добрила или Ботев-Амбарица. Минавал съм някои от тях, като сега интерес представляваше класическият вариант - Добрила-Ботев. Подготвих си добре "домашното" и нарисувах план да премина самостоятелно по маршрута.

Следя прогнозите, които съвпадат с петък и ето ме пред хижа Добрила в ранния следобед. До тук има маркирана пътека, по която се стига за няколко часа, но може и с лифта Сопот-междинна станция, който спестява, около 1000 метра положително изкачване, което с тежкия багаж си е допълнително натрупана умора. В зимния сезон лифтът работи в събота и неделя, но при резервация, го пускат за групи над определена бройка в посочен от седмицата ден.

Изглед към билото на връх Амбарица. Раницата е редуцирана, но все пак прилично натежала - вътре има и резервен вариант за аварийно нощуване.

Условията в хижа Добрила са шестица. Топло, уютно, с богата кухня и условия. В 4 ч. сутринта след трескава подготовка, поемам под обширното небе към връх Амбарица - 2166 м.н.в. Милионите звезди под небето са красив пътеводител. Температурата е -10 градуса и снегът звъни под тежестта на снегоходките. Правя някакви опити за снимки и слагам котките и сечивото на седалката. Участъкът между връх Амбарица и връх малък Купен е фирнован и не рискувам да се изпързалям по все още тъмните склонове. Следите от вълци по билото до връх малък Купен впечатляват и държат нащрек. Големи лапи и многобройни линии са навсякъде. След това изчезват и ръбовете стават царство на диви кози, каквито видях по скалите.

Връх Амбарица в 5ч. сутринта и ламариненото съоръжение, което е под леда.

В подножието на връх голям Купен съм малко преди 7 ч. Гледката на запад е поразителна. Всичко се вижда на длан. В дъното белее могъщото било на връх Вежен - 2198 м.н.в. Котките и пикел са задължителни тук, а верен другар с въже е силно препоръчителен, но сега бях сам и сетивата ми бяха изострени. Всяка крачка тук може да е фатална, умората по сложното и продължително трасе се натрупва минута след минута и предпоставките за инцидент са налице. Маршрутът Добрила-Ботев в зимни условия се преминава за 10-16 часа, като има случаи-рекорди, но мен ми бяха нужни 10 часа. Тук, на връх Купена свършва и зимната колова маркировка. Оттук насетне всичко е пълна импровизация.

На юг и север - Антициклонът в захапка над градчета и селца. На снимката се белее масив Равнец и острият южен гребен на връх голям Купен в краката ми.

Северно море от облаци и гледката на изток към връх голям Кръстец.

Отново - панорамата на запад с черните гори на рид Сакарица, по който може да се слезе в Карлово на юг аварийно от връх Амбарица.

Всякакви форми се задават. Затворете, става течение. :)

Ледената феерия в замръзналото кралство на Балкана.

С повишено внимание откатервам бързо връх голям Купен в посока североизток, където въжето е заринато, а снегът не особено стабилен и свличащ се.

На юг е време за сладоледени изкушения. :)

Като страж се извисява връх голям Купен от изток.

И напред към Кръстците.

Козирки по билото.

След поредица от жандарми и къс скален гребен, откатервам връх голям Кръстец - 2035 м.н.в. по микс от скали и лед. Часът е 9, а денят е пред мен. Много хора ползват въже и подсичат южно голям Кръстец по релефа, в най-голяма близост до скалите.

Връх голям Кръстец - поглед от изток.

Връх голям Кръстец, ръбчето и връх голям Купен. В дъното се забелязва острото заснежено ребро, по което зимата северно се слиза на хижа Амбарица.

Очакващия ме скален хаос на изток. А казват, че пътят към морето е лесен.

Поредица от жандарми, които пазят тайните на Балкана. След преминаването на скалите преди голям Кръстец, напред (изток), линията на траверса е по-лесна, въпреки че изглежда по-нелогична. И нямат край и нямат край...

Връх Костенурката - 2035 м.н.в. е черешката на тортата - острото "връхче" на преден план. Край скали и в лабиринта между тях има и равни площадки с дълбоки снежни навявки, в които при влошаване на времето или изтощение, човек може да се приюти в снежно укритие, без да рискува да продължи и да се свлече от преумора. Именно с това и раницата натежа прилично. Бях взел пухен панталон и тежкия зимен спален чувал. Между тях суджуци и луканки. :)

Голям Купен, Кръстците и изминатото.

Появиха се признаци на умора, слънцето също не пожали снежните форми и снегът на места започна да се свлича. Бях помислил и затова, бързо напредвах и скоро достигнах "баба Костенурка".

В подножието на връх Костенурката. Последен "великан" от приказката "Замръзналото кралство". Изкатерва се по северния улей или западно фронтално. Може и да се подсече, но отново се появява нуждата от алпийското въже. Улеят, слава Богу е стабилен и по него излизам отгоре.

След което слизам от Костенурката, оставяйки дълга следа към изминатото и се обръщам да запечатам панорамата с облачното море за последно днес. Едва обяд е и имам още два часа до заслон Ботев.

Поемам по пътя на безкрайното качване към връх Жълтец (спирам за по минута от кол до кол), след което се приземявам в заслон Ботев, където с бира и топла шкембе чорба да влея живителни сили. По живо, по здраво, както се казва. Балканът днес ме допусна. Респект!

Заслон Ботев през зимата.

Връх Ботев през зимата.

Бедствено положение. Подреди пъзела! :) Благодарности на Ицо и Вальо за топлото посрещане. :) Едни момчета извадиха някакви неща и стана тя каквато стана. :)